РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500480 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба вх.№260509/05.02.2021г., подадена от СТ. СТ. СТ., ЕГН **********,
чрез назначения особен представител- адв. Сичеов Чокелиев - БАК, със съдебен
адрес:гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“№2,ет.1, срещу Решение №260006/13.01.2021г.,
постановено по гр.д.№693/2019г. по описа на Районен съд- Поморие.
С посоченото решение, Поморийският районен съд е отхвърлил иска, предявен от
,,БНП Париба Пърсънъл Файнес С.А., Париж“, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А.,
клон България, гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес парк София, представлявано от
заместник-управителя Димитър Димитров, да се приеме за установено по отношение на СТ.
СТ. СТ., ЕГН ********** с постоянен адрес:гр.-П., ул. ,,С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
съществуването на вземане в полза на ищеца по заповед№149/25.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.р.д.№335/2019г. за сумата 751.61лева- главница
по договор за потребителски кредит; 55.15лева- възнаградителна лихва за периода от
01.05.2018г. до 11.10.2018т.; 38.15.- мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до
11.04.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2019г.- датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането-.
Със същото решение, съдът е осъдил СТ. СТ. СТ., да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файнес С.А.“, Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А., клон България,
гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес парк София, представлявано от заместник-управителя
Димитър Димитров, сума в общ размер 806.76 лева, от които 51.61 лева- главница по
договор CARD-********* от 15.03.2018г., сключен между страните , ведно с 55.15лв.-
1
договорна лихва за периода от 15.08.2018г. до 11.10.2018г., както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената главница за периода от 14.01.2020г.- датата на
връчване на исковата молба на особения представител до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил иска, в частта му, касаеща претенцията за присъждане на
обезщетение за забава в размер на 38.15 лева за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.
Съдът е осъдил СТ. СТ. СТ., да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файнес С.А.,
Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“С.А.,клон България, гр.София, ж.к.,,Младост
4“, Бизнес парк София, представлявано от заместник-управителя Димитър Димитров, сумата
от 853.45 лева, представляваща направени по делото разноски , като е отхвърлил искане то
за присъждане на разноски в останалата му част над уважената до претендирания размер от
875 лева; отхвърлил е искането на БНП Париба Пърсънъл Файнес“ С.А.,Париж, Франция,
чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“С.А.,клон България,гр.София,ж.к.,,Младост“4,Бизнес
парк София, ,представлявано от заместник-управителя Димитър Димитров, за осъждане на
СТ. СТ. СТ., да му заплати сумата от 75 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
С жалбата се изразява недоволство от решението, в частта, в която съдът е уважил
предявеният от ищцовото дружество при условията на евентуалност осъдителен иск с
правно основание чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД..
Жалбоподателката намира решението в обжалваната част за неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Излага съображения, че при разглеждане на осъдителния иск, първоинстанционният
съд не извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото. Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че кредитната карта е била предоставена във владение на
въззвницата(ответница), както и че именно тя е усвоила паричните средства.
Посочва, че по делото не се представили доказателства- приемо- предавателен
протокол, разписка или какъвто и да е друг документ, от който да бъде установено , че
процесната банкова карта е била предоставена на С.С.. Твърди, че горното обстоятелство не
се установило и от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза.
Заявява, че от съдържанието на договора за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, не се установило кога същата е активирана.
Оспорват се твърденията на ищеца, че същото било сторено но 29.03.2018г.. Счита, че за
релевантните за спора обстоятелства (предаване фактическата власт върху картата,
активирането й, предоставяне на ПИН), ищцовата страна не представила доказателства,
въпреки указаната доказателствена тежест.
Навежда доводи, че районният съд не обсъдил възраженията , наведени в отговора
на исковата молба
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалаваната част и
постановяване решение на въззивната инстанция, с което да бъде отхвърлен предявеният
при условията на евентуалност от въззиваемото дружество,, осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Направено е особено искане във връзка със
заплащане от ищцовата страна(въззвиаем), на основание чл.47,ал.6 от ГПК, възнаграждение
на назначения особен представител.
В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от ,,БНП
Париба Пърсънъл Файнес“ С.А., Париж, Франция, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файнес“
С.А., клон България, гр.София, ж.к.,,Младост 4“, Бизнес парк София, представлявано от
2
заместник-управителя Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Николета Матева, с който
същата се оспорва изцяло.
Посочва се, че от заключението по извършената по делото експертиза, безспорно се
установило, че част от кредитния ресурс бил предоставен към момента на подписване на
договора, като от него била заплатена сума в размер на 179 лева(договор за револввиращ
потребителски кредит и приложение за усвояване ***). Твърди се, че относно получаване на
кредитната карта(пластика), ищецът представил по делото товарителница№***, подписана
и получена от С.С..
Иска се потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78,ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 100 лева.
В с.з., чрез назначения от съда особен представител адв.Ч. възззивницата поддържа
подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно уведомена не изпраща представител в
с.з.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок,
жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, подадено е от лице с представителна власт и е допустима за разглеждане по
същество.
Решението е валидно и допустимо.
При разглеждането на делото по същество, съобразно с представените
доказателства, становищата на страните и приложимото право, съдът приема за установено
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чрез пълномощник
–юрк. Николета Матева, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът СТ. СТ. СТ., ЕГН: **********, с адрес гр. Поморие, ул.,,Свобода,
бл.15, вх.2, ет.3, ап.8 дължи на ищеца следните суми: сумата от 751,61 лева, представляваща
главница по револвиращ кредит, сумата от 55,15 лева, представляваща договорна лихва за
периода 01.05.2018г. до 11.10.2018г., сумата от 38,15 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва, начиная от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 149/25.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 335/2019 г. на ПРС. Ищецът излага, че при сключване на Договор за кредит за
покупка на стоки и услуги № ***, ответникът С. дал съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. Твърди се, че търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 700 лева, която е активирана от кредитополучателя на
29.03.2018г. Кредитният лимит се усвоявал посредством трансакции, като върху усвоената
сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че
кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
3
01.05.2018 г., на която дата е извършено последното от страна на ответника плащане, поради
което кредиторът е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил
задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал
заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо
длъжника дължимостта на претендираните с исковата молба суми, в условията на
евентуалност- за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от договора
за револвиращ потребителски кредит.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначения й от съда особен
представител – адв.Ч., депозира писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва
по основание с твърдението, че липсват доказателства кога и по какъв начин на ответника е
предоставена сочената кредитна карта Mastercard, както и провеждането на процедурата по
чл.5 и 6 от договора за активация на същата. Посочва също така, че няма доказателства по
какъв начин С. е активирала картата, още повече на посочената дата-29.03.2018г. на
следващо място посочва, че не става ясно от исковата молба как са формирани
претендираните лихви.На последно място твърди, че предсрочната изискуемост не е
обявена на ответника. Възразява се ищецът да е представил валидни доказателства за
съществуване на вземането си по договора за револвиращ кредит. Позовава се на
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, поради възражения за липса на задължителни реквизити в
договора за кредит по чл.11, ал.1, т.10, т.12 от ЗПК. Сочи, че на ответника изобщо не е
връчвана кредитна карта, нито е получил покана за изпълнение. По подробно изложените в
отговора съображения моли за отхвърляне на исковете.
Установява се от приетите по делото и неоспорени от страните доказателства, че на
15.03.2018г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор, и СТ. СТ. СТ.
като кредитополучател, е сключен взаимноразписан Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ***, съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит за
стоки в размер на 279 лв. Като размер на кредита по същия този договор е посочена сумата
от 187 лева, а като обща стойност на плащанията (с първоначална вноска) – сумата от 100
лева. Страните са договорили изплащането да е на вноски - 3 на брой, всяка от които в
размер на 66,46 лева при средно месечно отклонение на вноска до една стотинка. ГПР е
договорен в размер на 35,41 %, а лихвения процент - в размер на 30,69 %.
Към договора е приложен погасителен план, от съдържанието на който е видно, че
първата дължима вноска е с падежна дата 01.05.2018 г., а втората и третата падежни дати са
съответно на 01.06.2018г. и 01.07.2018 г.
Съгласно чл.1 от Договора кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ
кредит на размер на 700 лв като кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
Mastercard, а съгласно чл.6 кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно
приложената процедура за активация. Според чл.14 от договора, за ползването на кредитния
лимит кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредита, както и такси за ползване на картата съгласно Тарифа, която е част от договора.
Според чл.15 от същия, кредиторът може да преразглежда техните стойности всеки месец.
Според чл.26 от договора, с подписването му кредитополучателят е потвърдил, че е
запознат, разбира и приема условията на договора, екземпляр от който ответникът е
декларирал, че е получил.
По делото на ПРС /лист 46/ е представена товарителница изх.№ *** с дата
20.03.2018г., с която от БНП Париба Пърсънъл Файненс до СТ. СТ. СТ. е изпратена
4
пратка, получена на 21.03.2017г. на изпратения адрес в гр. Бургас, ул.“Мария Луиза“ №49
от ответника, лично.
Пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана ССчЕ, която след извършена
справка с представени по делото документи от ищеца установява,че в периода 29.03. 2018г. -
02.04.2018г. е усвоена сума в общ размер на 695 лева, в това число стоков кредит за покупка
на стока от „Технополис България“ ЕАД-179 лв., изтеглени са в брой от АТМ в Бургас-500
лв. и такса АТМ за трансакзции-16 лв. към датата на заявлението по чл.410 ГПК
задължението е в размер на 806,76 лв., което съответства по размер на посочените
задължения в извлеченията. Вещото лице сочи, че детайлната информация е следната:
стоков кредит в размер на 179 лв., лихва върху стоковия кредит-20,38 лв., изтеглени суми в
брой от АТМ -500 лв., такса за теглен в брой от АТМ-16 лв., застрахователна премия за
периода 13.04.-14.09.2018г.-24,23 лв., месечна такса за обслужване за периода 13.04-
14.09.2018г.-24 лв., месечна лихва за периода от 15.08.0о 14.09.2018г. -43,15 лв.
Ищецът заявява, че е блокирал използването на кредитната карта, както и че е
поканил длъжника да плати. Доказателства за връчване на поканата обаче липсват по
делото.
По делото е приложено ч.гр.д. № 335/2019 г. по описа на РС-Поморие, образувано по
заявление на ищеца в настоящето производство, по което съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 149/25.04.2019 г., за исковите
суми.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД във, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, в тежест
на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова
пола изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание, както и твърденията относно размера на дължимата от ответника сума
и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Процесният договор за паричен револвиращ потребителски кредит чрез използване
на кредитна карта е консенсуален, поради което, макар и при постигане на съгласие между
страните относно поетите с него субективни права и правни задължения да е породено
правното действие на тази възмездна двустранна сделка, за да възникне договорното
задължение за връщане на предоставения кредит от ищеца на ответника, ведно с
уговорените възнаградителни лихви и други съпътстващи използване на кредитната карта
такси, следва в процеса на доказване да се установи по несъмнен начин, че кредиторът е
изпълнил своето договорно задължение за отпускане на картодържателя на съответен
паричен кредит чрез използването на съответната кредитна карта.
Доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница
на договора на 15.03.2018г., както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата
по кредитния лимит, отпуснат с револвиращия кредит, следва да се приеме за доказано
съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-15825406 и приложение към него, представени
и приети по делото. В случая по делото по безспорен начин се установява облигационната
5
връзка между страните във връзка със сключеният между тях в писмена форма Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ***, както и факта на ползване на сумата по договора за
револвиращ кредит от ответника. Анализирайки датата на получаване на пратката,
изпратена от ищцовото дружество с товарителница от 20.03.2018г. на ответника, със
заключението на вещото лице, от което се установява, че към 29.03.2018г. е била изтеглена и
усвоена първата сума по Договора за револвиращ кредит от ответника, съдът намира за
безспорно установено по делото предоставянето на кредитната карта на кредитополучателя.
Ценени в своята съвкупност обратната разписка и заключението по ССчЕ, разгледани
установяват получаването на кредитната карта от ответника. Следователно ищецът в
изпълнение на договорните си задължения е предоставил на ответника процесната кредитна
карта с кредитен лимит до 700 лева. Наличието на договор и изправността на кредитодателя,
налага извода за пораждането на задължението за връщане на заетата главница ведно с
произтичащите от него акцесорни задължения за заплащане на възнаградителна лихва,
мораторна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му от 29.07.2016 г.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал., т.1 –
10 и т.20 ЗПК, тъй като съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на ГЛП и ГПР, информация относно размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като
е уредена и възможността за упражняване на отказ от договора.
Безспорно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК налага императивното изискване
ДПК да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния случай обаче, доколкото за целия срок на договора е договорен
фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа информация за
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. С
договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо да се
съдържа и методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а от ЗПК /чл. 11,
ал. 1, т. 9а/.
В случая разпоредбите на чл. 12 от ЗПК са неприложими към настоящия договор,
доколкото кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Предвид спецификата на револвиращия кредит, за него не се изготвя погасителен
план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на сумата, която ще бъде усвоявана и
съответно ще се прави частично или цялостно плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат
теглени сумите, както и датата на погасяване.
6
Действително съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страните се подписва от
страните по него, но доколкото ДПК съдържа установеното от закона задължително
съдържание, липсата на ОУ не обосновава недействителността му.
Следователно, процесният договор е действителен по аргумент на противното
основание, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Не се установява по делото кредиторът да е извършил уведомяване на длъжника за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК, от която дата по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК специалният установителен иск
се счита предявен.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5, с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на
ответника по иска едва с преписа от исковата молба, на неговия особен представител на
04.08.2020 г. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС,
I т. о.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т. Р. № 3/2017 г. на ВКС ОСГТК от
27.03.2019 г. размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното и изхождайки от датата на връчване на
исковата молба ведно с книжата, включващи и изявлението на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, предсрочната изискуемост следва да се счита за настъпила на
14.01.2020 г. (датата на която книжата са връчени на особения представител).
По изложените по-горе съображения решението в обжалваните части следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрк възнаграждение, определено на 100 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДА Решение №260006/13.01.2021г., постановено по гр.д.№693/2019г.
по описа на Районен съд- Поморие В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА СТ. СТ. СТ., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
""БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България, гр. София, КТЧ с ЕИК ********* – клон България, със
7
седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес
парк София, бл.14, представляван от Димитър Тодоров Димитров, сумата от 100 /сто /лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8