Определение по дело №17/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1705
Дата: 5 юни 2017 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20173100900017
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./....... 06.2017 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 05.06.2017 г., в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 17 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. По редовността на разменените книжа

С искова молба, заведена

С искова молба вх. №724/12.01.2017г. по описа на ВОС, РГТО, поправена по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №3960/10.02.2017г., ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е предявил специалният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване спрямо ответника Б.Л.Б., ЕГН **********,***, съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №10016/2016г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №4877/22.08.2016г., за сумата 57 114,73 евро, представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004, сключен на 28.05.2008г., изменен с Допълнително споразумение от 23.04.2009г., Допълнително споразумение от 16.12.2009г., Допълнително споразумение от 21.06.2010г., Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително споразумение от 13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и Допълнително споразумение от 16.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда - 19.08.2016г., до окончателното й плащане; както и за сумата 14 976,87 евро, представляваща дължими договорни лихва за периода от 10.01.2014г. до 16.08.2016г., вкл.; както и за сумата 268,86 евро, представляваща дължими наказателни лихви за периода от 10.01.2014г. до 16.08.2016г., вкл., както и за сумата 1 146,02 евро, представляваща неизплатени такси по договора за периода от 08.02.2014г. до 16.08.2016г., , вкл., както и за сумата 280,80 лева, представляваща дължими нотариални такси.

 

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му репарира сторените по делото, в т.ч. и в заповедното производство, разноски, основаващо се на чл.78 от ГПК.

 

С разпореждане №1744/13.2.2017г. съдът е приел исковата молба за редовна и е разпоредил преписи от нея, ведно с приложените доказателства, да се изпратят на ответника Б.Л.Б. ***.

 

В хода на осъществената между страните размяна на книжа са подадени отговор на исковата молба вх. №6829/08.03.2017г. и допълнителна искова молба вх. №9496/03.04.2017г., в които страните са изложили своите становища, насрещни твърдения и възражения, обосновали са и доказателствени искания.

 

В срока по чл.373 от ГПК ответникът не е подал допълнителен отговор. С това размяната на книжа между страните е приключила. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

ІІ. По допустимостта на претенциите

Въз основа на данните от изисканото и получено ч.гр.д. №10016/2016г. на Варненски районен съд, 8 състав, съдът приема, че предявените на 10.01.2017г. в хипотезата на чл.422 от ГПК искове са допустими.

 

Същите намират своето правно основание в чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът е представил доказателство за предварителното внасяне на дължимите за исковото производство държавни такси в общ размер 2 948,68 лева.

 

По-подробни съображения за редовността на предявяването на исковете в хипотезата на чл.422 от ГПК и дължимите за производството по делото държавни такси съдът е изложил в разпореждане №1056/25.01.2017г.

 

Страните не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286 и чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, както и предвид факта, че ищецът по делото е търговец (чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.

 

ІІІ. По доказателствените искания на страните

Представените от страните с исковата молба и отговора писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

 

Ищецът е направил искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, с формулирани в исковата молба задачи. Посоченото доказателствено средство е допустимо, относимо към заявения за съдебно разрешаване спор между страните и следва да се допусне. В задачите на експертизата следва да се включат и допълнително формулираните от съда въпроси.

 

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

 

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК). Наред с това следва да се укаже, че искането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл.80 от ГПК.

 

Настоящото определение следва да се съобщи на страните като им се укаже възможността да изложат становища във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания като обосноват и съответни искания и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, срещу Б.Л.Б., ЕГН **********,***, за установяване спрямо ответника съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №10016/2016г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение №4877/22.08.2016г., за сумата 57 114,73 евро, представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004, сключен на 28.05.2008г., изменен с Допълнително споразумение от 23.04.2009г., Допълнително споразумение от 16.12.2009г., Допълнително споразумение от 21.06.2010г., Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително споразумение от 13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и Допълнително споразумение от 16.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда - 19.08.2016г., до окончателното й плащане; както и за сумата 14 976,87 евро, представляваща дължими договорни лихва за периода от 10.01.2014г. до 16.08.2016г., вкл.; както и за сумата 268,86 евро, представляваща дължими наказателни лихви за периода от 10.01.2014г. до 16.08.2016г., вкл., както и за сумата 1 146,02 евро, представляваща неизплатени такси по договора за периода от 08.02.2014г. до 16.08.2016г., , вкл., както и за сумата 280,80 лева, представляваща дължими нотариални такси.

 

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

 

Претендира се и осъждане на ответника да репарира на ищеца направените разноски за производството по делото (заповедно и исково), основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

 

Дължимите за исковото производство държавни такси в общ размер 2 948,68 лева са внесени предварително от ищеца.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи,  представени от ищеца с исковата молба, и от ответника с писмения отговор.

 

ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза, със следните задачи:

Вещото лице, след като се запознае с представените по делото писмени доказателства, извърши справка в счетоводството на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД за движението по сметката, по която се отчита кредита по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004, сключен на 28.05.2008г., изменен с Допълнително споразумение от 23.04.2009г., Допълнително споразумение от 16.12.2009г., Допълнително споразумение от 21.06.2010г., Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително споразумение от 13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и Допълнително споразумение от 16.04.2013г., както и на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на кредитното задължение, да отговори на следните въпроси:

1.    Кога и каква сума е усвоена от ответника по процесния договор за банков кредит?

2.    Редовно ли са водени счетоводните записвания на ищеца във връзка с процесния договор за банков кредит?

3.    Налице ли е просрочие (изцяло или частично) за плащане на погасителни вноски към датата на обявяване на предсрочната изискуемост? В случай, че се установява такова, да се посочат просрочените вноски по падеж и размер.

4.    Какви вземания се водят при ищеца спрямо ответника по процесния договор за кредит към датата на обявяване на предсрочната изискуемост (27.05.2016г.), съответно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.08.2016г.)?

5.    Какъв е размера на задълженията на ответника по процесния договор за кредит към датата на обявяване на предсрочната изискуемост (27.05.2016г.), съответно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.08.2016г.) за:

5.1.         главница;

5.2.         договорни лихви;

5.3.         наказателни (мораторни) лихви;

5.4.         такси по договора;

5.5.         нотариални такси по договора ?

 

6.    Правени ли са капитализации (прибавяне на вече начислени и падежирали задължения) към основния дълг въз основа на подписаните между страните допълнителни споразумения към договора за кредит?

7.    Ако са правени такива, какво включват капитализираните суми (лихви (договорни и/или наказателни), част главницата, и двете) и в какви размери (общо и поотделно по видове капитализирани суми)?

8.    Правени ли са капитализации на капитализирани вече (по предходни допълнителни споразумения) суми?

 

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 400 лева, като

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе така определената сума в 7-дневен срок от получаване на съобщенията по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежния документ за внасянето й в деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Жулиета Господинова Тонева, съдебно-счетоводен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел ІV „Съдебно – икономически експертизи”.

 

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

 

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

 

УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания като обосноват и съответни искания и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.

 

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №17 по описа за 2017г. за 13.07.2017г. от 10,00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

Ведно с призовките на страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение и от изготвения проект за доклад по делото, като им се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становища във връзка с него.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

по търговско дело №17/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, т.о.

 

1.               Предмет на иска е установяването съществуването на правото на ищеца – кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за принудително събиране на парично задължение, произтичащо от кредитно правоотношение – сключени с ответника Б.Л.Б., ЕГН **********,***, договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004 от 28.05.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 23.04.2009г., Допълнително споразумение от 16.12.2009г., Допълнително споразумение от 21.06.2010г., Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително споразумение от 13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и Допълнително споразумение от 16.04.2013г., с начална дата на изискуемостта 27.05.2016г.

 

2.               Правно основание на претенцията – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

3.               Твърди се от ищеца, че считано от 10.01.2014г. кредитополучателят е допуснал трайно просрочие в плащането на уговорените и дължими погасителни вноски по кредита, което представлява случай на неизпълнение на договора за кредит.

4.               Изискуемостта се твърди като настъпила в хипотезата на чл.19 от договора за банков кредит, като изявлението на кредитора за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем било надлежно връчено на длъжника – кредитополучател на 27.05.2016г. с нотариална покана чрез нотариус Стелиана Костадинова, peг. №446 в НК.

 

5.               Ищецът, при условията на пълно и главно доказване, трябва да установи, че:

5.1.          е предоставил кредитния ресурс и същият е ползван от ответника – кредитополучател Б.Л.Б. ***;

5.2.          са налице предпоставките по чл.19 от договора за банков кредит от 28.05.2008г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитния дълг на сочената от него дата 27.05.2016г.;

5.3.          според условията на кредитния договор ответникът е бил надлежно уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредитния дълг;

5.4.          наличието на основание за претендиране на всяка една от исковите суми – главница, лихви (възнаградителна и наказателна) и такси;

5.5.          размера на всяка една претенция.

 

6.               Като не отрича твърденията на ищеца за сключен между страните договор за банков кредит с цел закупуване на недвижим имот от 28.05.2008г., ответникът Б.Л.Б. ***, оспорва размера на търсените суми, както и основанията, на които ищецът претендира същите, като твърди, че се претендират за плащане суми извън договорения размер за главница, лихви и разноски.

7.               Оспорва в тази връзка начина, по който е кумулиран дълга, като сочи, че в резултат на изисканите от банката и подписани между страните седем допълнителни споразумения главницата неправомерно е нараснала от 48 954 евро на 57 649,62 евро, увеличен е бил и лихвения процент, като банката начислявала лихва върху новосформирания дълг.

8.               Оспорва и начина, по който е била променяна лихвата като се твърди, че това е правено извън договора, едностранно от банката и без знанието и съгласието на кредитополучателя.

 

9.               Обосновава в тази връзка твърдения, че клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора за кредит са нищожни на основание чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като:

9.1.         същите са уговорени във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора;

9.2.         причината за едностранното изменение на лихвения процент не е ясно и конкретно посочена в договора, а банката може произволно във всеки един момент да променя условията, както счете за целесъобразно;

9.3.         наличието на подобни уговорки цели не възстановяване на равновесието, а ограничаване на стопанския риск за банката, прехвърляйки го изцяло или отчасти върху потребителя.

 

10.           При тези насрещни твърдения и като счита, че с действията си ищецът целенасочено го е лишил от законното му право да взима решения и да защитава личните си интереси, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани и моли за тяхното отхвърляне.

 

11.           Твърденията за нищожност на договорни разпоредби съставляват правоизключващи исковите претенции възражения, поради което тяхното установяване се дължи от ответника.

 

12.           Доколкото изложените аргументи за тяхното обосноваване съставляват правни доводи, то същите следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявените претенции, след приключване на доказателствения процес и устните състезания между страните.

 

13.           За доказване на твърденията си ищецът е представил писмени доказателства, направил е и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.

 

14.           Като се имат предвид възраженията на ответника за неправомерно нарастване на дълга в резултат на подписаните между страните седем допълнителни споразумения, както и задължението на съда да следи служебно за действителността на сделката, съдът намира за уместно да укаже на ищеца, необходимостта от излагане на допълнителни твърдения за обосноваване валидността на споразуменията към договора от 23.04.2009г., 16.12.2009г., 21.06.2010г., 29.12.2010г., 13.09.2011г., и 16.04.2013г., респ. ангажиране на доказателства в тази насока.

 

15.           При условие, че ищецът докаже изгодните за него факти, ответникът, при условията на пълно и главно доказване, дължи да установи наличието на правоотблъскващи, правоунищожаващи или правоизключващи исковата претенция насрещни свои права (в т.ч. и погасяване на дълга чрез плащане).

 

                                              Съдия – докладчик по делото: