№ 509
гр. ***, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петн***есети април през две хиляди дв***есет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докл***ваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430101024 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Делото е образувано по искова молба от С. Н. Б. с ЕГН ********** като
родител и законен представител на С. Б. С. с ЕГН **********, от гр.*****,
№22, вх.А, ап.10 против Б. М. С. с ЕГН ********** от гр.**** №59 вх.Б
ап.18. Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала от 2008г. в
гр.П**** №24, като от съвместното съжителство се родило детето С. Б. С..
Сочи, че през месец юли 2020г. се разделили с ответника, като с нейно
съгласие детето останало да живее при ответника, тъй като нямала
подсигурено жилище. Твърди, че личните отношения между нея и детето не
били прекъсвали, като контактите продължавали по телефона. Ответникът
започнал да ограничава контактите на детето с майката като било подложено
на контрол и в отношенията със съучениците си. Ищцата твърди, че детето се
страхувало от баща си и се доверявало на майката. Сочи, че близостта между
майка и дъщеря в тази възраст е важен фактор и е от съществено значение за
изграждането на детето като личност. В заключение моли съда да постанови
1
решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху
детето на нея и да определи местоживеене на детето на нейния ***рес; да
определи режим на лични отношения на детето с бащата всяка първа и трета
събота и неделя от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както и
един месец през лятото. Претендира издръжка за детето в размер на 250 лева
месечно.
В писмения отговор ответникът оспорва иска и предявява насрещен иск
за предоставяне упражняването на родителските права върху детето. Оспорва
твърденията, че е ограничавал контактите на детето с майката. Твърди, че
живее с детето и своята майка в едно домакинство. Ежедневно полагал грижи
за детето като го водил и прибирал от училище, изцяло издържал детето като
купувал дрехи, храна, обувки, учебни пособия. Разговаря с детето и споделя
с него. Сочи, че през последните пет години майката не е проявявала интерес
към детето, както и че той притежава родителски капацитет да се грижи за
детето, като винаги се интересува от поведението на детето в обществото и в
учебния процес в училище, контактува с учителите на детето. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на
родителските права и определи местоживеене при него, а на майката да
определи режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване. Претендира
издръжка в размер на 240 лева.
Страните са изслушани в съдебно заседание.
В заседание е изслушано и детето в присъствие на социален работник.
Заяви, че прекарва с баща си сравнително малко време, тъй като той работи в
гр.**** и пътува ежедневно. Детето има желание да живее с майка си, тъй
като се страхува от баща си; когато има проблеми предпочита да ги споделя с
майката. Детето иска да спортува, но бащата не е съгласен. Твърди, че бащата
не го пуска на рождени дни и до сега е била три пъти на рожден ден на
приятелки, а в момента е наказана като е оставена без телефон.
От фактическа страна, съдът приема следното :
Представено е удостоверение за раждане, изд***ено на основание Акт
за раждане ***/02.04.2009г., от което се установява, че детето С. Б. С., родено
на 30.03.2009г. в гр.*** е с родители страните по делото С. Н. Б. с ЕГН
********** и Б. М. С. с ЕГН **********.
2
Представено е копие на трудов договор, от който се установява, че
ищцата е работила по трудово правоотношение във „**** на пълен работен
ден. От представено удостоверение от работодателя се установява, че през
месец април 2023г. е получила трудово възнаграждение в брутен размер 789
лева, през месец май 315 лева и през месец юни 143 лева. От представено
удостоверение за настоящ ***рес се установява, че считано от 30.10.2023г. е
регистрирана на ***рес гр.***** №22. Представена е справка от НАП В.****
офис ***, в който е отразено, че ищцата работи в „***“ *** с трудово
правоотношение при месечно възнаграждение в размер на 940 лева.
Представена е справка и относно ответника Б. М. С., от която се установява,
че от 20.12.2023г. работи в **** ***** гр.**** с трудово възнаграждение в
размер на 1800 лева. Представено е удостоверение от многопрофилна
болница за активно лечение от 20.03.2024г., в което е отразено, че за месец
февруари 2024г. ответникът е получил трудово възнаграждение в размер на
2132,37 лв., а за месец януари в размер на 1503,83 лева.
Съгласно чл.127 ал.2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат съгласие за местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката, спорът се
разрешава от районния съд по настоящия ***рес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му. В хода на производството
следва да се отчетат всички обстоятелства, касаещи детето, като целта на
съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите му, съгласно
изискванията на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето. Съдът следва да
преценява във всеки конкретен случай интересите на детето и с оглед
събраните по делото доказателства, да реши на кого от родителите да
предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на му,
упражняването на родителските функции, като се ръководи изцяло от
интересите му.
За изясняване на спорните обстоятелства, съдът събра множество
писмени и гласни доказателства, назначи и прие два социални докл***а – от
06.03.2024г. и от 12.04.2024г. и допусна до изслушване детето в присъствие
на социален работник.
Като свидетели са изслушани И.И. – *** *** на ищцата и К.И. - ***. В
3
показанията си свидетелката И.И. заяви, че след като се разделили страните,
майката рядко е общувала с детето, тъй като бащата не позволявал.
Свидетелката сочи, че детето е притеснително и трудно споделя. Имало и
случаи, в които майката и детето са се срещали тайно от бащата.
Свидетелката споделя, че през последните години бащата и *** по бащина
линия се грижат за детето, а майката плащала на детето периодично по 100 –
200 лева. Като свидетел е изслушана *** по бащина линия К.И., която твърди,
че през първата година, след раздялата на родителите, детето било сърдито на
майката и не търсила контакти с нея. Свидетелката сочи, че детето има
приятелки, с които предимно разговоря по телефон. Празнува рождения си
ден в тесен кръг – веднъж с майка си и и веднъж с баща си и баба си. На
детски рождени дни ходи само в училище. Свидетелката твърди, че детето не
проследило датите за кандидатстване за училище в осми клас, изпуснало
срока за подаване на документи, пор***и което се наложило да бъде записана
в училище **** ****“ в ж.к.***.
В съдебно заседание е изслушано детето в присъствие на социален
работник. При изслушването детето е силно притеснено и изплашено. Сочи,
че живее с баща си и баба си. Бащата работи в гр.**** и тръгва за работа в 3
или в 6 часа сутринта, като съответно се прибира в 7 или в 11 часа вечерта, в
зависимост от см***та, пор***и което заедно изкарват сравнително малко
време. Детето споделя, че бащата се грижи за него. Сочи, че с майка си се
вижда пред блока. След определяне на режима на лични контакти, оставяла
вече и да спи при нея. Детето със страх споделя, че би се чувствала по-добре
при майка си, а от баща си изпитва страх, както и че проблемите си споделя с
майка си. Детето споделя, че бащата отказал да запише детето да спортува,
тъй като това би му отнело много време. Не разрешава на детето да посещава
детски рождени дни, като до момента е ходила само три пъти. Детето е
наказвано от бащата, който я оставял без телефон в продължение на шест
месеца. Джобни получава от баба си по 2,50 за деня, като отделно от това
майката също ѝ дава.
В хода на делото съдът не е установил наличие на родителско
отчуждение, пор***и което не е назначавана психологическа оценка.
При така събраните доказателства, съдът приема, че от фактическа
страна се установи, че към момента детето живее при бащата, в едно
4
домакинство с неговата майка – *** по бащина линия. От фактическа страна
съдът приема, че и двамата родители имат желание и родителски капацитет,
както и подходящи битови условия за отглеждане на детето – двамата
разполагат с жилища, в които детето има своя стая. Установи се от
фактическа страна, че детето се страхува от баща си. Установи се , че в
желанието си да опазят детето, бащата и *** му налагат ограничения в
контактите с приятелки и съученици. Бащата налага на детето наказание като
я оставя без мобилен телефон, определен е час за прибиране вкъщи в 19 часа;
определени са джобни на детето по 2,50 лева на ден. Съдът приема, че всички
тези ограничения биха могли да повлияят негативно върху развитието на
детето. Обстоятелството, че е оставено без смартфон може да стане причина и
повод детето да стане обект на подигравки в училище. В тази възраст децата
не могат да осъзнаят притесненията на родителите си и не биха могли да
оценят, че целта им е чрез тези ограничения да ги предпазят от пороци. От
друга страна отношенията между родител и дете следва да бъдат изгр***ени
на основата на доверие. Детето трябва да осъзнае, че не трябва да пристъпва
границите не защото родителят му ще разбере и ще го накаже, а защото
нормите на поведение го изискват. Ограничаването на контактите на детето и
излизанията му, опитвайки се да го предпази от негативното влияние на
негови съученици с по-освободено поведение, съдът приема, че не е
подходящ възпитателен метод. В тази възраст, на детето трябва да се говори
постоянно, да му се дават примери от живота, които да го мотивират само да
стигне до извод, че трябва да учи редовно, да спортува, да се грижи за
здравето си, да се прибира навреме, да спазва моралните норми на поведение
в обществото. Установи се от фактическа страна, че бащата, предвид
ангажирането му в пътуване до работа и обратно, не разполага с достатъчно
време, за да разговаря с детето. То живее в страх и ограничения, което може
да повлияе негативно, когато навърши пълнолетие и се почувства свободно и
независимо. Ограничаването на социалните му контакти може да доведе
необратими промени в характера, които впоследствие да не може да
преодолее – детето може да се затвори в себе си и да не може да контактува
по-късно със съученици и приятели. Нито прекалените ограничения, нито
прекалената свобода са в интерес на детето. Родителят трябва с доверие да
постигне баланс, който ще позволи на детето да се развие като личност. В
това отношение майката би могла да полага по- подходящи грижи за детето,
5
което заяви, че е готово да споделя повече с нея. Във възрастта на пубертета,
детето има по-голяма нужда от майката, защото с нея би могло да споделя
като с жена и приятелка, а не само като с родител. Майката е с работно време,
което би позволило по-пълноценни контакти с детето. Вярно е, че живеейки с
бащата, детето би могло да споделя с баба си, но разликата във възрастта
създава затруднения. *** сама заяви в заседание, че детето няма нужда да
ходи на гости в приятелки „защото могат приятелките да погодят номер“,
„да я оставят с тоя приятел и да стане най-лошото“. Този начин на възпитание
не е подходящ за съвременното дете, защото отглеждайки го „под похлупак“,
това би създало проблеми в бъдеще. Начинът да бъде предпазено едно дете от
пороци е не само чрез налагане на ограничения, а чрез убеждения и
мотивация, за да намери само правилния път. Наложеното наказание да е
без смартфон в продължение на шест месеца, защото нейна приятелка е
оскубала веждите , съдът счита, че не е подходящ начин за възпитание,
защото ставайки пълнолетна, тя отново би го направила, ако не бъде
разговаряно с нея защо не трябва да го прави. Между детето и родителя
трябва да се изгр***и връзка, да се създ***е у детето убеждение за
правилното и неправилно поведение и начинът за това не са наказанията и
ограниченията, а разговорите и доверието.
При тези доводи, съдът счита, че майката е по-подходящия родител,
който да упражнява родителските права, при нея детето би се чувствало по-
спокойно и по-обичано. Връзката, която се изгражда между майка и дъщеря е
в интерес на детето при изграждането му като личност. С майката детето би
могло да споделя повече, отколкото с бащата, не само зар***и еднаквия пол,
но и зар***и повечето време, което майката би могла да отделя предвид
работното време. С оглед на това, съдът счита, че следва да бъде определено
местоживеене на ***реса на майката.
Не бива да прекъсва връзката на детето с бащата и следва да бъдат
определени режим на лични контакти с бащата всяка първа и трета събота и
неделя с преспиване, в което време, бащата би могъл да контактува
пълноценно с детето си. Следва да бъде д***ена възможност на бащата да
контактува с детето и по един месец през лятото, който не съвп***а с
платения отпуск на майката.
По отношение на издръжката, като прецени обстоятелството, че бащата
6
получава сравнително по-висока възнаграждение от майката, счита, следва да
заплаща такава в размер на 250 лева, което е близък до минималния размер.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати държавна такса
в размер на 360 лева.
Съгласно практиката на ВКС - Определение №385/25.08.2015г. на ВКС
по ч. гр.д.№3423/2015г., не се дължат разноски от страните в производството
по решаване на въпроса за родителските права, предвид факта, че се касае за
спорна съдебна ***министрация.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването на
родителските права върху детето С. Б. С. с ЕГН **********, на майката С. Н.
Б. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С. Б. С. с ЕГН ********** при
майката С. Н. Б. с ЕГН ********** на ***рес гр.*****, №22, вх.А, ап.10.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Б. М. С. с ЕГН
********** от гр.**** №59 вх.Б ап.18, с детето С. Б. С. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца - от събота от 10.00 часа
до неделя до 18.00 часа, с преспиване при бащата, както и ЕДИН месец през
лятото, който не съвп***а с отпуска на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2, вр. с чл.139 от СК Б. М. С. с ЕГН
********** от гр.**** №59 вх.Б ап.18 да заплаща на детето С. Б. С. с ЕГН
********** със съгласие на майката и законен представител С. Н. Б. с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в сила
на съдебното решение до настъпването на причини за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА Б. М. С. с ЕГН ********** от гр.**** №59 вх.Б ап.18 да
заплати държавна такса по сметка на ПлРС в размер на 360 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7
8