МОТИВИ
към решение по НАХД № 601
по описа на
Варненския
районен съд за 2019 година, ХХІII състав.
Производството е образувано по внесено от прокурор при Районна
Прокуратура-Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на Е.И.С.- ЕГН ********** , за това, че на 18.05.2015г., в гр. Варна,
потвърдила неистина в писмена декларация с нот.
заверка с per. № 3486/18.05.2015г., която по силата
на закон - §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се дава
пред орган на властта -Главен архитект на Община - Варна, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно: че съществуващия строеж - масивна
ограда с дължина около 63 м. и
височина до 2 м. в поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на
гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ
от 807,00 кв.м., при граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338,
10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о.
„Прибой" е изградена в периода от 1998 г. до 2000 г. от П.В.П. ЕГН **********,
като собственик на имота - престъпление по чл.313
ал.1 от НК и на П.В.П.-
ЕГН **********, за това за това, че през периода 16.02.2015г. - 01.06.2016г., в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина в
писмени декларации, които по силата на закон - § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се дават пред орган на властта - Главен архитект на
Община - Варна, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно:
- на 16.02.2015г. потвърдил неистина в
писмена декларация с нот. заверка с per. № 1290/16.02.2015г., че съществуващия строеж в
поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 807кв.м., при
граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334
и път в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. „Прибой", включващ и стопанска
постройка е изграден през периода 1998 г. -2000 г.
- на 05.05.2015г.
потвърдил неистина в писмена декларация с нот.
заверка с per. № 3601/05.05.2015г.,
че съществуващия строеж в поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с
площ от 807 кв.м., при граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338,
10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път, в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о.
„Прибой", включващ и два дървени навеса с площ около 14 кв.м и 15 кв.м и
масивна ограда с дължина около 63 м. и височина до 2 м. са изградени в периода
от 1998г. до 2000г.
-на 01.06.2016г. потвърдил неистина
в писмена декларация с нот. заверка с per. № 4844/01.06.2016г., че съществуващия строеж вилна
сграда, пета категория, със застроена площ от 110.14 кв.м. и разгъната
застроена площ от 256.13 кв.м., съгласно конструктивно-техническо становище
състояща се от: - сутеренен етаж, състоящ се от /избено помещение, битова стая/
и преддверие - 70.27 кв.м.; - първи надземен етаж, състоящ се от две
преддверия, /спалня, битова стая/, баня-WC, /гараж(25 кв.м)/ и лятна кухня -
138.14. кв.м. и втори надземен етаж, състоящ се от две тераси, две спални и
баня - WC - 75.72 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с
площ от 840кв.м. при граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338,
10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път, в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о.
„Прибой", от които собствени 440.00 кв.м. съгласно Нотариален акт № 9, том
II, дело № 542 от 18.0 L1994r. са изградени в периода 1986г. до 01.2000г. -
престъпление по чл.313 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК.
С предложението прокурорът счита
фактическата обстановка по делото за изяснена от събраните на досъдебното
производство доказателства и изразява
становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК.В съдебно заседание
ВРП, редовно уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище по
постановлението.
Обв. С. , редовно призована,
явява се лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното производство се е
възползвала от правото си да не дава обяснения по предявеното й обвинение. В
хода на съдебното следствие обв.С. разказва подробно за изградената в имота
ограда и други сгради, като заявява, че е подписала декларацията по молба на
обв.П. и лично не я е представяла пред
съответните органи. Тя заявява още, че посоченото в декларация е самата истина.
В последната си дума моли да бъде оправдана.
Обв.П. също участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство и той се е
възползвал от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебното следствие
обв.П. подробно разказва как е придобил имота, какви строежи е осъществил в
него заедно с родителите на обв.С., какви постройки е имало в имота, когато св.П.
е закупил частта на сем.К. и т.н. Обвиняемият твърди, че след 2000г. е
извършвал само ремонтни дейности по сградите в своята част от имота , а не е
изграждал нищо ново. Поради това и твърди, че посоченото в декларациите е
истина, както и че тяхното съдържание е било подготвено от упълномощена от него
адвокатка. Обв.П. разказва още, че лично се е срещнал
с гл.архитект на гр.Варна в неговия приемен ден и му обяснил за проблема си, а
именно нежеланието на неговия съсед да узаконят притежаваните от тях постройки.
Поради това, спазвайки законовите изисквания, подал всички изискуеми документи
и получил съответните удостоверения за търпимост. В последната си дума обв.П.
отново заявява, че не е прегрешил с нищо и моли за справедливо решение .
Процесуалният представител на
двамата обвиняеми - адв. И.З., излага мотивирано становище за обективната и субективна несъставомерност на деянието, като прави анализ на
събраните писмени и гласни доказателства. Той пледира обв. С. и обв.П. да бъдат
оправдани, а в условията на алтернативност- да бъде приложена разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният
съд намира за установено от фактическа
страна следното:
През 1986г. на обв.П.П. било предоставено право да ползва имот, който се намирал
в гр.Варна, с.о. „Прибой“. За това било издадено Удостоверение за ползване №
152 /06.03.1986г. на ИК на ОбНС-Варна. По същото
време такова право на ползване било предоставено и на И. К. . През 1992г., след
извършване на оценка на местата с цел придобиване правото на собственост върху
тях по реда на § 4 „а“ от ПРЗ но ЗСПЗЗ, било установено, че двете места са с
по-малка площ от описаната в документация от по 600 кв.м. Поради това и двете
места били заснети като един имот с №
1335, кв.51, по КП на м-т „Прибой“. К. придобил 400кв.м., а обв.П. придобил 440 кв.м. чрез трансформация на предоставеното им
право на ползване в право на собственост по реда на § 4 „а“ ПЗР на ЗСПЗЗ. За
това били съставени съответните нотариални
актове- за К. и неговата съпруга н.а. №
125/24.01.1994г., а за обв.П. и неговата съпруга- н.а. № 9/18.01.1994г., върху недвижим имот:
място с площ 440 кв.м., по Оценителен протокол от 19.10.1993г. на Община Варна.
Обв.П. и И. К. в течение на времето с взаимна
помощ построили в съсобствения си имот различни
постройки- жилищни сгради , външни тоалетни и др. Във и около имота имало и
ограда, която в голямата си част била масивна, а по-малка част от нея била
телена. Обв.П. ползвал източната част на имота, а К.
западната. В своята част в периода 1980г.-1982г. обв.П. първоначално
изградил постройка от 25 кв.м.,
съобразно тогавашното законодателство. В
началото на 90-те години обвиняемият
построил и приземна стая в имота си, а с течение на времето били
пристроявани още жилищни и сервизни помещения, външни навеси и др. К. също изградил вилна сграда в своята
част на имота, като двете жилищни постройки били свързани с обща бетонна плоча.
На 28.02.2002г. двамата съсобственици подписали нотариално заверена декларация
, в която посочили, че имат уговорка за ограда и порта между двата имота, през
която К. до влиза в имота на обв.П. , за да ползва своята метална стълба за
таванския етаж. Било договорено още, че при продажба, прехвърляне, дарение или
смъртта на единия от двамата съсобственици, според изготвения проект, съставен
от архитект А. с „Обяснителна записка“, портата между двата имота следвало да
се отстрани и затвори, а металната стълба, която водела към имота на К.,
трябвало да се измести в неговия парцел. По този начин двата имота се
обособявали съвсем самостоятелно и
независимо един от друг.
През 2004г. К. решил да продаде своята част от имота и намиращите се в
нея постройки. Първоначално ги предложил на обв.П., който тогава обаче нямал финансова
възможност да ги закупи. Така купувачи на имота станали св.Л.П. и неговата
съпруга. Чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт. № 159, том I, нот. дело
№ 137/20.05.2004г., те придобили идеална
част от недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, СО "Прибой",
представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.5549.1335 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с
площ от 807кв.м., при граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338,
10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път. Малко след продажбата на имота, К.
починал. След неговата смърт и смъртта на съпругата му, техен наследник била
обв.Е.С..
След като св.П. закупил имота, той
също изградил няколко постройки в него- навес, барбекю и др. Той помагал с труд
на обв.П., който достроявал и ремонтирал изградените от него постройки.
През 2013г. съседката на обв.П. от
имот № 1334- б.к., подписала нотариално заверена декларация за това, че е
съгласна с построената на общата им граница сезонна постройка, състояща се от
два етажа с подробно описано разположение на помещенията в тях- първи етаж,
състоящ се от кухня –бокс, дневна и тоалетна, и втори етаж ,състоящ се от стая,
баня със санитарен възел и таван.
