РЕШЕНИЕ
№ 14761
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110135344 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕАД срещу А. Р. П., с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
85,10 лв. – представляваща главница за неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 20.06.2020 г. – 19.08.2020 г., дължими по Договор за мобилни
услуги, сключен между „фирма“ ЕАД и А. Р. П. от 10.01.2020 г. за ползване на мобилен
номер ***, ведно със законна лихва за периода от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата от 258,20 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 10.01.2020 г. за мобилен номер ***, от които: 79,98 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 178,22 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване мобилно устройство ALCATEL 3X 2019 Black-Thomson 43
SmartTV с отстъпка от стандартната цена, ведно със законна лихва за периода от 21.11.2022
г. до изплащане на вземането, за които суми на 02.04.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 63218/2022 г. по описа на СРС,
61 състав.
Ищецът твърди, че между А. Р. П. и „фирма“ ЕАД (с предишно наименование
„фирма“ ЕАД) на 10.01.2020 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** за срок от 24 месеца с абонаментна програма „Тотал+ 27.99“. Твърди, че ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени за отчетния период
20.06.2020 г. до 19.08.2020 г., както следва: фактура № ***/***г. за отчетния период от
20.06.2020 г. до 19.07.2020 г. и със срок за плащане 04.08.2020 г., издадена за сумата от 53,40
лв., представляваща неплатена абонаментна такса и неплатена цена за други услуги и за
кратки текстови съобщения; фактура № ***/*** г. за отчетен период 20.07.2020 г. до
19.08.2020 г., със срок за плащане до 04.09.2020 г., издадена за сумата от 31,70 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги (възстановяване на
изходящ трафик, кратки текстови съобщения, разговори към „грижа за клиента“) и фактура
№ ***/*** г. за отчетен период от 20.09.2020 г. до 19.10.2020 г. и със срок за плащане
20.10.2020 г., издадена за сума от 258,20 лв., представляваща неустойка в размер на
1
стойността на 3 месечни абонаментни такси (79,98 лв.) и неплатена неустойка за
предоставено за ползване мобилно устройство ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43
SmartTV (178,22 лв.) с отстъпка от стандартната цена. Посочва, че вследствие на
неизпълнението на задълженията на потребителя и на основание т.9 от договора, мобилният
оператор е начислил неустойка в размер на 258,20 лв. Посочва, че неустойката е начислена
на основание т. 11 от договора за мобилни услуги във връзка с прекратяване на договора на
основание чл.75, вр. с чл.19 б. „в“ от Общите условия на мобилния оператор поради
неизпълнение на задължението на потребителя по договора за заплащане на месечни
абонаментни такси и използвани услуги. Размерът на неустойката е формиран от 3 месечни
абонаментни такси в размер на 79,98 лв., а също така вследствие на неизпълнение на
договора и отново на основание т. 11 от договора е начислил неустойка в размер на 178,22
лв., формирана като съразмерна част от направена отстъпка на предоставено за ползване
устройство ALCATEL 3X 2019 Black+Thomson 43 SmartTV и начислена във фактура №
***/*** г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от А. Р. П., чрез
назначения особен представител – адв. П., с който оспорва предявените искове. Посочва, че
за сумите по фактура № ***/*** г. и по фактура №***/*** г. не е представена електронна
разпечатка за действително потребление на електронни услуги, поради което счита, че
представените фактури не доказват реалното потребление по вид и обем. Оспорва като
неоснователна претенцията за неустойка в размер на 178,22 лв., представляваща
обезщетение за ползването на устройство ALCATEL 3X 2019 Black+Thompson 43 SmartTV,
тъй като от исковата молба не ставало ясно дали устройствата са предоставени за временно
ползване от потребителя или са продадени на разсрочено плащане. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги между него и ответницата, че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетия като доказателство Договор за мобилни услуги от 10.01.2020 г., сключен
между А. Р. П. и „фирма“ ЕАД, се установява, че между страните е било налице
облигационно отношение по повод предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер
***, при уговорен стандартен месечен абонамент за първоначалния срок на договора 27,99
лв. на месец и месечен абонамент от 31,99 лв. на месец след изтичане на първоначалния
срок на договора, като фактурите се издават на 20-то число всеки месец. Уговорен е срок на
договора 24 месеца, считано от 10.01.2020 г. Отбелязани са допълнителни услуги: отказване
от хартиена фактура, роуминг, отказ от достъп до забавни гласови УДС, детайлна справка за
потреблението – 1,99 лв. на месец, отказ от достъп до инфо и други гласови УДС, 5000 МВ
мобилен интернет на максимална скорост в БГ и зона на ЕС на месец. Посочено е, че с
подписването на договора е предоставено/закупен 1 бр. устройство, като в т. 7 от договора е
индивидуализирано като мобилен апарат ALCATEL 3X 2019 Black+Thompson 43 SmartTV.
Договорът е подписан от представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто
подпис не е оспорен.
Към договора са приложени, подписани от А. Р. П. ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 10.01.2020 г. и декларация-съгласие от
10.01.2020 г., с която последният удостоверява получаването на подписан от представител на
оператора екземпляр от Общите условия на „фирма“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общи условия на „фирма“ ЕАД за
2
взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги.
От приетите по делото фактура № ***/*** г. за периода от 20.06.2020 г. до 19.07.2020
г.,; фактура № ***/*** г. за периода от 20.07.2020 г. до 19.08.2020 г. и фактура № ***/*** г. за
периода от 20.09.2020 г. до 19.10.2020 г., и справки за общо потребление за мобилен
фиксиран номер, се установява, че „фирма“ ЕАД е начислило на А. Р. П., с клиентски № ***,
сума в общ размер на 361,04 лв., включваща месечни и еднократни такси, разговори, данни,
съобщения и др. таксувани услуги в размер на 85,10 лв. и неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги – 275,94 лв.
Несъмнено е, че за заплащане на стойността на предоставените далекосъобщителни
/телефонни/ услуги са от значение времетраенето на същите и отчитането им съобразно
таксуващата система на ищеца. Тези услуги са измерими в таксови единици /импулси/ – арг.
чл. 248, ал. 2 ЗЕС. В разглеждания случай предоставените на ответника услуги и тяхната
стойност в общ размер на 85, 10 лв. са установени въз основа на справки за общо
потребление за мобилен фиксиран номер и данъчни фактури, издадени от ищцовото
дружество, което не се спори, че води редовно счетоводство.
Съгласно подписаната от ответника декларация доставчикът го е уведомил за датата,
на която следва да се фактурира потреблението всеки месец, като е посочено, че датата е
една и съща и зависи от датата на създаване на клиентския номер на абоната, за което
последната се е съгласила. Действително представените фактури, едностранно издадени от
кредитора, представляват частен свидетелстващ документ, обективиращ изгоден за неговия
издател факт и не се ползва с материална доказателствена сила, но задължението на
ответника да заплаща месечна абонаментна такса е поето със сключването на договора за
мобилни услуги.
Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите суми.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е заплатил така установените суми,
поради което искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно сключен договор за процесните мобилни услуги между него и ответника, наличието
на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, както и размера на уговорената
неустойка.
В чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на „фирма“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, е предвидено правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно договора за мобилни услуги, в случай че потребителят не
е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор. Видно от клаузите на сключения договор за мобилни услуги от 10.01.2020 г.
относно мобилен номер ***, в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане
на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора, последния дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода на
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от
разликата между стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът приема, че с клаузата на чл. 19б е налице съгласие на договарящите за
отклонението им от диспозитивното правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, водещо до изключване на
3
необходимостта кредиторът да отправя предупреждение до длъжника /и дава срок за
изпълнение/ в хипотезата на неплатени дължими суми /в т. ч. стойност на доставени
далекосъобщителни услуги/ и автоматично преустановяване на договорната обвързаност на
страните с произтичащите от това правни последици. Следователно доколкото с
неплащането на дължимата стойност на далекосъобщителните услуги се е осъществило
договореното в чл. 19б, б. „в“ от горепосочените Общи условия основание и е настъпило
автоматично преустановяване на облигационната връзка между страните
В случая, договорът за мобилни услуги от 10.01.2020 г. относно мобилен номер ***,
е бил сключен за срок до 10.01.2022 г. От данните по делото е видно, че ответникът е
преустановил изпълнение на задълженията си още към м. 08.2020 г., когато е настъпил
падежа на първата фактура, издадена на 20.07.2020 г. Ответникът не е ангажирал
доказателства за извършени плащания след този момент, поради което за ищеца е
възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора и да получи
уговорената за предсрочното му прекратяване неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
В случая, съдът намира, че клаузата в договора от 01.01.2020 г., предвиждаща, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, е валидна и обвързват страните.
При изначално уговорен праг на неустойката /постигната между страните уговорка за краен
предел на задължението за неустойка/ и възможност същата да бъде определена, то следва,
че клаузата за неустойка не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя
и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излизат извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като
такива не са нищожни като противоречащи на добрите нрави, съгласно дадените
задължителни разяснения в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на
ОСТК на ВКС, при тази редакция на неустоечните клаузи. Посочената неустойка има за цел
да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността
да реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на
договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната
услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора. В случая тази неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор.
4
Не е нищожна и неравноправна и неустоичната клауза, предвиждаща при
прекратяване на договора потребителят да дължи разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора. Видно от
договора за мобилни услуги от 10.01.2020 г. на потребителя е предоставено мобилно
устройство ALCATEL 3X 2019 Black-Thomson 43 SmartTV с ясно посочена цена в
зависимост от наличието или не на абонаментен план, като е посочен и размерът на
отстъпката от стандартната цена, ползвана от потребителя. Потребителят на мобилни услуги
е получил съответното устройство на преференциална цена с оглед сключения от него
договор за мобилни услуги, в който изрично е договорено, че вземането за неустойка в
размер на разликата между стандартната цена на устройството без отстъпка и
преференциалната цена при сключване на договора възниква при предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Стандартната цена на
предоставените устройства, преференциалната им цена, както и размерът на отстъпката са
изначално определени в договорите и допълнителното споразумение, като на тази база и
съобразявайки оставащия срок на договорите и допълнителното споразумение, размерът на
неустойките е определяем, поради което и в тази част неустоечната клауза не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, отговарят на
изискването за добросъвестност и не излизат извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, респективно не са нищожни като
противоречащи на добрите нрави. Неустойката в размер на отстъпката от месечните
абонаментни такси има за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че
същият пропуска възможността да продаде същото устройство по пазарна цена, доколкото
при извършване на преценка за продължителността на договора с конкретния клиент
операторът е преценил, че за него не е икономически неизгодно да предостави на
потребителя устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен и е отпаднало
очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на месечните абонаментни
такси да бъде „компенсирана“ от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора за
мобилни услуги.
Видно е, че описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за
оператора от неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като същите
разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорените неустойки не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните
вреди от предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като
съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със
сключването и неизпълнението на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи
не са неравноправни и въз основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза
на ищеца.
По изложените съображения, ищецът има право на неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси по този договор без ДДС – сумата от 79,98 лв. (26,66 лв. по
три), както и неустойка, представляваща отстъпка от стандартната цена в размер на 178,22
лв. Ето защо претенцията за заплащане на неустойки в общ размер от 258,20 лв. е
основателна и следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „фирма“ ЕАД. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
5
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
385 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. –адвокатско възнаграждение. За
исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
755 лв., от които 75 лв. – заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за особен
представител, и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „фирма“ ЕАД има право на разноски в размер на 385 лв. за
заповедното производство и 755 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ***, сграда ***, срещу А. Р. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, че А. Р. П., ЕГН **********, дължи на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 85,10 лв.
– представляваща главница за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 20.06.2020 г. – 19.08.2020 г., дължими по Договор за мобилни услуги,
сключен между „фирма“ ЕАД и А. Р. П. от 10.01.2020 г. за ползване на мобилен номер ***,
ведно със законна лихва за периода от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от
258,20 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 10.01.2020 г. за мобилен номер ***, от които: 79,98 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 178,22 лв., представляваща неустойка за предоставено за
ползване мобилно устройство ALCATEL 3X 2019 Black-Thomson 43 Smart TV с отстъпка от
стандартната цена, ведно със законна лихва за периода от 21.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми на 02.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 63218/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „***“, ***, сграда ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 755 лв.– разноски
за исковото производство, и сумата от 385 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. №
63218/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6