Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.03. 2020 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На четвърти март 2020 година
в ОТКРИТО съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар А.А.,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
т.дело № 46, по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на
вземане, основано на договор за заплащане на определена сума, дължима на базата
на трайни търговски взаимоотношения между страните.
Ищецът „МАВЕРИК 82” ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, офис 14а, представлявано от Вълкан Атанасов
Димитров, чрез А.д. „Г.И Д.”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от адв. Татяна Димова. АК-Варна предявява иск
против ЕТ „АМОРФА-94-ПЕНЧО КАЛЧЕВ-РАДКАЦОНЕВА“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от РАДКА ГАНЧЕВА ЦОНЕВА, ЕГН **********.
Ищецът твърди в исковата молба, че по повод
на подадено от „МАВЕРИК 82” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по чл. 417, т. 3 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 149 по описа на
Районен съд-Попово за 2019 г. В полза на кредитора е издадена Заповед
№117/13.02. 2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК. Въз основа на
Заповедта е издаден изпълнителен лист на „МАВЕРИК 82” ЕООД за сумата
112 612,46 лева, ведно със законната лихва от деня на постъпване на
заявлението в съда – 13.02. 2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 4 915,28 лева, разноски по делото, от които
2252,25 лева държавна такса и 2663,03 лева за адвокатско възнаграждение.
Длъжникът ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „АМОРФА-94-ПЕНЧО
КАЛЧЕВ-РАДКА ЦОНЕВА“, след като е бил уведомен, е подал възражение, поради
което на основание чл. 422 ГПК се предявява иск за установяване съществуването
на вземането, при следните обстоятелства:
Ищецът и ответникът са страни по
СПОРАЗУМЕНИЕ от 25.07. 2016 г., заверено на 25.07. 2016 г. от нотариус Полина
Димитрова, по силата на което ответникът дължи плащане на сума в общ размер 233 467,79
лева, в срок до 30.07. 2016 г.
За обезпечаване на вземането в общ размер
на 233 467,79 лева с падеж 30.07. 2016 г., ЕТ „АМОРФА-94-ПЕНЧО
КАЛЧЕВ-РАДКА ЦОНЕВА“ учредява в полза на „МАВЕРИК 82” ЕООД договорна ипотека
върху седемнадесет недвижими имота, находящи се в землището на село Цар Асен ,
община Попово, област Търговище, обективирана в НОТАРИАЛЕН АКТ за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти акт №35 том I дело №1306/ 2016 г. На
АВ-СВ-Попово, вписан под №48 том IV рег.№1556 дело №211 от 25.07. 2016 г., на нотариус
Полина Ненова Димитрова. ЕТ„АМОРФА-94-ПЕНЧО КАЛЧЕВ-РАДКА ЦОНЕВА“ има неизплатен
остатък към „МАВЕРИК 82” ЕООД в размер на 112 612,46 лева от общо поетото
задължение за плащане на 233 467,79 лева. Към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед срещу длъжника и към настоящия момент ответникът имал
непогасени задължения за плащане към „МАВЕРИК 82” ЕООД, в размер на 112 612,46
лв.
Неплащането на задължението е поставило
длъжника в забава, поради което той дължи на ищеца и обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Моли се за решение, с което да се признае
за установено, че ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „АМОРФА-94-ПЕНЧО КАЛЧЕВ-РАДКА ЦОНЕВА“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от РАДКА
ГАНЧЕВА ЦОНЕВА, ЕГН **********, дължи вземане на „МАВЕРИК 82” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, офис 14а, представлявано от
Вълкан Атанасов Димитров по заповедно производство по ч.гр.д.№149/2019г. На
Районен съд-Попово, в размер на 112 612,46 лева, както и законовата лихва
върху същата, считано от датата на подаване на заявлението 13.02. 2019 г., по
ч.гр.д.№149/ 2019 г., до окончателното й плащане, както и разходите направени
по ч.гр.д.№149/2019г. – държавна такса в размер
на 2252,25 лева и адвокатски хонорар и 2663,03 лева. Да се присъдят и
направените по делото разноски. В съд.зас. искът се поддържа така, както е предявен.
В срока за отговор от ответника
постъпи такъв чрез пълномощника – адвокат
А.Ч. ***. В него се посочва, че ищецът не е доставял нито стоки, нито
услуги по гореописаните фактури и известие. Оспорва се изцяло подписаното
споразумение, като ЕТ твърди, че е подписала същото под натиск. Тя никога не е
имала съгласието да подпише горепосоченото споразумение като твърди, че то
противоречи на добрите нрави и е сключено под натиск и заплаха, като е била
принудена да сключи споразумението, чрез възбуждането на основателен страх.
Оспорва се изцяло нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти акт № 35, том I, дело №1306/2016 на АВ-СВ-Попово, вписан под №
48, том IV, per. № 1556, дело № 211 от 25.07.2016г. на нотариус Полина Ненова
Димитрова, нотариус с район на действие - PC Попово, вписана под № 680 на
Нотариалната камара, като ЕТ е била заплашена и е подписала гореописаната
ипотека под натиск. Никога не е имала съгласието да подпише договорната ипотека
и тя противоречи на добрите нрави, сключена е под натиск и заплахата за
физическо насилие, като е била принудена да сключи споразумението, чрез
възбуждането на основателен страх.
Всички платени суми по гореописаното
споразумение са платени под натиск и заплахата, чрез възбуждането на
основателен страх. Оспорват се приложените
към исковата молба доказателства като неистински и с невярно съдържание и се иска да бъдат
изключени като такива – споразумение от 25.07. 2016г., заверено на 25.07. 2016 г.
от нотариус Полина Димитрова, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти акт № 35, том I, дело №1306/2016 на АВ-СВ-Попово, вписан
под № 48, том IV, per. № 1556, дело № 211 от 25.07.2016г. на нотариус Полина
Ненова Димитрова, нотариус с район на действие - PC Попово, вписана под № 680
на Нотариалната камара. Да бъдат допуснати, при условията на довеждане двама свидетели,
с чийто показания ще се докажат твърденията, изложени в отговора на исковата
молба. Да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, която след като се
запознае с доказателствата по делото и направи проверка в счетоводствата на
ищеца и ответника да отговори на следните въпроси: Стоките и услугите по
фактурите, описани в приложеното споразумение, доставени ли са? Фактурите осчетоводени ли са в двете
счетоводства? Споразумението от 25.07. 2016г. осчетоводено и е в счетоводствата на ищеца и на ответника? По счетоводните записвания едноличният търговец дължи ли по споразумението от 25.07. 2016г. суми на ищеца?
Има искане да се постанови спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20197690400354 по описа на ЧСИ
Анелия Ананиева Загорова.
След връчване
на отговора на ищеца, от него постъпи допълнителна искова молба, В нея се оспорват всички наведени от ответника възражения.
Посочва се, че те били преклудирани. Между страните имало дългогодишни
търговски взаимоотношения и твърденията били изненадващи и необосновани. Налице
било частично изпълнение на споразумението, условията по договора досега не са
били оспорвани. Не се възразява да се назначи съдебно-икономическа експертиза.
Поставят се и допълнителни задачи към нея. Представят се още писмени доказателства
за фактурирани стоки.
Ответникът подаде отговор и на
допълнителната молба. В него се оспорват представените писмени доказателства,
като се посочва, че не са доставяни стоки за сумата от 130 442 лв. Не са
осчетоводявани документи за тази сделка. Представените споразумения също били
подписани под натиск. Не следвало да се включват в доказателствата по делото.
Дългогодишни търговски взаимоотношения не е имало. Ищецът само обещавал, без да
изпълнява. През годините имало упражнявано психическо насилие от страна на
ищеца. Две лица многократно били посещавали ответника със заплахи за запалване
на къщата й. Поддържат се направените доказателствени искания. В съд. зас.
отговорът се поддържа и се иска отхвърляне на иска.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства, установи следното: ищецът е търговец, който се занимава с
търговия на зърнени храни, препарати, торове и други стоки, свързани със
селско-стопанска дейност. Ответникът обработва земеделски земи и развива
дейност в областта на земеделието. По този повод страните са били в търговски
взаимоотношения, като ищецът е доставял препарати за растителна защита, торове,
а ответникът е заплащал както парично, така и с произведена продукция. Съдът
приема установените търговски взаимоотношения няколко години преди подписването
на спогодбата от 2016 г., като това се установява от всички представени по
делото писмени доказателства – стокови разписки, фактури, споразумения и от
съдебно-икономическата експертиза. Това се установява и от разпита на
свидетеля, воден от ответника – Н. Цонев. Тези взаимоотношения са били не само
с ищеца, но и с други фирми, които са свързани помежду си пряко или косвено.
Били натрупани задължения за стотици хиляди левове и голяма част от тях били
издължени, след като ответникът спечелил дело срещу БАБХ. Преведена била сума,
по доверителна сметка на адвокат. С платежно нареждане от 29.12. 2015 г. е
преведена сумата от 914 158,50 лв. от Юлия Благоева, в полза на „Агротрейд
къмпани“ ЕООД, с правно основание – нареждане по договор. Между ищеца и това
дружество е сключена спогодба на 30.12. 2015 г., по силата на която „Агротрейд
къмпани“ ЕООД признава задължения към
„Маверик 82“ ЕООД в размер на 1 372 737,98 лв. по търговски
взаимоотношения и договори за заем. На 04.01. 2016 г. между страните по делото
и посоченото дружество, както и „Елведе“ ЕООД гр. Варна, е подписан протокол за прихващане. С този
протокол се установяват задължение
ответника към ищеца от 270 655,98
лв. Прието е, че 50 00 лв. от това задължение се погасява от „Агротрейд
къмпани“ ЕООД. Прието е, че между страните по договора остават задължения в
размер на 220 655 лв., от които 56 543,52 лв. са неустойка, а самите
задължения са по заплатени аванси за зърно от 2013 и 2014 г. и за торове от
30.10. 2012 г.
От заключението на вещото лице се
установява освен това, че й е отказано представянето на много документи от
счетоводството на ответника, под предлог, че било сменено счетоводството.
С оглед на всички събрани по
делото доказателства и заключението на експертизата, съдът приема, че това
счетоводство не е било водено редовно.
След подписването на протокола за
прихващане, между двете страни по делото е сключено и споразумение, на 25.07.
2016 г., с което отново се уреждат задълженията на ответника към ищеца и се
договарят други такива, за обезпечаване на това вземане. Там е посочена сумата
от 233 467,79 лв. Това са незаплатени стоки и услуги по фактури с номера
131 от 23.04. 2013 г., 185 от 11.04. 2014 г. и ********** от 30.12. 2012 г. и
известие от 04.01. 2016 г. Това са
същите задължения като в протокола за прихващане, както и дължими лихви и
неустойки. Т.е. задължението е нараснало с около 13 000 лв. за малко
повече от половин година.
В същия ден, в който е подписано
това споразумение, на 25.07. 2016 г. е учредена договорна ипотека от ответника,
в полза на ищеца, за обезпечаване на така посоченото задължение, с нот. акт №
48, том IV, н.д. № 211 от 25.07. 2016 г. на нотариус Полина Димитрова
от гр. Попово.