През 2015г., с ДВ бр. били приети
изменения в ЗУТ, съобразно които строежите, изградени до 31 март 2001г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са били извършени, или по действащите разпоредби
на закона, са търпими строежи и не подлежат на премахване или на забрана за
ползване. Те можело да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти,
че строежите са търпими. Тъй като за изградените в имота си постройки обв.П.
нямал строителни книжа, той решил да се възползва от тези законови разпоредби и
да се снабди с описаното удостоверение за търпимост.
Междувременно обаче отношенията между
обвиняемия и св.П. се влошили. През 2013г. по повод депозирана от св.П. искова
молба било образувано гр.д. № 9240/2013г. по описа на ВРС, 7-ми състав. Искът
бил с правно основание чл.109 от ЗС и петитум ответниците- обв.П. и неговата съпруга да преустановят
действията си, с които пречат на ищците да ползват съсобствения
им имот, а именно да премахнат изградената в имота масивна ограда, изградена от
бетонни блокчета с височина 1,7м. и дължина от 30 метра по цялото продължение
на имота. В хода на съдебното
производство били назначени и изготвени СТЕ и допълнителна СТЕ, като вещото
лице след посещение на имота и преглед на наличната документация дало съответните
заключения, в които било направено описание на съществуващите сгради. С Решение
№ 3062/10.06.2014г. искът на св.П. бил отхвърлен, като в мотивите било
посочено, че К. , като праводател на ищците , е
придобил собственост върху реален имот с площ от 400кв.м, колкото е бил оценен
след предоставеното право на ползване. В същото време обв.П. бил придобил 440
кв.м. , също реална част от същия имот, също след трансформиране на право на
ползване в право на собственост. Било прието за установено още, че между двата
имота е имало ограда, която е била изградена преди 2004г., като последните
6,20метра били изградени след това, но не било установено от кого и кога е
изграден този последен участък. Било установено и че двете страни ползват
постройките за всяка от двете части на имота без да си пречат, защото оградата
е съществувала и преди да е била изградена от бетонни блокчета като телена
такава. В съдебният акт било посочено , че твърденията на св.П. за това, че
оградата е била изградена от обв.П. през 2008г.-2009г. и че тя пречи на ищците
да упражняват права върху целия имот, са останали недоказани, както и че ищците
нямат права върху целия имот, а само върху продадените им 400кв.м. Това решение
било обжалвано и било образувано в.гр. дело № 2076/2014г. В постановеното решение
№ 1794/02.12.2004г. на ВОС, били обсъдени констатациите на вещото лице,
изготвило съответните експертизи. Според тях при посещение на място е било
установено, че в имота има масивна плътна ограда. Тя била монтирана върху
вкопан в земята ивичен бетонов фундамент с надземна
част около 0,20м., иззидана с газобетонни блокчета на
височина около 1,70м. над нивото на
околния терен. В западната реално обособена част от имота, ползвана от св.П.
били изградени няколко постройки, долепени до оградата, а именно- барбекю от
стабилна дървена конструкция на стени и покрив, масивен склад и масивен тоалет. В източната част на имота,
ползвана от обв.П. били констатирани две постройки, долепени до оградата-
масивен тоалет и открит навес-склад за дърва, с покрив, но без стени откъм
източната и южната му страна. Съобразно събраните доказателства състава на съда приел, че масивната ограда ,
която се намирала в средната част съсобствения имот
по цялата му дължина, е изградена без строителни книжа, както и че начина на
ползване на съсобствения имот е бил уреден с
подписаната между обв.П. и К. декларация. Поради това решението на ВРС било
потвърдено.
Обв.П. не се отказал от намерението си да му бъде
издадено удостоверение за търпимост за
извършените в имота му строежи без строителни книжа. За това той се снабдил със
съответните скици на имота, както и възложил изготвянето на инвестиционен
проект за архитектурно заснемане на вилната сграда , изготвянето на
конструктивно-техническо и геодезическо заснемане. Обв.П. ангажирал и процесуален представител- адв.А., която
го съветвала по отношение на необходимите действия и документи.
Част от документите, които следвало
да се представят, били декларации. За това, по съвет на адвоката си, на 16.02.2015г. обв.П. подписал Декларация
с посочено в нея основание § 127 ал.9 от ПЗР на ЗИДЗУТ. С нея той декларирал,
че съществуващия
строеж в поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от
807кв.м., при граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336,
10135.5549.1334 и път в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. „Прибой", включващ и стопанска постройка е
изграден през периода 1998 г. - 2000 г. заверка с per.
№ 1290/16.02.2015г.
На
05.05.2015г.
обв. П. подписал Декларация със същото посочено
основание § 127 ал.9 от ПЗР на ЗИДЗУТ. С нея той декларирал, че съществуващия строеж в поземлен имот с
идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 807 кв.м., при граници: имот с
идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път, в гр.
Варна, р-н Аспарухово, с.о. „Прибой", включващ
и два дървени навеса с площ
около 14 кв.м и 15 кв.м и масивна ограда с дължина около 63 м. и височина до 2
м. са изградени в периода от 1998г. до 2000г. Декларацията била
нотариално заверена с нот. заверка с per. № 3601/05.05.2015г.
По молба на обв.П. и обв.С. на 18.05.2015г.
подписала Декларация, в качеството й на единствен наследник на И. К. и Тодорка К.а.
С нея обвиняемата декларирала, че съществуващия
строеж -масивна ограда с дължина
около 63 м. и височина до 2 м. , гараж и
надгаражна свързваща двете вили плоча, в поземлен
имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 807,00 кв.м., при
граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334
и път в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. „Прибой" са изградени в периода от
1998 г. до 2000 г. от П.В.П. ЕГН **********, като собственик на имота.
На
01.06.2016г. обв.П. подписал Декларация, отново с посочено основание § 127 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, в
която посочил, че вилната сграда, от
пета категория, със застроена площ от 110.14 кв.м. и разгъната застроена площ
от 256.13 кв.м., съгласно конструктивно-техническо становище състояща се от: -
сутеренен етаж, /състоящ се от избено помещение, битова стая и преддверие/ -
70.27 кв.м.; - първи надземен етаж, състоящ се от две преддверия, /спалня,
битова стая/, баня-WC, /гараж(25 кв.м)/ и лятна кухня - 138.14. кв.м. и втори
надземен етаж, състоящ се от две тераси, две спални и баня - WC - 75.72 кв.м. в
поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 840кв.м. при
граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334
и път, в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. „Прибой", от които собствени
440.00 кв.м. съгласно Нотариален акт № 9, том II, дело № 542 от 18.01.1994г. са
изградени в периода 1986г. до 01.2000г. Декларацията била нотариално заверена с
№ 4844.
На
06.06.2016г. обв.П. подал Заявление за издаване
на удостоверение за търпимост по § 16 ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ до Гл.архитект на Община-Варна по отношение на изградената в имота
жилищна сграда. Заявлението и придружаващите го документи били по дадени на
място в Информационния център на Община-Варна, което било отразено в самото
заявление. Въз основа на него, както и на представените документи- нотариално
заверена декларация от обв.П. от 01.06.2016г., нотариално заверена декларация
от б.к. като съсед, нотариален акт, акт за
узаконяване, скици, СТЕ, Решения на ВРС и ВОС, архитектурно заснемане,
конструктивно-техническо становище и геодезическо
заснемане, главния архитект на Община Варна издал Удостоверение за търпимост с рег. № АУ049566ВН-001ВН/ 05.07.2016г. С него било удостоверено, че обекта „Вилна сграда“ със ЗП -110,14 кв.м-. и
РЗП -256, 13 кв.м.,изградени в имота, е търпим строеж.
След получаване на това удостоверение
, обв.П. подготвил и на 20.07.2016г.
подал ново заявление до гл.архитект на Община-Варна с искане да се издаде
удостоверение за търпимост по отношение на изградената в имота ограда. След
запознаване с представените документи –нотариално заверена декларация от 05.05.2015г. от обв.П. , нотариално заверена декларация от
18.05.2015г. от обв.С., нотариално заверена декларация от 2002г. относно
разпределението и ползването на имота, решения на ВРС и ВОС, СТЕ, удостоверения
за предоставяне право на ползване, нотариален акт, скици и др., било издадено Удостоверение за търпимост № АУО
063706ВН-001ВН / 28.07.2016г. С него било удостоверено, че обекта „Масивна ограда“ с дължина 74, 65 м.,
изградена в имота , е търпим строеж.
След снабдяване с описаните
удостоверения за търпимост, обв.П. подал Заявление № 01-238154/ 04.08.2016г. до
СГКК – Варна с искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, а именно да се заличи сграда с идентификатор 10135.5549.1335.2 и
нанасяне на нова сграда с идентификатор 10135.5549.1335.3 съгласно представен
проект за изменение и Удостоверение за търпимост. На основание чл.26 ал.1 от АПК св.П. бил уведомен, че е започната административна процедура по изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри относно поземления имот, както
и че в 7 дневен срок има право да изрази становище и да направи искания и
възражения. След получаване на писмото, на 26.08.2016г. св.П. подал възражение
до Началника на СГКК-Варна. В него той посочил, че част от помещенията са били
построени след 2000г., а именно през 2006г. и 2007г., че между постройките няма
необходимото отстояние, както и че строителството е извършено без разрешение на
Министъра на МРРБ . Междувременно св.П. по повод подавани от него сигнали,
получил становище от Дирекция „КСИД“-Аспарухово за това, че с оглед на
обстоятелството, че района е бил свлачищен , то за строителство в него е
следвало да има предварително съгласие на Министъра на МРРБ, геодезическо проучване и др. , каквито нямало. Поради това
и било дадено становище, че всички извършени без строително разрешение и
неузаконени строежи нямат статут на търпими по смисъла на § 127 ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ. По повод на подадените от св.П. възражения , на 03.11.2016г. служители
на АГКК извършили оглед и контролни измервания на сградата на обв.П. на място .
Установени били съществени разлики между измерените на място отстояния между северната граница на имота и съседния имот, както и между сградите, собственост на св.П. и обв.П. , с
което изискванията на члр.18 от Наредба № 3 /2005г.
не били изпълнени. Поради това с Протокол от 03.11.2016г. представените от обв.П.
материали и данни за изменение на ККК, не били приети.
На 09.01.2017г. св.П. подал жалба
до ВРП, в която посочил, че обв.П. чрез неверни документи се е снабдил с
удостоверения за търпимост. По този повод, след извършена проверка, било
образувано настоящото досъдебно производство. Отношенията между обв.П. и св.П.
не се подобрили, а напротив- продължили да се влошават, което довело до
завеждане на различни дела между тях.
В хода на съдебното следствие съдът
приобщи представените от адв.З. писмени
доказателства- доказателства за доходите на обв.С. и обв. П., характеристика на
обв.С. и на обв.П., декларация от К.Г., окомерна скица, медицински документи и
др., които кредитира изцяло.
Обв. Е.И.С. е родена на ***г***, българска граждА.,
с висше образование, пенсионер. Към момента на извършване на деянието , както и
към настоящият момент тя не е освобождавана от наказателна отговорност и не е
осъждана за престъпления от общ характер.Обв. С. се
ползва с добро име и авторитет сред съседите си.
Обв. П.В.П. е роден
на ***г***, български гражданин, с висше образование, пенсионер. Към
момента на извършване на деянието , както и към настоящият момент той не е
освобождаван от наказателна отговорност и не е осъждан за престъпления от общ
характер.Обв. П. дълги години е работил като корабен
механик и се ползва с добро име сред съседите си.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на обясненията на обв.С. и обв.П., депозирани в
хода на съдебното следствие, от части от показанията на св. Л.П., св. Н.А., св.
М.И., св. К.И., св. И.Б., св. П.И. и св. Т.П., както и
от писмените доказателства по досъдебно производство № 184/2017г. по описа на ОД-МВР-Варна- жалба,
копия на съдебни решения и определения, преписки от Община-Варна и
АГКК-Варна, протоколи за разпит на
свидетелите О.Ш., О.С. ,Д.В. , Н.А., М.И., Н. И., Д.Ш., И.Б., А.В.-И., Н.Н., В.А., справка за
съдимост и др., инкорпорирани по реда
на чл.283 от НПК, както и приобщените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, чиито съвкупен анализ не
налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи, а именно че обвиненията против
обв.Е.С. и против обв.П.П. , за това че са
декларирали неверни обстоятелства, свързани с времето на изграждане на
определени строежи, са несъставомерни от обективна
страна.
За да е осъществено престъпление по
чл.313 от НК е необходимо деецът да потвърди неистина или да затаи истина в
писмена декларация, която по силата на
закон, указ или постановление на Министерския
съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Тази норма има бланкетна диспозиция и за съставомерността на деянието е необходимо да бъде нарушена и
посочена изрична разпоредба на закон,
указ или постановление на Министерския
съвет, в която е предвидено да се
удостовери истината в писмена декларация. Т.е. нормата на чл.313 ал.1 НК
препраща към друг нормативен акт, по силата на който се изисква подаването на
тази писмена декларация и който нормативен акт следва да бъде посочен точно и
да е приложим към фактическите обстоятелства на престъплението.
В настоящият казус обв.С. и обв.П.
са обвинени за това, че са потвърдили неистина в декларации, които се изискват
по силата на § 16 ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Разпоредбата на § 16 ал.1 от ДР на ЗУТ обаче не може
да се съотнесе
към установените по делото обстоятелства, тъй като тя предвижда, че строежи, изградени до
07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно закона, са търпими строежи и не подлежат
на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след предоставяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Т.е. в тази норма не се съдържа
каквото и да е задължение , свързано с деклариране на данни, свързани с
незаконните строежи и в този смисъл от обективна страна тя не би могла да бъде
нарушена от обв.С. и обв.П..
От друга страна § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е нормата,
която предвижда условията и процедурата,
която следва да се реализира по отношение на един незаконен строеж, за да бъде приет за
търпим. Съгласно ал.1 на § 127 , която е посочена в обвиненията и на С., и на П.,
строежи, изградени до 31.03.2001г. , за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, действали по време на извършването им или по
действащите разпоредби на ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване. Тази норма сама по себе си отново не предвижда реда,
по който един незаконен строеж може да бъде приет за търпим. Самата
процедура за узаконяване на строежа и необходимите за това документи са
подробно разписани в § 127 ал.2- ал. 15.
Разпоредбата на § 127 ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е тази, която въвежда
възможност времето на построяване на незаконния строеж да се установява с
всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации,
като именно тук е предвидено, че за вписване на неверни данни в декларациите
лицата носят наказателна отговорност. Тя обаче не е включена в обвиненията на С.
и П., а посочената в тях ал.1 от § 127 не съдържа предписание за дължимо от
страна на обвиняемите поведение.
На следващо място съдът съобрази,
че за да е съставомерно деянието по чл.313 от НК, то следва декларацията да е
подадена пред орган на властта. В случая С. и П. са обвинени за това, че са
подали декларациите пред Главния архитект на Община-Варна. Съгласно чл.93 т.2
от НК орган на власт са органите на държавната власт, органите на държавно
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са
натоварени с упражняването на властнически функции. В този смисъл всеки орган
на власт изпълнява служба в държавно учреждение и следователно е длъжностно
лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“о т НК, като не всяко длъжностно лице се
явява орган на власт . Главния
архитект не е част нито от органите на
държавната или съдебна властта, нито част от
държавното управление .Той е част от местната администрация на
Община-Варна, като безспорно е служител с ръководни функции, но по никакъв
начин не би могъл да бъде орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК. Т.е. с
подаването на декларация пред него не би могло да се осъществи състав на
престъпление по чл.313 от НК.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че вменените във вина на
Стоянов и на П. обвинения не са осъществени от тях от обективна страна, тъй
като приетите за нарушени правни норми не съдържат в себе си правила за
поведение, които да са били пренебрегнати.
При произнасянето си съдът съобрази и съдържанието на инкриминираните
декларации. Декларацията, за която обв.С. е обвинена, съдържа деклариране на
обстоятелства, свързани с масивна ограда с дължина около 63м. и височина до
2метра, гараж и надгаражна свързваща двете вили
плоча. Тя обаче е обвинена само за това, че е декларирала времето на изграждане
на оградата, но не и на гаража и плочата. За самата ограда , за която се
твърди, че се отнася невярното деклариране, липсва каквато и да е
конкретика, като местоположение, за да
се установи дали посоченото време на изграждане е невярно. От съдържанието на
приложените по делото решения на ВРС и ВОС се установява, че дължината на
оградата, разположена по дължината на имота и послужила за реалното му
разделяне между двамата му собственици, е 30м. и безспорно преди нея до 2001г.
там е имало телена ограда , на чието място е била построена масивната. В този смисъл, като се съобразят
доказателствата по делото относно размерите на ползвания от обв.П. имот, не би
могло да се приеме, че декларираното от обв.С. обстоятелства, свързано с
времето на изграждане на оградата, е напълно невярно. Поради това и съдът
намира, че обвиняемата не е осъществила
и от субективна страна вмененото й във вина деяние.
Идентично е становището на съда и по
отношение на обв.П.. От неговите обяснения, както и от приложените по делото
преписки от Община-Варна и АГКК, е видно, че за изпълнение на процедурата по
узаконяване на постройките си, обв.П. е ангажирал адвокат А.. Това се
потвърждава от направените заверки на документите, представени в Община-Варна. Обв.П. и обв.С. сочат, че текстовете на декларациите са
били подготвени от процесуалният представител на обвиняемия, както и че
отразените в тях обстоятелства са верни. Безспорно е, че разрешеното
застрояване от 25 кв.м. е било надвишено, доколкото към 2016г. жилищната сграда
в имота на обв.П. е била със застроена площ от 110.14 кв.м. и разгъната
застроена площ от 256.13 кв.м., съгласно конструктивно-техническо
становище. Въпреки че бе установено, че
деянието, вменено във вина на обв.П. е несъставомерно от обективна страна,
съдът намира, че за пълнота на изложението следва да обсъди събраните по делото
гласни доказателства за това дали в имота на обвиняемия са били осъществявани
строежи след 2000г. В тази връзка по делото се събраха две групи показания. В
едната група попадат показанията на св.П. и отчасти тези на св.Н.А. и св.М.И..
Св.П. твърди, че след като е закупил имота от К., в частта на П. са били
надстроени един етаж над съществуващ такъв, санитарен възел с баня, навес за
дърва и др. , в изграждането на които участвал лично той. Св.А. на свой ред
заявява, че след 2005г. е възприел, че има промяна на покрива на вилата на обв.П.,
като счита, че е бил надстроен , но не може да посочи размери. Св.И. също
заявява, че е работил в имота на обв.П. като е помагал при разширението на
съществуващи стаи и тяхното преустройство, както и при изграждането на гаража.
В другата група показания попадат тези на св.К.И., св.И.Б., св. П.И. и св. Т.П.,
които са категорични че основното застрояване в имота е приключило към 2000г.,
и след това са се извършвали довършителни работи, основни ремонти и др., но не
са били изграждани нови сгради.При анализа на гласни доказателства по делото
съдът съобрази, че св.П. е заинтересован от изхода на делото с оглед данните за
влошените му отношения с обв.П. и водените между тях и граждански, и
наказателни дела.Същевременно съдът преценява и че и св.Т.П. е заинтересована
от изхода на делото, доколкото обв.П. е неин баща.Поради това и прецени техните
показания като ги съпостави с останалите гласни и писмени доказателства. С
оглед на това и съдът приема, че заявеното от св.П., че описаните в
декларациите сгради и обекти са изградени след 2000г., не е доказано по
безспорен и категоричен начин. От показанията на св. М.И. е видно, че той през
2005г. лично е участвал в преустройството и разширяването на стая, намираща се
над приземния етаж на къщата. При това разширяване са били обособени стая със
сервизно помещение, а в последствие над тях е имало надстрояване на още една
стая с тоалетна. Заявеното от този свидетел се подкрепя от показанията на св.А.,
който също сочи, че след 2005г. в сградата на обв.П. е имало някакво надзиждане и покрива е бил „ разпокрит“,
а после отново покрит. Показания в тази насока дава и св.Т.П., която заявява,
че още преди св.П. да им стане съсед, къщата им е била на три нива- приземно
ниво, първи и втори тавански етаж, както и че е имало строителство и в частта
от към другите им съседи. Свидетелката разказва още, че всичко е било строено
по етапно и след като св.П. е закупил частта на К., са били извършвани само
ремонтни дейности, част от които свързани с подмяна на покривното покритие.
Заявеното от нея в по-голямата му част се потвърждава от показанията на св.А. и
св.И., както и от показанията на останалите свидетели и от обясненията на обв.С.
и обв.П.. В тяхна подкрепа е и приложената по делото Декларация от К. и А. Г.и, от която е видно, че те още през 1994г. са дали съгласие съседът им от
югозапад- обв.П., да построи на границата между имотите им сграда с височина до
2 метра. Доколкото пък в обвиненията на П. и на С. не е включено
деклариране на обстоятелства, свързани с изграждането на гаража, съдът
намира, че не следва да обсъжда депозираните показания в тази насока. На следващо място съдът съобрази
дадените в § 5 т.38, т. 40, т.42 и т.42 от ДР на ЗУТ легални
дефиниции на понятията „ строежи“, „
строително-монтажни работи“, „ основен
ремонт“ и „ текущ ремонт“ Съпоставяйки ги със свидетелските показания за
извършени в имота на обв.П. действия, то може да се направи извод, че са били
извършени действия , съответстващи на понятието основен ремонт, а именно частично възстановяване и/или частична
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на
строежа, както и строително- монтажните работи, с които първоначално вложени,
но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други
видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява
експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната
експлоатация. Безспорно е , че всички строителни и монтажни работи, които
според § 5 т.40 са работите, чрез които
строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват, извършени извън първоначално разрешението за застрояване 25 кв.мв., са били
осъществени без строителни книжа.Въпреки това обаче съдът намира, че по
делото няма каквито и да било категорични доказателства
за това, че е имало изградени и напълно завършени самостоятелни строежи след
2000г. в имота на обв.П.. В този смисъл не може да се твърди, че обв. П. е
извършил умишлено престъплението, в което е обвинен.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.
2 НПК, съдът следва да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В случая
съдът намира, че в хода на проведеното съдебно следствие и от събраните в него
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, не се доказаха по несъмнен и безспорен начин от обективна
и субективна страна обвиненията срещу
обв. Е.С. и срещу обв.П.П.. Поради това и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК съдът призна обв.С. са невиновна в това на 18.05.2015г.
в гр. Варна, да е потвърдила неистина в писмена декларация с нот, заверка с рег. № 3486/18.05.2015г., която по силата на
закон - § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се дава пред
орган на властта – Главен архитект на Община – Варна, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно: че съществуващия строеж – масивна
ограда с дължина около 63 м. и височина до 2 м. в поземлен имот с идентификатор
10135.5549.1335 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 807.00 кв.м., при граници: имот
с идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път в гр.
варна, р-н Аспарухово, с.о. „Прибой“ е изградена в периода от 1998г. до 2000г.
от П.В.П. ЕГН **********, като собственик на имот и я оправда по предявеното й обвинение по чл.313 ал.1 от НК. На същото основание – чл.378 ал.4 т.2 от НПК
съдът призна и обв.П. за невиновен в това през периода 16.02.2015г. – 01.06.2016г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление да е потвърдил неистина в писмени декларации, които
по силата на закон - § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
се дават пред орган на властта – Главен
архитект на Община – Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно:
- на 16.02.215г. потвърдил неистина
в писмена декларация с нот. заверка с рег. №
1290/16.02.2015г., че съществуващия строеж в поземлен имот с идентификатор
10135.5549.1335 по КК и КР наш гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 807 кв.м., при граници: имот с
идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334 и път в гр.
Варна, р-н Аспарухово, с.о. „Прибой“, включващ и стопанска постройка е изграден
през периода 1998г. – 2000г.
- на 05.05.2015г.
потвърдил неистина в писмена декларация с нот.
заверка с рег. № 3601/05.05.2015г., че съществуващия
строеж в поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 807
кв.м., при граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.13346,
10135.5549.1334 и път в гр. Варна р-н Аспарухово, с.о. „Прибой“, включващ и два
дървени навеса с площ около 14 кв.м. и 15 кв.м. и масивна ограда с дължина
около 63 м. и височина до 2 м. са изградени в периода от 1998г. до 2000г.
-
на 01.06.2016г. потвърдил неистина в писмена декларация с нот.
заверка с рег. № 4844/01.06.2016г., че съществуващия строеж вилна сграда, пета
категория, със застроена площ от 110.14 кв.м. и разгъната застроена площ от
256.13 кв.м., съгласно конструктивно-техническо становище състояща се от: -
сутеренен етаж, състоящ се от /избено помещение, битове стая/ и преддверие –
70.27 кв.м.; - първи надземен етаж, състоящ се от две преддверия, /спалня,
битова стая/, баня – WC, /гараж(25 кв.м.) и лятна кухня – 138.14 кв.м. и втори
надземен етаж, състоящ се от две тераси, две спални и баня – WC – 75.72 кв.м. в
поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1335 по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-73/232.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 840 кв.м. при
граници: имот с идентификатор 10135.5549.1338, 10135.5549.1336, 10135.5549.1334
и път, в г.р Варна, р-н Аспарухово, с.о.
„Прибой“, от които собствени 440.00 кв.м. съгласно Нотариален акт № 9, том II,
дело № 542 от 18.01.1994г. са изградени в периода 1986г. до 01.2000г. и го оправда по предявеното му обвинение по чл.313 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: