Присъда по дело №375/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	17
Дата:	24 март 2022 г.
Съдия:	Силвия Александрова Цанкова

Дело:	20225300200375
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниНиколай Стоянов Велков

заседатели:Спаска Георгиева Йовчева
при участието на секретаря Христина П. Николова
и прокурора Кичка В. Пеева
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20225300200375 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Х. Е. - роден на ********г. в с. И., обл. П.,
живущ в гр. П., ул.“К.“ №*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, женен,
със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че от неустановена дата през месец януари 2012 г. до
месец юни 2016 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, е
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - И. Г.
К., родена през **** г., а именно опипвал я е в областта на половият орган и
гърдите; прониквал с пръст във влагалището й; карал я да му прави орална
любов (фелацио), като блудството представлява особено тежък случай,
поради което и на основание чл.149 ал.5 т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26
ал.1, във вр. чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНАВА за
НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението чрез използване положение
на надзор и чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата,
поради което на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА в тази част по
първоначално повдигнатото му обвинение, както и относно квалификацията
1

по ал.2, т.3 и т.4 на чл.149 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Х. Е. със снета по делото самоличност за
ВИНОВЕН в това, че на неустановени дати и месец през периода от месец
юли 2016 г. до месец август 2018 г., при условията на продължавано
престъпление в гр. П. на ул.“К.“ № *, ет.*, ап.* се е съвкупил с лице
ненавършило 14-годишна възраст - И. Г. К. родена на ********г., доколкото
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на
основание чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. чл.58а, ал.1, във вр. с
чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението
чрез използване на положение на надзор, поради което на основание чл. 304
от НПК го ОПРАВДАВА в тази част по първоначално повдигнатото му
обвинение, както и относно квалификацията по ал.2, т.1 на чл.151 от НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия А. Х. Е.
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален
„ОБЩ“ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А. Х. Е.
наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. Х. Е.
със снета по делото самоличност да заплати направените в хода на
досъдебното производство по сметка на ОСО при Окръжна прокуратура
гр. Пловдив сумата от 1461 лв (хиляда четиристотин шейсет и един
лева).
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес, пред Апелативен съд гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №17/24.03.2022г. по НОХД № 375 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2022 година

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия А. Х. Е. за престъпления, както следва:
1.по чл.149, ал.5, т.4, във вр. с ал.2, т.3 и т.4 във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
за това, че от неустановена дата през месец януари 2012 г. до месец юни 2016
г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, чрез използване
положение на надзор и чрез използване на безпомощното състояние на
пострадалата, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - И. Г. К., родена през 2005 г., а именно опипвал я е в областта на
половия орган и гърдите; прониквал с пръст във влагалището й; карал я да му
прави орална любов (фелацио), като блудството представлява особено тежък
случай,
2.и по чл.151, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това,
че на неустановени дати и месец през периода от месец юли 2016 г. до месец
август 2018 г., при условията на продължавано престъпление в гр. П. на
ул.“К.“ № *, ет.*, ап.* се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст
- И. Г. К. родена на ******** г., доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, като деянието е извършено чрез използване на
положение на надзор.
При пренията представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатите на подсъдимия обвинения със същата фактическа обстановка,
описана в обвинителния акт и същите правни квалификации на
осъществената от него деятелност. Направи анализ на събрания по делото
доказателствен материал, въз основа на което изложи становище относно
наличието на изискуемата доказателствена обезпеченост за постановяване на
осъдителна присъда срещу подсъдимия за всяко едно от вменените му във
вина престъпления. По отношение реализиране наказателната отговорност на
Е., прокурорът пледира да му бъдат наложени наказания „лишаване от
свобода” при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като посочва, че справедливите размери са тези,
близки до съответните специални минимуми, които след прилагане
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, следва да се редуцират с 1/3. Предложи на
основание чл.23, ал. 1 от НК да се извърши групиране на наказанията
лишаване от свобода с определяне на едно общо най-тежко наказание, което
да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим.
По делото не бе предявен за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански иск срещу подсъдимия от пострадалата от процесните
престъпления, като същата лично и чрез своя баща и законен представител
заяви, че не желае да се конституира в качеството й на граждански ищец и
1

частен обвинител по делото.
Производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от
НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият Е. направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които са извършени
престъпленията, като бяха наведени аргументи относно индивидуализиране
на наказанията при условията на чл.55 от НК и определянето на по-кратка
продължителност на общата най-тежка санкция „лишаване от свобода”, която
да позволява приложението на чл.66 от НК. В този смисъл защитата
предложи да бъде отложено изпълнението на определеното на основание
чл.23, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ с фиксиране на
максималния изпитателен срок от 5 години.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършените деяния, каквато
е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
Подсъдимият А. Х. Е. е роден на *********г. в с. И., обл. П.. Живее в
гр. П., на ул.“К.“ №*, ет.*, ап.*. Той е б., б. г.е, женен е, има средно
образование, работещ е, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
Свидетелят Г.К. е баща на пострадалата И.К. /родена на ******** г./ ,
като през 2010г. се разделил с биологичната й майка-свид.Е.Я.. Родителските
права над И.К. били предоставени за упражняване на бащата, понеже майката
не проявявала заинтересованост към детето, не търсела контакти с него,
епизодично изпращала малки суми за издръжката му.
През месец септември 2017г. свид.К. заживял на съпружески начала със
свид.Е. Е., като двамата обитавали апартамент под наем, находящ се в гр. П.
на ул.“К.“ № *, ет.*, ап.**, в който съжителствали заедно с общото им дете
/А. К. на *г./. В съседство с обитавания от тях апартамент живеели на адрес
гр.П., ул.“К.“ № *, ет.*, ап.* родителите на Е. Е.-подсъдимият А.Е. със
съпругата си-свид.И. Е., които се грижели за другото дете на дъщеря си-И. /на
** години/, която преимуществено живеела при баба си и дядо си.
От 2010г. до средата на септември 2019г., свид.И.К. живеела в с.Ц. при
баба си по бащина линия-свид.И. К., като до седми клас посещавала учебно
заведение в с.Г. И. Конфликти в новото семейство на бащата, станали
причина детето да бъде оставено под опеката на бабата, но пострадалата И.К.
периодично гостувала на баща си в гр.П., като оставала да пренощува в
жилището на подс.Е., понеже в апартамента на баща й нямало място за
всички, а и за да може да си играе с дъщерята на свид.Е. Е.. По време на
престоя си в жилището на подсъдимия, пострадалата спяла на едно легло с
него, като същевременно била обгрижвана от Е. и съпругата му, които
2

осигурявали и прехрана за двете малолетни момичета.
По време на периодичните гостувания на свид.И.К. в жилището на
подсъдимия, между двамата се изградила емоционална връзка на подкрепа и
сигурност, каквито липсвали между пострадалата и нейните родители и дори
понякога се обръщала към него с „дядо“. Детето, с оглед своята незрялост и
произтичащата от това невъзможност да възприема и оценява правилно
случващото се, постепенно започнало да се доверява на Е.. В този етап от
живота на пострадалата, извън баба й-свид.И. К., липсвал друг възрастен
стожер за детето и с оглед реконструираното му семейство, то постепенно
започнало да съзира такъв авторитет в лицето на подсъдимия, на когото се
доверявало безрезервно. Постепенно пострадалата К. допуснала твърде близо
Е., като му позволявала, той да я докосва и прегръща, а по този начин и да
злоупотребява с тялото й, навлизайки грубо във физическото й пространство
и засягайки по този начин нейната полова неприкосновеност.
Така, на неустановена дата през месец януари 2012г., когато свид.И.К.
още не била навършила 7-годишна възраст, подсъдимият решил да се
възползва от липсата й на житейски и социален опит, както и от
неосведомеността й относно половите отношения и започнал да извършва
блудствени действия с нея, с цел възбуждане или удовлетворяване на
половото си желание, без съвкупление. Това се случвало след като съпругата
и внучката му И. заспели. Е. започвал да опипва И.К. в областта на половия
орган, като тези действия той извършвал във всички случаи, при които детето
гостувало в дома му. С течение на времето, когато пострадалата приближила
единадесетгодишна годишна възраст и физическото й развитие напреднало,
подсъдимият, освен в областта на половия орган, започнал да я опипва и в
областта на гърдите. Впоследствие, освен посочените действия, Е. започнал
да прониква и с пръсти във влагалището на момичето, като й обяснявал, че в
бъдеще, когато започне да води редовен полов живот, сексуалните физически
контакти с партньорите й, щели да бъдат по-безболезнени за нея. Освен
посочените блудствени действия, които подсъдимият извършвал с цел
възбуждане или удовлетворяване на половото си желание, без съвкупление,
той обяснил на свид. К. и как да го удовлетворява орално, като я научил да му
прави „свирки“. Посочените орални действия обикновено следвали
действията на подсъдимия по възбуждане или удовлетворяване на половото
му желание без съвкупление с пострадалата К. чрез опипването й в областта
на половите органи и гърдите й и чрез проникване във влагалището й с
пръсти, като щом достигал до ерекция, той насочвал малолетното момиче да
му помогне да еякулира, като му направи орална любов /фелацио/.
Описаните действия по възбуждане или удовлетворяване на половото
му желание без съвкупление по отношение на пострадалата К. подсъдимият
Е. извършвал периодично при всяко от гостуванията на детето в жилището му
в гр.П. още от преди навършване на 7-годишната й възраст от неустановена
дата на месец януари 2012 г. до месец юни на 2016 г., когато свидетелката
наближила навършването на 11-тата си година.
На неустановена по делото дата през месец юли 2016г., малко преди 11-
3

ия рожден ден на пострадалата на 26 юли, след като извършил обичайните си
блудствени действия по възбуждане или удовлетворяване на половото си
желание, прониквайки с пръсти във влагалището на момичето, подсъдимият
се възбудил и пожелал да „търка“ половия си орган в половия орган на К..
Извършвайки тези действия, постепенно Е. проникнал с половия си орган във
влагалището на пострадалата, осъществявайки с нея съвкупление.
Известно време след случилото се, свид. К. навършила 11 години и от
този момент насетне до месец август 2018 година, когато вече 13-годишна
преустановила напълно контактите си с Е., малолетната пострадала и
подсъдимият започнали да осъществяват периодично и съвкупления на
неустановени по делото дати. За това свое поведение възрастният мъж
обяснявал на пострадалата, че е по-добре да се съвкупява с него, отколкото с
друг мъж, „който нямало да я пази…, ..ще вземе да свърши…, ...и да са стане
някаква беля“.
Описаните по-горе действия подсъдимият извършвал като
първоначално се възползвал от изключително ниската възраст на
пострадалата, когато същата не можела да възприема правилно фактите от
обективната действителност и имала най-обща и несистематична представа за
добро и лошо, за общественодължими норми и правила, нито имала психична
годност да разбира физическото и психологично влияние, оказано й от Е.,
който се грижил за нея при пребиваването й в дома му. Възрастният мъж се
възползвал и от това, че малолетната пострадала се срамувала от случващото
се, нямала приятелки и не споделяла с никого, а когато все пак разказала за
отношенията между нея и подсъдимия на своя баща-свид.Г.К., последният
игнорирал получената информация, без да защити детето си по какъвто и да
било начин.
Предвид предмета на делото, в хода на досъдебното производство са
били назначени и изготвени експертизи, от чиито заключения се установява
следното:
От изготвената по отношение на пострадалата К. комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.83-95 от ДП/ е видно, че
с оглед малолетието си, същата не е могла да разбира свойството и
значението на случващото се и да ръководи постъпките си, което я е
поставило в безпомощно състояние спрямо Е.. Възрастта на същата,
интелектът и характеровите й особености, реакцията й спрямо случилото се и
най-вече липсата на паметови нарушения с патологична изразеност й
позволяват да дава достоверни показания, относно факти, имащи отношение
за изясняване на фактическата обстановка по делото. Вещите лица уточняват,
че разказите за нещо, случило се преди около четири години, не могат да
бъдат спонтанни, те имат възможността да бъдат обработвани във времето,
особено ако са многократно вътрешно преживявани. Това обаче би довело до
поведенчески прояви, неспецифични за подекспертната К. и регистрирани от
околните, за което липсват обективни данни. Според представеното
експертно заключение, пострадалата К. към момента на изследването е със
съответно на календарната си възраст психофизическо и психологическо
4

развитие и е в състояние да възприема заобикалящата я действителност и
произтичащите събития и да ги възпроизвежда, бидейки в състояние да
пресъздаде съществените, значими за нея обстоятелства.
Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е била
изготвена и по отношение на подсъдимия /л.111-л.128 от ДП/. Според
представеното експертно заключение към инкриминирания период и
понастоящем изследваният Е. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Той не страда от заболяване, което
да покрива критериите на продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. А.Е. не се води на учет в ЦПЗ - Пловдив и не страда от психично
заболяване. Липсата на психично заболяване определя възможността му, ако
желае, да дава достоверни обяснения и да участва в наказателното
производство в качеството на обвиняем /респ. подсъдим/. Според експертните
изводи, към инкриминирания период емоционалното състояние на Е. е
обичайното за него-налице е личностова незрялост, емоционална лабилност,
егоизъм, нисък праг на нетьрпеливост, липса на балансираност и изграденост
на механизмите на личностова саморегулация. Интелектуалното
функциониране е под средното за възрастта. Психологичният профил и
поведенческите модели при Е. са предпоставка за реализиране на
непристойно поведение.
По отношение на пострадалата К. е била назначена и проведена
съдебно-медицинска експертиза /л.144-149 от ДП/, от чието заключение е
видно, че е възможно в инкриминирания период с нея да са били извършвани
единични или многократни полови актове, както и всякакви други блудствени
действия - орални контакти, опипване, бъркане с пръсти в областта на
външните полови органи, задния проход и т.н.
При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във
връзка с всички изготвени по делото експертизи, настоящият състав съобрази,
че същите са изготвени обективно, професионално, с необходимите познания
и опит в съответните научни области, поради което съдът ползва като способ
за подпомагане на дейността му всички, изготвени по делото експертни
заключения.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите, сред които основно И.К., И. К.,
Г.К., Е.Я., Е. Е., И. Е., заключенията на назначените по делото експертизи,
както и от приложените в хода на досъдебното производство писмени
доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от
НПК –заключителен доклад за предоставяне на социални услуги в ЦСРИ
/л.155-161 от ДП/, справка за съдимост /л.195 от ДП/ и др.
5

В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи помежду си и с
изложеното от Е. в хода на досъдебното производство, а така също и с
останалите, събрани и приложени по делото, писмени доказателства и
заключенията на изготвените по делото експертизи.
С оглед естеството на инкриминираната деятелност съществено
значение за разкриване на обективната истина имат именно показанията на
пострадалата, кореспондиращи с изложеното от Е. още от фазата на
досъдебното производство, въз основа на които са безспорно установени
изложените в обвинителния акт факти, обхванати от признанието на
подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК. Независимо от
горното, съдът подходи към показанията на свид.И.К. с особено внимание,
отчитайки качеството й на пострадала и евентуалната й заинтересованост,
произтичаща от него. При преценката на заявеното от нея настоящата
инстанция прецени, че въпреки това и независимо от невисоката си възраст,
свидетелката е пресъздала добросъвестно възприятията си за
инкриминираните събития с нейно участие, без да добавя нови факти, да
премълчава такива или да хиперболизира случилото се, което е потвърдено и
от изложеното от обвиняемия тогава Е., кореспондира и с признанието му,
направено по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът в тази си преценка отчете и
логическата съгласуваност на твърденията й, последователността, с която
описва събитията, случили се през инкриминираните периоди.
Обстоятелството, че по делото са останали неустановени броят на отделните
деяния, включени в продължаваните престъпления и конкретните дати на
тяхното осъществяване, е логично обяснимо с ниската възраст на
пострадалата към периодите на инкриминираните събития, многократността
на осъществяваните спрямо половата й неприкосновеност разнородни
посегателства, както и с отдалечеността на инкриминираните събития, които
обстоятелства обаче не дават отражение върху достоверността на показанията
й, потвърдени от самия Е. /първоначално с дадените подробни обяснения в
хода на досъдебното производство, а впоследствие с признанието му,
направено по реда на чл.371, т.2 от НПК/.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият А. Х. Е. е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията,
както следва:
1. по чл.149 ал.5 т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за
6

това, че от неустановена дата през месец януари 2012 г. до месец юни 2016 г.
в гр. П., при условията на продължавано престъпление, е извършил действия
с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст- И. Г. К. /родена през
**** г./, а именно опипвал я е в областта на половия орган и гърдите;
прониквал с пръст във влагалището й; карал я да му прави орална любов
(фелацио), като блудството представлява особено тежък случай,
2. и по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че на
неустановени дати и месец през периода от месец юли 2016 г. до месец август
2018 г., при условията на продължавано престъпление в гр. П. на ул.“К." № *,
ет.*, ап.* се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст-И. Г. К.
/родена на ********г./, доколкото извършеното не съставлява престъпление
по чл.152 от НК.
По тези правни квалификации, съдът призна подсъдимия за виновен,
като го оправда относно някои от квалифициращите обстоятелства, вменени с
първоначално повдигнатите му обвинения.
Така по отношение на престъпното блудство по смисъла на чл.149 от
НК Е. бе признат за невинен в това да е извършил престъплението по чл.149
от НК чрез използване положение на надзор и чрез използване безпомощното
състояние на пострадалата, поради което на основание чл. 304 от НПК бе
оправдан в тази част по първоначално повдигнатото му обвинение относно
квалификациите по ал.2, т.3 и т.4 на чл.149 от НК.
И по отношение престъпното съвкупление по чл.151 от НК, Е. бе
признат за невинен в това да е извършил инкриминираното деяние чрез
използване положение на надзор, поради което съдът го оправда в тази част
по първоначално повдигнатото му обвинение по ал.2, т.1 на чл.151 от НК.
От обективна страна и при двете престъпления са засегнати
обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на
личността, а така също и онези, гарантиращи нормалното полово и духовно
съзряване на малолетните лица /доколкото пострадало и при двете
престъпления е малолетно лице/. Изпълнителните деяния са извършени чрез
действия, което е характерна особеност на престъпленията против половата
неприкосновеност.
По отношение престъплението по чл.149 ал.5 т.4, във вр. с ал.1, във
вр. с чл.26 ал.1 от НК са налице всички обективни съставомерни елементи,
субсумирани под инкриминираната норма. Подсъдимият Е. е годен субект на
престъплението по чл. 149, ал. 1 НК, предвид, че такъв може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. Доколкото в случая извършителят и пострадалата са лица
от противоположни полове /съответно мъжки и женски/, то разнопосочните становища
съществуващи в теорията и в практиката за разграничаване на блудството от
хомосексуалните действия, не касаят процесния казус.
Предвид възрастта на пострадалата към периода на инкриминираните
събития /лице, ненавършило 14-годишна възраст/, изпълнено е и това
7

изискване на чл. 149, ал. 1 НК. С оглед ниската възраст на лицето и
незавършеното му психофизическо развитие за съставомерността на деянието
е ирелевантно наличието на съгласие от страна на пострадалата. По аргумент
за противното от ал. 2 обаче е необходимо да не е употребена сила,
заплашване или лицето да е приведено в безпомощно състояние или да е
предизвикано такова състояние, каквито хипотези не са и налични в случая,
видно от повдигнатото обвинение и приетата по делото безспорна фактическа
установеност.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия-физически
контакти между подсъдимия и пострадалата, които по своето естество са били
годни и са възбудили или удовлетворили полово желание, но без
съвкупление. Проявните форми са били различни, а именно включените в
повдигнатото обвинение и описани подробно по-горе–опипване на
пострадалата в областта на половия орган и гърдите; проникване с пръст във
влагалището й; осъществяване от страна на пострадалата на орална любов
(фелацио) на подсъдимия.
В правната доктрина се наблюдава разнобой в становищата дали
престъплението е формално /тази теза се застъпва от И.Н. и А.С./ или
резултатно /становище, подкрепяно от А.Г./. Така напр. според А.С.
/Наказателно право на Република България, Особена част. Престъпления
против правата на човека/ и И.Ненов /Наказателно право на Република
България, Особена част/ „блудството“ е престъпление на просто извършване,
което е довършено с осъществяване на съставомерната деятелност, поради
което опит към блудство поначало е невъзможен. Аргументацията на тази
теза се извежда от законовата редакция на престъпния състав, според която
възбуждането или удовлетворяването на полово желание /без съвкупление/ е
част от субективната страна и за довършеността на деянието не е необходимо
тази цел да бъде постигната /напр. Решение №77/81г., 1 н.о. на ВС/. Според
А.Гиргинов /Наказателно право на Република България, Особена част/
коментираното престъпление е резултатно, като резултатът се изчерпва със
самия физически контакт с пострадалия. Видно е, че коментираният разнобой
в становищата има чисто теоретично значение, доколкото и двете тези
приемат довършеност на престъплението с осъществяването на самия
физически контакт /целящ да възбуди или удовлетвори полово желание на
субекта, на пострадалия или и на двамата/, а не и действителното възбуждане
или удовлетворяване на това желание. Ето защо, доколкото по делото се
доказва с категоричност осъществяването на самата деятелност на Е. и
нейната насоченост, то и коректно престъплението е прието от държавното
обвинение за довършено. В този смисъл ненужно е да се събират
доказателства относно реалното възбуждане или удовлетворяване на полово
желание от инкриминираните по чл.149 от НК прояви.
От субективна страна, наличен е изискуемият от закона пряк умисъл,
предвид съзнанието на дееца, че извършваните от него действия са от
естеството да възбудят или удовлетворят полово желание без съвкупление,
8

както и че жертвата очевидно е малолетно лице с оглед близките отношения
между семейството на подсъдимия и това на пострадалата /дъщеря на
фактическия зет на Е./. Както вече бе отбелязано, налична е и специфичната
за това престъпление специална цел-да се възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление, предвид естеството на инкриминираната
деятелност /обективно годна за осъществяването на подобна цел/, а и с оглед
наличните по делото доказателства, изводими и от признанието на
подсъдимия, че въпросната цел е била и осъществявана.
Предвид, че в случая спрямо едно и също лице са осъществявани
периодично множество блудствени действия на различни, неустановени по
делото дати през инкриминирания период, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, коректно е повдигнато
обвинение именно за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1
от НК. Уместно е да се уточни, че приложението на коментираната
разпоредба касае осъществяването на блудствени действия на различни,
неустановени от делото дати от месец януари 2012 г. до месец юни 2016 г., а
не се отнася за извършваните на съответната дата разнородни блудствени
действия, обединени и подчинени на конкретното решение за постигане на
съставомерната цел. В подобен смисъл е напр. Решение № 515/2001 на ІІ н.о.
на ВКС, според което, когато са извършени няколко акта по едно и също
време, на едно и също място и спрямо едно и също лице, чл. 26 НК ще бъде
неприложим; продължавано престъпление ще е налице, когато действията са
извършени в различни периоди от време по отношение един и същ пострадал.
Не са налице квалифицираните състави на престъплението по ал.2, т.3 и
т.4 на чл.149 от НК, поради което съдът оправда подсъдимия в тези части от
първоначално повдигнатото му обвинение, а именно да е използвал
положение на надзор, както и безпомощното състояние на пострадалата.
Според съдебната практика „безпомощното състояние“ /т.3 на ал.2 на чл.149
от НК/ на пострадалия, което държавното обвинение е приело, че е използвал
подсъдимият, може да се дължи на телесни или душевни особености на
пострадалия. При използването на безпомощно състояние пострадалият
следва да се е намирал в невъзможност да се защити и да окаже съпротива и
това състояние трябва да съществува отнапред; то не е резултат от действията
на дееца. Най-често става въпрос за възрастови особености на пострадалия
(изключително ниска възраст-например бебета или изключително малки
деца), но безпомощността може да е резултат и от здравословното състояние
на малолетния пострадал (парализирано или незрящо дете и др. подобни). В
конкретния случай, макар безспорно ниската възраст на И.К., доколкото
началото на деятелността е била няколко месеца преди навършване на 7-
годишната й възраст, то същата не е била изключително малка и с оглед
нормалното й физическо развитие, не би могло да се приеме по критериите на
практиката и доктрината, че същата въобще не е можела да се защити, дори и
посредством бягство например. Друг е въпросът, дали с оглед установените с
9

подсъдимия близки отношения и формирано у нея чувство на доверие към
него, същата въобще е съзнавала, че осъщественото спрямо нея представлява
заплаха и злоупотреба с половата й неприкосновеност.
Положение на надзор пък е налице според съдебната практика, когато по
силата на закона или на служебното положение на дееца той упражнява
надзорнически функции над пострадалия и е натоварен да се грижи за
отглеждането и възпитанието му-настойници, попечители, възпитатели в
домове за деца, лишени от родителски грижи. В конкретния случай, макар
между Е. и пострадалата да са се формирали фактически отношения като
между дядо и внучка, то на първия нито по силата на закона, нито въз основа
някакво служебно положение, са били възложени надзорнически функции,
поради което съдът оправда подсъдимия и досежно обвинението му по т.4 на
ал.2 на чл.149 от НК.
Съдът прие, обаче наличие в конкретния случай на квалифицирания
състав на престъплението, предвиден в чл.149 ал.5 т.4, във вр. с основния
състав на ал.1 от НК, а именно „особено тежък случай“.
Легална дефиниция на “особено тежък случай” се съдържа в
дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 8 НК. Необходимо е кумулативното
наличие на две предпоставки – както деянието, така и деецът да разкриват
значително по-висока степен на обществена опасност. При преценката дали
деянието е особено тежък случай, трябва да се вземат предвид не само
настъпилите вредни последици, но и всички други обстоятелства, които са от
значение за цялостната оценка на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, като възрастта на пострадалия, броят на лицата, участвали в
блудството, обстоятелствата, при които то е осъществено, продължителността
на инкриминираната деятелност, интензитета на упражнената принуда (ако
има такава) и пр. /Решение № 455/88 на I н.о. на ВС/.
Съществуващата съдебна практика е противоречива дали по-високата
степен на обществена опасност на дееца може да се извлече единствено от
извършеното от него престъпление при отсъствието на данни за обременено
съдебно минало. Липсата на предходни осъждания не би могла самостоятелно
да изключи възможната по-висока степен на лична обществена опасност на
дееца, щом по делото са събрани доказателства, например за лоши
характеристични данни, упорство и продължителност на стореното,
неконтролирана и проявявана в миналото подобна деятелност и пр., поради
което при формиране преценката относно личностовата степен на обществена
опасност на обсъждане подлежат комплексно всички обстоятелства по
делото.
В конкретния случай съдът отчете многократността и „разнообразието“
на осъществяваните блудствени действия, продължителния период на
инкриминираната деятелност и упорството на извършителя Е., отношенията
на доверие, наподобяващи дядо-внучка и фактическия надзор и опека върху
К., който е поел подсъдимият при престоите на детето в П., изключително
10

крехката възраст на пострадалата при стартиране на престъплението /същата
е била два пъти по-малка от 14-годишния предел/. Завишена е и личностовата
степен на обществена опасност на дееца, независимо от чистото му съдебно
минало, предвид конкретиката на вменената му във вина деятелност,
психологическия му профил, очертан от заключението на КСППЕ, според
което по отношение на Е. са налице поведенчески дефицити и отклонения,
без изградени механизми за личностна саморегулация и умения за
самоконтрол, сами по себе си създаващи предпоставки за непристойно
поведение. Съдът не цени в ущърб на личностната характеристика на дееца,
наведените от прокурора в хода на съдебните прения данни относно
извършвани от Е. прояви от подобно естество в далечното минало /по
информация, сочена от неговата дъщеря/, предвид, че тези обстоятелства не
са посочени в обвинителния акт и същите не са обхванати от признанието,
направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, още повече, че липсват
доказателства за въпросните факти, а и очевидно значителният период от
време надхвърля дори давностния срок по чл.80, ал.1, т.2 от НК.
Налице са обективните и субективни елементи и на престъплението по
чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна подс.Е. е осъществил многократно на
неустановени дати и месец през инкриминирания период от месец юли 2016 г.
до месец август 2018 г. изпълнителното деяние, изразило се в съвкупление с
лице от противоположния пол, което е било малолетно, като стореното от
него е съставомерно именно по този текст, доколкото не осъществява състава
на чл. 152 НК-по делото не се установява спрямо пострадалата да е била
употребена сила или заплашване, или същата да е била приведена в
безпомощно състояние, нито пък е била лице, лишено от възможност за
самоотбрана. За съставомерността на деянието е ирелевантно наличието на
съгласие от страна на малолетния пострадал, съществуването му не изключва
престъпния характер на деянието. Коректно коментираната престъпна
деятелност е приета за довършена, с оглед категоричната установеност по
делото относно осъществяване на нееднократни съвкупления между
подсъдимия и малолетната към онзи период пострадала.
От субективна страна деянието е осъществено с изискуемия пряк
умисъл, предвид, наличното у дееца знание за действителната възраст на
пострадалата, респ., че същата не е навършила 14 години. Изложеното по-
горе относно престъпното блудство е относимо и за това престъпление,
поради което е ненужно да бъде преповтаряно.
И това престъпление е осъществено от Е. при условията на
продължавана престъпна деятелност по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, като
изложените съждения по първия пункт от повдигнатото му обвинение важат и
тук. Това е така, предвид безспорните доказателства, налични по делото, че
на неустановени дати и месец през инкриминирания период от месец юли
2016 г. до месец август 2018 г. подсъдимият е осъществявал редовно с едно и
11

също малолетно лице от противоположен на неговия пол /пострадалата К./
множество съвкупления, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Не е налице квалифицираният състав по ал.2, т.1 на чл.151 от НК,
поради което съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му
обвинение в тази му част, а именно да е извършил престъплението чрез
използване положение на надзор. Както вече бе обсъдено, Е. не е упражнявал
надзорнически функции над пострадалата, доколкото грижите върху нея не са
му били възлагани нито по силата на закона, нито въз основа на
съществуващо служебно положение на дееца. Формираните между тях
фактически отношения на доверие и респект от страна на детето,
предхождащи и съпътстващи инкриминираната деятелност, наподобяващи
привързаност на внучка към нейния дядо, са относими към преценката
относно справедливата наказателна санкция за стореното от Е..
След като призна подсъдимия за виновен по съответните правни
квалификации, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанието
му в пределите, предвидени от закона за съответните престъпления, като
изходи от общите разпоредби /чл.54 от НК/ и принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанията
съдът съобрази същите със специфичните особености на конкретния случай,
вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на
извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца.
Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-
голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца”/Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подс.Е. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи
самопризнания.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК. Ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне наказанието
лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като
размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.
12

При индивидуализиране наказанието на подсъдимия съдът прецени с
оглед разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността му
обстоятелства, валидни и за двете престъпления: чистото му съдебно
минало, и то за продължително време с оглед възрастта му /род. на
04.04.1958г./, трудовата му ангажираност, изразеното от него съжаление за
стореното, както и изтеклия немалък период от процесните събития. Съдът
третира съдействието на Е. за разкриване на обективната истина като
допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото
същото е демонстрирано още в хода на досъдебното производство. Този
извод на съда не противоречи на задължителните указания, дадени с ТР №
1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7, съгласно което направеното признание от
подсъдимия е задължителна предпоставка за приложение на съкратеното
съдебно следствие и води до смекчаване на отговорността му. Същото
„следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието му като
форма на съдействие при установяване на обективната истина”, доколкото „е
спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство”. В противен случай самопризнанието не може да се ползва
повторно като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Видно от материалите по делото, още в началния етап от разследването Е. е
дал подробни обяснения по случая, кореспондиращи с показанията на
пострадалата, което обстоятелство, предвид значителния период от
финализиране на процесната деятелност, е допринесло в значителна степен за
разкриване на обективната истина.
Налице са и отегчаващи отговорността обстоятелства, относими и
към двете престъпления, а именно конкретните обстоятелства, при които са
осъществени същите, очертаващи завишена тежест на стореното от
подсъдимия. В този смисъл съдът отчете малката възраст на пострадалата при
стартиране на всяка от инкриминираните деятелности, много под законовия
предел от 14-години, продължителните периоди, през които са осъществени
процесните престъпления и множеството интимни контакти, реализирани в
техните рамки /и разнородността на осъществяваните блудствени действия-
относимо е само за престъплението по чл.149 от НК/, а така също и
формираните между подсъдимия и малкото момиче фактически отношения на
доверие и респект от страна на детето, предхождащи и съпътстващи
инкриминираната деятелност, наподобяващи привързаност на внучка към
нейния дядо.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително
или многобройни смекчаващи отговорността на подс.Е. обстоятелства,
поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от
НК.
Като отчете горевизираните индивидуализиращи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказанията му за всяко едно от
13

процесните престъпления като приложи разпоредбите на чл.54 от НК.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.149 ал.5
т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК е лишаване от свобода от пет до
двадесет години. При съвкупната преценка на противоположните по
насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, съдът
прие, че смекчаващите са с по-висока относителна тежест спрямо
отегчаващите и обосновават налагането на наказание „лишаване от свобода”
в размер, близък до минимума, предвиден за това престъпление, а именно
шест години. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, приложима на
основание чл.373, ал.3 от НПК, на изпълнение ще подлежат две трети от
посочения размер, тоест ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За престъплението по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.
При съвкупната преценка на противоположните по насоченост
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, налични по делото,
справедливо и за това престъпление се явява наказание лишаване от свобода
в размер, близък до законовия минимум, а именно три години, предвид
наличния превес на смекчаващите отговорността факти. След редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК на изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер,
тоест ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Подсъдимият Е. е извършил две отделни престъпления, преди за което
и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което съдът приложи
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи едно общо най-тежко наказание
измежду наложените две отделни наказания, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Констатираните от този съд особености и конкретни характеристики на
извършената деятелност, в контекста на индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира съда да счете, че
определеното от съда наказание ще допринесе в достатъчна степен за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. В този смисъл не се
приложи разпоредбата на чл.24 от НК.
Така определеният размер на наложеното на подсъдимия общо най-
тежко наказание лишаване от свобода не постави на обсъждане въпроса
относно начина на изтърпяването му /разпоредбата на чл.66 от НК е
неприложима/, а и с оглед конкретната степен на обществена опасност на
извършената от Е. инкриминирана деятелност, а и на дееца, съдът намира, че
целите на индивидуалната и генералната наказателни превенции биха се
постигнали единствено с реално изтърпяване на наложеното наказание. Ето
защо на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
„общ“ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Е.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
С оглед постановената осъдителна присъда подсъдимият беше осъден
14

на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски по сметка на ОСО при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, а именно сумата от 1461 лв (хиляда четиристотин
шейсет и един лева).
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

15

Съобщи за изтекли лични данни