МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260082,
постановена на 29.06.2021г.
по НОХД № 528/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу М.Б.Д. за това, че в периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г. в гр. Р. в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
поддържала заблуждение у П.Д.П. и К.Д.Е. и с това причинила имотна вреда на П.Д.П.
общо в размер на 25 000 лева, а на К.Д.Е. – в размер на 16 000 лева, като общо
причинената на двамата имотна вреда от 41 000 лева е в големи размери, както
следва:
- в периода от 11.02.2016г. до
12.02.2016г. в гр. Р. възбудила заблуждение у П.Д.П., че ще му върне дадени й
от него пари в заем, за да си купи тя апартамент в гр. Р., уверявайки го в
неистински обстоятелства – че е човек с добро материално положение, че работела
като прокурор, че работела като дознател, че щяла да почва добре платена работа
като юрисконсулт в „Мини Марица изток“ ЕАД, гр. Р. и най-вече, че продавала
свой апартамент в гр. София, поради което той и предоставил в заем сумата от 11
000 лева, и с това му причинила имотна вреда в размер на 11 000 лева;
- в периода от 12.03.2016г. до
15.03.2016г. в гр. Р. поддържала заблуждението, създадено от нея у П.Д.П., че
ще продаде атрактивния си апартамент в гр. София и ще му върне всички дадени й
от него пари в заем, за да си купи апартамент в гр. Р., поради което той й
предоставил в заем сумата от 14 000 лева, и с това му причинила имотна вреда в
размер 14 000 лева;
- през периода от 01.01.2016г. до
17.03.2016г. в гр. Р. възбудила и поддържала заблуждение у К.Д.Е., че ще й
върне дадените й от нея пари в заем, за да си купи тя апартамент в гр. Р.,
уверявайки я в неистински обстоятелства – че е човек с добро материално
положение, че работела като прокурор, че работела като дознател, че щяла да
почва добре платена работа като юрисконсулт в „Мини Марица изток“ ЕАД, гр.Р. и
най-вече, че продавала свой апартамент в гр. София, поради което тя (Е.) й
предоставила в заем сумата от 16 000 лева, и с това причинила на К.Е.Д. имотна
вреда в размер на 16 000 лева - престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209,
ал. 1, вр. с чл. 26,
ал. 1 НК.
С присъда № 151/14.11.2019г.,
постановена по НОХД № 1007/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора
подсъдимата М.Б.Д. била призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 54 НК й било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за изпитателен срок от 5 години.
Първоинстанционният съд се произнесъл и по предявените
граждански искове и по направените в хода на наказателното производство
разноски.
Във връзка с подадена жалба от
защитника на подсъдимата М.Б.Д. въззивната инстанция с решение №
23/25.02.2020г., постановено по ВНОХД № 1276/2019г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора, на основание чл. 334, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348,
ал. 3, т. 1 НПК отменила първоинстанционната присъда и върнала делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Така било образувано настоящото НОХД №
528/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимата М.Б.Д.. Според
представителя на обвинението от събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че тя е извършила от обективна и субективна страна вмененото
й престъпление така, както същото е описано в обвинителния акт. Прокурорът предлага
да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Адв. Б.В. - повереник на частните
обвинители и граждански ищци П.Д.П. и К.Д.Е. заявява, че по делото безспорно е
установено, че подсъдимата М.Б.Д. е извършила вмененото й престъпление. В тази
връзка поставя акцент върху част от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на Д.,
заявява, че същото не може да бъде по-тежко от това, определено с отменената
присъда № 151/14.11.2019г. по НОХД № 1007/2019г. по описа на Районен съд -
Стара Загора. Моли предявените граждански искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира направените в хода на наказателното производство разноски.
Частните обвинители и граждански ищци П.Д.П.
и К.Д.Е. заявяват, че изцяло поддържат казаното от повереника си и нямат какво
да добавят.
Защитникът на подсъдимата М.Б.Д. –
адв. Я.С. – заявява, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно
доказателства, свързани помежду си, въз основа на които да може да се направи
извод, че подсъдимата е извършила вменените й в настоящото производство измамни
действия. Прави анализ на събраните доказателствата, като според нея въз основа
на тях може да се направи само извод, че Д. е станала жертва на влошените в
годините отношения между съжителя й Ж.Ж. и неговите
роднини по майчина линия. Моли съда да признае подзащитната
й за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение, а също и да отхвърли
предявените срещу нея граждански искове.
Подсъдимата М.Б.Д. заявява, че изцяло
поддържа казаното от защитника си. И според нея влошените взаимоотношения между
Ж.Ж. и роднините му рефлектират върху нея. Тя не се
счита за виновна. Заявява, че не е извършила престъплението, за което е
предадена на съд. Заявява, че също е потърпевша, тъй като настоящото
наказателно производство се е отразило цялостно върху живота й - работа,
пътувания, средства, отделено време. В тази връзка моли съда да постанови
оправдателна присъда.
В последната си дума още веднъж
заявява, че не е извършвала престъплението, за което е предадена на съд и не се
счита за виновна.
Въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимата М.Б.Д., с ЕГН: **********
е родена на ***г. в гр. ***. Българка е. Българска гражданка. С постоянен адрес
***. С висше образование е. Безработна. Омъжена. Не е осъждана.
През 2015г, в гр. Р., подсъдимата Д.
се запознала с К.Д.Е. чрез племенника на Е. - свидетелят Ж.Д.Ж.. Ж. представил
на близките си Д. като жената, с която ще живее на семейни начала в гр. Р.. От
своя страна, при честите гостувания в дома на пострадалата Е., Д. направила
добро впечатление. Тя твърдяла, че работила в „Съдебна палата“ в гр.София, но
напуснала и щяла да започва работа в „Мини Марица изток“ ЕАД, гр. Р. като
юрисконсулт, по нейните думи „за много пари“.
През месец януари 2016г., при почти
ежедневните си гостувания в дома на пострадалата, Д. продължавала да поддържа
тези свои твърдения - че преди работила като прокурор, че била дознател.
Обяснявала, че напуснала, поради големия натиск, който изпитвала в работата си
като такава. Поддържала и твърдението си, че ще работи в „Мини Марица изток“ ЕАД,
гр. Р., като юрисконсулт. Пострадалата К.Е. приемала казаното от Д.
безкритично, с доверие.
През м. януари 2016г., Д., споделила
на К.Е., че иска да си купи апартамент в гр. Р., че ако станело така да се скарат
с Ж., да има, къде да отиде. Казала й, че има сумата от 28 000 лева, но ги дала
на жена, която си запазила апартамент в София. Обяснила също, че запазила
апартамент в гр. Р., в местна агенция за недвижими имоти, който струвал 30
000лв., че е уговорила сделка за купуване на апартамента за 16.03.2016г., а
нямала налични пари. Изглеждала много притеснена. Казала на Е., че е получила
кръвоизлив от притеснение.
На честите срещи, през м. януари и
началото на февруари 2016г, тя молила К.Е. и снаха й - Д.Е. да й помогнат да си
набави парите. Споменала, че не иска Ж. да разбере, че нямала в момента пари. Убеждавайки
двете жени, че е материално обезпечена, Д. казвала, че има апартамент в София,
и в тази връзка, без проблем ще връща заемите. Молбите си за заем отправяла към
пострадалата К.Е., мислейки, че тя има много пари.
В желанието си да помогнат на Д., К.Е.
и Д.Е. решили да говорят със съседа си - пострадалия П.П.,
евентуално той да заеме необходимите пари. Свидетелката Д.Е. говорила с П. и го
помолила да отиде в дома им /пострадалата К.Е., сина й К.Е. и снаха й Д.Е.
живеели в една къща/ и да се срещне с Д.. Той познавал Д., тъй като работейки
по къщата си я виждал редовно да ходи на гости у Е., а също преди време я
помолил за услуга, да му пусне обява по интернет. Освен това, П. искал да си
купи камион /таксим/ и Д. уредила да се срещне със
свидетелката Е.Б.С., чиито съпруг внасял автомобили от чужбина, но до конкретна
оферта така и не се стигнало.
Пострадалият П. отишъл в дома на Е. в
гр. Р., на 11.02.2016г. Срещата станала в хола. Там били обвиняемата Д., пострадалата
К.Е., както и Д.Е.. Д. казала на П., че е работила като дознател, че била и
прокурор, че щяла да започва работа като юрисконсулт в „Мини Марица изток“ ЕАД,
гр. Р., и че ако има някакъв проблем, може да се обръща към нея. Казала му
също, че ще продава голям апартамент в гр.София и до две седмици ще му върне
парите. Доверявайки й се, присъстващите възприели тези нейни твърдения за
истина. Д. поискала от П. да й даде 30 000лв., но той се съгласил за 11 000лв.
На 12.02.2016г. подсъдимата Д., свидетелката
Д.Е. и пострадалият П. отишли в клон на Банка „ДСК“, гр. Р., където той
прехвърлил от своята банкова сметка *** М.Д. сумата от 11 000 лв., като
заем. В операционната бележка за плащане, в графата „основание“ било записано „заем
за покупка на жилище“. Уговорката между П. и Д. била, че Д. ще върне парите на П.
в рамките на 10 дни, но не го сторила.
На 16.02.2016г. Д. изтеглила от
банковата си сметка - на каса, сумата от 2 500 лв.
На 16.02.2016г. бил сключен предварителен
договор за закупуване на апартамент, находящ се в ***между Р.Й.Й. и Ж.Д.Ж.. По силата на този договор купувачът се
задължавал да заплати на продавача уговорената между страните цена в размер на
30 000 лв., от която сума продавачът на 16.02.2016г. получил в брой
2 000 лв. като капаро. Страните се съгласили останалата сума да бъде
изплатена при извършване на сделката в Нотариата
най-късно до 16.03.2016г.
През месец март 2016г, Д. още не била
върнала парите на П., а започнала всеки ден да звъни по телефона на К.Е. и да й
говори, че не й стигали парите. Също така притеснявала и Д.Е. - снахата на пострадалата
на работното й място. Звъняла по телефона и на П., като му обяснявала, че е
дала вече капаро за апартамента от 3 000лв. и ако не сключи сделката трябва да даде
9 000лв. - неустойка и щяла да се изложи пред всички хора, които я познавали. П.
й казал няколко места, където давали кредити, но тя му обяснила, че не й
отпускали кредит, защото към момента не работела.
Няколко дни преди 15.03.2016г, двамата
се срещнали на улицата, пред къщата на К.Е., в присъствието на К. и Д. Е.. Д.
казала на П., че получила сърцебиене, високо кръвно от притеснението, че
сделката може да се провали, да загуби капарото и можела да не осъмне. Била
зачервена и плачела. Свидетелката Д.Е. започнала да я успокоява, че мъжът й К.
имал 4000лв. К.Е. също я успокоявала, че ще и даде пари. Тогава Д. поискала от К.Е.
да изтегли и тя заем и да й даде парите. Поискала и от пострадалия П..
Уверявала присъстващите, че апартаментът й в София бил атрактивен и бързо щял да
се продаде и тя ще им върне парите.
П. решил да помогне отново на Д.. На
15.03.2016г. двамата отишли в банка ДСК в Р. и П. превел от своята банкова
сметка *** Д. сумата от 14 000лв, като отново записали основание: „заем за
покупка на жилище“. Уговорката този път била да му върне парите в най- скоро
време.
Същевременно, пострадалата К.Е.,
повлияна от думите и поведението на подсъдимата по време на двете й срещи с
пострадалия П., както и на тези през м. януари 2016г, когато почти всеки ден се
виждали у тях, също решила да й даде в заем пари и започнала да ги събира.
През периода 12.03.-17.03.2016г
уредила да получи кредит от „ДСК“ АД в размер на 10 000лв., взела от сина си - К.Е.
сумата от 4000лв. и свои пари, които имала в размер на 2000лв. и на 17.03.2016г.,
когато получила парите от кредита, предала сумата от общо 16 000 лв. лично
на подсъдимата Д.,***. Били само двете. Д. й казала, че до два месеца ще й върне
всички пари.
На същата тази дата - 17.03.2016г. Д.
внесла получената сума от 16 000 лв. по собствената си банкова сметка.
***, на 15.03.2016г. бил сключен анекс
към предварителния договор за апартамента между Р.Й.Й.
и Ж.Д.Ж., по силата на който била договорена нова крайна дата за изповядване на
сделката в Нотариата, а именно: 18.03.2016г. - 10,00
часа.
На 18.03.2016г. била изповядана пред
нотариус сделката, която била с продавач - свидетелят Р.Й.Й.
и купувач - свидетелят Ж.Д.Ж., с цена: 14 300 лв.
На същата дата от извлечението от
банковата сметка на Д. е видно, че на Р.Й. била преведена сумата от 14 300лв. а
на С. Славова - сумата от 13 700лв. /Славова живее на семейни начала с Й./. Банковата
сметка на Д. в „Уникредит Булбанк“ АД, по която са преведени сумите от П. и е
внесена предадената сума от К.Е. е същата, от която са преведени на Й. и
Славова сумите по горепосочената сделка.
През следващите месеци Е. и П.
започнали да питат Д., кога ще им върне парите. Тя отговаряла: „Още малко, още
малко“.
През лятото на 2016г. Д. предала на
пострадалата К.Е. сумата от 400лв., като част от парите, които имала да й връща.
Казала, че отива в Гълъбово на дело, което й отстъпила адвокат Стоянка Костова.
Последвало и ново обяснение, че на 11.08.2016г. Д. ще сключи сделката за продажба
на апартамента си. Даже им поискала банковите сметки, за да може като продаде
апартамента да им внесе дължимите пари.
По обяд на 11.08.2016г, К.Е. звъннала
на подсъдимата по телефона да я пита какво става със сделката. Д. й казала – „Ох,
лельо К., хората са в чужбина, но наближава времето и брокерът каза, че
следобед ще сключим сделката“.
В 18.00ч. К.Е. отново й звъннала и
тогава Д. й казала, че сделката се отменила за 15.08.2016г.
На 15.08.2016г. в 12.00ч. К.Е. отново
се обадила на Д. по телефона и тя й казала, че хората се върнали от чужбина и
били на Б. на почивка и ще закъснеят а по-късно същия ден й казала, че хората
са катастрофирали на връщане от Б. и сделката пак се разваля.
Междувременно, К.Е. научила, че
апартаментът в Р. бил закупен на името на Ж. /този факт до тогава не бил
известен нито на Е., нито на П./ и я попитала, защо е закупен на името на Ж.,
но Д. не й дала обяснение.
Така и К.Е., и П.П.
разбрали, че подсъдимата ги мами. Отношенията им рязко се влошили.
Пострадалата К.Е. решила да потърси
помощ при своя позната /съседка/, която била адвокат в София - свидетелката Н.И.Д.
- Д.. Отишла в дома на Д. - Д. в гр. Р. през м. август, на която разказала
гореописаното. Решили и поканили подсъдимата Д. в дома на Д.. Последната направила
справка в имотния регистър по единния граждански номер на подсъдимата, от която
станало ясно, че Д. не притежавала апартамент нито в гр.София, нито където и да
е. Тогава пред Е. и Д., Д. написала собственоръчно
върху лист от тетрадка формат А5 “Разписка за получена сума“ и това, че
получила сумата от 46 000 лв.
По-късно, пак през м.август 2016г, в
дома на свидетеля Ж., подсъдимата Д. написала и друга разписка в присъствието
на К.Е. и К.Е.: „Задължавам се до 31 август да върна сумата от 20 100лв.“
Под настоятелния напор на
пострадалите, подсъдимата върнала малка
част от парите на Е. - сумата от 400лв., която бе посочена по-горе и на П.
върнала сумата от 300лв, които представляват част от дадените от тях пари.
След като минала датата на разписката
и Д. не върнала парите на Е. и П., те пуснали жалба до прокуратурата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена най-вече въз основа на показанията на пострадалите П.Д.П. и К.Д.Е..
Същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалите
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
На
първо място, съдът прие, че на 12.02.2016г. П.Д.П. предоставил в заем на
подсъдимата М.Б.Д. сумата от 11 000 лв., а на 15.03.2016г. й предоставил в
заем сумата от 14 000 лв.
Посочените суми били преведени по
банков път и това е видно от операционна бележка от 12.02.2016г. /л. 27, том 1
от ДП/, операционна бележка от 15.03.2016г. /л. 28, том 1 от ДП/ и информация
за сметка за период от 01.01.2016г. – 30.06.2016г.
/л. 83 и сл., том 1 от ДП/. И в трите документа, като основание за извършване на
банковия превод е отразено: „заем за покупка на жилище“.
От показанията на свидетелката С.Д.Ж.
– банковият служител, попълнил операционните бележки, е видно, че когато на
12.02.2016г. П. и Д. отишли в банката, за да бъде извършен банковият превод,
заявили, че „господинът дава заем за закупуване на жилище“, като в проведения
помежду им разговор, тя чула, че Д. обещава да върне сумата до 10 дни. След
известно време П. отишъл да направи още един превод от същата банкова сметка ***
Д., като от представената информация за сметка за период от 01.01.2016г. – 30.06.2016г. е видно, че това е станало на
15.03.2016г.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Ж., тъй като същите са последователни и по делото липсват данни тя
да е заинтересована по някакъв начин от изхода на делото.
В подкрепа на изложеното от
свидетелката Ж. са и показанията на свидетелите П.П.,
К.Е. и Д.Е., които заявяват, че посочените суми били преведени от П. в полза на
подсъдимата Д. като заем, за да може тя да си закупи жилище в гр. Р..
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимата Д., че преведените й от П. суми
представлявали връщане на заем от негова страна, който преди това тя му дала.
Видно от операционните бележки и от
информацията за сметка за период от 01.01.2016г. –
30.06.2016г., като основанието за извършване на банковия превод е посочено не
просто „заем“, а „заем за покупка на жилище“.
От показания на П. е видно, че не са
му били необходими допълнителни парични средства „за покупка на жилище“, тъй
като той започнал да строи къщата си в гр. Р., след като продал къща, находяща
се в кв. *** в гр. Стара Загора, т.е. той е разполагал с необходимите суми за закупуване
на имота в гр. Р. и за завършване на започнатия строеж. Това била и причината К.
и Д. Е. свързали Д. с него.
Освен това, ако той е получил в заем
от Д. сумата от 25 000 лв., то неминуемо се поставя въпросът от къде се е
сдобил с тази сума впоследствие, за да може да я върне съответно на
12.02.2016г. и на 15.03.2016г. след като няма данни нито да е работил в този
период, нито да е получавал подобни суми по друг начин.
От показанията на свидетелката Е.Б.С.
/приятелка на подсъдимата/ се установява, че ако на П. са му били необходими
парични средства, то това не е било за закупуване на жилище, както е посочено в
банковите документи, а за закупуването на камион /таксим/.
С., заявява, че съпругът й работел в чужбина и се занимавал с внос на
автомобили и в тази връзка, при гостуването си в гр. Р. – м. декември 2015г.,
разговаряла с П. именно за това – съпругът й да му помогне да си закупи изгодно
камион. Провеждането на този разговор се потвърждава и от показанията на
пострадалия П.. И двамата свидетели обаче заявяват, че само са разговаряли,
като не се стигнало до конкретна оферта. При това положение е абсолютно
нелогично Д. да е дала в заем на П. сумата от 25 000 лева за закупуването
на камион, както твърди свидетелката С., а още по-нелогично е той да й връща
сумата на две вноски, като се има предвид, че камион така или иначе не е бил
закупен.
От изложеното е видно, че в края на
2015г. – началото на 2016г. П. не е имал нужда от финансови средства нито за
довършване на започнатия от него строеж на къща в гр. Р., нито за закупуването
на камион /таксим/.
Липсват данни и за това Д. да е имала
основание /мотив/ да предостави в заем на П. сумата от 25 000 лв.
Не така стои въпросът при П., който й
предоставил в заем посочената сума – той искал да си купи камион /таксим/ от по-висок клас, а разполагал само с 25 000 –
30 000 лв. – сума, която не била достатъчна, а Д. обещала да му даде заем
след като продаде апартамента си в гр. София. Това била една от основните
причини, поради които той се доверил и й дал в заем сумата от 25 000 лв.
Не се събраха и доказателства за това Д.
да е имала финансовата възможност да предостави на П. въпросния заем в размер
на 25 000 лв. Всъщност тя в своите обяснения никога не е заявявала, че
тази сума е била нейна. Твърдението й е, че е взела пари от своя съжител Ж.Ж., който й се доверил и държал парите си с нейните.
По делото не се събраха достатъчно
доказателства, въз основа на които да се приеме, че и Ж. е разполагал със
сумата от 25 000 лв.
Показанията
на Ж., дадени в тази връзка са вътрешно противоречиви.
Първоначално той заявява, че за да
изградят доверие помежду си той и Д. решили да държат парите си заедно, в т.ч.
и спестяванията си. Неговите спестявания били „малко повече от 30 000
лв.“, а на Д. – „около 5 000 – 6 000 лв.“. Т.е. общите им спестявания
възлизали на около 36 000 лв.
От тези спестявания, в края на 2015г.,
Д. дала в заем на Д.Е. сумата от 8 000 лв., които така и не били върнати
от последната и „10 000 – 12 000 лв.“ на П.П.,
който ги върнал по банков път. Вероятно предоставената в заем сума на П., за
която говори Ж. е 11 000 лв., за която по делото има представена
операционна бележка от 12.02.2016г.
Следователно към 18.03.2016г., когато
била изповядана сделката за апартамента в Р., според свидетеля Ж. в общата му
каса с Д. останали около 17 000 лв. /в брой/, а в банковата сметка на Д. –
11 000 лв.
Същевременно обаче Ж. заявява, че Д.
платила цялата дължима сума за закупуване на жилището – 30 000 лв. – по
банков път, заради банковите такси, а той „до началото на април й дал цялата
сума в размер на 30 000 лв. на нея в кеш – от тези, които съхранявал в
дома си“. Следователно и в банковата сметка на Д. е имало 30 000 лв., и в
общата им каса е имало 30 000 лв., като общо спестяванията им възлизали на
60 000 лв.
Последното му твърдение противоречи
изцяло на предходните. Настоящият съдебен състав намира, че причината за това
е, че Ж. е заинтересован от изхода на делото, поради интимните отношения, които
има с подсъдимата Д. и към настоящия момент. Освен това, той се е съгласил
процесният апартамент да бъде закупен на негово име и по този начин да бъдат
увредени интересите на пострадалите лица.
Като допълнение следва да бъде
посочено, че са налице противоречия между показанията на Ж. и обясненията на Д..
Подсъдимата сочи, че на Д.Е. е дала в
заем само 400 лв., а на П.П. – 25 000 лв.
Същевременно Ж. заявява, че Д. е дала на Д.Е. - 8 000 лв., а на П.П. – 10 000 – 12 000 лв.
Подсъдимата сочи, че „Ж. имаше около
50 000 лв. за закупуване на жилище“, а Ж. от своя страна заявява, че
спестяванията му - в общата каса с Д. били „около 30 000 лв.“
Това са съществени противоречия, които
дискредитират както обясненията на Д., така и показанията на Ж..
Налице е противоречие и между
показанията на Ж. и тези на свидетелките Ц.К.Ш. и Е.Б.С., които заявяват, че Д.
е дала на П.П. 25 000 лв., а не 10 000 –
12 000 лв.
Налице е и вътрешно противоречие в
обясненията на подсъдимата Д..
В съдебното заседание, проведено на
04.02.2021г. - л. 112 /гръб/ Д. заявява:
„Аз
имам добра памет и не помня да съм ДАВАЛА на П. пари, ВРЪЩАЛА ЛИ, както сметне да ги прецени съдът, нито
да връщам на К., нито на П..“
Първоначално казва нещо неизгодно за
нея като подсъдима и когато осъзнава какво е казала, веднага се поправя.
Възможно е от притеснение да се е объркала, но подобно противоречие съдът
констатира и малко по-надолу в същите обяснения, което определено поставя
достоверността им под съмнение:
„Дадох
на П. 25 000 лв., като му казах, че това са на Ж. пари, с които трябва да
си купи апартамент. Дадох му ги януари, втората половина на януари 2016г. П.
каза, че до 2-3 месеца ще ми върне парите. НИЕ ЗАПОЧНАХМЕ ДА ТЪРСИМ ПАРИ. Аз
скрих от Ж. в този момент, че съм дала от неговите пари. Ж. ТЪРСЕШЕ ДА СИ КУПИ
АПАРТАМЕНТ В Р., НЕ ПАРИ.“
На
второ място, съдът прие, че на 17.03.2016г. К.Д.Е. предоставила в заем на
подсъдимата М.Б.Д. сумата от 16 000 лв.
От договор за кредит за текущо
потребление от 16.03.2016г., договор за залог върху вземания от 16.03.2016г., погасителен
план и ГПР и извлечение от сметката на К.Д.Е. е видно, че тя е изтеглила кредит
в размер на 10 000 лв.
От показанията на свидетелката И.Б.В.,
банковият служител, оформил документите за кредита, прочетение
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК се установява, че пред нея
пострадалата К.Е. е заявила, че парите от кредита са й необходими за нейна
близка.
От показанията на свидетелката К.Д.Е.
се установява, че след като усвоила кредита от 10 000 лв., тя го предала в
брой на подсъдимата М.Д. заедно с още 2 000 лв. нейни спестявания и
4 000 лв. предоставени й от сина и К.М.Е.. Тези нейни изявления се
потвърждават от показанията на К.Е. и на съпругата му Д.И.Е., както и от
информация за сметка за период от 01.01.2016г. –
30.06.2016г., от която е видно, че на 17.03.2016г. Д. внесла на каса именно
сумата от 16 000 лв. Важно е да се отбележи, че в своите обяснения подсъдимата
не заявява от къде е получила тази сума, за да я внесе по банковата си сметка.
Тук е мястото да се направи анализ на
информация за сметка за период от 01.01.2016г. –
30.06.2016г.
В началото на периода – 01.01.2016г. банковата сметка на Д. била с налично салдо:
-17,27 лв. /сумата била блокирана/
На 03.02.2016г. Д. получила от Г. Х. Г.ев /неустановен в хода на настоящото наказателно
производство/ сумата от 1 200 лв. с основание: заем за апартамент.
На същата дата й били удържани две
суми – 1,26 лв. – такса за обслужване на картова сметка за 25.12.2015г. и 1,50
лв. – такса за обслужване на картова сметка за 25.01.2015г. От тук следва, че
към посочените дати не е имало налични суми по банковата сметка на Д..
Обстоятелството, че към 01.01.2016г. наличната сума е
била -17,27 лв. означава, че и преди 25.12.2015г. не е имало наличност по тази
банкова сметка.
***.02.2016г. до 11.02.2016г. Д.
изтеглила в брой и извършила в плащания, възлизащи общо в размер на 1 191,67
лв. + 4,72 лв. банкови такси, т.е. почти цялата постъпила сума.
На 12.02.2016г. в банковата сметка на Д.
постъпила сумата от 11 000 лв., преведена от П.П.
с основание: заем за покупка на жилище.
След това, в периода от 12.02.2016г.
до 15.03.2016г. Д. изтеглила в брой и извършила плащания, възлизащи общо в размер
на 9 973,98 лв. + 11.88 лв. – банкови такси.
Тук следва да се отбележи, че на
16.02.2016г. - в деня на сключване на предварителния договор Д. изтеглила
сумата от 2 500 лв. Очевидно с нея е било заплатено капарото от 2000 лв.
На 15.03.2016г. в банковата сметка на Д.
постъпила сумата от 14 000 лв., преведена от П.П.
с основание: заем за покупка на жилище.
На 17.03.2016г. Д. внесла в банковата
си сметка на каса 16 000 лв.
След това в периода от 18.03.2016г. до
26.05.2016г. Д. изтеглила в брой и извършила плащания, възлизащи общо в размер
на 29 883,47 лв. + 6,03 банкови такси
Тук следва да се отбележи, че на
18.03.2016г. Д. превела сумата от 14 300 лв. в полза на Р.Й.Й. с основание: покупка на недвижим имот и сумата от
13 700 лв. в полза на С.Д. Славова с основание: превод.
В посочения в справката период от 01.01.2016г. до 30.06.2016г. други суми не са постъпвали и
това е логично, тъй като видно от справка за актуалното състояние на всички
трудови договори на подсъдимата М.Б.Д. /л. 56, том 1 от ДП/ същата била
безработна към този момент. Всъщност за периода от 01.01.2013г.
до 31.01.2017г. Д. има регистрирани само два трудови договора – от 13.06.2013г.
до 01.11.2013г. при А.М.Б.– частен съдебен изпълнител и от 05.03.2014г. до 06.06.20114г. при „ДИЗ 80“ ЕООД, гр. София.
Същевременно от справка по лице в
цялата страна от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1998г.
до 13.01.2017г. е видно, че към датата на справката подсъдимата е притежавала
само земеделски имоти - ниви, лозя, пасища, овощни градини и посевни площи,
които са били неколкократно възбранявани заради нейни
задължения. Тя не е притежавала апартаменти, в т.ч. и в гр. София.
В подкрепа на твърдението на
пострадалата К.Е., че е предоставила в заем на Д. сумата от 16 000 лв. са
и двете разписки / л. 43 и л. 44, том 1 от ДП и в оригинал в прозрачен плик -
л. 66, том 1 от ДП/, приложени по делото, във връзка с които са изслушани и двете
съдебно-почеркови експертизи в хода на съдебното
следствие.
По отношение на първата разписка за
получена сума, от протокол № 14/27.04.2021г. / л. 166 от НОХД № 528/2020г. на
Районен съд - Стара Загора/ е видно, че подсъдимата М.Б.Д. е изпълнила
собственоръчно следния текст: „Разписка
за получена сума; долуподписаната М.Б.Д. ЕГН: ********** ***; получих сумата от
46 000 лв.; гр. Р. Ив. Сакарски 23 ет. 6, ап. 17“
По отношение на втората разписка за
получена сума от протокол № 26/23.06.2017г. /л. 138 и сл., том 1 от ДП/ е
видно, че подсъдимата М.Б.Д. е изпълнила собственоръчно следното съдържание: в
началото „Разписка за получена сума“
и ръкописният текст „задължавам се до 31
август да върна сумата от 20 100 лв.“
Пострадалата заявява, че в първата
разписка била посочена сумата от 46 000 лв., тъй като била отчетена и
дължимата лихва по изтегления от нея кредит, а втората разписка била само за
дължимата на нея сума, ведно с лихвата.
Действително двете разписки не съдържат
информация за това кога точно са били съставени и защо, но обстоятелството, че
са представени в оригинал от пострадалата К.Д.Е. е индиция,
че именно в нейна полза са били изготвени.
В подкрепа на този извод от една
страна, е и обстоятелството, че върху втората разписка /л. 43, том 1 от ДП/ са
положени подписите на М.Д., К.Е. и К.Е., а от друга, са показанията на
свидетелката Н.И.Д. - Д., която заявява, че първата разписка /л. 44, том 1 от
ДП/ била изготвена в дома й в нейно присъствие.
В случая е важно да се отбележи, че в
своите показания свидетелката Д. - Д. заявява, че при посещението на Д. в дома
й и изготвянето на първата разписка /л. 44, том 1 от ДП/, подсъдимата признала,
че е получила сума от около 20 00 - 30 000 лв. за закупуването на
апартамент в гр. Р., като пред нея Д. се оправдавала и заявявала, че ще върне
парите, че й трябва още малко време, още няколко дни.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Д. - Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се
допълват от останалите доказателства по делото. Освен това липсват данни тя да
е заинтересована по някакъв начин от изхода на делото, както и да е в близки
приятелски или роднински отношения с пострадалите и техните семейства.
Същевременно съдът намира, че
обясненията на подсъдимата Д. в тази им част - че никога не е ходила в дома на Д.-Д. - представляват част от линията й на защита.
Ангажираните от нея доказателства в
тази връзка, а именно, че на сочената от Д.-Д. дата -
15.08.2016г. не е била в гр. Р., а в гр. В. на почивка заедно с Ж.Ж. не се подкрепят от събраните доказателства.
От представения регистър на
настанените туристи от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.
на Къща за гости „М.“, гр. В., в която Д. твърди, че били отседнали с Ж., е
видно, че същият не е бил надлежно воден, поради което съдържанието му не може да
бъде ценено като надлежно доказателство. Както бе отразено в съдебния протокол,
в представения от свидетелката В.И.Г.
оригинал „Съдът констатира, че записването на л. 2 гръб от регистъра,
касаещо регистрацията на М.Б.Д. и Ж.Д.Ж. е направено с различна химикална паста от тази на регистрираните под № 39-60 и
следващите - регистрирани след това под № 61-65 гости.“ Освен това от
съдържанието на регистъра е видно, че Д. и Ж. са вписани с дата на пристигане
на 15.08.2016г., непосредствено след В. и Н. Г., които са регистрирани с дата
на пристигане 17.08.2016г., както и че тяхното вписване е направено от лице с
различен почерк от лицето, вписало останалите гости в регистъра.
Всичко изложено по-горе води до
логичния извод, че регистрацията на Д. и Ж. в Къща за гости „М.“, гр. В. е било
дописвано впоследствие от трето, неизвестно лице, именно във връзка с
повдигнатото обвинение.
Допълнителен аргумент за това, че на 17.03.2016г. К.Д.Е.
предоставила в заем на подсъдимата М.Б.Д. сумата от 16 000 лв., а П.Д.П. й
предоставил в заем на 12.02.2016г. сумата от 11 000 лв. и на 15.03.2016г.
- сумата от 14 000 лв. е и твърдението на Д., което се потвърждава
и от показанията на Ж., че последният я предупредил да няма нищо общо с К.Е. и семейството
й, тъй като са „изключително долни, мръсни и манипулативни хора“, но въпреки
тези изрични негови заръки, тя се сприятелила с тях, без негово знание и не
само това, предоставила на тях и на съседа им П.П.
големи суми в заем, които са на Ж., и то без да се снабди с надлежен писмен
документ за това, въпреки че е работила при частен съдебен изпълнител и е знаела
как се събират дългове по съдебен ред, в случай на неизпълнение.
На трето място, съдът прие, че подсъдимата М.Б.Д. е възбудила
заблуждение у пострадалите П.Д.П. и К.Д.Е. за това, че ще им върне дадените й
от тях пари в заем, за да си купи тя апартамент в гр. Р., уверявайки ги в
неистински обстоятелства – че е човек с добро материално положение, че работела
като прокурор, че работела като дознател, че щяла да почва добре платена работа
като юрисконсулт в „Мини Марица изток“ ЕАД, гр. Р. и най-вече, че продавала
свой апартамент в гр. София.
В тази връзка съдът кредитира
показанията както на пострадалите П.П. и К.Е., така и
тези на останалите свидетели Д.Е., К.Е. и Н.Д.-Д..
Всички те са последователни и непротиворечиви. А и личните впечатления на
съдебния състав от поведението на подсъдимата в съдебната зала са, че тя е
интелигентна жена, която има визия, изказ и поведение. В случая следва да бъде
отчетено, че по делото има данни, че тя е работила по трудов договор за частен
съдебен изпълнител, както и в нотариална кантора, според нейните обяснения,
което й е помогнало с времето да натрупа в речниковия си запас и правна
терминология, използването на която я прави убедителна и би могла да въведе в
заблуждение пострадалите П. и Е.. Още повече, като се има предвид, изказването
на свидетелката Д. - Д., която е адвокат по професия: „Подсъдимата твърдеше, че
работи в кантора. Че е много в час с правните термини, почти колега се изкара.“
Посочените твърдения от страна на Д.
са създали впечатлението у пострадалите, че тя е платежоспособна и че за нея
няма да има проблем да върне в уговорените помежду им срокове дадените в заем
парични средства.
Същевременно всеки от тях имал своите
мотиви да се постави в услуга на Д..
Пострадалият П.П.
се надявал, че след като изградят отношения на доверие, след време тя ще му
върне жеста и ще му предостави заем от 25 000 - 30 000 лв., за да
може той да си купи изгодно камион /таксим/ с добри
технически характеристики и след като започне да работи с него, той ще й върне
парите.
От своя страна пострадалата К.Е. се
надявала, че тази влиятелна жена, която виждала в лицето на М.Д., ще й помага и
занапред с правни съвети, както обещала да направи с майсторите, които санилари къщата й, но по нейна преценка й взели прекалено
висока цена. /вж. граждански договор от 23.07.2015г. - л. 89, том 1 от ДП/
На четвърто място, съдът прие, че
подсъдимата М.Б.Д. изначално не е имала намерение да върне взетите в заем суми
от пострадалите П.П. и К.Е..
За да достигне до този извод съдът
отчете от една страна, че и към момента на приключване на съдебното следствие
подсъдимата М.Д. отрича, че е получила в заем парите, предмет на настоящото
обвинение, а от друга - апартаментът, във връзка с който очевидно са били
предоставени паричните суми е станал собственост на Ж.Ж.,
въпреки че цената за него е била платена от банковата сметка на подсъдимата М.Д..
Във връзка с изповяданата сделка с
нотариален акт № 145, том 1, рег. № 929, дело № 88/2016г. от 18.03.2016г. по
описа на нотариус Антоанета Тодорова, вписана под № 532 в Регистъра на
Нотариалната камара са представени:
- самият нотариален акт, както и удостоверение
изх.№ 10 от 21.08.2018г. по описа на нотариус Антоанета Тодорова,
- платежно нареждане от 18.03.2016г.,
- информация за сметка 70001520732371
от 18.03.2016г. и информация за сметка 70004522563715 от 18.03.2016г.,
- вносна бележка от 17.02.2016г. за сумата
от 720 лева, фактура № 268 от 16.02.2016 год.,
В тази връзка са разпитани и
свидетелите Р.Й.Й. и С.Д.Й..
Във връзка с обстоятелството, че след
31.08.2016г. са се влошили отношенията между подсъдимата М.Б.Д. и нейния
съжител Ж.Ж. от една страна и П.П.,
К.Е. и роднините на последната, от друга страна, са представени:
- протокол за предупреждение от
29.08.2016г., издаден на К.Д.Е., протокол за предупреждение от 29.08.2016г.,
издаден на М.Б.Д., протокол за предупреждение от 07.09.2016г., издаден на П.Д.П.,
протокол за предупреждение от 08.09.2016г., издаден на Д.И.Е., протокол за
предупреждение от 08.09.2016г., издаден на К.М.Е.,
- справка с вх. № 269178/06.04.2021г.
на РС – Стара Загора, ведно с приложението и справка с вх. №
269608/14.04.2021г. на РС – Стара Загора;
Във връзка с личността на подсъдимата М.Б.Д.
са представени:
- декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на М.Д. от 02.06.2017г.,
- удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца изх. № 130/11.04.2017г.,
- препис-извлечение от 11.04.2017г. от
акт за сключен граждански брак,
- писмо изх. № 78-58-22/16.01.2017г. и
писмо изх.№ 78-58-501 от 21.04.2017г. на ТД на НАП гр.София, ведно с
приложените към тях справки за трудовите договори на М.Д. и справка за
осигуряването й,
- писмо изх.№ ЧР-01-373 от 18.07.2018
год. на „Мини Марица - Изток“ ЕАД,
- писмо изх.№ 11-02-40 от 17.01.2017г.
на Агенцията по вписванията с приложена към него справка по партидата на М.Б. Б., постановление за вдигане на възбрана върху недвижим
имот по изп.дело № 20148480401578 на ЧСИ Р.
Апостолова, постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот по изп.дело № 20148480401578 на ЧСИ Р. Апостолова,
- справки за съдимост с рег.№ № 4752/2019г.,
2717/2020г., 304/2020г.; 3560/2020г.; 4612/2020, 1340/2021г., 2106/2021г. всички по описа на Районен съд -
Стара Загора,
- справка за съдимост с рег. №
145/2017г. на Районен съд - Р.,
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимата М.Б.Д. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимата в периода от 01.01.2016г.
до 17.03.2016г. в гр. Р. в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у П.Д.П. и К.Д.Е.
и с това причинила имотна вреда на П.Д.П. общо в размер на 25 000 лева, а
на К.Д.Е. – в размер на 16 000 лева, като общо причинената на двамата
имотна вреда от 41 000 лева е в големи размери, както следва:
- в периода от 11.02.2016г. до
12.02.2016г. в гр. Р. възбудила заблуждение у П.Д.П., че ще му върне дадени й
от него пари в заем, за да си купи тя апартамент в гр. Р., уверявайки го в
неистински обстоятелства – че е човек с добро материално положение, че работела
като прокурор, че работела като дознател, че щяла да почва добре платена работа
като юрисконсулт в „Мини Марица изток“ ЕАД, гр.Р. и най-вече, че продавала свой
апартамент в гр. София, поради което той и предоставил в заем сумата от
11 000 лева, и с това му причинила имотна вреда в размер на 11 000 лева;
- в периода от 12.03.2016г. до
15.03.2016г. в гр. Р. поддържала заблуждението, създадено от нея у П.Д.П.,
че ще продаде атрактивния си апартамент в гр. София и ще му върне всички дадени
й от него пари в заем, за да си купи апартамент в гр. Р., поради което той й
предоставил в заем сумата от 14 000 лева, и с това му причинила имотна вреда в
размер 14 000 лева;
- през периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г. в гр. Р. възбудила и поддържала
заблуждение у К.Д.Е., че ще й върне дадените й от нея пари в заем, за да си
купи тя апартамент в гр. Р., уверявайки я в неистински обстоятелства – че е
човек с добро материално положение, че работела като прокурор, че работела като
дознател, че щяла да почва добре платена работа като юрисконсулт в „Мини Марица
изток“ ЕАД, гр.Р. и най-вече, че продавала свой апартамент в гр. София, поради
което тя (Е.) й предоставила в заем сумата от 16 000 лева, и с това причинила
на К.Е.Д. имотна вреда в размер на 16 000 лева
Общият размер на причинената вреда
възлиза на 41 000 лева. Той надхвърля 70 пъти минималната работна заплата
за страната към момента на извършване на деянието - 420 лева /ПМС № 375/28.12.2015г./. Налице е
квалифициращият признак – вреда в големи размери съобразно т. 1 от ТР № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по т. н. д. №
1/98 г., ОСНК.
Извършеното от подсъдимата Д.
престъпление е продължавано – чл. 26, ал. 1 НК.
През непродължителни периоди от време,
а именно в периода 01.01.2016г. до 17.03.2016г., в
едно и също населено място – гр. Р., М.Б.Д. е извършила три деяния, които
осъществяват състава на престъплението измама. Същите са извършени при
еднородна фактическа обстановка – пострадалите лица са въведени в заблуждение
по един и същи начин - че Д. ще им
върне дадените й от тях пари в заем, за да си купи тя апартамент в гр. Р.,
уверявайки ги в неистински обстоятелства – че е човек с добро материално
положение, че работела като прокурор, че работела като дознател, че щяла да
почва добре платена работа като юрисконсулт в „Мини Марица изток“ ЕАД, гр. Р. и
най-вече, че продавала свой апартамент в гр. София, с което им причинила
имотна вреда в различни размери /посочени по-горе/. Всяко следващо деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си и въпреки това го извършила.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК законодателят предвижда наказание
лишаване от свобода до една до осем години, както и възможност за постановяване
на конфискация до ½ от имуществото на виновния - чл. 210, ал. 2 НК.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимата М.Б.Д. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
От една страна, като смекчаващи вината
обстоятелства, отчете чистото й съдебно минало и възстановяването на част от
причинените вреди, макар и незначителна в сравнение с общия им размер.
От друга страна, като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчете, че извършеното от Д. деяние по своята правна
същност представлява продължавано престъпление, т.е. касае се за повече от едно
деяние - в случая три.
Водим от горното, съдът определи на подсъдимата
Д. наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Същевременно, след преценка на
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ. От една
страна, към момента на извършаване на деянието Д. не е осъждана на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а от друга, наложеното й наказание е
за срок до три години. Освен това, с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимата не се налага същата ефективно да го
изтърпи.
В конкретният
случай, съдът не постанови конфискация на имуществото на подсъдимата на
основание чл. 210, ал. 2 НК, тъй като отчете, че същата следва да възстанови на
пострадалите причинените им имуществени вреди в големи размери, а притежава
само земеделски имоти - ниви,
лозя, пасища, овощни градини и посевни площи.
Освен това, в случая съдът отчете, че
производството по настоящото НОХД № 528/2020г. по описа на Районен съд - Стара
Загора е образувано след като въз основа на жалба на защитника на подсъдимата Д.
е постановено решение № 23/25.02.2020г по ВНОХД № 1276/2019г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора, с което е била отменена първоинстанционната присъда
и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При това положение, при липса на
протест от прокурора и жалба от частния тъжител, съдът при новото разглеждане
на делото не може да постанови присъда, с която да се влоши положението на
подсъдимата.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В хода на съдебното производство са
приети за разглеждане три граждански иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, както
следва:
Граждански иск, предявен от К.Д.Е.
срещу подсъдимата М.Б.Д. за сумата от 16 000лв., представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди с измамливите действия на
подсъдимата, извършени спрямо нея в гр. Р. през периода от 01.01.2016г. до 17.03.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 17.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Граждански иск, предявен от П.Д.П.
срещу подсъдимата М.Б.Д. за сумата от 11 000лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди с измамливите действия на
подсъдимата, извършени спрямо него в гр. Р. през периода от 11.02.2016г. до
12.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
Граждански иск, предявен от П.Д.П.
срещу подсъдимата М.Б.Д. за сумата от 14 000лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди с измамливите действия на
подсъдимата, извършени спрямо него в гр. Р. през периода от 12.03.2016г. до
15.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
Видно от изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прие, че в инкриминирания период подсъдимата с цел да набави
за себе си имотна облага е поддържал заблуждение у пострадалите лица - К.Д.Е. и
П.Д.П. че е човек с добро материално
положение, че работела като прокурор, че работела като дознател, че щяла да
почва добре платена работа като юрисконсулт в „Мини Марица изток“ ЕАД, гр. Р. и
най-вече, че продавала свой апартамент в гр. София, поради което и за
нея няма да има проблем да им върне дадените от тях пари в заем, за да си купи
тя апартамент в гр. Р., с което им причинила описаните по-горе вреди.
Същевременно обаче в хода на съдебното
следствие се установи, че Д. върнала на пострадалите малка част от парите - на Е.
- сумата от 400лв., а на П. върнала сумата от 300лв, които представляват част
от дадените от тях пари.
Водим от горното, съдът уважи частично
предявените граждански искове - за К.Е. - до размера от 15 600 лв. А за П.П. - до размера от 10 700 лв. за първия предявен иск и
в пълния размер от 14 000 лв. за втория предявен иск.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
осъди подсъдимата да заплати направените в хода на настоящото наказателно
производство разноски, както следва:
1. Да заплати в полза на К.Д.Е. сумата
от 2378,13 лева (две хиляди триста
седемдесет и осем лева и тринадесет стотинки), представляваща направени в хода
на наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
От приложените договори за правна
помощ е видно, че К.Е. е направила разноски за адвокатско възнаграждение общо в
размер на 2 400 лв., както следва:
- 650 лв. по ДП - 150 лв. /л. 108, том 1
от ДП/ + 500 лв. /л. 109, том 1 от ДП/;
- 500 лв. НОХД 382/2018г. на РС - Стара
Загора / л. 24 от делото/;
- 150 лв. по НОХД № 1007/2019г. на РС -
Стара Загора /л. 96 от делото/;
- 500 лв. по ВНОХД № 1276/2019г. на ОС -
Стара Загора /л. 49 от делото/;
- 600 лв. по настоящото НОХД №
528/2020г. на РС - Стара Загора - /л. 19 от делото/
Договореното адвокатско
възнаграждение, заплатено в хода на досъдебното производство - общо в размер на
650 лв. бе присъдено изцяло.
Доколкото по отношение на договореното
адвокатско възнаграждение, заплатено в хода на съдебното производство - общо в
размер на 1750 лв. не е договорено каква част е за осъществяване на процесуално
представителство по предявения граждански иск и повдигнатото частно обвинение,
то общата сума от 1750 лв. бе разделена по равно - по 875 лв. Доколкото гражданският
иск бе частично отхвърлен, то за него съдът изчисли, че разноските, които
следва да бъдат заплатени от подсъдимата възлизат на 853,13 лв. / 875 лв. +
583,13 лв. = 1728лв./
2. Да заплати на П.Д.П. сумата от 2381,08 лева (две хиляди триста
осемдесет и един лева и осем стотинки), представляваща направени в хода на
наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
От приложените договори за правна
помощ е видно, че П.П. е направил разноски за
адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 400 лв., както следва:
- 650 лв. по ДП - 150 лв. /л. 108, том 1
от ДП/ + 500 лв. /л. 109, том 1 от ДП/;
- 500 лв. НОХД 382/2018г. на РС - Стара
Загора / л. 26 от делото/;
- 150 лв. по НОХД № 1007/2019г. на РС -
Стара Загора /л. 96 от делото/;
- 500 лв. по ВНОХД № 1276/2019г. на ОС -
Стара Загора /л. 48 от делото/;
- 600 лв. по настоящото НОХД №
528/2020г. на РС - Стара Загора - /л. 21 от делото/
Договореното адвокатско
възнаграждение, заплатено в хода на досъдебното производство - общо в размер на
650 лв. бе присъдено изцяло.
Доколкото по отношение на договореното
адвокатско възнаграждение, заплатено в хода на съдебното производство - общо в
размер на 1750 лв. не е договорено каква част е за осъществяване на процесуално
представителство по предявените граждански искове - 2 бр. и повдигнатото частно
обвинение, то общата сума от 1750 лв. бе разделена по равно - по 583,33 лв.
Доколкото единият от гражданските искове бе частично отхвърлен, то за него
съдът изчисли, че разноските, които следва да бъдат заплатени от подсъдимата
възлизат на 564,42 лв. /583,33 лв. + 583,33 лв. + 564,42 лв. = 1731,08лв./
3. Да заплати в полза на Държавата, по
бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 119,63 лева (сто и
деветнадесет лева шестдесет и три стотинки), представляваща направени разноски
по досъдебно производство № 273/2016г. по описа на РУ - Р. - възнаграждение на
вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза
- протокол № 26/23.06.2017г.
4. Да заплати в полза на Държавата, по
бюджетната сметка на Районен съд - Стара Загора следните суми:
- сумата от 988 (деветстотин осемдесет
и осем) лева, представляваща държавни такси за разглеждането на гражданските
искове, предявени от П.Д.П. съобразно уважения им размер - 4 % от 10 700
лв. (428лв.) + 4 % от 14 000 лв.
(560лв.);
- сумата от 624 (шестстотин двадесет и
четири) лева, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданкския иск, предявен от К.Д.Е. съобразно уважения му
размер - 4% от 15 600 лв.;
- сумата от 360,59 лева (триста и
шестдесет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща направените
разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-почерковите
експертизи:
·
по настоящото НОХД № 528/2020г. по описа на
Районен съд - Стара Загора - 40 лв. за съдебно-почерковата
експертиза, изготвена в хода на ДП и 63,99 лв. - за съдебно-почерковата
експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие и
·
по
НОХД № 1007/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора- 30 лв. за съдебно-почерковата експертиза, изготвена в хода на ДП и 226,60
лв. - за съдебно-почерковата експертиза, изготвена в
хода на съдебното следствие.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: