Решение по дело №34/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20237140700034
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

64/13.02.2023г.

                           

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:  

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар  Александрина Александрова                                         разгледа

Адм.дело №34/2023г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

 

            Производството е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)

         Образувано е по жалба на Ч.З.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат М., против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №200/21.12.2022г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх.№С220012-000-0592034/08.12.2022г. по изп.дело, заведена с вх.№25520/09.12.2022г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. В жалбата се развиват доводи, че оспорения административен акт  е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран и се иска да бъде отменен. По същество на спора, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат М., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по доводи изложени в нея, като претендира и присъждане на разноски по делото.

         Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт М*** , оспорва жалбата и моли да бъде потвърден оспореният административен акт, претендира присъждане на разноски по делото, като доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт развива и в писмено становище.

         Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

         Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от надлежно легитимирано лице имащо правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         С оспореното Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №200/21.12.2022г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх.№С220012-000-0592034/08.12.2022г. по изп.дело, заведена с вх.№25520/09.12.2022г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. В мотивите на оспореният административния акт е посочено, че обжалваното разпореждане за присъединяване с изх.№С220012-105-0434941/16.11.2022г. е законосъобразно, тъй като е възникнало изпълнително основание по чл.269л, ал.1 от ДОПК, по отношение на което не са изтекли давностните срокове по чл.269т, ал.2 от ДОПК и чл.269у от ДОПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, а съгласно чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата. В случая със Заповед №ЗЦУ-ОПР-54/13.12.2022г. на Изпълнителния директор на НАП (л.35 по делото) на М*** П*** – Заместник директор на ТД на НАП Велико Търново, която е издателя на оспореният административен акт, е възложено да изпълнява правомощията на Директор на ТД на НАП Велико Търново при отсъствие на титуляра на длъжността, тоест в случая е налице компетентност на органа, който е издал оспорения административен акт.

Оспорения административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като са посочени и фактически и правни основания, който са мотивирали издаването му. Не се установява при издаването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и да налагат неговата отмяна.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран. Това е така, тъй като административния орган е изложил обстойни мотиви, който са мотивирали издаването на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че доводите за незаконосъобразност на оспореният административен акт, които са свързани с нарушение на материалния закон са неоснователни. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1 от ДОПК, по отношение на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на запитващата държава членка. По делото се установява, че в искането на гръцкия орган е посочено изрично, че давността по задължението изтича на 31.12.2037г. В конкретния случай следва да се отбележи, че в искането за взаимна помощ е посочено, че вземането е станало изискуемо на 01.02.2018г., тоест както законосъобразно е посочил административния орган не може да се приеме, че с присъединяването е допуснато нарушение на чл.269т, ал.2 от ДОПК, съгласно които местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, когато искането за взаимна помощ се отнася за вземане, по отношение на което е изтекла 5-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо, до датата на първоначалното искане за помощ. Обратно на поддържаното в жалбата, след като искането е в рамките на срока по 269т, ал.2 от ДОПК за данъчния орган е било възникнало задължение да окаже взаимна помощ на органа отправил искането. В тази връзка следва да се посочи, че извода на административния орган, че не е изтекла десетгодишната погасителна давност по чл.269т, ал.5 от ДОПК е съответен на материалния закон при фактическото установяване на фактите по делото.

Пълнотата изисква да се посочи, че предмет на спора е само извършеното от данъчния орган разпореждане за присъединяване, което е съответно на материалния закон. В хода на образуваното изпълнително производство за оспорващият са налице възможности да реализира правата си в съответствие с установения ред в ДОПК, но настоящият съдебен състав не е обвързан с произнасяне извън предмета на спора, който е единствено относно законосъобразността на разпореждането за присъединяване, което е потвърдено с оспореното в настоящето производство решение.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт М*** за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, оспорващия  следва да бъде осъден да заплатят в полза на ТД на НАП Велико Търново разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство осъществено от юрисконсулт М*** , което на основание чл.166, ал.1 ДОПК във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, следва да бъде определено в размер на 500 лева или общо разноски в размер на 500 лева.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №200/21.12.2022г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх.№С220012-000-0592034/08.12.2022г. по изп.дело, заведена с вх.№25520/09.12.2022г. по описа на ТД на НАП Велико Търново е  законосъобразно и следва да бъде потвърдено, предвид което на основание чл.268 и чл.166, ал.1 от ДОПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                              Р Е Ш И

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.З.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат М., против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №200/21.12.2022г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх.№С220012-000-0592034/08.12.2022г. по изп.дело, заведена с вх.№25520/09.12.2022г. по описа на ТД на НАП Велико Търново.

ОСЪЖДА Ч.З.Т. ***, ЕГН * да заплати на ТД на НАП Велико Търново разноски по воденото съдебно производство в размер на 500 (петстотин) лева.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: