№ 11448
гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110101995 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Д., с която срещу "ЗАД Б. е
предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 1074,20 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на
МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице
имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – автомобил „Д.", шаси
№ ., рег. № ., при настъпило на 25.03.2022 г. около 14:00 ч. в гр. Пловдив, . ПТП с
участието на лек автомобил "О., рег. № . ПТП, за което между водачите на
автомобилите е бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил
„Д.", шаси № ., рег. № ., управляван от А. В. К., е претърпял щети в резултат от
поведението на водача на лек автомобил "О., рег. № ., който не спрял на знак "Стоп" и
отнел предимството на другия участник в движението. Поддържа, че за МПС "Д." е
била сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 9107,26 лева. Излага, че увреденият
автомобил не е бил в състояние да продължи движение на собствен ход, с оглед което е
бил репатриран до мястото на отремонтиране със специализиран автомобил, за което е
била заплатена сумата от 53,04 лева. Към датата на събитието отговорността на водача
на лек автомобил "О. е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност"
при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането,
заплатено като обезщетение по имуществената застраховка, като ответникът е признал
частично претенията и погасена чрез прихващане е била сумата от 8111,10 лева.
Останал е дължим остатъкът, за който искът е предявен. Счита, че е легитимиран да
претендира разликата, с оглед което и моли за решение, с което претенцията му да бъде
уважена.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер като сочи, че
действително претърпените от застрахованото лице вреди, подлежащи на обезвреда,
възлизат на погасената чрез прихващане във връзка с извънсъдебната претенция на
ищеца сума в размер на 8111,10 лева. Обръща внимание, че не става ясно как е
1
формиран размерът на претенцията, доколкото ищецът сочел, че е заплатил на доверен
сервиз сумата от 9107,26 лева, за репатриране - сумата от 53,04 лева и е сторил
ликвидационни разноски в размер на сумата от 15 лева, т.е. сборът възлиза на сумата
от 9175,30, а след като е била погасена сумата от 8111,10 лева, то разликата би
следвало да възлиза на сумата от 1064,20 лева, а не 1074,20 лева. Оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между всички щети по автомобила, които застрахователят
е обезщетил, с процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.
Преди приемането на доклада по делото ищецът е уточнил размера на
предявения иск, като е посочил, че претендираната сума за ликвидационни разноски е в
размер на 25 лева, с оглед което и непогасеният остатък от вземането му възлиза
именно на сумата 1074,20 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са
обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на управлявалия застрахованото имущество по
застраховка „Каско“ водач.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че
на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП между посочените
автомобили, като автомобил "Д." е застрахован по застраховка "Каско" при ищеца, а
гражданската отговорност на водача на лек автомобил "О. е застрахована при
ответника към датата на събитието; че причина за настъпване на произшествието е
неправомерното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована с договор за застраховка "Гражданска отговорност" от ответника; че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 9107,26 лева, за
репатриране на автомобила сума в размер на 53,04 лева, както и е сторил
ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението; че погасена
чрез прихващане извънсъдебно е част от претенцията на ищеца в размер на сумата от
8111,10 лева.
Ето защо и съдът приема, че спорно между страните е обстоятелството дали
всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се
2
намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност
на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена по средни
пазарни цени към датата на настъпването им /25.03.2022 г./.
За установяване на механизма на произшествието и причинените от същото
вреди за собственика на застрахованото имущество в производството са приети като
писмени доказателства материалите по застрахователната преписка, образувана при
ищеца във връзка с процесното застрахователно събитие, в т.ч. и съставеният между
водачите на двата автомобила двустранен констативен протокол от 25.03.2022 г. С
оглед отделените за безспорни между страните с доклада по делото обстоятелства,
обявен за окончателен предвид липсата на възражения срещу същия,
първоинстанционният съд не намира за необходимо да анализира тези писмени
доказателства подробно в мотивите на решението си, доколкото спорният между
страните въпрос е от компетентността на специалист, притежаващ знания, с каквито
съдът не разполага.
Следва да се посочи, че като доказателство по делото е приета представената с
отговора на исковата молба експертиза, изготвена от ответника във връзка с
извънсъдебно предявената претенция на ищеца, от която е видно, че ответникът е
признал претенцията до сумата от 8111,10 лева, като разликата, респ. непризнатата
част от същата се дължи на разликата в стойността на труда, необходим за
отстраняване на щетите по застрахованото при ищеца имущество.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания
от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за
установено, че стойността на уврежданията по автомобил „Д.“, определена по средни
пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сумата от 9249,55 лева при
стойност на труда 20 лева на час. Съгласно заключението видимите щети по
застрахованото имущество са били отразени в двустранния констативен протокол в
следните области: предня лява страна – броня, фар, решетка, греда, Установеният от
доказателствата по делото механизъм на настъпване на събитието съответства на
щетите по автомобила, застрахован при ищеца, получени вследствие на
произшествието, които са констатирани от застрахователя. Съгласно заключението
уврежданията по автомобила, настъпили по предната ходова част, не са позволявали
придвижването му на собствен ход, с оглед което и репатрирането му е било
наложително. Вещото лице е посочило, че ликвидационните разноски са всъщност
разходите на застрахователя, свързани с опис на щетите от експерт, изготвяне на
снимков материал, изчисляване на стойността на уврежданията и разходи, свързани
със съхранение на преписката по щетата, като същите обичайно възлизат на сумата от
15 лева.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на
вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.
Причина за настъпване на произшествието не е спорно, че е поведението на
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач.
Установено е също така, че в причинна връзка със застрахователното събитие са
причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил,
като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля
действителната пазарна стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ. Ето
защо и следва да се приеме, че застрахователят е встъпил в правата на увредения до
размера на изплатената сума.
По отношение на претенцията за възстановяване на заплатените разходи за
репатриране на автомобила следва да се посочи, че извънсъдебно ответникът не е
оспорил извършването на този разход във връзка със събитието. Конкретни
3
възражения също така не са заявени и с отговора на исковата молба. Съдът, в
настоящия си състав приема, че в тази част претенцията на ищеца също се явява
основателна, доколкото разходите, сторени за репартиране на автомобила,
представляват непосредствени вреди от увреждането - намират се в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносното деяние и не биха били извършени, ако не беше
настъпило събитието. Ответникът не оспорва размера на претендираните разходи, за
които е представен счетоводен документ и фискален бон, удостоверяващ
извършването на услугата по репатриране на автомобила и нейната стойност в размер
на 53,04 лева.
Съдът приема, че претенцията на застрахователя ищец за репариране на
обичайните разноски за ликвидиране на застрахователната щета в размер на сумата от
25 лева също е основателна. Като съобрази, че разноските на застрахователите за този
вид дейност възлизат на суми между 15 лева и 25 лева, предвид доказателствата по
делото, установяващи извършването на дейности от служители на застрахователя по
опис, оценка и изплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 162 ГПК
съдът приема, че искането на ищеца да му бъде присъдена и тази сума е основателно и
също следва да се уважи.
Като се съобрази извънсъдебно заплатената от ответника сума във връзка с
претенцията на ищеца, искът се явява основателен и доказан за пълния предявен
размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 838,90 лева
/държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в минимален
размер, заплатено по банков път/. Сума в посочения размер следва да се възложи в
тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Б., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ., да заплати на „Д. ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, . и съдебен адрес: гр. Варна, ., на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ сумата от 1074,20 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за имуществени вреди по
застрахователна преписка по щета № 44011512201868 за автомобил марка „Д.“, модел
„Д.“, с peг. № ., във връзка с ПТП, настъпило в срока на застрахователно покритие на
25.03.2022 г. в гр. Пловдив, ., причинено от поведението на водач на лек автомобил
марка „Опел, модел „Астра“, рег. № ., чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/12.01.2023 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Застрахователно Еднолично Акционерно Дружество "Б., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, . да заплати на „Д. ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, . и съдебен адрес: гр. Варна, ., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 838,90 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: IBAN:
., BIC: BUIBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5