№ 81
гр. Габрово, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Велемира Д.
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Въззивно гражданско дело №
20234200500113 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „НЕТКРЕДИТ" ООД, против Решение №
158/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 189/2022 г. по описа на Районен съд Дряново, с
което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е призната за нищожна клаузата на чл. 6 от договор
за потребителски кредит № 202201191254590059, сключен на 19.01.2022г. между
жалбоподателя и Т. Д. Д., ЕГН **********, с. П., общ. Г.О..
Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изводът
на съда, че неустойката представлява част от възнаграждението по договора за кредит (т.е.
от уговорената възнаградителна лихва) противоречи на закона, а и не отговаря на
установените факти в конкретния случая. Твърди, че необходимостта от обезпечение за
кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на
потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск, който кредитодателя носи от
възможността да има неизпълнение от страна на получателя. Уредената в случай на неизпълнение
неустойка изпълнява присъщите си функции обезпечителна, гаранционна и санкционна и не
накърняват добрите нрави по смисъла на TP 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
С оглед на изложеното жалбоподателят прави искане въззивният съд да отмени
решението на Районен съд - Дряново, по гр.д. № 189/22г., като постави друго, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на
направените разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата
се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.
1
Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по предявен от Т. Д. Д. от с. П., общ. Г.О. иск против
„НЕТКРЕДИТ“ ООД със седалище в гр. София клаузата на чл. 6 от сключения помежду им
договор за потребителски кредит № 202201191254590059/19.01.2022г. поради противоречие
с добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като е осъдил ответника
„НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на ищцата разноски в размер на 51,20 лв., а на
процесуалния й представител по реда на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА - Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ гр. София 480.00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено
адвокатско представителство.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
19.01.2022г. между „НЕТКРЕДИТ“ ООД и Т. Д. Д. е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № 202201191254590059, по силата на който ответното дружество
предоставило на ищцата сумата 1000 лв. срещу насрещното задължение на ищцата –
кредитополучател да върне сумата на 10 бр. месечни вноски по 119 лв. Размерът на
годишната лихва бил уговорен в размер на 39,54 %, а размерът на годишния процент на
разходите бил 47,55 %. Общият размер на сумата, който ищцата следвало да върне възлизал
на 1190 лв. В клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора страните са уговорили, че заемателят поема
задължение в срок до края на следващия ден от сключване на договора да представи
гаранция по реда и условията, предвиден в общите условия по договора. Банковата
гаранция, издадена от небанкова финансова институция трябвало да бъде в размер на 1190
лв. и срок на валидност до 21.11.2022г. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай,
че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита в установения срок
съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 960 лв. Начислената неустойка се заплащала заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Прието е, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК,
поради което разполага със защита по глава шеста от ЗЗП. С оглед на това е извършена
проверка за недействителност на оспорената клауза на чл. 6, ал. 1 от договора между
страните, с която е предвидена неустойка за неизпълнение в срок на задължението за
представяне на обезпечение по чл. 4, ал. 3 от Договора в размер на сумата от 960 лв., която
се заплаща месечно в размер 1/30 част от месечната неустойка за всеки ден, в който
обезпечението не е представено.
Съдът е установил, че оспорената клауза не е индивидуално уговорена, като е
изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й, доколкото е част от договор сключен при общи условия.
Прието е, че единствената цел, с която неустойката е уговорена, излиза извън
2
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като кредиторът
обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено
обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем. Съгласно чл. 71, изр . последно от ЗЗД при неизпълнение на
задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитор, последният има право да
поиска изпълнение преди срока. В случая договарянето на неустойка излиза извън нейния
обезпечителен и санкционен характер, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй
като представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на
когото следва да е било предварително известно, че в краткия срок – до следващия ден от
сключване на Договора за длъжника би било невъзможно добросъвестно да осигури
исканото обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Неустойката освен тона е
предвидено да се заплати разсрочено на части, които са прибавени към вноската по кредита.
Уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение,
която е с фиксиран размер близък до размера на главницата, според първоинстанционният
съд цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
годишен процент на разходите, поради което така договорената неустойка противоречи на
добрите нрави.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а
по същество правилно.
В производството пред първата инстанция са изяснени всички фактически
обстоятелства от значение за решаването на спора. Същите не се оспорват и във въззивната
жалба. Спорният въпрос поставен от жалбоподателя е относно това дали по начина, по
който е уговорена, клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави.
Въззивният съд счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, досежно съответствието на клаузата за неустойка с изискването за
добросъвестност при договарянето.
Правилно е прието от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото
доказателства, че в настоящия случай единствената цел, с която е уговорена неустойката,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
посредством клаузата от договора, която я предвижда се заобикалят ограниченията на чл. 19
ал.3 от ЗПК и се постига едно допълнително възнаграждение за кредитодателя.
От страна на жалбоподателя се излагат твърдения, че за кредитополучателя е била
налице възможност да се откаже от договора, в случай, че не е в състояние в предвидения
срок да осигури уговореното обезпечение. Както е посочено в първоинстанционното
решение обаче, и за кредитодателя също е съществувала възможност на осн. чл. 71 от ЗЗД да
обяви вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо, поради непредставянето
на обезпечение в предвидения срок. Вместо това той е предпочел да приеме изпълнението
на основното задължение по договора за връщане на заетата сума, ведно с договорената
3
възнаградителна лихва /кредитополучателката е изплатила сума в размер на 1180 лева, при
общ размер на задължението 1190 лева/, като в същото време, видно от извлечението от
профила на кредитополучателката, е начислявал и месечна неустойка за непредставянето на
обезпечение и то в размер близък до нетния размер на кредита.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че направените от
първоинстанционния съд правни изводи са законосъобразни и правилни и на осн. чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Предвид изхода на делото на ответницата по жалбата, която във въззивната
инстанция е представлявана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
полза на упълномощеното адвокатско дружество следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 158/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 189/2022 г.
по описа на Районен съд Дряново
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ул. Лъчезар Станчев (Литекс тауър) № 3, ет. 10,
представлявано от И.Н.Х.-С. ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ ****, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ж. к. ******,
представлявано от управителя Д. М. М. сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, на осн. чл. 78
ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4