Р Е Ш Е Н И Е
№ 341
гр. Пловдив, 21.02.2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора
Бойка Лулчева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 3255/2022 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.63в,
ал.1 ЗАНН, вр. чл.
208 - чл.228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“-Пловдив, депозирана чрез юрк. К. против Решение № 2090/09.11.2022г.,
постановено по АНД № 3289/2022г. на Районен съд Пловдив, 18 н.с., с което е отменено
Наказателно постановление № 16-2200037 от 05.04.2022 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „ЗПойнт“ ЕООД с ЕИК *********
за административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ е било
наложено на основание чл.414, ал.3 от КТ административно наказание „имуществена
санкция в размер от 1600лева“. Със същото решение касаторът е осъден да заплати
в полза на нарушителят разноски в размер 350 лева.
В касационната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност, неправилност на обжалваното съдебно решение, като се сочи
същото да е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, да е необосновано и в противоречие с материалния закон. Като нарушение
на процесуалните правила се акцентира върху несъобразяване от съдебния състав,
постановил обжалваното решение, с част от представените писмени доказателства.
Сочи се, че районният съд не е анализирал правилно събраните гласни и писмени
доказателства и поради това погрешно не е приел наличието на трудово
правоотношение между свидетеля К. и дружеството. Иска се за отмяна на
обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. В съдебно заседание се представлява от процзесуалния си представител
юрк.Т., която поддържа доводите по касационната жалба и моли при отмяна на
съдебното решение да се отмени и процесното наказателно постановление, както и
да се присъдят направените разноски.
Ответникът по касационна жалба „ЗПойнт“ ЕООД, редовно призован,
се представлява от адв.З.-В., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
първоинстанционото съдебно решение и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че първоинстанционното решение е
законосъобразно, а касационната жалба неоснователна, поради което счита, че
следва да бъде отхвърлена.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото и е
направил подробен анализ на събраните доказателства, е приел в обжалваното
съдебно решение за доказано, че на датата на извършената от свидетеля Б.
проверка, свидетелят М.Б.К. е престирал труд по гражданско правоотношение, поради
което основанията, предмет на проведеното административно – наказателно
производство, касаещи вмененото изискване да има сключен писмен трудов договор,
счел за необосновани, неоснователни и недоказани. За този си извод съдът е
приел, че от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
показания е било установено, че се касае за изпълнение на сключен граждански
договор с определено за целта възнаграждение, като свидетелят М. К. не е имало
необходимост да сключва писмен трудов договор. Посочил, че приетите от
административно –наказващият орган обстоятелства за установено работно време, място,
уговорени условия на работа, в това число и трудово възнаграждение и дата на
постъпване на работа, които условия изпълняват изискването отношенията да бъдат
оформени като трудови в изпълнение на трудов договор, са необосновани и
незаконосъобразни. Сочените като установени обстоятелства районният съд е
обосновал с разпита на свидетеля К., приложена справка от ТД на НАП-Пловдив
относно осигуряване на същият от друг осигурител- Пловдивстройресурс АД за
определен период, както и за представени доказателства, касаещи подадена
декларация от ЗПойнт ЕООД за осигуряването на К. по сключен граждански договор.
Приел, че е налице категорично разграничение между престираният труд от К. по
сключено облигационно правоотношение и приетите от административните органи по
охрана на труда обстоятелства, които те счели, че обуславят прикрито трудово
правоотношение. Изложени са конкретни и подробни мотиви относно липса на осъществено
административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Решението на първоинстанционния съд е правилно.
Съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.
При наличния спор за правилното приложение на материалния закон от страна на районния съд е направен подробен и
задълбочен анализ на всички съществени по своето значение обстоятелства,
относими към направата на отлика между гражданското /облигационно/ и
трудовоправното правоотношение по принцип. В тази насока и като е разгледал и разграничил
елементите на трудовото правоотношение, съпоставени с тези на облигационното
правоотношение, съдът е достигнал до обоснован краен извод за установеност в
процесния случай само и единствено на признаците на гражданско правоотношение и
в тази връзка за липса на нарушение по КТ, състоящо се в неоформяне на предвидения
в закона ред за трудови правоотношения само чрез сключване на трудов договор в
писмена форма. Посоченият подход държи сметка за наличието на съществени,
отличаващи ги характеристики на двете посочени правоотношения и поради това и
за факта, че установеността на някои от елементите, характерни за трудово
правоотношение, не винаги означава автоматично, че то е именно такова. За
направата на извод относно характера на установеното правоотношение е от
значение ясната съпоставка между правните характеристики на гражданския и
трудовия договор. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от
работника за продължителен период, който в повечето случаи е за неопределено време, но може и да е срочен такъв и за извършване на определена работа - по чл.68, ал. 1, т.2 от КТ,
като се извършват повтарящи се действия, включени в трудовата функция на
определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място,
със средства и материали на работодателя. Работникът при това има задължение да спазва определен
ред и трудова дисциплина и право да получи правно регламентирано трудово
възнаграждение. При гражданския договор се дължи
конкретен, но също трудов по своя характер резултат за определен
срок, при което обаче изпълнителят е
оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира
изработването на конкретно
възложеното, без да е всякога ограничен от работно
време, работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да
бъде приет от възложителя, или при некачествено изпълнение да не бъде приет и при съответно заплащане на договорено
възнаграждение, което се изплаща окончателно
след приемане на изработката и има еднократен
характер. При трудовото правоотношение мястото
на полагане на труд е част от съществените елементи на договора и не може да
бъде едностранно променяно, като работникът е в
дисциплинарна зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения
ред и трудова дисциплина, вкл. работно време. При
гражданския договор се дължи овеществен труд – постигане на определен трудов
резултат, като
изпълнителят е независим стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при
двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество,
като трудовото възнаграждение е правнорегламентирано, има гарантиран минимален
размер и се изплаща обикновено ежемесечно, а възнаграждението, което
следва да заплати възложителят се договаря свободно между страните и се изплаща
след приемане на работата и както се каза вече, по
принцип еднократно. Следователно, решаващо значение за определяне
характера на договора като трудов или граждански има естеството на
осъществяваната дейност. По силата на трудовия договор така,
както е регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно
време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на конкретен
трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при самостоятелност на
изпълнителя, до
получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При
това положение и предвид наличието на общи и за двете правоотношения
характеристики, обстоятелството, че в случая действително от страна на
заварения в обекта на дружеството в с.Радиново- комплекс Терес свидетел М. К.,
същият е извършил деклариране, че работи на конкретно място при определено работно
време и уговорено седмично възнаграждение за длъжност кофражист, макар да
навежда на извод за наличие на трудово правоотношение, не може да бъде взето
предвид като достатъчно за определянето на труда му като такъв, полаган по
трудов договор, макар и без наличието на сключен такъв в писмена форма. В самия
АУАН и в наказателното постановление е изрично записана трудовата функция, установена
при проверката – изработка и вграждане на арматурни заготовки. От съдържанието
на представения граждански договор, е видно, че му е било възложено
извършването на кофражни дейности за плоча, борд и стълбище и наливане на
същите. Става ясно от доказателствата по делото, че въпросният обект, на който
е заварено лицето е строителен такъв по изграждане на жилищна сграда, като в
тази връзка очевидно е съответствието между посоченото по гражданския договор и
установеното на мястото при проверка осъществяване на строителни дейности от
свидетеля. С оглед характера на същата, която се състои в изработка на кофраж с
арматура, използвана в строителството за формуване на изделия или
конструктивни елементи от бетон или стоманобетон, безспорно се касае за изпълнение
на сключения граждански договор. По делото не са събрани доказателства
свидетелят К. да е извършвал или да извършва въпросната дейност като кофражист едновременно
или последователно и на други обекти на касационният ответник, за да се направи
извод, че дейността му не е свързана с еднократно постигане на уговорен
резултат, а е част от изпълнение на трудова функция за конкретен работодател на
установена конкретна длъжност. От представената справка за подадена декларация
от ЗПойтн ЕООД за периода м.02.2022г. до органите по приходите за изплатен
брутен доход, се потвърждават показанията на свидетеля М. К., че работи на
обекта на жалбоподателясамо еднократно и то във време, когато не е ангажиран по
трудовото му правоотношение с Пловдивстройресурс АД. Изложеното води на извод
за наличието на характерен отличителен белег именно на облигационното отношение
в сравнение с трудовото, а именно оперативната самостоятелност на работещия и
липсата на съответна йерархична обвързаност с възложителя на работата. За да
се ангажира административнонаказателна отговорност на конкретен субект е
необходимо нарушението, за което същият бива санкциониран, да е доказано по
несъмнен и категоричен начин, което в конкретния случай не е изпълнено. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба възражения са
неоснователни. Те се явяват в противоречие със събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства и в
противоречие със събраните на първоинстанционното съдебно производство гласни
доказателства. Като е съобразил правилно събраните писмени доказателства,
първоинстанционният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора, разноски се дължат на
касационният ответник, който е направил своевременно искане за тяхното
присъждане, но не е представил доказателства за техният размер и за
действителното изплащане на адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна
инстанция. Представеният пред районният съд договор за правна защита и
съдействие от 06.07.2022г. касае договореноо възнаграждение само пред тази
съдебна инстанция, която сума му е присъдена като разноски. По тези съображения
съдът не може да определи техният конкретен размер и не дължи произнасяне по
тях.
Воден от горното, на осн. чл.221, ал.2 АПК, вр. чл.63в от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2090 от 09.11.2022г., постановено по АНД № 3289/2022г. по
опис на Районен съд Пловдив, 18 н.с..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………
ЧЛЕНОВЕ : 1.
…………………..
2. …………………….