Р Е Ш Е Н И Е
№ 546
гр. Плевен, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 648/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от адв. А.И.
от Адвокатска колегия – гр. София, пълномощник на Й.Л. Димитрова - управител на
МВЕЦ „Ракита“ ООД срещу Решение № 353 от 19.07.2021 г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1222/2021 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил ЕФ Серия
К № 2434811 на ОД на МВР - Плевен, с който на Й.Л.Д., като законен представител
на МВЕЦ „Ракита“ ЕООД на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 13.12.2018 г. в 10:16 часа в населено
място, път I-3 (Бяла-Ботевград) км. 48+200, с. Българене, ул. Васил Левски, до № 33 с
посока на движение към гр. Русе е управлявала товарен автомобил Ауди Ку 7 с
рег. № ***** със скорост 87 км/ч при разрешена 50 км/ч, като превишението на
скоростта е с 37 км/ч, установено и заснето с АТСС ТFR1-М 585 при отчетен толеранс от -3 км/ч.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1
и т. 2 от НПК. Счита, че съдът е
следвало да установи всички относими факти и обстоятелства чрез допустимите
доказателствени средства, в това число и чрез събиране на доказателствени
средства по инициатива на съда. Посочва, че Районният съд не е провел
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не е
анализирал цялата доказателствена съвкупност като не е посочил, кои
обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени
материали. Поради това твърди, че се обуславя извод за отмяна на оспореното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Посочва,
че обвинението не е доказано от обективна и от субективна страна, не е доказано
по несъмнен и категоричен начин, тъй като събраните доказателства не са
достатъчни, за да се приеме, че наказаното лице е извършител на описаното в ел.
фиш административно нарушение, и че законосъобразно е привлечено към
административно- наказателна отговорност. Сочи, че върху представеното по
делото копие от процесния електронен фиш, не е направено отбелязване и липсва
обратна разписка за връчване на ЕФ, като по този начин не е спазена процедурата,
императивно въведена от законодателя. Неизпълнението на задължението за
връчване на електронния фиш, лишава нарушителя от възможността да предприеме последващи
действия и съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на
участие и защита в административно наказателното производство и поради тази
причина, надлежното връчване на документа е абсолютна предпоставка за
законосъобразност на производството, нарушаването на която, само по себе си има
за последица незаконосъобразност на постановения при тези условия електронен
фиш. На следващо място сочи, че следва да се приеме, че в хода на административно
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като моторното превозно средство е собственост на юридическото
лице, но към административно-наказателната преписка не е приложена декларация
за представяне на автомобила и кой го е шофирал към датата на деянието. Счита,
че административно наказващия орган е бил длъжен, съобразно разпоредбите на
ЗДвП да проведе процедура по установяване на ползвателя на автомобила,
респективно водачът към момента на нарушението. Такава процедура не е проведена
и затова остава неизвестно по каква причина е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя. Налице са съществени процесуални
нарушения, заради които се е стигнало до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
като те са от такова естество, че не биха могли да се преодолеят в хода на
съдебната фаза на административно-наказателното производство, като разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН се явява неприложима, тъй като самоличността на
нарушителя не е безспорно установена. В тежест на наказващия орган е да
установи всички факти от състава на нарушението, и когато липсват такива
доказателства, това води до недоказаност на административно обвинение. Моли, да
бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени
изцяло ЕФ. Алтернативно моли да бъде върнато делото на РС – Плевен за ново
разглеждане от друг състав.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Плевен,
не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага
да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. Съдът
е обсъдил приобщените по делото писмени доказателства и е извел правилни и
аргументирани изводи за безспорна доказаност на визираното нарушение и неговия
извършител и законосъобразност на наложения вид и размер на наказанието.
Изложените от първоинстанционния съд
съображения в тази насока са правилни и се споделят от настоящия касационен
състав, без да е необходимо да се преповтарят. При постановяване на решението
си съдът е изложил мотиви относно всички факти и обстоятелства от значение за
конкретното нарушение и правилно е приложил относимите разпоредби.
Датата на връчването на ЕФ е от значение
за упражняване правото на обжалване в рамките на 14-дневен срок, както и в
същия срок на възражение по реда на чл. 189 ал.5 ЗДвП с предоставяне на писмена
декларация с данните на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление, на което следва да се издаде и връчи ЕФ, а издаденият да се
анулира. В случая по преписката са налични данни според автоматизираната
информационна система на КАТ, че ЕФ е бил връчен на 16.06.2021г. и заплатен на
същата дата. Жалбата е подадена на 24.06.2021г., с което следва да се приеме,
че жалбоподателката е упражнила правото си на оспорване в законния 14-дневен
срок, но не се е възползвала от възможността да подаде възражение с декларация
като посочи лицето, управлявало автомобила. В жалбата си също не посочва такова
лице. Видно от справката за регистрация на автомобила, същият е бил собственост
на лизингова компания, но като ползвател е вписано „МВЕЦ Ракита“ ЕООД, чийто
управител към датата на нарушението е била Й.Л.Д. и затова е наказана в
качеството на законен представител на дружеството – ползвател, тъй като се
счита за извършител на нарушението съгласно оборимата презумпция на чл. 188
ал.2 ЗДвП, доколкото в хода на производството не е ангажирала доказателства в обратна насока.
Правилен е изводът, че оспореният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно одобрения образец и отговаря на законовите изисквания. Затова
неприложими са изискванията за съдържание на АУАН и НП, респективно в ЕФ не се
съдържа дата на издаване/съставяне и орган, който го издава, а само съответната
структура на МВР, в района на която е регистрирано нарушението и датата на
извършването му. Затова неприложими се явяват и давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. А спрямо датата на извършване на
нарушението - 13.12.2018г. към настоящия
момент не е изтекла абсолютната погасителна давност за
административно-наказателно преследване от 4 г. и половина съгласно чл. 81 ал.3
вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК, приложима на осн. препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН,
съобразно ТП № 1 /2015г. на ВКС/ВАС.
Правилно, съдът е приел за доказано от приложените материали по
административно-наказателната преписка соченото нарушение, за което
жалбоподателката обосновано е наказана в
качеството й на управител на дружеството-ползвател на посочения автомобил,
което обстоятелство се установява от приложената справка за регистрация на
автомобила, като е съобразил, че жалбоподателката е имала възможност за
възражение, но не твърди и не е
декларирала писмено да е предоставила управлението на друго лице и затова
според оборимата законовата презумпция на чл. 188 ал.2 ЗДвП следва да се счита
за извършител на нарушението. Установено е с автоматизирано техническо средство – TFR1-M с №585, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична
проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените
протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на
нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от устройството видеоклип, отразяващ
датата и часа на нарушението, модела и регистрационният номер на автомобила, измерената
скорост, ограничението и превишението на скоростта, мястото на нарушението - с
автоматичното отразяване на номера на пътя и участъка от него, включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на
снимката към ЕФ. Приложен е и протокол за използване на конкретното АТС на
процесната дата, в който е отразено мястото на поставянето му на пътя и
ограничението на скоростта – 50 км/ч в населено място, началото и края на
работния процес и обслужващия го служител.
Приложената административна преписка съдържа изискуемата информация и
доказателства съгласно изискванията на чл. 189 ал.8 ЗДвП в подкрепа на
обжалвания ЕФ, доказващи извършеното нарушение
- в т.ч. и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП ( ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо нарушение за скорост да се
установява, както със стационарни, така и с мобилни технически средства и
системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган, за което се издава
ЕФ.
Според легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган,
така и: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес, с каквото устройство именно е
констатирано и заснето процесното нарушение.
С оглед всички приложени по делото доказателства, които съдът е съобразил,
правилен е направеният извод, че жалбоподателката като управител на
дружеството-ползвател на посочения автомобил на 13.12.2018г. в 10:16ч. е
извършила нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движила в
населено място – с. Българене със скорост от 87 км/ч, с което е превишила
разрешената в населено място скорост от 50 км/ч, след приспадане на отчетен
толеранс от -3 км/ч. Установеното превишение от 37 км/ч на разрешената скорост в
населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.2 ЗДвП налагане на наказание на управителя
на осн. чл. 181 ал.1 т.4 от ЗДвП в размер на 400 лв.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 353 от 19.07.2021
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1222/2021 г. по описа на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2./П/