№ 340
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Ахмед Хюсменов Кокоев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 25.06.2021 г., постановена по НОХД № 7587/2020 г. по описа на
СРС, НО, 112-ти състав е признал подсъдимия Д. ИР. С. за виновен в това, че на 24.10.2019
г., около 23:10 ч., в гр. Банкя – Столична община, по ул. „Стара планина“, с посока на
движение от ул. „Максим Горки“ към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с гръцки
регистрационен № NIP 8442, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,61 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство – алкотест
„Дрегер 7410+“ с инвентарен № 0012, проба №1028, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване
в определение срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване“, като Д. ИР. С. е отказал да даде кръвна
проба за изследване, явяващо се престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, районният съд е отложил изпълнението на
наложеното на подсъдимия С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година за
изпитателния срок от 3 /три/ години.
1
На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на
подсъдимия С. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
/една/ година, от което е приспаднато на основание чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което
подсъдимият С. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Съдът, е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото производство по реда на НПК и по
реда на ЗМВР.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия С. в лицето на адвокат
В.М., в които се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи
се, че размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ е необосновано завишен и не
съответства на обществената опасност на извършеното престъпление. Счита се, че съдът от
първата инстанция не е оценил в достатъчна степен смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдействието което подсъдимият е оказал на разследващите, пълните му
самопризнания и липсата на вреди. Предлага се първоинстанционната присъда да бъде
изменена в частта относно размера на наложените наказания.
В разпоредително заседание на 13.10.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
При въззивните прения, защитникът на подсъдимия С. - адв. М. поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Моли съда да измени
присъдата на първоинстанционния съд и да намали размера на наложеното на подзащитния
му наказание, като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита въззивната жалба за
неоснователна. Изразява становище, че в хода на първоинстанционното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява съгласие с
наложеното от първия съд наказание на подсъдимия и неговата индивидуализация при
условията на чл. 54 от НК. Намира, че по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, нито пък е налице
изключително такова. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като
правила и законосъобразна.
Подсъдимият С., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не изразява
лично становище.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Независимо от факта, че въззивната жалба оспорва единствено размера на
наложеното наказание, въззивният съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК дължи цялостна
проверка за правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно
следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на корекции и допълнения в нея. Волята на съда е
обективирана ясно, което позволява осъществяване на проверка на изведените фактически
констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната
2
съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Д. ИР. С., е роден на ********** г. в Р Гърция, гръцки гражданин,
женен, неосъждан.
На 24.10.2019 г. от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 25.10.2019 г. свидетелите Б. и Д. –
служители на МВР към СДВР, изпълнявайки служебните си задължения, работели като
автопатрул на територията на гр. Банкя, Столична община. Около 23:10 ч. на 24.10.2019 г. те
се намирали на ул. „Стара планина“ в гр. Банкя и спрели за проверка движещо се по улицата
в посока от ул. „Максим Горки“ към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Тойота“., модел „Авенсис“, с гръцки регистрационен
номер *******.
При извършване на полицейската проверка била установена самоличността на
водача на МПС, който пътувал сам в автомобила – това бил Д. ИР. С./D.I.S. – гръцки
гражданин.
Констатирайки, че водачът на моторното превозно средство лъха силно на алкохол,
служителите на МВР уведомили за това обстоятелство ОДЧ и поискали съдействие от екип
на отдел „Пътна полиция“ към СДВР.
След спирането му за проверка и тъй като С. говорел освен гръцки и на английски,
но не и на български език, с цел избягване на недоразумения при извършване на проверката
и за яснота относно случващото се, подс. С. се свързал по телефона си със свой приятел,
който му превеждал от български на гръцки и обратното.
Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители – автоконтрольори
в отдел „Пътна полиция“ – СДВР – свидетелите В. и А., изпробвали Д.С. за наличие на
алкохол в кръвта му с техническо средство Алкотест „Дрегер 7410+“, с фабричен номер
0012. Пробата на подсъдимия, с пореден номер 1028, отчела положителен резултат – 1,61 на
хиляда алкохол в издишания от него въздух.
Предвид резултата от тестването с техническото средство и отказа на водача да
приеме показанията, от св. В. му бил издаден и талон за изследване с № 0058354.
Относно не приемането показанията на техническото средство Д.С. вписал в Талона
„NO“ и положил подписи в документа, с който по надлежния ред му било указано да се яви
за медицинско изследване в УМБАЛ „Св.Анна“-гр. София.
Въз основа на издадения му талон за медицинско изследване, подсъдимият бил
откаран от свидетелите Б. и Д. в болница „Св.Анна“-гр. София, но в присъствието на
служителите на МВР и свидетелите Т. и С. – лекари в здравното заведение, той отказал да
даде кръвна проба за извършване на химическо изследване, с оглед установяване наличието
на алкохол в кръвта му.
Св. Т. разяснила на английски език процедурата за вземане на кръв за изследване в
случая, но подсъдимия отговарял с „Охи“ – „Не“ на гръцки, махал отрицателно с ръка и
отказвал да подпише необходимите за целта документи.
За да бъдат сигурни, че ги е разбрал и в съответствие с утвърдена при такива случаи
практика в здравното заведение лекарите, с онлайн приложение на „Google – преводач
направили превод на гръцки на декларацията за взимане на кръвна проба, а след като С.
отказал да я подпише бил направен и писмен превод на гръцки език на декларация по
образец за отказ за даване на кръв и му я предоставили за подпис, но след като я прочел
подсъдимият отказал и нея да подпише и хвърлил документа с пренебрежение, като
повтарял единствено „Охи“.
Поради отказа на С. да даде кръвна проба за изследване, концентрацията на алкохол
в кръвта му е установена съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
3
наркотични вещества или техни аналози – „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване
в определение срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване“, а именно, че в случай на отказ да даде
кръв за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС се установява
въз основа на показанията на техническото средство.
От материалите по делото става ясно, че към 24.10.2020 г. подсъдмият е бил
правоспособен водач на МПС, като при извършената му полицейска проверка е представил
издаденото му гръцко СУМПС, което със съставения му АУАН е иззето като доказателство,
а със ЗППАМ от 25.10.2019 г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Д.С. е наложена
санкция – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца и е отнето свидетелството му за управление на МПС.
Видно от приложената справка от Лабораторията за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар скоростомери, техническото средство, с което е установено
наличието на алкохол в кръвта на С. – Алкотест „Дрегер 7410+“, с фабричен номер 0012,
към датата на инкриминираното деяние е било преминало периодична проверка – на
21.08.2019 г. със срок на валидност 6 месеца.
В подкрепа на фактологията, районният съд правилно е кредитирал и се е позовал на
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.Т., И. Б., Д. Д., Г. В., К.
А.; на писмените доказателства – протокол от тестване на водача с дрегер, справка за
съдимост, талон за изследване № 0058354/24.10.2020 г., както и на останалите писмени
доказателствени материали, прочетени и приобщени към доказателствени материал по реда
на чл. 283 от НПК.
Правилно и в съответствие с установеното от всички останали доказателствени
източници, при съвкупната им преценка, първият съд е кредитирал показанията на св. Е.Т.,
чрез които се установява именно, че подсъдимия С. е бил в спешното отделение към
УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София и е отказал да даде кръвна проба за установяване
количеството на алкохол в кръвта му. Тези показания съответстват на депозираните от
свидетелите Д. Д. и И. Б. в тези части, като последните свидетели изнасят твърдения и за
времето и мястото на извършване на установеното от тях деяние, авторството на същото в
лицето на подс. Д.С., уведомяването на служители на ОПП, тяхно пристигане и проверка с
техническо средство за наличие на алкохол в издишания от С., въздух. Също така
показанията на двамата свидетели кореспондират и на показанията на свидетелите Г. В. и К.
А., които са категорични, че са изпробвали с техническо средство подс. С. и резултата е бил
положителен над 1, 2 промила, което е довело до необходимостта от издаване на
медицински талон и съпровождането му до лечебното заведение, с цел да даде кръвна проба.
Резонно, контролираният съд е отчел трудовата ангажираност като полицейски служители
на свидетелите като основание за липса на ясни спомени по отношение на инкриминираното
деяние, вследствие на което е дал вяра на приобщените по надлежния ред свидетелски
показания, дадени в хода на досъдебното производство. Посочените гласни доказателствени
средства са логични, безпротиворечиви, кореспондират по между си и с останалия
доказателствен материал, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в цялост и
използва именно тях при изграждане на вътрешното си убеждение.
С основание и напълно правилно първата инстанция е кредитирала с пълно доверие
писмените доказателства по делото, тъй като те са еднопосочни с показанията на посочените
свидетели досежно извършената на подсъдимия С. проверка с техническото средство,
отчетения положителен резултат в издишания от него въздух, както и отказът му да даде
4
кръвна проба. От книжа от УМБАЛ „Св. Анна“ – гр.София – лист за преглед на пациент
/л.81 от ДП/, протокол за медицинско изследване /л.87 от ДП /, декларация /л.84 от ДП /,
талон за медицинско изследване /л.83 от ДП /, преди всичко се установява отказа на
подсъдимия да даде кръвна проба за химическо изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта. От приложения по делото АУАН и разпечатка от паметта на техническото средство,
се потвърждават показанията на техническото средство. Видно от приложената справка за
техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабричен номер 0012, се установява, че
посоченото техническо средство, с което е изпробван подсъдимия на инкриминираната дата,
е преминало успешно проверка на средство за измерване на 21.08.2019 г. със срок на
валидност от 6 месеца. Доколкото пробата на подсъдимия е взета на 25.10.2019 г., следва да
се приеме за безспорно установено, че към момента на извършване на пробата, „Алкотест
Дрегер 7410+“ е бил в пълна изправност.
При тази доказателствена съвкупност, чийто анализ въззивният състав не счита за
необходимо изцяло да повтаря, тъй като тя е подложена на обстоен и верен анализ от първия
съд, безспорно се установява, че подсъдимият Д.С. е осъществил от обективна страна
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е ангажирана и неговата наказателна
отговорност - на 24.10.2019 г., около 23:10 ч., в гр. Банкя – Столична община, по ул. „Стара
планина“, с посока на движение от ул. „Максим Горки“ към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“
с гръцки регистрационен № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,61 на хиляда, установена по надлежния ред - чрез техническо средство и
след отказ на водача да даде кръв за изследване.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че именно подсъдимият С.
е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Количеството алкохол в кръвта е
измерено чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“. Безспорно се доказва, че
подсъдимият е бил в спешното отделение към УМБАЛ „Св. Анна“ -гр. София, където е
отказал да даде кръвна проба за изследване на количеството алкохол в кръвта. Издаденият
талон за медицинско изследване не задължава подсъдимия да се подложи на такова, а само
му предоставя такава възможност. Негов личен избор е дали ще предостави кръвна проба за
изследване на алкохола в кръвта или не. Поради фактическия отказ на подсъдимия да се
подложи на такова изследване е налице предпоставката на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г.
и при постановяване на окончателния съдебен акт, следва да бъдат взети показателите от
техническото средство, което правилно и законосъобразно е направил контролирания съд.
От субективна страна, деянието подсъдимият С. е осъществил при форма на вината
евентуален умисъл. Това е така, доколкото той е имал ясно формирани в съзнанието си
представи, че е употребил алкохол и управлява автомобил след това, въпреки наличната
законова забрана, която му е била известна като правоспособен водач. От гледна точка на
волевия елемент на умисъла подсъдимият е допускал, че концентрацията на алкохол в
кръвта му може да надвишава 1.2 на хиляда, без да може да е знаел това със сигурност,
доколкото за целта са необходими специални изследвания, но се е съгласявал с този
резултат, воден от пряката си цел да управлява МПС до определена дестинация.
Предвид безспорно доказаните обективна и субективна страна на престъплениета по
чл. 343б, ал. 1 от НК, произнасянето на първата инстанция по това обвинение се явява
правилно и законосъобразно.
Всъщност основният въпрос, който подлежи на разглеждане от настоящият
състав и който е поставен във въззивната жалба е относно справедливостта на
наложеното на подсъдимия С., наказание.
Въззивният съд обсъди внимателно доводите за нарушение на материалния закон
при прилагане от първата инстанция на разпоредбата на чл. 54 от НК и свързаното с него
оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, и прецени
5
искането на защитата за намаляване на размера му за неоснователно.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. С.,
първоинстанционният съд правилно е приел, че същото следва да се определи при условията
на чл. 54 НК, тъй като не са установени многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността му обстоятелства. СРС е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
били констатирани. При внимателна проверка този съдебен състав не откри други
обстоятелства, които да смекчават отговорността на дееца. В този смисъл настоящият
съдебен състав не може да се съгласи с претенцията на защитата, че към смекчаващите
отговорността обстоятелства следва да се причисли оказаното от подсъдимия съдействие в
хода на наказателното производство. Преди всичко следва да се посочи, че съдействието на
разследването, изразяващо се в изискуемо процесуално поведение, е задължение на
привлечените към отговорност лица, но не и смекчаващо отговорността им обстоятелство.
Съдействащото процесуално поведение на подсъдимия е повод за смекчаване на
отговорността му, само при направено самопризнание, обективно улесняващо
доказателствената дейност по разкриване на обективната истина и разкриващо промененото
в положителна насока отношение на дееца към престъпното деяние. В процесния случай не
са налице посочените условия, тъй като видно от материалите по делото, подсъдимият не
само не е спомогнал за разкриването на фактите от обективната действителност, касаещи
инкриминираното деяние, но същият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а
отделно от това и предвид констатираното арогантно и пренебрежително отношение от
страна на С. към органите на реда и лекарите от УМБАЛ „Св. Анна“-гр. София по време на
изпълнение на задълженията им, за съдействие не може да се говори. По същият начин
непротивопоставянето от страна на подсъдимия С. да бъде проверен от надлежните органи
за употреба на алкохол, не следва да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като реализира принципно негово дължимо поведение по силата на
специалното законодателство, неизпълнението, на което води до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, поради което не може да бъде считано за
извънредна проява, която да води до толериране на поведението на подсъдимия при
определяне на наказанието.
Липсата на настъпили имуществени или неимуществени вреди, също не може да
обоснове приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и намаляване размера на определеното на
подс. С. наказание, както се сочи във въззивната жалба, тъй като въпросното деяние е на
формално извършване и за съставомерността му не се изисква настъпване на каквито и да
било вреди. Напротив, установеното при процесното управление на МПС наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.61 промила, е в количество, което е достатъчно
голямо, за да е възведено от законодателя като престъпление. Конкретното му поведение,
свързано с драстично нарушение на основно правило – управление в пияно състояние, при
това с висока концентрация на алкохол в кръвта, недвусмислено го обрисува като
безотговорен, неглижиращ задълженията си като водач на МПС и представляващ
интензивна опасност за живота и здравето на всички останали участници в движението.
Несподелими са и доводите изложени във въззивната жалба, че при налагане на
наказанието на подсъдимия С., първоинстанционният съд не бил отчел добрите му
характеристични данни, доколкото в хода на производството не са събрани никакви
характеристични данни за подсъдимия, в това число и положителни такива.
В този аспект въззивният съд, като смекчаващо отговорността обстоятелство,
оценява единствено чистото съдебно минало на подсъдимия.
Същевременно като отегчаващо отговорността на подсъдимия С. обстоятелство,
неотчетено от първата инстанция, въззивният съд съобрази високата концентрация на
алкохол – 1,61 на хиляда, която следва да се съпоставя не с границата на наказателната
6
отговорност – 1,2 на хиляда, а с границата, над която шофирането след употреба на алкохол
е наказуемо – 0,5 на хиляда, т.е. три пъти над разрешеното, и то с направеното по-горе
уточнение, че шофирането след употреба на алкохол е забранено изобщо.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, въззивният
съд намира на първо място, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че не е налице и допълнително
изискуемото кумулативно условие за приложимостта на института на чл. 55 от НК, а именно
да е налице несъразмерна тежест на предвиденото в закона най- леко наказание.
Ето защо и като взе предвид всички тези отчетени и неотчетени от първата
инстанция обстоятелства, въззивният съд прецени, че наказанието за подс. С., следва да бъде
индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК, както го е определил и първия съд, като
противно на доводите на защитата, намира, че наказателната отговорност на подсъдимия,
реализирана в пределите на наложените му от първия съд наказания в размер на една
година „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 200 лева е справедлива, съответна на
обществената опасност на деянието и на дееца и в пълнота ще допринесе за постигането на
целите на чл. 36 от НК, като всяка проява на по-голямо снизхождение би била
незаконосъобразна и неоправдана. Ето защо, въззивните съдии са на становище, че не са
налице основания за уважаване на искането на подсъдимия за намаляване на наказанията.
Същите ще окажат нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в
каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК.
Забраната за влошаване положението на подсъдимия и липсата на протест
определят като безпредметно обсъждането на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Само за
пълнота въззивният съд отбелязва съждението си, че определя като законосъобразно и
правилно решението на първата инстанция да приложи института на отлагане на
изтърпяване на наказанието с определяне на изпитателен срок. Формално изискуемите
предпоставки са налице, а при преценка на последната се налага извод, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване. Изолацията на
дееца в местата за лишаване от свобода не се налага както с оглед данните за вида и
тежестта на престъплението, така и с оглед тези за личността му, която не е с висока степен
на обществена опасност. Фактът на осъждането на дееца и на предоставения с изпитателния
срок толеранс, в рамките на който подсъдимият ще има възможност да осмисли поведението
си и под страх от активизиране на наказанието да се въздържа от бъдещи престъпни прояви,
в достатъчна степен гарантират успешното реализиране на целите на наказанието.
Правилно и предвид разпоредбата на чл. 343г от НК, както и с оглед количеството
установена концентрация на алкохол в кръвта на водача, СРС е наложил и наказание
„Лишаване от право на управление на моторно превозно средство“ за срок от една година.
Въззивният съд намира, че срокът на това кумулативно предвидено за осъщественото от
подсъдимия престъпление наказание ще доведе до постигане на основния резултат, целен от
закона - предпазване на обществото от подобно поведение на подсъдимия за период от
време, отговарящ на данните за обществената опасност на деянието и дееца. Същевременно
това наказание реално и недвусмислено ще покаже на дееца тежестта на стореното от него и
ще ограничи съществено неговите права, за да има положително предупредително и
превъзпитателно въздействие спрямо нея.
Законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, районният съд е приспаднал от
така наложеното наказание времето, през което по административен ред за същото деяние
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС.
На основание чл. 59 от НК правилно е приспаднато и времето, през което
подсъдимият е било задържан по реда на ЗМВР.
7
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка
на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.06.2021 г. по НОХД № 7587/2020 г. по описа на
СРС, НО, 112 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8