При подписването на
споразумението и договора за ипотека, съдът не установи спрямо Радка Цонева,
собственик и управител на едноличния търговец, да е било упражнявано насилие
или да са били отправяни заплахи по отношение на нейната телесна
неприкосновеност, имущество или близки. От разпита на водените от ответника
свидетели не можа да се установи абсолютно нищо – единият изобщо не е запознат,
а другият е най-близкият й човек – синът й. Дори и той не посочи нито една
конкретна дума, която да е била казана от представител на ищцовата фирма. За да
може съдът изобщо да прецени дали дадено поведение може да породи основателен
страх, който да мотивира сключването на договор, първо трябва да се установи
какво точно е било това поведение. Може само да се предполага какво свидетелят
разбира под заплаха. Единственото, което съдът може да приеме за установено със
сигурност е това, че ответникът е бил посещаван от представители на ищеца с
настояване да бъдат заплатени
задълженията. Освен всичко друго обаче, показанията на сина на ответницата
следва да бъдат преценени и с оглед на
близката им родствена връзка, която не позволява да им бъде дадена вяра. Още
повече, налице са доказателства за наличието на търговски взаимоотношения между
страните, няколко години преди подписване на процесния договор, а тези
взаимоотношения с отговора на исковата молба се отричаха напълно.
Още повече, в началото на 2016 г.
е било подписано друго споразумение – протокол за прихващане, в което са
описани същите задължения. Именно и на базата на този протокол в последствие е
подписана и процесната спогодба. Именно тя е източникът на задължението на
страната и е сключена при условията на чл. 365 от ЗЗД. Същата е действителна.
Възражението на ответника по реда на чл. 30 от ЗЗД е неоснователно.
Затова съдът намира, че искът за
изпълнение на това задължение е установен в своето основание.
По отношение на размера. Ищецът
признава, че след сключване на споразумението ответникът е изплатил половината
от сумата и остава да дължи 112 612,46 лв.
От заключението на експертизата,
в т. 11 от него, се установява, че ищецът в счетоводството си, по трите пера на
посочените фактури, води задължения на ответника в размер на 107 438,46
лв. Не е посочено нищо по отношение на неустойките и забавата в плащането.
Нито една от страните не е
представила счетоводен документ, от който да е видно, че след сключване на
споразумението от 25.07. 2016 г., ответникът е извършвал някакви плащания.
Единствено е налице признанието на ищеца, че задължението е заплатено частично
и остава да се дължи сумата, посочена в исковата молба.
По тази причина и съдът намира,
че искът е установен както в своето основание, така и по размер.
Същият следва да бъде уважен
изцяло, като се признае вземането за съществуващо и се присъдят направените по
делото разноски, включително и тези по заповедното производство.
Разноските са в размер на 7109,66
лв. по списък. От тях. 4656,66 са за адвокатски хонорар, който включва и ДДС. Всички
разноски са заплатени реално. Разноските в заповедното производство са
4 915,28 лв. Ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на „МАВЕРИК 82” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 14а, представлявано от Вълкан Атанасов
Димитров, чрез А.д. „Г.И Д.”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от адв. Татяна Димова от АК-Варна, против ЕТ
„АМОРФА – 94 – ПЕНЧО КАЛЧЕВ – РАДКА ЦОНЕВА“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от РАДКА ГАНЧЕВА ЦОНЕВА,
ЕГН ********** ЗА СУМАТА ОТ 112 612,46 лева, ведно със законната лихва от деня на постъпване
на заявлението в съда – 13.02. 2019 г., до окончателното изплащане, за което е издадена заповед
за изпълнение, по чл. 417,
т. 3 от ГПК, по ч. гр. дело № 149/ 2019 г. на Районен съд-Попово, като вземането произтича от договор с нот.
заверка на подписите, сключен на 25.07. 2016 г. и договор за ипотека от същата
дата, сключен с нот.акт № 48, том IV, дело № 211, на нотариус Полина
Димитрова от гр. Попово.
ОСЪЖДА ЕТ „АМОРФА-94-ПЕНЧО КАЛЧЕВ-РАДКА ЦОНЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано
от РАДКА ГАНЧЕВА ЦОНЕВА, ДА ЗАПЛАТИ НА „МАВЕРИК
82” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис 14а,
представлявано от Вълкан Атанасов Димитров СУМАТА ОТ 7109,66
лв. разноски по настоящото дело и разноските в заповедното производство в
размер на 4915,28 лв.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: