Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1262
08.11.2022 г., гр. Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично
заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 969 по описа за 2022 г. на
Административен съд - гр. Б. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).
Образувано е по
жалба на Е.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** и адрес за получаване на
съобщения и призовки: гр. Б., ул. “Шейново“ № 50, ет.3, ляв - адвокатска
кантора /адв. Р.Ц./ срещу РЕШЕНИЕ изх. № 1012-02-206#1/25.05.2022 год. на
Директора на ТП на НОИ – Б., с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-319# 2
от 11.04.2022 год. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Б., с което на основание чл.69б,
ал.1-2 от КСО, чл.69б, ал.6 и чл.68, ал.1-2 от КСО е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Е.Д.К.. В жалбата оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане № 2113-02-319#2 от 11.04.2022 год. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Б. се оспорват като неправилни и
незаконосъобразни. Сочи се, че са постановени при съществено нарушение на
административно производствените правила, като от съдържанието на решението не
се установява как са изчислени и въз основа на кои документи и периоди годините
положен труд, които следва да бъдат зачетени при разглеждане на заявлението по
пенсионната преписка. Твърди се нарушено право на защита и липса на мотиви. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно
призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и
ангажира писмени доказателства и съдебно-икономическа експертиза. Моли за
постановяване на решение, с което да се уважи жалбата и да се присъдят
разноски, съгласно представения списък в общ размер на 995 лева.
Ответникът по жалбата - Директор на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – гр. Б. изпраща преписката по издаване на оспорения
административен акт. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт,
ответникът е на становище, че решението следва да се потвърди по изложените в същото съображения. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
От административната преписка се установява, че с адресирано до Директора на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт – гр. Б. заявление с вх. № 2113-02-319 от 04.03.2022 г. Е.Д.К. е предявил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л. 62/. Към заявлението приложил и съответните документи.
След извършени служебни справки и изчисления с Разпореждане № 2113-02-319#2 от 11.04.2022
год. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на
НОИ – гр. Б. е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /л.89/. В разпореждането си пенсионният орган е цитирал разпоредбите на чл.69б,
ал.1, ал.2 и ал.6 от КСО и е посочил, че към датата на депозиране на
заявлението Е.Д.К. е с навършени 60 г. 04 месеца и 19 дни и има осигурителен стаж от първа
категория – 06г. 09м. 07д., от втора - 07г. 11м. 23д. и от трета - 19г. 01м. 21д., който превърнат само
към трета категория е в размер на 40г. 04м. 24д., а осигурителният стаж, положен при
условията на първа и втора категория - сумарно - без превръщане е в размер на
14г. 09м.00 дни. При тези констатации, длъжностното лице е приело, че на
К. „не се следва пенсия" за осигурителен стаж и възраст: по
чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като не отговаря на условието за наличие на 10 години
осигурителен стаж при условията на първа категория труд; по чл.69б, ал.2 от КСО,
тъй като не отговаря на условието за наличие на 15 години осигурителен стаж при
условията на втора категория труд; по чл.69б, ал.2 вр. чл.69б, ал.6 от КСО, тъй
като не отговаря на условието за наличие на 15 години сумарен осигурителен стаж
при условията на първа и втора категория труд. Предвид горното, на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО, чл.69б, ал.6 и
чл.68, ал.1-2 от КСО, с цитираното по-горе Разпореждане на ръководителя
по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - гр. Б. е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Срещу това разпореждане К. подал жалба, адресирана до ръководителя на ТП на НОИ - Б.
(л.92). С Решението си от 25.05.2022г. (л.12-14) оспореното Разпореждане,
съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е оставено в сила. В решението е посочено, че към датата на заявлението - 04.03.2022 г., жалбоподателят
е на възраст 60 години 04 месеца и 19 дни, като от представените доказателства
и наличните документи в пенсионното досие, относно продължителността и
категорията на придобития осигурителен стаж и данните от регистъра на
осигурените лица, на К. са зачетени 06 години 09 месеца и 07 дни от първа
категория, 07 години 11 месеца и 23 дни от втора категория и 19 години 01 месец
и 21 дни от трета категория. Съгласно чл.69б, ал. 6 от КСО сумарният
осигурителен стаж от първа и втора категория към втора категория е 14 години и
09 месеца. Отбелязано е, че с обжалваното разпореждане №
2113-02-319#2/11.04.2022 г. е постановен отказ за отпускане на пенсия по
чл.696, ал.1 от КСО, защото жалбоподателят не отговаря на условието за наличие
на минимум 10 години осигурителен стаж положен по условията на първа категория,
както и че неизпълнено остава и условието за пенсиониране по чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй тато К. има по-малко от изискуемите 15 години осигурителен стаж
положен по условията на втора категория труд. Обсъден е и стажа на К. в „О.Р."
АД гр. Б. за периода от 26.09.1981 г. до 01.08.1997 г., като е посочено, че по
данни от трудова книжка, жалбоподателят е работила на длъжности ел. техник, ел.
монтьор, моряк, електротехник, техник по ремонт и поддръжка, с обща
продължителност от 15 години 10 месеца и 05 дни. Цитирана е разпоредбата на
чл.70 от отм. ПКТП, съгласно която предприятията, фирмите и други организации
при подготовката на документите за пенсиониране, срещу описания трудов стаж
посочват съответната точка и буква от ПКТП, по която предлагат да се зачете
трудовият стаж. В случая, според органа, видно от записа в трудовата книжка не
е налице такова предложение от страна на работодателя и въпреки, че е посочено
че осигурителният стаж на лицата, работили в „О.Р.“ гр. Б. са в една част категорийни,
органът е заключил, че в трудовата книжка на К. не се съдържат достатъчно
данни, за да се определи коректно кой период със стаж по условията на коя категория
труд следва да се причисли, още повече, че осигурителя не е изпълнил разпоредбата
на чл.70 от отм. ПКТП и не е вписал категориите труд. В решението са цитирани
разпоредбите на чл.5, ал.10 от КСО и чл.40, ал.9 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), като е посочено, че по инициатива на К., отдел
„Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - Б. е издал уведомително писмо изх. №
5526-02-12/16.03.2018 г. с подпериоди на осигурителния стаж на жалбоподателя
съобразени със заеманата от него длъжност. Отбелязано е, че от извършената
проверка в изплащателните ведомости и други разходооправдателни документи не са
открити данни за жалбоподателя в периодите: м.07.1988 г.; за м.08.1990 г.; за
м.12.1990 г. и от м.09.1991 г. до м.04.1992 г., общо за 11 месеца, като е
посочено, че пенсионният орган е зачел осигурителният стаж за горепосочените
периоди от трета категория, поради липсата на данни във ведомостите, като е
ценен записа без прекъсване на стажа в трудовата книжка на лицето, т.е. общата
продължителност на стажа зачетен при „О.Р.“ АД, гр. Б. е този вписан в
трудовата книжка - 15 години 10 месеца и 05 дни. В решението е прието също
така, че за периода от 26.09.1981 г. до 30.11.1981 г., жалбоподателят е работил
като ел. монтьор и тъй като не е отразено да е бил на кораб, осигурителният
стаж е зачетен от трета категория. Изрично е отразено, че при положение, че в
трудовата книжка не се съдържат данни за кораба/корабите, на които е работил
жалбоподателя и в първичната документация, приета в отдел „Осигурителен архив“
при ТП на НОИ - Б. липсват данни, не може да се извърши преценка дали
осигурителният стаж е полаган от по-благоприятна категория, с оглед на което
същият е зачетен без прекъсване от трета категория. Що се касае до останалите
периоди с удостоверен осигурителен стаж в „ОРТ“, е посочено, че същите са
зачетени от първа категория, а тези в „ТХК“ от втора категория. Споменат е и
периодът на наборна военна служба и останалия осигурителен стаж, положен след
31.07.1997 г. (след „О.Р.“ АД гр. Б. ), като е прието, че същият съответства както на данните в
трудовата книжка, УП-3, така и на данните в регистъра на осигурените лица по
отношение на продължителността и по отношение на категорията, труд по която е
полаган.
Решението е получено от жалбоподателя на 27.05.2022 год. /л.15/.
Недоволен от така постановеното Решение
и от отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
жалбоподателят подава жалба вх. № 2103-02-6/08.06.2022 год. пред настоящата
инстанция, чрез административния орган, с изложените в нея доводи и твърдения
за незаконосъобразност на административния акт.
В хода на проведеното съдебно следствие
по искане на процесуалния представител на жалбоподателят са изискани
допълнителни писмени доказателства от осигурителен архив на ТП на НОИ Б. и по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Същата е изготвена на база
данните в делото, включващи пенсионната преписка и допълнително представени от
ТП на НОИ - Б. писма за класификацията на корабите на „О.Р.“ ЕООД, издадена от
Агенция „Морска администрация“ и 23 броя копия на заповеди за назначаване,
преназначаване
и прекратяване на трудовото правоотношение на К.. Вещото лице е заключило, че
през периода от 26.09.1981 г до 01.08.1997 година К. е работил като ел.техник, електротехник
и моряк на ОРТ
(риболовни траулери) и ТХК (транспортно-хладилни
кораби), както
и като ел.техник по ремонт и
поддръжка (на
хладилника) в ДП “О.Р.“ - Б. и следователно същият е заемал
длъжности, които законодателят е определил като труд от първа и
втора
категория по условията на т.6 от ПКТП („членове на корабни екипажи от
океанския риболовен флот...“ ) - първа категория, т.50 от ПКТП („работници,
заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване
при температура, по-ниска от минус 10 градуса по Целзий“) - втора
категория, т.53 от ПКТП („...електротехник на кораби за задгранично
плаване...“) - втора категория. Вещото лице е изследвало началната и крайна
дата на трудовия стаж на К., като е съпоставило данните от трудовата книжка и
издаденото от ТП на НОИ- Б. удостоверение УП-13. Като начало е приета датата
26.09.1981 година, когато жалбоподателят е започнал работа в ДП „О.Р.“ - Б.,
откъдето му е издадена трудовата книжка, като е посочено, че последователно К.
е заемал длъжностите „ел техник“, „ел монтьор“, „моряк“ „ел.техник“ без
прекъсване до 01.08.1997 година, когато е прекратено трудовото правоотношение -
общо 15 години 10 месец 04 дни. Вещото лице е посочило, че за периода
от 01.03.1990
година до 01.09.1991 година в трудовата книжка има
направена изрична
заверка за заемана длъжност „ел.техник р.к.б.“ - т.е. „ел.техник на
риболовен
кораб” (първа категория), а считано от
01.09.1991 година
е направена заверка за „ел.техник ТХК”, т.е. „ел.техник на
транспортно-хладилен кораб” (втора категория). Отчитайки тези
отбелязвания, вещото лице е заключило, че в зачетения като трета категория стаж
в периода 01.03.1990 г - 01.05.1992 година следва да се направят
промени, както следва: По т.9 от пенсионния доклад времето от 01.08.1990 -
01.09.1990 година - 01 месец, зачетено като труд от трета категория следва да
се зачете като труд от първа категория по т.6 от ПКТП, така, както е зачетен
непосредствено преди и непосредствено след този месец по
т.8 и 10 от
доклада. Същото е посочено и за зачетения от трета категория стаж по т.11 от
01.12.1990 г. до 01.01.1991 г. - 01 месец, който влиза във вече обозначения
период (01.03.1990 г. - 01.09.1991 г.), през който лицето е „ел.техник
р.к.б.“ - т.е. „ел.техник на риболовен кораб”
(първа
категория) по т.6 от ПКТП. Относно периода от 01.09.1991 г до 09.04.1993 г. по
трудовата книжка има направена заверка „ел.техник ТХК”, което е
труд от втора
категория по т.53 от ПКТП. По т.14 от пенсионния доклад времето от
01.09.1991 година до 01.05.1992 година - 08 месеца е зачетено от трета
категория вместо от втора категория така, както е зачетено непосредствено преди и
непосредствено след този месец по т.13 и т.15 от доклада. В подкрепа на
горното, вещото лице е цитирало и представеното от ТП на НОИ – Б. допълнително споразумение
№ 10972/30.12.1991 г. за изменение на трудов договор № 62902/09.08.1990 г., с
което се променя основната заплата на К., и в което е изписано, че към момента
лицето е заемало и продължава да заема длъжността „корабен електротехник”
(„кор.електротехник“), което потвърждава за труд от първа или втора категория, като
в конкретния случай жалбоподателят е на ТХК (транспортно-хладилен кораб) и
трудът му е от втора категория по т.53 от ПКТП. При отговорът си на
въпрос 5 вещото лице е преизчислило стажа от първа и втора категория на К.,
посочвайки че след като трудът по т.9 от пенсионния доклад за времето
от 01.08.1990 година - 01.09.1990
година - 01 месец, се зачете като труд от първа категория по
т.6 от
ПКТП, както и
трудът по т.11 - от 01.12.1990 година -01.01.1991 година - 01 месец първа
категория по
т.6 от ПКТП, общо трудовият стаж от първа категория на К. се определя
на 06 г. 11 м. 07 дни, а след като трудът по т.14 от пенсионния доклад за времето
от 01.09.1991 година до 01.05.1992 година - 08 месеца се зачете от втора
категория по т.53 от ПКТП, общо трудовият стаж на К. от втора категория се
определя на 08 г. 07 м. 23 дни. Сборът на трудовия стаж от първа и втора
категория вещото лице е изчислило на 15 г. 07 мес. 00 дни, което отговаря на
изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО. От трета категория труд стажът е
изчислен на 18 г. 03 м. 21 дни, а трудовият стаж след превръщане на първа и
втора категория към трета и събран с наличната трета категория на 40 г. 08 м.
05 д. Възрастта на К., събрана с трудовия стаж е определена на 101 точки,
повече от изискуемите 100 точки.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, съдържа необходимите
форма и реквизити, подадена е в 14-дневния срок по чл. 118 от КСО от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Актовете на органите на НОИ - Разпореждане № 2113-02-319# 2
от 11.04.2022 год. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ –
гр. Б. и потвърдилото го РЕШЕНИЕ изх. № 1012-02-206#1/25.05.2022 год. на директора
на ТП на НОИ - Б. са издадени от компетентни по материя
и място органи на социалното осигуряване.
Спазени
са изискванията за форма на разглежданите административни актове, съгласно
чл.59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на
оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са фактическите
основания - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е
налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
лицето на осн. чл.
69б, ал. 1-2 от КСО, чл.69б ал.6 и чл.68, ал.1-2 от КСО.
Жалбоподателя
възразява с така изложените от органа аргументи за отказ, като в жалбата си
сочи, че за периода
от 26.09.1981 год. до 01.08.1997 год. -15 години 10 месеца и 4 дни е работил
непрекъснато в „О.Р.“ ЕООД и е изпълнявал длъжности, които са установени по
официални документи и признати за труд от първа и втора категория, които
съотнесени и с останалите данни по пенсионната преписка дават законно основания
за определяне на лична пенсия по чл.69б ал.1-2 от КСО.
Така направеното възражение настоящият съдебен състав намира за основателно, като
счита, че действително административният орган е постановил незаконосъобразен
административен акт, приемайки че на К. не се следва пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.
Спорен в случая, се явява не целият период на положен труд в „О.Р.” АД, гр.Б.,
а само периодите, посочени в т.9, т.11 и т.14 от пенсионния доклад, касаещи
времето от 01.08.1990 година до 01.09.1990
година - 01 месец, от 01.12.1990 година до 01.01.1991 година - 01 месец и от 01.09.1991 година до
01.05.1992 година - 08 месеца. В
случая, съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства се доказва,
че жалбоподателят е полагал труд в ДП „О.Р.“ - Б. като „ел.монтьор“,
„моряк на ОРТ и ТХК“, „ел.техник“, „техник на
промишл. хладилник“.
Съгласно Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) действащ нормативен акт за процесния период, трудът
на „моряк на ОРТ“ е от първа категория - т.6 от ПКТП, трудът на „моряк на ТХК“
е от втора категория - т.53 от ПКТП, а трудът на „ел.техник по ремонт и
поддръжка (на пром.хладилник)“ и „техник по ремонт и поддръжка (на
пром.хладилник)“ е втора категория по т.50 от ПКТП.
Анализирайки
горепосочените правни разпоредби, изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по допуснатата от съда съдебно-икономическа експертиза и
представените по делото писмени доказателства, в това число трудовата
книжка на К. № 842, в която за периода от 01.03.1990 година
до 01.09.1991 година, има направена изрична заверка за заемана
длъжност „ел.техник
р.к.б.“ - т.е. „ел.техник на риболовен кораб„
(първа категория),
което съответства на разпоредбата на т.6 от ПКТП, следва да се заключи, че органът неправилно е зачел трудът
на К. през времето по т.9 и т.11 от пенсионния доклад като такъв от трета категория, вместо като такъв от първа категория.
Неправилно е определена и категорията на труда, положен за времето от
01.09.1991 година до 01.05.1992 година - 08 месеца - т.14 от пенсионния доклад, тъй като
съгласно отбелязването в трудовата книжка - направена заверка „ел.техник ТХК”,
което е труд от втора категория по т.53 от ПКТП и съгласно Допълнително
споразумение № 10972/30.12.1991 година (представено от ТП
на НОИ - Б.)
за изменение на трудов договор № 62902/09.08.1990 г., с което се променя
основната заплата на К. и в което е изписано, че към момента лицето е заемало и
продължава да заема длъжността „корабен електротехник” („кор. електротехник“)
– също труд от втора категория по т.50 от ПКТП, този труд следва да бъде
зачетен като такъв от втора категория, вместо приетата от административния
орган трета категория.
След така направените корекции сборът на трудовия стаж от първа и втора
категория става равен на 15 г. 07 мес. 00 дни, което е повече от предвиденото в
чл.69б, ал.2 от КСО изискване за 15 години стаж. Видно от заключението на
съдебно - икономическата експертиза трудовият стаж на К. след превръщане на
първа и втора категория към трета и събран с наличната трета категория е равен
на 40 г. 08 м. 05 д., като възрастта, събрана с трудовия стаж дава 101 точки,
повече от изискуемите 100 точки, като К. има и повече от изискуемата за 2022
година възраст за втора категория труд (58 г. 10 м.), тъй като към датата на депозиране
на заявлението - 04.03.2022 година К. има навършени 60 г. 04м. 19 дни.
При това положение съдът счита, че неправилно на жалбоподателя е отказано
отпускането на ЛПОСВ.
Предвид горното, съдът счита, че оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката, на
основание чл.173, ал.2 от АПК, да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по заявлението на оспорващия за отпускане на ЛПОСВ, респ. за
нова преценка правото на пенсия след правилно зачитане на осигурителния стаж за
процесния период, при съобразяване на задължителните указания на съда по
приложението на материалния закон.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото разноски. В случая, същите са в общ размер
на 995 /деветстотин деветдесет и пет/ лева и включват 10 лева заплатена държавна такса, 485 лева
възнаграждение на вещо лице и 500 лева адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 20.06.2022 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото
и участието на процесуалния представител на жалбоподателя в повече от едно
открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, като същото следва да бъде
присъдено в действително заплатения му размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ изх. №
1012-02-206#1/25.05.2022 год. на Директора на ТП на НОИ – Б., с което е
оставено в сила разпореждане № 2113-02-319# 2 от 11.04.2022 год. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Б., с което на основание чл.69б, ал.1-2 от КСО,
чл.69б, ал.6 и чл.68, ал.1-2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Е.Д.К.
и
ВРЪЩА по компетентност
преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Б. да заплати на Е.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** направените по делото разноски в общ размер на 995 /деветстотин деветдесет и
пет/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: