ПРОТОКОЛ
№ 139
гр. гр.Мадан, 27.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20245430100410 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. А. А. – редовно призована, явява се лично и чрез АДВ.М.
О. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ А. А. А. – редовно призован, не се явява, за него се
явява АДВ.А. А. – с пълномощно по делото.
АДВ.О. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.О. – Водим допуснатите ни свидетели.
АДВ.А. – Ние също водим допуснатите ни свидетели.
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ищеца свидетел:
А. К. К. – на 50 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
1
На въпроси от адв. О. свидетелят отговори: Аз живея в гр.Р..
Познавам Н. А., А. А. не съм го виждал скоро. Н. я познавам от 2017-2018 г.
Когато се запознахме с Н., тя живееше в апартамента си в гр.Р., който е
наследствен от баща й. В този апартамент тогава живееше и баща й, който по-
късно почина, живееше и съпругата на баща й. Н. живя там до към края на
2018 г. Н. ми е споделила, че е била принудена да напусне жилището поради
семейни причини с мащехата й. След това за кратко време Н. намери квартира
на ул. * в гр.Р., след което оттам също беше принудена да напусне, и дойде да
живее в моя апартамент. Моят апартамент се намира в гр.Р., ул. *. Откакто се
настани в моя апартамент, Н. не се е връщала да живее в апартамента на баща
й, тъй като няма достъп до него. Тя е правила опити да влезе в апартамента,
защото тя има вещи, които се намират в апартамента на баща й. Знам, че е
правила неколкократни опити да влиза в апартамента на баща й, но не е
успявала, тъй като няма ключ от входната врата на апартамента на баща й. От
предишни дела, които тя е водила, за да има достъп до апартамента, чрез
органите на МВР е бил даван ключ от външната врата на апартамента, но още
на следващия ден патронът на бравата е бил сменян. Сега в момента Н. няма
ключ. В момента знам, че в апартамента живее лицето Р., фамилията не му я
помня. Доколкото знам, това лице няма адресна регистрация там, няма
роднинска връзка с Н.. Доколкото знам не живее под наем там, просто си
живее и обитава апартамента не знам по какъв начин, самоволно се е настанил
един вид.
На въпроси от адв.А. свидетелят отговори: С ищцата Н. сме във
връзка, но не живеем постоянно заедно. В края на 2018 г., когато Н. напусна
апартамента на баща й, първо живя за малко на квартира, след това дойде да
живее при мен, и досега живее там. Аз имам и друг апартамент, който ми е
наследствен от брат ми, и в който живея сега. Не живея постоянно в
апартамента, който обитава Н., но съм регистриран на този адрес. А. А. съм го
виждал като дете, преди много години. Ако го видя сега, няма да го позная.
Последните 7-8 години не съм го виждал. За достъпа на Н. до апартамента
имам лично впечатление, тъй като съм я съпровождал да се опитва да влезе в
апартамента. Последният случай беше около преди месец, когато аз съм я
съпровождал. Никой не й попречи да влезе, тя просто нямаше ключ.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
2
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ищеца свидетел:
А. Ц. Ц. – на 21 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, син на ищцата.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.О. свидетелят отговори: През 2015 г. доколкото си
спомням, се установихме да живеем в България, дойдохме от Белгия.
Първоначално се настанихме да живеем при дядо ми в гр.Р. в апартамент.
Жилището се състоеше от три стаи, една кухня, коридор и тоалетна и баня.
Там живеехме аз, майка ми, сестра ми, покойния ми дядо и покойната ми баба.
От Белгия се върнахме аз, майка ми и сестра ми, и заживяхме при баба ми и
дядо ми. В този апартамент живяхме до около 2017 г. Доброволно го
напуснахме, защото ежедневно се случваха някакви неща, които не са
нормални за мен и за сестра ми, и не можехме да живеем в такава среда.
Покойната ми баба не беше в добро психическо състояние, и в последствие
напуснахме апартамента. Първоначално отидохме да живеем под наем в гр.Р.
на ул.*, понастоящем ул. *. След това отидохме при А. К. на ул. *,
понастоящем ул.*, и все още продължаваме да живеем там. Откакто
напуснахме жилището на баба ми и дядо ми, не ме се връщали да живеем на
същия адрес. Правили сме опити да влезем в апартамента. Многократно съм
присъствал с майка ми, понеже тя се страхува сама да отиде, бях с нея, но
достъп не бе позволен от тяхна страна, беше заключено. Достъп не беше
позволен от Р.. Говоря за периода след като почина дядо ми, това е към края на
2018 г., оттогава до момента не сме имали достъп. Търсили сме съдействие от
полицията, за да влезем вътре, предостави ни се ключ от Р., но моментално
след това патронът бе сменен и от този ключ нямаше никаква полза за
достъпа. Ключът ни го даде пред полицаи. Не си спомням имената на
полицаите. Това се е случвало доста пъти, не съм присъствал на всички от тях,
но отговарям само за тези, на които съм присъствал, че това се е случило.
Нямахме достъп, защото нямахме ключ за този апартамент. Баба ми не е
разполагала с друго жилище, преди да почине живееше в този апартамент.
Ние имаме вещи в апартамента, до които нямаме достъп. От случаите, в които
съм присъствал, ние отиваме, чукаме на вратата, но никой не отговаря.
3
Пробвахме да отключим с ключовете, които ни дадоха, но те не пасваха на
ключалката. Имаше един случай, в който бяхме с полицейски служители,
тогава Р. отвори вратата, след като полицаите му се представиха, и тогава той
ни даде ключ, който впоследствие не пасваше на вратата.
На въпроси от адв.А. свидетелят отговори: Лично не познавам А. А..
Той е брат на майка ми. Откакто сме се прибрали в България, аз не съм го
виждал. В жилището на ул. * живеем аз, сестра ми и майка ми. Свидетелят,
който беше разпитан преди мен, има друг апартамент на същата улица и той
си живее там. С майка ми са във връзка.
На въпроси от адв.О. свидетелят отговори: Не си спомням когато се
настанихме да живеем в апартамента на свидетеля А. К., дали той живееш там
или апартаментът беше свободен.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ответника свидетел:
Г. С. К. – на 58 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.А. свидетелят отговори: Виждал съм Н. А., но не я
познавам лично. Познавам А. А.. А. А. е женен за дъщерята на мой братовчед,
познавам го от над 20 години, в приятелски отношения сме с него. А. А. в
момента е в Германия, живее там от 15 години. Като ученик е живял в Р., след
това е живял в София, и след това в Германия. Преди да замине за Германия,
2-3 години е живял в *. Апартаментът в * е собственост на Е. М., която е във
фактическо съпружеско съжителство с А. А.. Когато си идват за отпуски, по
празници, живеят в *. Поне аз не съм ги виждал да ходят в гр.Р.. Аз живея в
гр.*, и там ги виждам всеки ден, когато са в България. А. не искаше да ходи в
Р., тъй като имаше някакъв конфликт, но не мога да си спомня с кого. Аз не
съм запознат колко сестри има А., една или две, не знам и колко братя има.
Знам, че има конфликт с една от сестрите, но име не мога да се сетя.
На въпроси от адв.О. свидетелят отговори: Не мога да кажа какви
отношения е имал А. с майка си и баща си. Предполагам, че като ученик е
4
живял в апартамента му в гр.Р. до *. Нямам представа кой е живял в този
апартамент. Сега също не знам кой живее там. Предполагам, че майка му и
баща са живели там, няма кой друг да е, не сме стигали до такива подробности
в нашите разговори. А. не смята да се връща в гр.Р., той мисли въобще да не се
връща в България.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ответника свидетел:
Р. Л. Б. – на 58 години, българин, български гражданин, във
фактическо съпружеско съжителство, неосъждан, син на Л.Х.И..
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.А. свидетелят отговори: Аз гледах майка ми
Л.Х.И., докато беше болна. Гледах я в гр.Р. в апартамента на ул.“*, за който
сега се води делото. Този апартамент е три стаи и кухня. Аз живея в едната
стая, в която гледах майка ми. В този апартамент има една стая, която стои
заключена, това е стаята на Н.. Не съм влизал в тази стая, нямам достъп. По
време на боледуването на майка ми Л. И., ищцата Н. не е идвала, ищцата я
нямаше за майка, казваше, че й е мащеха. Като дете преди да отида в
казармата, съм живял в този апартамент, докато А. А. И. беше жив.
Впоследствие отидох да живея там след смъртта на А. А. И., той почина
м.декември 2023 г., нямам спомени. Откакто отидох да живея там, Н. не е
идвала да прави опити да влиза в апартамента. Идвала е с полицаи. Тя се е
оплакала, че няма достъп до нейната стая, че няма ключ от външната врата на
апартамента. Тогава влезе с полицая. Ключ за апартамента не й беше даден.
Доколкото имам спомен, само един път се случи тя да дойде с полицаи.
Миналия месец дойде вещо лице, за да снима стаите, тя беше заедно с Н. и
сина на Н. беше там, както и адвоката на Н.. Не можаха да снимат стаята на
Н., която е заключена. Само Н. има достъп до тази стая.
На въпроси от адв.О. свидетелят отговори: Отидох да живея в Р. в
това жилище през 2017-2018 г. Тогава там живееше само майка ми, тя
живееше сама в жилището. Аз дотогава живеех в с.Смилян. Отидох да живея в
гр.Р. поради лични причини. Нямам друго жилище, в което да живея. Не се
разбирахме със съжителката ми, нямаше кой да гледа майка ми, всички други
5
бяха в чужбина, и аз отидох в Р. при нея. Оттогава досега други хора не са
живели в този апартамент, само аз и майка ми. Имало е случаи, когато Н. е
идвала и е искала да влезе в жилището, но аз не съм я пускал, и съм й казвал
да извика полиция и да влезе с полицай. Аз се страхувам от нея, и затова тя
няма ключ от входната врата на апартамента. Когато аз отидох да живея в Р.,
стаята в апартамента, на която има катинар, беше заключена. Аз не съм
виждал какво има вътре, нямам достъп до нейната стая. Ако тя иска да стигне
до нейната стая, аз ще й отворя входната врата, но само ако дойде с полицай,
защото аз се страхувам от нея. Аз съм болен човек, претърпял съм инфаркт.
Майка ми беше с деменция, беше болна, тя не различаваше децата. Казвал
съм й, че Н. иска да влезе, но майка ми не беше в час, тя не можеше да
разбере, беше с деменция. Сега аз живея в този апартамент.
Въпрос от адв.О.: Н. няма ли права върху този апартамент?
Възражение от адв.А.: Възразявам против поставения въпрос, това е
правен въпрос.
СЪДЪТ НАМИРА, че поставения въпрос към свидетеля е от правен
характер, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА поставения въпрос към свидетеля.
Въпрос от адв.О.: Кога ще освободите апартамента?
Отговор на свидетеля: Да го освободя? Къде да отида?
Въпрос от ищцата: Как мога да получа достъп до имота?
Отговор на свидетеля: Предоставям на съда. Към момента Н. няма
достъп до апартамента.
Въпрос от ищцата: Защо постоянно трябва да се моля за достъп до
апартамента?
Възражение от адв.А.: Възразявам, въпросът е извън предмета на
делото.
СЪДЪТ НАМИРА възражението за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА въпроса към свидетеля.
АДВ.О. – Нямам други въпроси.
6
На въпроси от съда свидетелят отговори: Майка ми почина на
08.12.2024 г. или 2023 г., не си спомням. Оттогава аз продължавам да живея в
този апартамент. А. А. ми е полубрат. Той не е идвал от доста години, в
Германия е. Виждаме се, когато дойде в *. В Р. не е идвал от доста години.
Имам съгласие от К., А., М. и А. да ползвам апартамента.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
АДВ.О. – Имам доказателствено искане. След като изслушах разпита
на свидетелите намирам за необходимо да бъде изискана справка от РУ Мадан
за установяване на факта има ли подавани жалби и сигнали от Н. А. А. за
липса на достъп да апартамента в гр.Р., ул. *, и ако има такива, какви
документи са създадени, като бъдат предоставени копия от преписката. Нямам
други доказателствени искания.
АДВ.А. – Правя възражение по това доказателствено искане.
Процесуалният представител на ищцата се опита да мотивира искането с
данните, които са снети от свидетелските показания, но в случая считам, че е
налице преклузия. Това би могло да бъде направено още с подаване на
исковата молба, или в краен случай в първото по делото заседание след
разпределение на доказателствената тежест между страните. Нямам
доказателствени искания.
РЕПЛИКА НА АДВ.О. – Свидетелят Р. Б. заяви при своя разпит, че Н.
А. никога не е ходила пред апартамента да иска ключ от входната врата.
Водените от нас свидетели заявиха точно обратното. За установяване на това
кои свидетели изнасят на съда верни или неверни факти, се съдържат данни
именно в РУ Мадан, в която структура е и полицейският участък в гр.Р., като
представянето им би установило на кои от свидетелските показания съдът
следва да даде вяра и кои да отхвърли като неистински.
ДУПЛИКА ОТ АДВ.А. – Аз мисля, че не е спорен моментът, че на Н.
А. й е отказан достъп от този свидетел. Защо е необходимо да ангажираме
допълнително доказателства да установяваме вече потвърдени от него факти.
СЪДЪТ НАМИРА, че искането на ищеца да се изиска от РУ Мадан
справка за установяване факта дали има подавани жалби и сигнали от Н. А. за
липса на достъп до процесния имот, следва да бъде оставено без уважение,
тъй като същото е преклудирано на осн. чл.146, ал.3 от ГПК, доколкото е
следвало да бъде заявено най-късно в откритото съдебно заседание при
7
приемането на доклада на делото. С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата да бъде изискана
справка от РУ Мадан за установяване на факта има ли подавани жалби и
сигнали от ищцата за липса на достъп до процесния имот.
С ОГЛЕД липсата на други доказателствени искания СЪДЪТ НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.О. – Уважаеми г-н Председател, от името на доверителката ми
моля да постановите решение, с което да уважите предявения от нея иск като
основателен и доказан, като й присъдите направените по делото разноски, за
които представям списък на разноските. Моля да ми предоставите
възможност да изложа подробни съображения в писмени бележки.
Поддържам становището, изложено и в първото с.з., че отговорността на
ответника А. А. се търси на основание наследство от Л.Х.И., като твърденията
ни в исковата молба са, че писмена покана е била изпратена до Л. И. за
заплащане на обезщетение за ползването на недвижимия имот, въпреки което
нито е бил предоставен достъп на Н. А., нито й е заплащано такова
обезщетение. През целия исков период апартаментът на ул. * се е ползвал
единствено от Л.Х.И., като същата е допуснала в апартамента да живее и
нейния син от първия й партньор - Р. Б., който потвърди пред съда, че след
като той е заживял в жилището, а именно след смъртта на А. А., Н. А. е
нямала достъп до входната врата на апартамента, не е разполагала с ключ от
него, като дори й е било поставено условие, че за да влезе в апартамента,
трябва да отиде с органите на полицията. Намирам за безспорно установени
по делото предпоставките за уважаване на иска по чл.33, ал.1, като е без
значение обстоятелството, че А. А. не е живял в този апартамент. Неговата
процесуална легитимация по делото е обусловена от факта, че същият е
наследник на своята майка Л. И., затова и искът е съобразен с броят на
наследниците на починалата наследодателка. Моля за възможност да изложа
подробни съображения в писмени бележки.
8
АДВ.А. – Уважаеми г-н Районен съдия, ще Ви моля да отхвърлите
исковата молба и като неоснователна, и като недоказана. Поддържам изцяло
заявеното в писмения отговор. Моля да присъдите на доверителя ми
направените разноски, за които представих списък по чл.80 ГПК. Аз също
моля да ми се даде възможност да изложа подробни писмени съображения с
оглед събраните в днешно с.з. гласни доказателства, и да ги анализирам.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на страните двуседмичен срок, считано от днес,
за представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 14.29 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
9