Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
23 02.03.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 231 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 99б от Закона за гражданската
регистрация
Образувано е по
жалба на Х. Ш. Х. и Ш. А. Х. – двамата с постоянен адрес *****, срещу
Мълчалив отказ на Кмета на Община Разград да заличи адресната
регистрация по постоянен и настоящ адрес на 23 човека по жалба вх. № 153 от 22.08.2019 год. В
жалбата се твърди, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен поради противоречие
с материалния закон и целта на закона. Излагат се доводи, че жалбоподателите са
собственици на имот в гр. Разград, до който само те имат достъп, никой не живее
в него и адресно регистрираните 23 лица нито живеят в имота, нито имат достъп
до него. Жалбоподателите не са давали съгласие
и не са съгласни в техният имот да има адресно регистрирани и да продължават да бъда адресно регистрирани
тези 23 лица. Към настоящият момент действащата законодателна уредба изисква
съгласие на собствениците на имота в него да бъдат регистрирани и други лица,
които не са собственици. От съда искат да отмени мълчаливия отказ и преписката
да бъде върната на административният орган да извърши заличаване на адресната
регистрация на тези лица от имота им.
Ответникът по делото – Кметът на Община Разград, не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Заинтересованите лица – С. Ю. К., С. А. Б., М. Н. Х., С.
Х., М. Х.,С. С. Ю., А. Б. А., Н. С. И., Г. Н. А., О. А. О., И. Й. чрез баща му
О. А. О. като негов законен представител, Н. Н. Х., Н. Н. Х., А. А. О., С. А. О.
и Д. А. А., не се явяват, не изпращат представител и не заявяват становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 9, том 7 рег. № 9390 дело № 774 от
2013 год. /л.12-15/ оспорващите закупили на 19.12.2013 год. ½ идеална
част от поземлен имот находящ се в гр. Р., ул. *** № ** с
идентификатор 61710.504.4229, ведно с находящите се в имота самостоятелни
обекти – жилище с идентификатор 61710.504.4229.4.2 , сграда за здравни и
социални услуги с идентификатор 61710.504.4229.4.5 и гараж в сграда с
идентификатор 61710.504.4229.4.4. Другата половина от поземления имот и
обособени обекти в сграда е собственост на друг собственик, с отделен вход и
самостоятелен административен адрес – гр. Разград, ул. „Жеравна” № 98а / виж Нотариален
акт л. 124-126, скици л. 127,128/
През м. август 2019 год. жалбоподателите поискали да
се регистрират на адреса на горепосочения
имот, но от служител на общината били уведомени, че на този адрес имало
вече регистрирани 23 лица и повече лица не могат да се регистрират.
Оспорващите, чрез адв. М. П., подали
до кмета на Община Разград жалба с вх. № 153 от 22.08.2019 год.
/л.24-26/, с която поискали на основание чл. 99б от ЗГР той да заличи адресната
регистрация на тези 23 лица, тъй като не са съгласни като собственици на имота
в него да бъдат регистрирани други лица, за които не са давали съгласие. Наред
с това са посочили, че не познават тези лица и у тях се е зародило чувство на
страх и притеснение от тези лица, какви
са те, дали нямат криминално минало и настояще, кой може да ги търси на този
адрес и т.н.
Със заповед № 1020 от 27.08.2019 год. /л.35/на
основание чл. 99б, ал. 1 от ЗГР кметът на община Разград назначил комисия в състав
началника на отдел „ГРАО” в Община Разград – председател и членове – гл.
експерт в отдел „ГРАО” при Община Разград, старши юрисконсулт в ТЗ „ГРАО” –
Разград, гл. експерт в ТЗ „ГРАО” – Разград и полицейски инспектор от РУ
„Полиция” Разград. Задачата на комисията била да извърши проверка за спазване
на изискванията на чл. 92 и чл. 99а от ЗГР по отношение на извършените адресни
регистрация на адрес – гр. Р., ул. *** № **.
Назначената комисия е провела две заседания – на
29.08.2019 год. и на 02.09.2019 год., съгласно приложените към
административната преписка протоколи /л. 37-38/. След извършена справка в НБД
„Население” и проверка на място на
адреса комисията установила, че към
02.09.2019 год. на адрес гр. Р., ул. *** № ** адресна регистрация по постоянен адрес имат 16 лица /
л. 39/, които имат настоящ адрес в чужбина, а
по настоящ адрес още две лица /л.40/, като едното от тях – Г. А. е
регистрирана и по постоянен и настоящ адрес.
Всички лица, с изключение на едно дете – И. Й., са регистрирани на
адреса преди 19.12.2013 год., когато оспорващите са придобили собствеността на
имота на посочения адрес. От данните в НБД „Население” комисията е приела, че с
изключение на лицата С. К., С. Ю. и И. Й.,
всички други лица са регистрирани на процесния адрес, преди влизане в сила на
измененията на ЗГР в частта му за адресната
регистрация – 20.05.2011 год., както и че към датата на проверката е изтекъл 5
годишният срок за съхраняване на документите, въз основа на които е извършена
регистрацията. Комисията приела за безспорно установено, че регистрираните на
адреса лица не живеят на процесния адрес и са с настоящ адрес в чужбина.
Комисията приела също, че при регистрацията на лицата не са налице нарушения на
чл. 92 от ЗГР, тъй като тя е извършена
по действащата тогава редакция на чл. 92 от ЗГР, преди изменението му, а сега
действащите изисквания на чл. 92, ал. 2
и ал. 3 от ЗГР – документ за собственост и съгласие на собственика на имота са
относими само към извършваната адресна регистрация след влизане в сила на
измененията на ЗГР и е неприложима да преурежда обществени отношения, преди
влизането им в сила.
С писмо изх. № 153-.1 от 03.09.2019 год. /л. 44/
началника на отдел ГРАОН в Община Разград е уведомила оспорващите за
становището на назначената от кмета комисия,
по повод на техния сигнал
Със заявление до кмета на община Разград от 18.09.2019 год. /л. 45/
оспорващите са поискали препис от протокола на комисията, както и имената на
регистрираните на процесния адрес 23 лица, техните ЕГН и датата на
регистрацията им.
С писмо с изх.
№ 152-3 от 27.09.2019 год. /л. 46/ секретарят на общината е посочила на
оспорващите, че протокола от заседанието на комисията е публикуван на интернет
страницата на Община Разград, а останалите данни, поискани от оспорващите представляват лични данни, защитени от
закона. Писмото е връчено на 01.10.2019 год.
На 04.10.2019 год. оспорващите са подали жалба срещу
Мълчаливия отказ на Кмета на Община Разград да заличи адресната регистрация по
постоянен и настоящ адрес на 23 лица по
подадена от тях жалба с вх. № 153 от
22.08.2019 год.
Въз основа на изложеното от фактическа страна и след
цялостна преценка на акта съобразно чл.168 от АПК, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежни страни –
жалбоподатели/податели на писмен сигнал по чл. 99б от ЗГР- собственици на имот. Тя е срещу акт подлежащ
на съдебен контрол – мълчалив отказ на кмета на общината по подаденото
заявление за заличаване на адресна регистрация. Същата е подадена в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК
– в случая жалбата/сигнал по чл. 99б от ЗГР е подадена на 22.08.2019 год. С
оглед разпоредбите на чл. 99б, ал.
1, изречение трето, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР
кметът на общината е следвало да се произнесе по заявлението до 04.09.2019 год.
след която дата е започнал да тече едномесечният срок за обжалване на формирания
мълчалив отказ. Жалбата е постъпила в съда на 04.10.2019 год., т.е. в
предвидения в закона срок. Ето защо съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
По отношение на законосъобразността на оспорения
мълчалив отказ съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР
(в редакцията ДВ бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.), адресната
регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето. С
изменението на чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР
(ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. бр. 39, в сила от 20.05.2011 г., изм. Бр. 42/2012)
са въведени допълнителни изисквания – заявителят следва да представи документ за
собственост/документи за ползване на имота за жилищни нужди/други документи,
доказващи собствеността или ползването на имота, както и да представи писмено
съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по
образец.
Към датата на извършване на
процесната адресна регистрация на С. А. Б., М. Н. Х., С. Х., М. Х. , А. Б. А.,
Н. С. И., Г. Н. А., О. А. О., И. Й., Н. Н. Х., Н. Н. Х., А. А. О., С. А. О. и Д.
А. А. е действал старият режим, преди изменението с ДВ бр. 9/2011 год. на ЗГР, при
който е било достатъчно заявление от лицето за извършване на такава
регистрация.
Към датата на адресната
регистрация на С. Ю. К. – 21.10.2011 год. и С. С. Ю. – 25.03.2013 год. е
действал сегашния режим, но с оглед срока за съхраняване на копията от
документите, въз основа на които е извършена адресната регистрация от органа по чл. 92, ал. 1, който винаги е бил 5 години / виж чл. 92 , ал. 4 от
ЗГР ДВ бр. 39/ 2011 г. , в последствие ал. 11, а сега ал. 12/, към
момента на извършване на проверката, този срок е бил изтекъл и комисията е била
в обективна невъзможност да установи дали действително при адресната регистрация
на тези лица, те са представили документите по чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР / в
редакцията след изменението с ДВ бр. 39/2011 год./
По отношение на адресната
регистрация на лицето И. Й. с ЕГН **********, която е извършена на 21.01.2019
год. комисията е приела, че тя е приела адресната регистрация на родителите си, както е отбелязано в
протокола на л. 37. От приложената към делото справка от НБД „Население” /л.68/
е видно, че И. Й. е дъщеря на О. А. О., който от 23.08.2010 год. е с
постоянен адрес *****. Няма данни по делото, а комисията
не е установила, какви документи са представени при адресната регистрация на Й.
Към момента на формиране на мълчаливия отказ – 05.09.2019 г обаче
измененият чл. 92, ал. 3 от ЗГР
(нова - ДВ бр. 9 от 2011 г.) въвежда като изискване писмено съгласие на
собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1,
или с нотариална заверка на подписа. Следователно по аргумент на противното,
при наличието на изрично несъгласие на собственика, какъвто е настоящият
случай, адресната регистрация по постоянен/настоящ адрес на друго лице, което
не е собственик на този имот, не живее на този адрес и собственикът на този
имот не желае други лица (извън самия него или тези, за които е дал съгласието
си) да имат адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на този имот,
адресната регистрация следва да бъде заличена.
Обстоятелството, че към
момента на регистрацията по постоянен адрес на
С. А. Б., М. Н. Х., С. Х., М. Х., А. Б. А., Н. С. И., Г. Н. А., О. А. О.,
И. Й., Н. Н. Х., Н. Н. Х., А. А. О., С. А. О. и Д. А. А., и по настоящ адрес на
Г. В. К. и Г. Н. А. по стария режим на ЗГР тя е била законна, както и че за
лицата С. Ю. К., С. С. Ю. и И. Й. няма данни адресната им регистрация да е
извършена в нарушение на чл. 92, ал. 2 и
3 от ЗГР след изменението му (нова - ДВ бр. 9 от 2011 г.), не може да се
възприема като основание за отказ тези лица лице да бъдат служебно заличени от този адрес. Подобно тълкуване би било в противоречие с
останалите разпоредби на ЗГР, както и на целта на самия закон, понеже
неоправдано засяга интересите на собственика на имота, давайки необоснован
приоритет на лица, които с бездействието си – незаявяване на промяна на адреса,
са нарушили нормите на ЗГР, за което е следвало да бъде ангажирана
административно-наказателната им отговорност.
Преценката на органа за
наличие на основанията за заличаване на адресната регистрация не се ограничава
единствено до проверка за спазване на реда за регистрацията по чл. 92, ал. 2
и ал. 3 от ЗГР,
а е необходимо да се установи дали не са налице условията за промяна на адреса
по арг. от чл. 99б, ал. 1, изр. 1 от ЗГР. Дължимата проверка за промяна на
адреса по см. на чл. 99б, ал. 1, изр. 1 от ЗГР задължава органът при сигнал на
собственик на имота да провери дали са спазени изискванията за промяна на
адреса по чл. 90 и чл. 99, ал. 1 от ЗГР,
което означава да установи дали лицата живеят на адреса и къде същите
действително живеят, т. к. нормата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР
определя адресът като еднозначно описание на мястото, където лицето живее или
където получава кореспонденцията си. Това е и целта на адресната регистрация –
да се удостовери връзката на конкретно лице с конкретно място. Следователно, при
установени ново настъпили обстоятелства относно адресната регистрация по чл. 92 от ЗГР,
т. е. че лицата никога не са живели или не живеят на адреса в срока по чл. 99, ал. 1 от ЗГР,
е дължим извода за отпаднала връзка на тези лица с конкретното място /адрес/.
Действителните собственици на имота не следва да зависят единствено от волята,
желанието и добросъвестността на лица, които са длъжни да подадат заявление или
адресна карта за промяна на постоянен/настоящ адрес и да не разполагат с правни
средства, чрез които да инициират служебно заличаване на адресната регистрация,
какъвто е настоящия случай. Всяка адресна регистрация следва да се поддържа в
актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение по
арг. от чл. 90, ал. 1
във вр. с чл. 89, ал. 1 от ЗГР.
В настоящият случай е безспорно установено, че
регистрираните на процесния адрес лица не живеят на този адрес.
Съдът не споделя извода на
комисията, че ако се приложат сега действащите разпоредби на ЗГР би се стигнало
до прилагане на закона с обратна сила, който макар и не пряко изразен, прозира
в мотивите на протокола на комисията.
Вярно е, че
съгласно разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна
сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба и такава липсва в ЗГР. Следва обаче да се прави разлика между
понятието " обратна сила на закона " с "действие на закона при
заварени случаи ". Разликата между обратната сила на правните норми и
действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае
до действие на правната норма върху юридическите факти,които са се появили,
проявили и завършили своето действие до влизане в сила на новия закон, докато
при действието върху заварени правоотношения се касае до юридически факти,
които са настъпили до влизане в сила на закона,но не са завършили действието
си. Принципът е, че юридическия факт придобива това правно действие, което му
предписва новия закон т.е хипотезата тук е, че действието е ex nunc. Затова и
административното правоотношение по адресна регистрация по смисъла на чл.91 ЗГР
не приключва със заявяването и провеждането на производство по чл.92 от закона.
И това е така, с оглед разпоредбата на чл. 90 от закона ,която създава задължение
на всяко лице подлежащо на регистрация да заявява писмено постоянен и настоящ
адрес. Ето защо следва да се приеме,че юридическите факти,отнасящи се до
регистрираните лица за жилището собственост на оспорващите, не са завършили
своето действие към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 93, ал.2
ЗГР обн. ДВ бр.9 /2011г. и нормата намира приложение. Всяка адресна
регистрация, независимо дали е била законосъобразна или не към момента на
извършването ѝ, следва да бъде приведена в съответствие с действащите към
момента законови изисквания. Недопустимо е да се смята,че напусналите адресно
регистрирани лица, неизпълнили задълженията си по чл. 90 ал. 1 ЗГР да променят
адресната си регистрация имат право на "пожизнена адресна регистрация
", тъй като това противоречи на целта на закона , а именно да се поддържа
регистъра на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и
постоянен адрес на лицата. В
тази насока е трайно установената практика на ВАС /виж решение №
15318/12.11.2019 г. по адм. д. № 3503/2019 г., решение № 14299/25.10.2019 г. по
адм. д. № 2053/2019 г., решение № 16314/29.11.2019 г. по адм. д. № 3648/2019 г.
– всичките на Трето отделени на ВАС /.
По изложените съображения
съдът преценява формирания мълчалив отказ
като незаконосъобразен поради противоречие с приложимите материалноправни
норми, което налага отмяната му. С оглед спецификата на дейността по извършване
на заличаване на постоянния адрес, т. е. естеството на акта не позволява
решаването на въпрос от съда по същество, следва на основание чл. 172, ал. 2
вр. чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката да се изпрати на кмета на Община Разград за произнасяне по искането
на оспорващите при съобразяване
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в мотивите на решението. Следва да се
има предвид, че с оглед разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР единствено
компетентния орган да се произнася по заявленията по чл. 99б, ал. 1 от ЗГР е
кметът на общината.
С оглед изхода на делото
искането на оспорващите за присъждане на сторените по делото разноски, като своевременно
направено е основателно и доказано до
размер на 515 лв. – от които 10 лв.
държавна такса /л.17/ и 5 лв. държавна
такса за издаване на удостоверение /л.123/ и възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лв., уговорено в договор за правна помощ / л. 53 на гърба/ и
платено в брой, съгласно разписка /л. 133/. Направените разноски в размер на
41,30 лв. за снабдяване със скици от СГКК – Разград не са разноски по производството пред съда.
Мотивиран така, съдът на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Мълчаливия отказ на Кмета на Община Разград
по жалба/писмен сигнал с вх. № 153 от 22.08.2019 год. по чл. 99б от Закона за
гражданската регистрация, подадена от Х. Ш. Х. и Ш. А. Х. – двамата с постоянен
адрес *****.
ОСЪЖДА община
Разград да заплати на Х. Ш. Х. и Ш. А. Х. – двамата с постоянен адрес ***** направените по делото разноски в
размер на 515 лв. /петстотин и петнадесет лева/
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Разградския административен съд пред Върховния административен съд.
Съдия: /п/