Решение по дело №219/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 896
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20207040700219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   896                                16.07.2020г.                                   гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              

                                                          Съдия: Димитър Гальов

 

Секретар: Кристина Линова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 219 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от И.Д.Г., с адрес: ***, против Заповед № 19– 0769–002831 от 31.12.2019 г., издадена от началник група към ОД МВР –гр.Бургас, Сектор „ПП“. Със заповедта, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на собствения й лек автомобил „Шкода Фабия 1.4 МПИ“, с рег.№ //, за срок от 6 месеца, считано от 30.12.2019г.

Според жалбоподателя, заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Не са изложени конкретни твърдения за тези доводи. Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.

Направено е и искане за прилагане на доказателства във връзка с отнетите контролни точки на водача Д. Г., който е съпруг на жалбоподателя И.Г., които да бъдат изискани от сектор „ПП“.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не се сочат други доказателства.

Ответникът- Началник група към ОД МВР –гр.Бургас, Сектор „ПП“, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по оспорването. Представя административната преписка, свързана с оспорения акт, включително изисканите от съда заверени копия на наказателни постановления, с които са отнети във времето контролни точки на водача Д.Гръков, с изрично отбелязване на датата, когато са влезли в сила.

Видно от вписване върху процесната заповед (заверен препис  на л.6), същата била връчена на жалбоподателя И.Г. лично, срещу подпис, на 07.01.2020г. Заповедта била оспорена в законоустановения преклузивен срок за оспорване на административния акт /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на този неблагоприятен за него акт, съответно има правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

От събраните по делото доказателства съдът констатира от фактическа страна следното:

Като фактическо основание за прилагане на мярката в заповедта е посочено, че при извършена полицейска проверка на 30.12.2019г., около 09.45ч. в гр.Бургас, ж.к.“М.Рудник“, по ул.“Тракиец“ до № 42, в посока ул.“Въстаническа“ било установено управление на автомобила на жалбоподателя от лицето Д. А. Г., който е неправоспособен водач, загубил правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки.

По делото е безспорно обстоятелството, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателя И.Г..

За нарушението е съставен АУАН с бланков № 660137 от същата дата (л.8 от делото). В актът е вписано обстоятелството, че два броя регистрационни табели на автомобила, както и свидетелството за регистрация на МПС са иззети като доказателство. В актът се сочи, че от извършена проверка посредством оперативната дежурна част на ОД на МВР-гр.Бургас било установено, че на водача Димитър Гръков са отнети всички контролни точки, като в обстоятелствената част се описва и издадена Заповед за налагане на ПАМ № 70058 от 09.01.2014г.

От приложените по делото и приети като писмени доказателства заверени копия на наказателни постановления, се установява отнемане на контролни точки, както следва:

1.НП № 816/06 от 05.06.2006г. на сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 18.07.2006г., по силата на което му се отнемат 10 контролни точки /л.27 от делото/;

2.НП № 14542/06 от 15.12.2006г. сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 05.01.2007г., по силата на което му се отнемат 10 контролни точки; /л.28 от делото/

3.НП № 3393/08 от 10.03.2008г. на сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 12.06.2008г., по силата на което му се отнемат 3 контролни точки; /л.29 от делото/

4.НП № 4262/08 от 20.03.2008г. на сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 19.08.2008г., по силата на което му се отнемат 3 контролни точки; /л.30 от делото/.

 5.НП № 374/08 от 10.07.2008г. на сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 19.08.2008г., по силата на което му се отнемат 8 контролни точки; /л.31 от делото/

 6.НП № 81/09 от 06.04.2009г. на сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 20.05.2009г., по силата на което му се отнемат 5 контролни точки; /л.32 от делото/

 7.НП № 3541/10 от 13.05.2010г. на ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 19.06.2010г., с което му се отнемат 8 контролни точки; /л.33 от делото/.

Въз основа на така установените факти, съдът обоснова от правна страна изводите, както следва:

Заповедта е издадена от компетентен орган- началник група към ОД МВР Бургас, сектор „ПП“. Съгласно Заповед № 251з – 209/18.01.2017 г. (л.13) на Директора на ОД МВР –гр.Бургас, началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД МВР –гр.Бургас са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП, каквато е процесната. Същата е издадена в предписаната от закона форма и съдържа всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на административния акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

     Относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

      Съгласно чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление…, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случаят, не се твърди на посочената дата и място автомобилът да е управляван от собственика, а от лицето Димитър Гръков, който е неин съпруг.

Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, респективно на вредните последици от тях.

Заповедта е издадена въз основа на обективирано в нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, конкретно за това, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, бил управляван от неправоспособно лице.

При така формулираните искания на жалбоподателя, се обосновава извода, че е спорно обстоятелството дали на водача са били отнети всички контролни точки, както се твърди в заповедта. Това обстоятелство следва да бъде установено от ответника, съгласно разпределената доказателствена тежест по чл.170, ал.1 от АПК, за което му бяха дадени и конкретни указания, с изискването на съответните влезли в сила наказателни постановления, по силата на които са отнемани контролни точки на водача Гръков.

Действително, аритметичният сбор на отнетите контролни точки с подробно посочените по-горе НП обуславя констатацията на ответната страна, че към 30.12.2019г. Димитър Гръков е загубил правоспособност, но не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне на контролните органи свидетелството за управление на МПС и прилежащият към него контролен талон. Това е така, защото видно и от съдържанието на акта за установяване на нарушението, тези документи са отнети от водача едва на датата, когато бил проверен- 30.12.2019г.

При положение, че фактическото основание за издаване на заповедта се обосновава с аргумента, че лицето не е разполагало с контролни точки към датата на проверката, следва да бъде съобразена нормативната уредба относно режима на контролните точки, които предпоставят и правоспособността на всеки водач.

В нормата на чл.157, ал.3 от ЗДвП законодателят указва, че „Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

          Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /за краткост наредбата/ „Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.“

           От приложените по делото заверени копия на описаните седем броя наказателни постановления се установява, че са влезли в сила, съобразно цитираните данни, а видно от съдържанието им действително с всяко от тях на водача били отнемани конкретно упоменатия брой контролни точки, поради което към датата на най-късно влязлото в сила НП, а именно към 19.06.2010г. /л.33 от делото/ жалбоподателят действително не разполагал с нито една контролна точка.

Не се и твърди жалбоподателят да преминал друго допълнително обучение, поради което да възстановил частично допустимия по този метод брой точки по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП. Липсва възможност точките да бъдат възстановени и съгласно другата законова хипотеза, а именно за т.нар. служебно възстановяване, на основание чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която „броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: …т.2 „служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.“ В случаят, този двугодишен срок, считано от датата 19.06.2010г. е изтекъл на 19.06.2012г. Обаче, за да бъде приложена тази хипотеза, е необходимо водачът да е разполагал към 19.06.2010г. поне с една контролна точка. Това условие не е налице, защото са отнети всички точки, както вече бе отбелязано. Когато на водача са отнети всички контролни точки, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, той губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на министерство на вътрешните работи. Когато на водача са отнети всички контролни точки, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, той губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на министерство на вътрешните работи Когато на водача са отнети всички контролни точки, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, той губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на министерство на вътрешните работи

Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.“

Практиката на Върховният административен съд на Република България константно приема, че граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. с чл.157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (чл.158, ал.2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4, вр. с ал.3 и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал.5 от същия закон - с полагане на изпит за придобиване на правоспособност, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки.Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.: чл. 158, ал. 2 ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки.

 

В заключение, при издаване на заповедта са съобразени приложи-мите норми на материалния закон и актът е постановен в съответствие с целта на тази мярка. Заповедта е съобразена и с основополагащият принцип в административното производство, съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Мярката е наложена в минималния възможен срок, съгласно закона- за 6 месеца.

Съвкупният анализ на обстоятелствата по случая и съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи обуславят извода, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, респективно следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират и не се присъждат, с оглед изхода от делото.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Г., с адрес: ***, против Заповед № 19– 0769–002831 от 31.12.2019 г., издадена от началник група към ОД МВР –гр.Бургас, Сектор „ПП“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

       РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.    

 

 СЪДИЯ: