РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно гражданско дело №
20245300500809 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. А., ЛНЧ ********** от *** и А. Е.,
*** ***, роден на ********** г. от ***, ***, подадена чрез пълномощника им
адвокат Д. К. против Решение № 5147 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д. №
15029/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от Д. А. и А. Е. против М. Г. М., ЕГН ********** от *** и Ц. Т.
М., ЕГН ********** от *** осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС
за осъжД.е на ответните страни да премахнат постройка с предназначение
гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор
***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, който
гараж е с изход към ***, както и за осъждане на ответните страни да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост по отношение на поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес: ***, като преустановят преминаването през
имота и паркирането на моторни превозни средства в имота; осъдени са Д. А.
и А. Е. на основание чл. 109 от ЗС по иск предявен от М. Г. М. и Ц. Т. М. да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Г. М. и Ц. Т.
М. да упражняват правото си на собственост по отношение на гараж със
застроена площ от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор ***
изграден в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, изразяващи се в
1
заключване на вратата на гаража от юг – от ***, заключване на малката врата
от изток – от страната на двора и препятстване на достъпа до гаража, както и
да се въздържат за в бъдеще от осъществяване на действия, свързани с
препятстване на достъпа на М. Г. М. и Ц. Т. М. до гараж със застроена площ
от 21 кв.м., представляващ сграда с идентификатор *** определена е на
основание чл. 64, ал. 1 от ЗС част от поземлен имот с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение от 18.05.2011 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ
от 823 кв.м., собственост на Д. А. и А. Е., с площ от 18 кв.м., ограничена с
точки 1-2-3-4 по скица от техническата експертиза на вещо лице В.Н.К. на
лист 143, която приподписана от съдията представлява неразделна част от
настоящото решение, да се ползва от М. Г. М. и Ц. Т. М. в качеството им на
собственици на гараж с идентификатор *** изграден в поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес: ***, с изход за него откъм ***, с площ от 21
кв.м.; осъдени са Д. А. и А. Е. да заплатят на М. Г. М. и Ц. Т. М. сумата от 380
лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо лице; осъдени са Д. А. и
А. Е. да заплатят на М. Г. М. сумата от 1 200 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение; осъдени са Д. А. и А. Е. да заплатят на Ц. Т. М. сумата от 1
200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени съображения за несъстоятелност на решаващия
извод на съда, че ответниците са собственици на законно построена сграда на
каквото и да е било правно основание, в т.ч. оригинерно, което да обуславя
неоснователност на предявените от ищците негаторни искове. Поддържа се,
че строежът на гаража е осъществен след одържавяването на имота, при което
строителството е незаконно и имотът не подлежи на реституция, тъй като не е
бил собственост на първоначалните собственици, но собственикът може чрез
негаторен иск да защити собствеността си, като иска премахване на тези
строежи, за да може спокойно и необезпокоявано да упражнява правото си на
собственост.
Изразено е несъгласие с извода на съда, че гаражът е законно построен
въз основа на редовни строителни книжа, като се твърди, че същите не биха
могли да санират липсата на учредено вещно право на строеж към датата на
издаването им. Посочва се, че съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза строежът е бил осъществен в пълно отклонение от
предвижданията на проекта, като от изток била изпълнена врата и прозорец,
като през вратата ответниците излизали от гаража и преминавали през
поземления имот на ищците.
Посочва се, че разрешението за строеж е административен акт и фактът
на неговото издаване предполага, че са били спазени изискванията и
условията за издаването му, необходими за неговата валидност като
административен акт, като следва да се изпълнява от лицето, имащо валидно
учредено право да строи в чужд имот и на което е разрешено строителството.
Когато обаче строежът е извършен в отклонение на издаденото разрешение
и/или на други строителни книжа собственикът не бил длъжен да търпи и
2
понася ограниченията за неговото право на собственост, които произтичат от
нетърпимо според закона състояние. За съществено следвало да се счита
всяко отклонение от разрешението или строителните книжа в случаите,
когато се нарушавали техническите и архитектурно-градоустройствените
изисквания на строежа, действащите застроителни планове и нормативи, по
които следвало да се осъществи строежът. Поддържа се, че към липсата на
разрешение за строеж следва да се приравни и случаят, когато издаденото
разрешително е нищожно като административен акт, като например при
липса на учредено вещно право в полза на лицето, извършващо
строителството в чуждия имот. Посочва се, че когато увреждащото
въздействие се осъществя чрез изграждане на постройка или определени
нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без
строителни книжа, в отклонение на наличните строителни книжа или при
съобразяване със строителните книжа, които противоречат на строителните
правила и норми. Извършването на административните процедури по ЗУТ и
снабдяването със строителни книжа не са в състояние да дерогират нормата
на чл. 63, ал. 1 от ЗС. В тази връзка се отрича търпимостта на строежа да е
релевантен за спора факт.
Посочва се съдебна практика, според която за уважаване на иска по чл.
109 от ЗС е без значение дали постройките са „търпим строеж“, а само дали
обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Поради
това ищецът по иск с правно основание чл. 109 от ЗС има право да иска
премахването и на законен строеж в имота, ако с него се засягат правата му.
Разрешителното за строеж, архитектурният проект и другите строителни
книжа определят само техническата допустимост на строежа, но не
установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права
принадлежат само на адресата на разрешението и че с тях не се засягат чужди
права. Издалият строителното разрешение административен орган има
компетентност само относно техническата допустимост на строителството, но
не и относно правната допустимост титулярят на разрешението за строеж да
засегне и накърни правата на другите собственици на имота.
По отношение на подлежащите на доказване факти по иска с правна
квалификация чл. 109 от ЗС се поддържа, че ищците са собственици на
процесния поземлен имот, а ответниците са изградили, поддържат и
използват процесния гараж в собствения на ищците поземлен имот, като
използват активно вратата на източната част на гаража, откъм двора, за да
преминават през него за свое улеснение до жилищната сграда, без да се
съобразяват, че входът на гаража е само откъм ***, а входът за жилищната
сграда е откъм ***.
Изтъква се, че неоснователните действия на ответниците създават за
ищците пречки за упражняване на правото им на собственост, по-големи от
обикновените, тъй като естеството на извършеното от ответниците нарушение
е такова, че е пределно ясно, че с него се пречи на собствениците да
упражняват правото си в пълен обем.
3
По отношение на предявените от ответниците насрещни искове се
изразява несъгласие с изводите на съда, че ответниците са доказали правото
си на собственост върху гаража и имат право да го ползват, ведно с
прилежащата част от земята, необходима за ползването му, както и че
достъпът до гаража бил ограничен чрез заключване на двете врати и чрез
ограничаване преминаването на ответниците през двора за достъп до гаража.
Твърди се, че гаражът има пряк излаз на *** и за ответниците не е
налице необходимост да преминават през дворното място, за да достъпват и
експлоатират незаконния си строеж. Достъпът до сградите следва да се
разбира като възможност за влизане в тях, а обслужването им като
възможност да бъдат непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани.
Следователно достъпът следва да включва преминаване през терена за
достигане до входовете на сградите, а също и достигане до фасадите им, като
де вземе предвид предназначението и ползването на съществуващите сгради и
особеностите на терена, при балансиране интересите на собственика на
сградите и на собственика на земята.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза и
показанията на свидетелката К. се установявало, че гаражът е с осигурен,
напълно безпрепятствен достъп откъм ***, където е предвиден единственият
му вход, и постройката, която е на нивото на оградата и с площ от 18 кв.м.
може безпроблемно да бъде обслужвана както от лицето й към улицата, така
и от ниския й покрив.
Също така се поддържа, че ответниците не са доказали, че ищците им
създават каквито и да е било пречки за ползват гаража, тъй като показанията
на свидетелката К. са опосредени, сочат пререкания с госпожа А., за която не
ставало ясно нито коя е, нито каква е връзката й с ищците, които били
индивидуални собственици на дворното място.
По изложените съображения се иска да бъде отменено изцяло
първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение, с което
да бъде уважен изцяло предявените от ищците искове и да бъдат отхвърлени
предявените от ответниците насрещни искове. Претендират се разноските по
делото. Не се сочат доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите страни М. Г. М. и Ц. Т. М. чрез пълномощника им адвокат Й., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Споделят се крайните изводи на съда за неоснователност и
недоказаност на предявения от ищците иск за премахване на изградения в
имота гараж, в т.ч. за законното изграждане на гаража въз основа на надлежно
издадено строително разрешение в съответствие със строителните правила и
норми. Поддържа се, че подробно изложените във въззивната жалба
разсъждения за законност на строежи, търпимост и други нямат отношение
към конкретния спор и не са релевантни за правилното му решаване.
Относно насрещната претенция по чл. 64 от ЗС се сочи, че ответниците
4
са доказали, че са собственици на гаража, който има характер на
сграда/постройка на допълващото застрояване, а разпоредбата на чл. 64 от ЗС
е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва
изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не
притежават права върху терена, като последните имат право да ползват
същия, ведно с прилежащите части на земята, необходими за ползване на
гаража.
По отношение на насрещния иск по чл. 109 от ЗС се застъпва становище
за правилност на изводите на районния съд относно основателността и
доказаността на този иск.
С оглед изложеното се иска да бъде оставена без уважение въззивната
жалба и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като се
претендират разноските във въззивното производство. Ангажират писмени
доказателства.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок
срещу подлежащ на обжалване акт от страни, останали недоволни от
съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.
А. и А. Е. против М. Г. М. и Ц. Т. М. с твърдения, че ищците са собственици
на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, по КККР, одобрени
със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо имота, от 01.04.2022 г., с адрес на поземления
имот: ***, ***, с площ от 823 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план ***, кв. ***,
парцел ***, съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***. Ищците се
легитимират като собственици при равни права на имота с констативен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти № ***, том ***, рег. №
***, нот.д. № ***от *** г., а произходът на собственическите им права датира
още от ***г., когато общият им наследодател *** Л. А. е придобил имота с
нотариален акт № *** г., а през ***г. собствеността е възстановена на
неговите наследници по реда на ЗВСОНИ. Изложени са твърдения, че
ответниците самоволни са построили, поддържат и използват гараж в имота,
без разрешението на собственика на имота и без учредено вещно право, без да
са спазени законовите норми за строителство в чужд имот и съответните
правила и нормативи, приложими към постройките на допълващото
застрояване. По този начин ответниците нарушавали правото на собственост
на ищците, разполагайки без законово основание за това гараж в имота им, но
и ежедневно през имота преминавали пътни превозни средства и паркирали в
гаража, без съгласието на ищците. Ответниците не разполагали нито с право
5
на строеж, нито с право на преминаване или с каквото и да е друго
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху имота.
Неоснователните действия на ответниците били от такова естество, че било
пределно ясно, че с тях се пречи на собствениците да упражняват правото си
в пълен обем. Поради това се иска да бъде поставено решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да премахнат трайно прикрепената към земята
незаконна постройка с предназначение гараж със застроена площ от 21 кв.м.,
представляваща сграда с идентификатор ***по КККР на гр. ***, разположена
в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***, да не нарушават
правото на собственост на ищците върху поземления имот и да преустановят
преминаването през описания имот и пребиваването в него на моторни
превозни средства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали отговори на исковата
молба, с които намират същата за допустима, но по същество за
неоснователна. Твърдят, че не са налице елементите от фактическия състав на
негаторния иск по чл. 109 от ЗС. Сочат, че с решение от *** г. на комисия по
ЗОЕГПНС в полза на държавата били отчуждени всички имоти на *** Л. Д. А.
(наследодател на ищците), с изключение на два апартамента, находящи се в
***. С договор от *** г. за продажба на държавен жилищен имот
наследодателят на ответниците Г.Б.М. по време на брака си ответницата Ц. Т.
М. придобил от държавата правото на собственост върху жилище, находящо
се на таванския етаж от жилищната сграда, построена върху държавен към
онзи момент имот с пл. № ***, кв. ***-***, по плана на ***-***, находящ се в
***, ведно с правото на строеж върху държавно дворно място. Твърдят, че в
обема на правото на строеж върху държавен имот се включва правото да се
построи сграда върху земя, собственост на държавата, построеното да бъде
собственост на суперфициара като се дерогира принципът на приращението
и правото да се ползва незастроената част от терена на целия държавен
парцел съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗС. Поддържат, че доколкото сградата и
правото на строеж, въз основа на което тя е построена, представляват единен
обект на разпореждане, със закупуването на собственост върху част от
построеното наследодателят на ответниците е придобил и имплицитно
съдържащото се право на строеж, включващо в случая правото на ползване на
терена. Позовавайки се на чл. 131 от ЗТСУ (отм.), твърдят, че правото на
строеж на жилище върху държавен парцел включва и правото да се построят
и необходими второстепенни постройки, като гаражи, като изрично се
предвижда действие на това правило и по отношение на заварени случаи. С
оглед на това считат, че процесният гараж е реализиран в изпълнение на
правата на праводателя на ответниците по чл. 131 от ЗТСУ (отм.) във връзка с
чл. 15 от ЗС и на това основание същите са собственици на гаража.
От техническа гледна точка твърдят, че гаражът е изпълнен въз основа
на одобрен проект и Разрешение за строеж № *** г. на ГНС ***и съгласно
декларации за съгласие на собствениците и наемателите в сградата на ***.
Същият представлявал търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на
6
ЗУТ и не подлежал на премахване и забрана за ползване съгласно
удостоверение с изх. № *** г. на Община ***, Район ***и бил нанесен в
действащата кадастрална карта на гр. ***с вписан собственик към *** г. –
Г.Б.М. – наследодател на ответниците.
С оглед легитимирането на ответниците като собственици на гаража, за
което се били снабдили с нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г.,
обстоятелството, че владеят същия и ползват земята, върху която е
разположен, и предвид изграждането му въз основа на одобрен проект и
разрешение за строеж, считат, че не може да става дума за неоснователно
въздействие от тяхна страна. Твърдят на следващо място, че от построяването
на гаража през ***г. до *** г. (датата на смъртта на наследодателя им) същият
съвместно със съпругата си Ц. Т. М. са осъществявали спокойно,
непрекъснато и несмущавано владение върху гаража, а след *** г. владението
се осъществява от ответниците съобразно квотите им в съсобствеността.
Оспорват да преминават с моторни превозни средства през поземления
имот и техни моторни превозни средства да пребивават в дворното място, тъй
като това не било фактически възможно поради разположението на имота,
сградите в него и денивелацията на терена. Гаражът бил с лице и врата откъм
***, така че влизането в гаража ставало непосредствено от улицата. Отделно
от това като собственици на самостоятелен обект – жилище и на процесния
гараж твърдят, че имат право да се ползват от земята, доколкото това е
необходимо за ползването на постройките според тяхното предназначение.
По тези съображения молят искът да бъде отхвърлен.
Предявяват насрещна искова молба против ищците, в която твърдят, че
от около година ищците им създавали пречки да ползват собствения си гараж
и да преминават през терена с оглед нормалното обслужване и
функциониране на гаража. Пречките се изразявали в заключване на вратата на
гаража откъм *** и на малката врата на гаража откъм двора, през която
ответниците години наред обслужвали гаража откъм двора.
Също така претендират да бъде определена минимална прилежаща
площ от терена (дворното място) за обслужване на гаража съгласно Наредба
№ 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони във връзка с чл. 64 от ЗС, който намирал
приложение винаги, когато на терена съществува постройка, принадлежаща
на лице, различно от собственика на земята.
Поради това молят да бъде определена по отношение на ищците
прилежаща площ от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***,
необходима за нормалното ползване и обслужване на собствената на
ответниците сграда с идентификатор ***по КККР на гр. ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: ***, с площ от 21
кв.м., на един етаж, с предназначение: гараж, както и да бъдат осъдени
ищците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
ответниците да упражняват правото си на собственост върху сграда с
7
идентификатор ***по КККР на гр. ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на имота: ***, с площ от 21 кв.м., на един етаж, с
предназначение: гараж, които неоснователни действия се изразяват в
заключване на вратата на гараж от юг, откъм ***, заключване на малката
врата на гараж от изток, откъм двора и препятстване на достъпа на
ответниците до собствения им гараж, както и за в бъдеще да се въздържат от
осъществяване на такива действия.
В срока по чл. 131 от ГПК ищците са подали отговор на насрещната
искова молба, с който намират насрещните искове за допустими, но изцяло
неоснователни. Отричат ответниците да разполагат със законово признато
право за определяне на прилежаща площ съгласно чл. 64 от ЗС, тъй като от
една страна гаражът е незаконен, а от друга – нормалният достъп до
постройката, както и поддържането й в годно състояние се осъществява през
нейната единствена врата с пряк излаз на *** и за ответниците няма никаква
необходимост да преминават през дворното място, за да достъпват и
експлоатират незаконния си строеж.
Оспорват ответниците да притежават право на собственост върху
процесната постройка, като твърдят, че са я построили самоволно, без
разрешението на собственика на имота и без учредено вещно право, без да се
спазени законовите норми за строителство в чужд имот и съответните
правила и нормативи, приложими към постройките на допълващото
застрояване.
По отношение на предявения насрещен негаторен иск оспорват
ответниците са притежават защитимо право на собственост върху законно
построена сграда. Отричат по някакъв начин да пречат на ответниците да
достъпват гаража, в т.ч. да са заключвали вратите на гаража. Във връзка с
преминаването на ответниците през терена посочват, че достъпът до гаража
се осъществява от ***, а входът за жилищната сграда е от ***, с оглед на
което на общо събрание на етажните собственици, проведено на 18.06.2021 г.,
било взето решение входът откъм *** да бъде заключен и да се ползва само
от собствениците на имота.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
С решение от ***г. по преписка № ***/***г. на Комисията по чл. 11 от
ЗОЕГПНС са отчуждени в полза на държавата имотите, принадлежащи на ***
Л. Д. А. и С. Л. А., сред които: втория надпартерен етаж, състоящ се от два
апартамента, четири магазина (втория, третия, четвъртия и петия, броени от
външната врата, т.е. от изток към запад), ведно с 2/3 идеални части от терена
и общите части от имота на *** в гр. ***, със застроено място общо 413,10
кв.м. и незастроено 406,90 кв.м., при граници: ***, ***“, *** Р..
С контролен лист от *** г. е отчужден и освободения магазин от
сградата на ***.
С допълнително решение от *** г. по преписка № ***/***г. на П.
8
комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС е определен на отчуждените първи етаж,
състоящ се от два апартамента и всички магазини (четири) от имота на *** в
гр. ***, дял от общите части на целия имот – сграда и място в размер на 2/3
идеални части. Включени са в отчуждаването на горепосочения имот още и
принадлежащите към него 2/3 идеални части от общите части на целия имот –
сграда и място, всички тавански помещения без двете западни помещения от
тавана и всички изби без двете избени помещения до клозета в източната изба
на същия имот.
Съгласно удостоверение от ***г., издадено от комисията по ЗОЕГПНС,
от *** Л. Д. А. и С. Л. А. са отчуждени в полза на държавата всички имоти, с
изключение на два апартамента на *** № № ***в ***, собственост на *** Л.
А..
На ***г. между ГНС *** и Г.Б.М. е сключен договор за продажба на
държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд, по силата на който Г.Б.М. е закупил държавния
тавански апартамент на четвъртия етаж от четириетажна жилищна сграда,
находяща се на *** в гр. ***, със застроена площ на апартамента от 65 кв.м.,
изложение: запад, състоящ се от: една стая, кухня, вестибюл, антре, баня и
клозет, едно избено помещение, намиращо се в западната част на сградата –
предпоследното от запад към изток, две тавански помещения – заемащи
северозападния и югозападния ъгли на сградата, 1/12 идеална част от общите
части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, като се отстъпва право на
строеж върху 1/12 идеална част от дворното място, цялото от 820 кв.м.,
съставляващо имот пл. № ***от кв. ***-*** по плана на ****** – ***.
На 10.11.1971 г. Г.Б.М. е подал до началника на II Районно
административно бюро *** молба да му бъде разрешено да си построи гараж
на адреса в ***, като за целта ще използва съществуващата ограда към
съседа, без да я надстроява и съществуващата сграда в двора. Приложил е
проект за направа на гараж към ***.
На 20.11.1971 г. е издадено строително разрешение № ***за строеж в
***, с което на Г.Б.М. е позволено да построи една гаражна клетка по одобрен
архитектурен план, без да завишава височината на съществуващата ограда в
собствения си имот № ***, кв. ***-***, ***градска част.
Г. Б. М. е починал на *** г. и е оставил за свои наследници по закон
съпругата си Ц. Т. М. и дъщеря си М. Г. М..
Съгласно удостоверение № *** г., издадено от Община ***, Район ***
гараж с идентификатор *** в поземлен имот № ***, кв. ***-***, ***-***по
плана на ЦГЧ, *** отговаря на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на
премахване и забрана за ползване.
На 18.02.2010 г. Ц. Т. М. и М. Г. М. са се снабдили с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по документи № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** г., с който са признати за собственици при квоти: ¾ идеални
части за първата и ¼ идеална част за втората, на следните недвижими имоти,
9
находящи се в ***, а именно: апартамент, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******, ведно с едно избено помещение, едно
таванско помещение, както и 1/12 идеална част от общите части на сградата и
1/12 идеална част от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена сградата, както и гараж с идентификатор ***със застроена площ 21
кв.м., и двата разположени в поземлен имот с идентификатор ***.
Съгласно удостоверение № *** г., издадено от Община ***, С. А. в
качеството си на законен наследник е възстановила правото си на собственост
върху следния недвижим имот: двуетажна (полумасивна) вътре в двора къща,
втори надпартерен етаж (трети етаж), четири магазина, започващи от изток на
запад, без първия до входа, всички тавански помещения, без двете западни,
както и всички избени помещения, без тези до клозета в източната изба, ведно
с 2/3 идеални части от сградата и дворното място от имота, находящ се на ***
в гр. ***.
На 10.02.2021 г. ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, нот.д. №
*** г., с който са признати за собственици при равни права на поземлен имот
с идентификатор *** по КККР на гр. ***, ведно с построените в поземления
имот сгради и самостоятелни обекти в сгради, подробно описани в същия.
На 18.06.2021 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на
жилищната сграда, находяща се в ***, на което е взето решение входът откъм
*** да бъде заключен и да се ползва само от собствениците на имота, като е
забранено преминаването и престоят на външни лица в дворното място, извън
зоната, осигуряваща нормално преминаване до входа на сградата към ***.
Решението е отменено с решение по гр.д. № 11959/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение по в.гр.д. № 1343/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза е определена прилежащата площ, необходима за осигуряване на
нормалния достъп до сградата с идентификатор *** както и ползването й по
предназначение, ограничена с точки 1, 2, 3 и 4 и с площ 18 кв.м. Съгласно
същото заключението процесният гараж е изпълнен въз основа на одобрен
проект и разрешение за строеж и съгласно декларации за съгласие на
собствениците и наемателите в сградата на ***. Според разпоредбата на чл.
164, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) не подлежат на въвеждане в действие временни,
второстепенни и стопански постройки, както и единични надземни гаражи за
лични моторни превозни средства. Съгласно удостоверение на Община ***,
район ***така построеният гараж представлява търпим строеж по смисъла на
§ 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Съгласно одобрения архитектурен проект на сграда (гараж) за достъп за
същия е предвиден вход откъм ***. Освен вратата на гаража с пряк излаз на
*** в проекта не се предвижда входна врата на гаража от изток, откъм двора.
Свидетелката Б.К. К., без родство със страните, установява, че познава
10
ответницата М. М., тъй като с нея били родени на една улица в две съседни
къщи. На *** ответницата имала апартамент на последния етаж и гараж с
лице към ***. Гаражът бил самостоятелна сграда. Представлявал тухлена
постройка със стоманобетонова конструкция и покривна плоча. Гаражът бил
на повече от 50 години. Входът за коли на гаража бил откъм ***, а от
източната страна на гаража имало малка врата, през която се влизало в двора
и оттам можело да се стигне до етажите. Малката врата съществувала още от
построяването на гаража. През всички тези години М. ползвали гаража
безпроблемно. Преди около две години започнали проблемите с достъпа до
сградата. Когато ходели на гости, не могли да влязат нито откъм ***, нито
откъм ***. Гаражът бил предоставен за ползване от ответницата М. на техен
съсед – *** С.. Преди година се оказало, че той не може да влезе в гаража да
си извади колата, защото и двете врати на гаража били залостени. Оказало се,
че госпожа А., която се представяла за собственик и пълномощник на
собствениците, била затворила вратите. Ответницата М. разговаряла с нея в
двора, но тя й казала, че тя била собственик на имота и никой нямал право да
влиза в него, че гаражът бил неин и всичко било нейно. Последно, като се
видели с ответницата, положението било същото, нямало никакъв достъп.
Входната врата откъм ***, която давала достъп до двора, също била
заключена. Теренът на двора бил на три нива. Първото ниво било на ***.
Второто било там, където започвал дворът. Третото ниво било около 50-60 см
и давало предпоставка да се излезе на ***. Там имало една малка врата, който
била затворена. При излизане от жилищната сграда имало две или три
стъпала, които осъществяват достъпа до малката врата на гаража, и точно
пред тези стъпала била сложена ограда.
На свидетелката са предявени снимките към съдебно-техническата
експертиза на лист 141 от делото, като същата е посочила, че на първата
снимка се виждат входната врата на гаража и входът откъм ***, а на третата
снимка – входната врата на гаража откъм двора.
На свидетелката е предявена и приложената към заключението на
съдебно-техническата експертиза скица, като същата е посочила, че в двора
се влизало през защрихованото със зелено, а гаражът бил под № ***. Входът
за жилищната сграда бил там, където било поставено в кръгче числото 518,
като имало дървена врата със стълбище. През последната година имало
поставена ограда в дворното място, която вървяла горе-долу от края на
пространството, щриховано със зелено, и затваряла гаража, т.е. от двора
нямало как да се стигне до гаража. Свидетелката не знае от кого била
поставена оградата, но предполага, че сигурно била собственичката на имота,
защото друг нямал достъп.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в
11
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предмет на делото са кумулативно съединени негаторни искове по чл.
109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконно построения в
имота на ищците гараж и да не нарушават правото им на собственост върху
поземления имот, като преустановят преминаването през него и
пребиваването в него на моторни превозни средства. По отношение на
последното пълномощникът на ищците в първото съдебно заседание по реда
на чл. 145 от ГПК е уточнил, че под пребиваване на моторни превозни
средства в имота следва да се има предвид пребиваването им в гаража, който
също се намира в поземления имот.
От ответниците е предявен насрещен иск с правно основание чл. 64 от
ЗС за определяне на прилежаща част от поземления имот, необходима за
ползването и обслужването на собствения им гараж, построен в имота на
ищците, кумулативно съединен с насрещен негаторен иск по чл. 109 от ЗС за
осъждане на ищците (ответници по насрещния иск) да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ответниците да упражняват
правото си на собственост върху гаража, построен в имота на ищците,
изразяващи се в заключване на вратите на гаража и препятстване на достъпа
им до гаража, както и за в бъдеще да се въздържат от осъществяване на
такива действия.
По главните искове с правно основание чл. 109 от ЗС:
Искът по чл. 109 от ЗС дава право на собственика да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик
на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи
на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са
случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
12
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този
имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право,
което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово
съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово
съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Между страните по делото няма спор, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че ищците, сега жалбоподатели, са собственици на
процесния поземлен имот, собствеността върху който е била възстановена по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ в качеството им на наследници на Л. Д. А..
Няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че
през ***г. наследодателят на ищците е закупил държавно жилище в
жилищната сграда, намираща се в същия поземлен имот, а през ***г. е
построил в него самостоятелна сграда с предназначение: гараж и оттогава
същият се ползва от него, а след смъртта му – от неговите наследници.
Спорни по делото с оглед възраженията във въззивната жалба са
въпросите за това притежават ли въззиваемите страни право на собственост
върху процесния гараж и представлява ли същият законен строеж.
Отговорът и на двата въпроса е положителен.
Както подробно се е мотивирал районният съд собствеността върху
процесния гараж е придобита от въззиваемите по силата на давностно
владение, осъществявано спокойно, непрекъснато и необезпокоявано в
периода от построяване на гаража до предявяване на исковата молба.
Упражняването на фактическа власт върху гаража не се оспорва от
жалбоподателите и се установява от показанията на свидетелката К., която
има преки и непосредствени впечатления още от построяване на гаража и
през цялото време на неговото ползване. Показанията й освен това са
незаинтересовани и се подкрепят от писмените доказателства, събрани по
делото, поради което следва да бъда възприети като обективни и достоверни.
Гаражът е построен след одържавяване на поземления имот и преди
реституирането му. Като новопостроен имот същият не е предмет на
реституция, тъй като според чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ собствеността върху
недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, се възстановява до размерите,
в които са отчуждени. Гаражът не е съществувал към датата на
отчуждаването, следователно не подлежи на реституция – така Решение №
763 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., I г.о. Същото разрешение е
прието в т. 1 и 2 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС и в т. 1 от ТР № 6/2006 г.
на ОСГК на ВКС, според които ако новото строителство може да се обособи
като самостоятелен обект на собственост, не подлежи на възстановяване на
бившите собственици, а остава собственост на държавата. Поради това в
момента на изграждането си като самостоятелен обект на правото на
13
собственост процесният гараж е станал собственост първоначално на
държавата по силата на приращението – чл. 92 от ЗС, а впоследствие – частна
общинска собственост по силата на § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС.
Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост, започва да тече на 01.06.1996 г. с влизане в сила на ЗДС и ЗОбС
и тече до 31.05.2006 г., когато е спряна по силата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС.
Течението на давността е възобновено от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
съгласно мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на
Конституционния съд, а след това от датата на постановяване на решението
на Конституционния съд, с което са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС и § 2 от ЗР на ЗИЗС – 24.02.2022 г.
насетне.
През този период от време въззиваемите, лично или чрез техния
наследодател Г.Б.М., са упражнявали фактическа власт върху гаража с
убеждението, че са собственици, за което са се снабдили и с констативен
нотариален акт за собственост. Следователно е осъществен фактическият
състав на придобивната давност и въззиваемите са придобили собствеността
върху процесния гараж по давност.
По отношение на възраженията на жалбоподателите, че гаражът
представлява незаконен строеж следва да се има предвид, че незаконният
строеж съгласно последователната практика на ВКС се свързва с извършване
на строителството без издадени и одобрени строителни книжа и в нарушение
на установените строителните правила и норми – така ТР № 31/1984 г. по
гр.д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС и по-новата практика, обективирана в
Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 719/2009 г., I г.о., Решение № 74 от
13.06.2011 г. по гр.д. № 237/2010 г., I г.о. и други. Към въпроса за
законността, респективно незаконността на строежа е неотносим фактът на
валидно учредено вещно право на строеж или липсата на такова. Последното
е извън материалната компетентност на административния орган, който
разглежда искането за издаване на разрешение за строеж и се произнася по
съществото на искането като съобразява техническите изисквания,
установени за строителството. В този смисъл са неоснователни възраженията
на жалбоподателите за незаконосъобразност и нищожност на издаденото на
наследодателя на въззиваемите страни разрешение за строеж поради липса на
надлежно учредено право на строеж.
От писмените доказателства по делото се установява, че за
строителството на процесния гараж наследодателят на въззиваемите страни е
разполагал с предварително изготвен архитектурен проект и надлежно
издадено строително разрешение, в т.ч. съгласие на собствениците и
наемателите в сградата, разположена в поземлена имот, което показва, че
строежът е извършен при наличие на необходимите строителни книжа.
Съгласно приетото в първата инстанция без възражения от страните
заключение на съдебно-техническата експертиза, строежът е осъществени в
14
съответствие с одобрения архитектурен проект. Единственото отклонение от
същия е изграждането на врата и малък прозорец на източната стена на
гаража, каквито не са били предвидени в първоначалния проект. Това
несъответствие, обаче, не може да се приеме за съществено, тъй като по
делото не се твърди, нито пък е установено по този начин да са нарушени
конструктивните елементи на сградата или да се е стигнало до изменение на
площта, предназначението или други основни характеристики на строежа. В
тази насока е и приетото по делото удостоверение за търпимост, издадено от
Община ***, Район ***през *** г., което удостоверява, че процесният гараж
отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на
премахване и забрана за ползване, т.е. строежът е бил допустим по
действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно разпоредбите на ЗУТ.
От друга страна самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе
си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да
е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да
упражнява в пълен обем правото си на собственост – така Решение № 33 от
06.04.2010 г. по гр.д. № 27/209 г., II г.о. и Решение № 690 от 08.02.2010 г. по
гр.д. № 3394/2008 г., IV г.о. В случая въззиваемите страни, надлежно
легитимиращи се като суперфициарни собственици на процесния гараж,
разполагат с противопоставимо на собствениците на земята право да
поддържат и ползват собствения си гараж според предназначението му. В
този смисъл същите не са осъществили нито неправомерно, нито
неоснователно въздействие върху поземления имот на жалбоподателите и
няма основание за осъждането им да премахнат гаража. Жалбоподателите са
тези, които следва да се съобразят с правото на собственост на въззиваемите
страни върху гаража и да търпят както изградения от тях гараж, така и
ползването на поземления имот, доколкото това е необходимо за ползването
на гаража.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателите за
неоснователно преминаване на въззиваемите страни през поземления имот и
паркиране на моторни превозни средства в гаража. Дворното място обслужва
изградената в него жилищна сграда, в която въззиваемите притежават
собствено жилище и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото. В този смисъл премиването им през дворното място произтича от
правомощието им да го ползват, доколкото това е необходимо за ползването
на притежавания от тях жилищен обект. Искането на жалбоподателите
въззиваемите страни да ползват за достъп до жилищната сграда единствено
входът откъм *** е неоснователно, тъй като по делото е установено както с
показанията на свидетелката К., така и чрез заключението на съдебно-
техническата експертиза, че дворът има входна врата и откъм ***, която
живущите в жилищната сграда също могат да използват. Не е налице
неоснователно въздействие и по отношение на престоя на моторни превозни
средства в гаража, тъй като същият е собственост на въззиваемите страни и
15
паркирането на моторни превозни средства в него напълно съответства на
неговото предназначение.
По насрещния иск с правно основание чл. 64 от ЗС:
Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползва
от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката
съобразно нейното предназначение. Нормата на чл. 64 от ЗС е императивна и
създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея
са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху
терена. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и
постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за
ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от
суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се
простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на
собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването
на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на
сградата пространство.
Съгласно последователната съдебна практика правото на собственика на
постройката, съществуваща при условията на суперфициарна собственост, се
ограничава само до ползване на такава част от мястото, върху което е
построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата,
включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване
състояние. На основание чл. 22, ал. 7 от ЗУТ определянето на прилежащата
площ се извършва по реда на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видови територии и устройствени зони, в т.ч. и по
отношение на съществуващите сгради – така Решение № 538 от 09.07.2010 г.
по гр.д. № 519/2009 г., IV г.о., Решение № 33 от 26.02.2015 г. по гр.д. №
6221/2014 г., II г.о. и други.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза прилежащата площ за ползване на гаража
съгласно Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видови територии и устройствени зони е 18 кв.м. и е обозначена с
точки 1-2-3-4 на скица към заключението. При установеното по делото
обстоятелство, че въззиваемите са собственици на постройката, изградена в
чужд поземлен имот, на основание чл. 64 от ЗС следва да се определи
прилежащата част от терена, необходима за ползване на сградата според
нейното предназначение в размерите, установени с експертното заключение.
Твърдението на жалбоподателите, че за нормалното обслужване на
гаража не е необходимо да се ползва част от дворното място, а същият може
да се достъпва и експлоатира от лицето му към улицата и от ниския му
покрив, е несъстоятелно, тъй като определянето на прилежащата част е
регламентирано със специални правила съгласно Приложение № 1 към чл. 21
от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видови територии и устройствени зони, които са императивни и прилагането
16
им от съда е задължително, като бъде използвана помощта на вещи лица.
Именно въз основа на тези правила е определена и в случая прилежащата
площ посредством заключението на съдебно-техническата експертиза, срещу
приемането на което жалбоподателите не са възразили и което съдът цени
като компетентно, обективно и обосновано изготвено.
По насрещния иск с правно основание чл. 109 от ЗС:
От ответниците е предявен насрещен негаторен иск по чл. 109 от ЗС за
осъждане на ищците да преустановят неоснователните действия, с които
препятстват ползването на собствения им гараж. В тежест на ищците по този
иск е да установят при условията на пълно и главно доказване, че имат
защитимо право на собственост върху обект, изграден в чужд поземлен имот,
а ответниците по иска осъществяват неоснователни действия, с които им
пречат да упражняват правото си на собственост.
По делото е установено, че въззиваемите страни са суперфициарни
собственици на построения в имота на жалбоподателите гараж. Като такива
същите притежават защитимо от закона право да се бранят срещу
неоснователните действия или бездействия на собствениците на терена с иск
по чл. 109 от ЗС. В случая се твърдят неоснователни действия, изразяващи се
в заключване на входната врата на гаража откъм *** и на малката врата на
гаража откъм двора, което осуетява достъпа до гаража. В подкрепа на тези
твърдения по делото са ангажирани единствено гласни доказателства, а
именно показанията на свидетелката К., която сочи, че вратите на гаража
били заключени от госпожа А., която се представяла за собственик на имота и
пълномощник на собствениците. Основателни са възраженията във
въззивната жалба, че свидетелката не посочва именно жалбоподателите да са
осъществили действията по заключване на вратите. Напротив – сочи като
автор на това действие госпожа А., която не е страна по делото и за която не е
установено в какви отношения се намира с жалбоподателите. Още по-малко
по делото е установено същата да е заключила вратите по инициатива или
възлагане от жалбоподателите или поне те да са знаели за това. Освен това
показанията на свидетелката са твърде общи и не съдържат никаква
конкретизация за това по какъв начин и при какви условия са били заключени
вратите. По делото не са налице никакви други доказателства в подкрепа на
твърденията на ответниците, че именно ищците са създали пречки за ползване
на гаража. За уважаване на иска е необходимо доказването на твърденията да
е пълно и главно, а в случая събраните по насрещния иск доказателства не са
с необходимата категоричност, за да се приеме за успешно проведено
доказването на този иск, поради което същият като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в
частта, с която първоинстанционният съд е уважил предявения от
ответниците насрещен иск по чл. 109 от ЗС и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което този иск да бъде отхвърлен. В останалата
17
част, с която е отхвърлил предявените от ищците негаторни искове по чл. 109
от ЗС и е уважил предявения от ответниците насрещен иск по чл. 64 от ЗС
районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
бъде потвърден.
Обжалваното решение следва да бъде отменено частично и по
отношение на разноските, които ищците са били осъдени да заплатят на
ответниците за първоинстанционното производство, като бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищците разноски по съразмерност по отношение
на отхвърления насрещен иск. Разноските пред въззивната инстанция следва
да бъдат определени по съразмерност.
Жалбоподателите са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемите пред въззивната
инстанция , в случай, че общият му размер надвишава 1 900 лв., но същото е
неоснователно. По делото са предявени няколко обективно и субективно
съединени главни и насрещни искове, за всеки от които се дължи отделно
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на това уговореното и заплатено от
всяка от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лв. за въззивната инстанция не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5147 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д. №
15029/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която са осъдени
Д. А., ЛНЧ ********** от *** и А. Е., *** ***, роден на ********** г. от ***,
*** на основание чл. 109 от ЗС по иск предявен от М. Г. М., ЕГН **********
от *** и Ц. Т. М., ЕГН ********** от *** да преустановят неоснователните
си действия, с които пречат на М. Г. М. и Ц. Т. М. да упражняват правото си
на собственост по отношение на гараж със застроена площ от 21 кв.м.,
представляващ сграда с идентификатор *** изграден в поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес: ***, изразяващи се в заключване на вратата на
гаража от юг – от ***, заключване на малката врата от изток – от страната на
двора и препятстване на достъпа до гаража, както и да се въздържат за в
бъдеще от осъществяване на действия, свързани с препятстване на достъпа на
М. Г. М. и Ц. Т. М. до гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ
сграда с идентификатор *** както и в частта за разноските, с която Д. А. и А.
Е. са осъдени да заплатят на М. Г. М. и Ц. Т. М. разноски за държавна такса и
депозит за вещо лице за разликата над 280 лв. до присъдената сума от 380 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на М. Г. М. за разликата над
960 лв. до присъдената сума от 1 200 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на Ц. Т. М. за разликата над 960 лв. до присъдената
18
сума от 1 200 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. М., ЕГН ********** от *** и Ц. Т.
М., ЕГН ********** от *** против Д. А., ЛНЧ ********** от *** и А. Е., ***
***, роден на ********** г. от ***, *** насрещен иск с правно основание чл.
109 от ЗС за осъжД.е на Д. А. и А. Е. да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на М. Г. М. и Ц. Т. М. да упражняват правото си на
собственост по отношение на гараж със застроена площ от 21 кв.м.,
представляващ сграда с идентификатор *** изграден в поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес: ***, изразяващи се в заключване на вратата на
гаража от юг – от ***, заключване на малката врата от изток – от страната на
двора и препятстване на достъпа до гаража, както и да се въздържат за в
бъдеще от осъществяване на действия, свързани с препятстване на достъпа на
М. Г. М. и Ц. Т. М. до гараж със застроена площ от 21 кв.м., представляващ
сграда с идентификатор ***
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5147 от 19.12.2023 г., постановено по
гр.д. № 15029/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в останалата част.
ОСЪЖДА Д. А., ЛНЧ ********** от *** и А. Е., *** ***, роден на
********** г. от ***, *** да заплатят на М. Г. М., ЕГН ********** от ***
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
960 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА Д. А., ЛНЧ ********** от *** и А. Е., *** ***, роден на
********** г. от ***, *** да заплатят на Ц. Т. М., ЕГН ********** от ***
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
960 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** от *** и Ц. Т. М., ЕГН
********** от *** да заплатят на Д. А., ЛНЧ ********** от *** и А. Е., ***
***, роден на ********** г. от ***, *** разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 380 лв. и
разноски за въззивната инстанция за държавна такса в размер на 40 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19