Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 47
гр.Русе, 30.І.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 14 януари през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Г. ВГД № 829 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Община Русе е обжалвала
решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 3685/2019 год.в частта,с която
иска за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над размера от 4000 лева до
10000 лева.Развива оплаквания за неправилност на решението в тази част и иска
отмяната му и отхвърляне на иска по съображения,подробно изложени във въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание.
Ответникът Л.Т.С. счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на решението в обжалваната част ,в подкрепа
на правилността на което излага подробни съображения.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна,постъпила е в законния срок и е процесуално допустима.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е
установено,че на 4.ІV.2018 год.Л.С. бил нападнат от безстопанствено куче,което
отхапало част от ухото му.Между страните е водено гр.д.№ 5119/2018 год.по описа
на РРС с предмет обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди
от полученото от инцидента увреждане,по което искът е заявен като частичен и
уважен за сумата от 1200 лева.С влязлото в сила решение е прието наличието на
основания за ангажиране на отговорността на Общината,на която със закон са
възложени задължения по организиране
настаняването на скитащите кучета в определени за целта места-приюти за безстопанствени
животни.След като този резултат не е постигнат и по улиците има безстопанствени
животни,то отговорността за вредите,причинени от тези животни носи общината на
основание чл.49 ЗЗД.Влязлото в сила решение по уважения частичен иск се ползва
със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за разликата до пълния размер на
паричното вземане,произтичащо от същото право.За това и предмет на настоящото
производство е пълния размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Ухапването е причинило трайно
увреждане чрез откъсване на част от ухото.Ищецът е преминал през продължителен
и болезнен период на възстановяване и лечение,претърпял е три оперативни
интервенции-една почистваща и две последващи за
възстановяване на ушната мида.Чрез извършените пластични операции е постигнато
сравнително добро обемзаместващо възстановяване на
ушната мида,но чувствителността в трансплантирания участък не може да се
възстанови напълно,а цикатриксите могат да търпят
цветова и релефна промяна в продължение на месеци ,а и години.Наред с болките
непосредствено след увреждането и след оперативните интервенции ,ищецът може да
търпи болки и при промяна на атмосферните условия в продължителен период от
време.
При тези обстоятелства е
безспорно,че ищецът е претърпял неимуществени вреди,чийто паричен еквивалент
надхвърлят определеното по гр.д.№ 5119/2018 год.на РРС обезщетение по
предявения частичен иск.Като съобразява характера и вида на
увреждането,сравнително продължителния и болезнен период на лечение,при който
ищецът е претърпял три оперативни интервенции,липсата на пълно възстановяване
що се отнася до чувствителността в трансплантирания участък,наличието на белези
,които са създавали и ще създават допълнителни неудобства и
притеснения,продължаващите болки при промяна на атмосферните условия,то съдът
намира,че паричният еквивалент на обезщетение за неимуществени вреди,който по
справедливост ще го обезщети за претърпените болки и страдания е в размер на
11200 лева.Липсват данни ищецът да не е положил необходимите грижи по време на
лечението ,което да е довело до усложнения в състоянието му или да се е
отразило на продължителността на възстановителния процес,в какъвто смисъл се
навеждат доводи в жалбата.
Въз основа на изложеното съдът
намира,че определеното обезщетение съответства на действително претърпените от
ищеца болки и страдания.До същия извод е стигнал и районния съд в решението ,към
мотивите на което съдът на основание чл.272 ГПК препраща.
При този изход на спора съдът
възлага в тежест на жалбоподателя разноските на ответника по жалбата в това производство.Направено
е възражение за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в
размер на 850 лева съгласно представения списък за разноски и договор за правна
помощ.Съдът намира възражението за основателно и като съобразява обжалвания интерес
и действителната фактическа и правна сложност на основание чл.78,ал.5 ГПК
намалява адвокатското възнаграждение на 630 лева съобразно чл.7,ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1700 от 24.Х.2019 година на Русенския районен съд ,постановено по
гр.д.№ 3685/2019 год.по описа на РРС в частта,с която предявения от Л.Т.С. ***
иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата 4000 лева до
10000 лева .
ОСЪЖДА
Община Русе да заплати на Л.Т.С. разноски в производството пред окръжния
съд в размер на 630 лева за платено възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
В частта,с която искът е уважен до
размера от 4000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: