Решение по дело №589/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20197160700589
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   E   Н   И   Е

№508

 

Гр. Перник, 02.12.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        Съдия: И.И.

 

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия И.И. административно дело № 589 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на И.С.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.Г.Д. от АК Кюстендил с адрес ***,                             ул. „***“ № ***, против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие рег. № 1920з-119 от 09.09.2019 година на началника на Първо Районно управление Перник при ОДМВР Перник. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно производствените правил и в противоречие с материално – правните разпоредби. Заявява, че съществува основателна причина за получаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, а именно – самоотбрана. Моли съда да отмени изцяло оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие като незаконосъобразен.

В проведеното съдебно заседание на 25.11.2019 година жалбоподателя И.С.И. редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Началника на Първо районно управление при ОД на МВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 192000-9576 от 14.08.2019 година, депозирано до началника на Първо районно управление на ОДМВР Перник, И.С.И. /настоящ жалбоподател/ е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, което му е необходимо за самоотбрана, охрана на семейството и личното му имущество, както е свързано с дейността му управител на дружеството при пътуване и пренасяне на ценни за дружеството документи и парични средства. Към заявлението са приложени задължителните за редовността на същото документи, съгласно чл. 76, ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка с чл. 76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: карта за извършен предварителен медицински преглед; удостоверение от Национална следствена служба, удостоверяващо, че срещу заявителя няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства; свидетелство за съдимост; диплома за завършено висше образование; вносна бележка за платена такса удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие.

Въз основа на подаденото заявление и приложените към него документи е извършена служебна проверка от младши полицейски инспектор КОС към ОД на МВР Перник, обективирана в докладна записка рег. № 1920р-10801 от 28.08.2019 година, с която е предложено на Началника на Първо районно управление при ОДМВР Перник да не издава разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, поради липса на безсъмнено доказано наличие на основания по чл. 6, ал. 3 и наличие на основателна причина за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

С Отказ № 1920з-119 от 09.09.2019 година Началника на Първо районно управление при ОДМВР Перник на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите /ЗОБВВПИ/ е отказал на жалбоподателя да издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно.

Отказът е съобщен на жалбоподателя на 09.09.2019 година, като жалбата е подадена на 24.09.2019 година /първия работен ден/, т.е. в предвидения 14-дневен срок.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Отказът за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е издаден от материално и териториално компетентния орган, в случая началника на Първо районно управление при ОДМВР Перник по постоянен адрес на заявителя и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5, предложение второ и четвърто, във връзка с    чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Отказът за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Административния орган е приел, че по реда на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ фактите са недоказани, относно наличието на основателна причина и необходимост на заявителя от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана, охрана на семейството и личното му имущество, както и в качеството му на управител на дружество „***“ ООД при пътуването и пренасянето на ценни документи и парични средства на дружеството, поради което е постановил оспорения отказ.

В производството по издаване на постановения отказ не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Преценен за съответствие с приложимия материален закон, отказът е законосъобразен.

Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3, във връзка с ал. 2 от посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

Производството по издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказ, постановен на посочените основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран с липсата на нужда от самоотбрана на заявителя, охрана на семейството и личното му имущество, както и при пътуване и носене на ценни документи и парични средства свързани с качеството му на управителна дружеството „***“ ООД.

Настоящият съдебен състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.

Жалбоподателят твърди в жалбата, че необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е с цел самоотбрана, охрана на семейството и личното му имущество, както и при пътуване и носене на ценни документи и парични средства свързани с качеството му на управителна дружеството „***“ ООД. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Видно от текста на цитираната правна норма административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Спорният въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на жалбоподателя са налице основателни причини, т.е. сочената от него нужда от самоотбрана, охрана на семейството и личното му имущество, както и при пътуване и пренасяне на ценни документи и парични средства, които да задължава административният орган да разреши придобиването на оръжие или такива обстоятелства не са били налице. Както се посочи по – горе снабдяването с огнестрелно оръжие за самоотбрана е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. Съдебната практика по приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че е в тежест на иницииралото производството лице да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като видно от приетите по делото писмени доказателства се налага еднозначния извод, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен /благоприятстващ/ административен акт по искането на И.С.И. – настоящ жалбоподател. В оспорения административен акт органът е изложил мотиви, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона – отсъстват данни и доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето му, на неговото семейство и личното му имущество, както и с дейността на дружеството „Искам почивка“ ООД на което е управител, които да обосноват необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на жалбоподателя. Приемането на противното би означавало, че за всеки български гражданин е налице потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на него или неговото семейство, която да обоснове издаването на разрешение по реда на ЗОБВВПИ. На следващо място в подаденото заявление е посочено, че разрешението за придобиване на късо огнестрелно оръжие е необходимо с осъществяваната дейност на дружеството „***“ ООД при пренасяне на ценни документи и парични средства. В тази част постановения отказ е законосъобразен, тьй като жалбоподателя сочи аргументи за потенциална опасност във връзка с осъществявана от дружеството дейност и на управителя, като липсват доказателства от естеството на упражняваната търговска дейност да произтичат конкретни рискове за дружеството и неговия управител. Позоваването на мотива за осигуряване на превантивни мерки за сигурност, не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да се ползва оръжие за самоотбрана.

Следва да се уточни, че са неоснователни и изложените доводи за допуснато нарушение на процедурата по издаването на оспорения акт относно предписанието на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, при което органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата установява изрично правило в производството по издаване на административния акт, с който законодателят е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя. Органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ или, че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността. Той обаче няма задължение да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни за наличието на реална или потенциална заплаха за сигурността на заявителя. Респективно органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това.

По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК жалбоподателят следва да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. Органът преценява наличието на необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и данните, събрани в хода на административното производство, като в посечения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 11 358 от 24.07.2019 година, постановено по административно дело № 10 010/2018 година, VІІ отделение.

С оглед на гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, с който е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие от жалбоподателя, тьй като не е налице необходимост от самоотбрана, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.Г.Д. от АК Кюстендил с адрес ***, моб. тел. ************** против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие рег. № 1920з-119 от 09.09.2019 година на началника на Първо Районно управление Перник при ОДМВР Перник, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия:/п/