№ 402
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно
дело № 20241100607407 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 250,ал.4 НПК.
Подадена е жалба от П. Х. М., ЕГН: **********, чрез адвокат В. С. П., от Софийска
адвокатска колегия,срещу Разпореждане № 8874 от 21.07.2024г., постановено по НЧХД №
17665/2023г. по описа на СРС, НО, 147 състав. В жалбата се претендират наличието на
следните пороци в атакувания акт:
Според жалбоподателката,в чл.287, ал.7 от НПК, законодателят е предвидил реда за
прекратяване на производство, образувано по тъжба на пострадалия и изпращане делото на
прокурора за преценка налице ли е престъпление от общ характер, но само в хода на
съдебното следствие при съблюдаване на принципа ne bis in idem. Съдебният акт,
постановен по реда на чл. 287, ал. 7 от НПК, не подлежи на обжалване по реда на глави XXI
или ХХП от НПК (по арг. на чл. 341, ал. 1 и 2 от НПК), защото с него не се прегражда пътя
на наказателното производство, а се прекратява само съдебното производство по делото,
като липсва друга, изрична разпоредба в НПК, допускаща въззивната му проверка. В
случая, съдията-докладчик, при подготвителните действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание, е прекратил съдебното производство относно описаното в тъжбата
деяние, осъществяващо състава на закана с престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, като е приел, че изложените в тъжбата факти представляват престъпление от
общ характер по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Според тъжителката обаче, преценката,
за това дали деянието, описано в тъжбата, представлява престъпление от общ, а не от частен
характер, следва да бъде извършена най-рано на етапа на съдебното следствие.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК предполага
обстоятелствата, обосновали преценката на съда, че процесното престъпление по дело,
1
образувано по тъжба на пострадалия, е от общ характер, да са установени именно в хода на
съдебното следствие, когато съдебния състав би могъл да събере доказателства и да прецени
дали вече няма произнасяне на прокурора по конкретния казус. Едва след това за съда е
предвидено правомощието да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на
съответния прокурор. Т.е. ако съдът действително счита, че престъплението не от частен, а от
обш характер, то в случая приложимата разпоредба е тази на чл. 287, ал. 7 от НПК, в която
хипотеза се прекратява съдебното производство.
Ето защо, считат, че процесното разпореждане е постановено преди да бъде даден ход на
съдебното следствие, въпреки че разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК овластява съда да
прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора, само когато на
съдебното следствие, а не при прочита на тъжбата, се установи, че престъплението е от общ
характер.
Тъжителката счита още, че:
СРС не се е произнесъл относно описаната в тъжбата фактическа обстановка, от която по
безспорен и несъмнен начин се доказва че В. С. и М.Д. са осъществили и състава на
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, а именно "обида", като двете са казали унизителни за
честта и достойнство го на доверителката ми обидни изрази в нейно присъствие.
В процесното разпореждане липсва и произнасяне относно предявения граждански иск на
основание чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ето защо, молят СГС да разпореди продължаване на съдебното следствие по отношение на
престъплението, извършено по чл. 146, ал. 1 НК срещу личността на В. П., както и разглеждане на
предявения граждански иск, а по отношение на деянието по чл. 144, ал. 3 НК, в случай че СГС
прецени, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и престъплението е от общ
характер, да даде указания делото да бъде изпратено за разследване от прокуратурата.
При запознаване с аргументите в подадената жалба, атакуваният акт и материалите по делото,
СГС, НО, 16-ти въззивен състав установи:
С разпореждане № 8874/21.07.24г., СРС ,НО,147 състав, в закрито заседание е прекратил съдебното
производство по НДЧХ№ 17665/23г. на СРС, като е счел че се касае за престъпление по чл.144,ал.3
вр. с чл.26,ал.1 НК и е разпоредил изпращането на материалите на СРП.
Срещу така постановеното разпореждане, тъжителката В. П. е подала в срок жалба до СГС с
горецитираните аргументи.
Така подадената жалба е подадена в срок и от активно легитимирано лице и в този смисъл е допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
Разпоредбата на чл.247б,ал.2 НПК задължава съдия-докладчика да прецени дали делото е подсъдно на съда,
да го прекрати, ако намери, че са налице основанията на чл.250,ал.1 НПК, а ако делото се образува по тъжба на
пострадалия - да приложи чл.250,ал.4 НПК и едва, ако намери, че делото е подсъдно на съда, да го насрочи в
разпоредително заседание. Ал.3 на чл.247б НПК задължава съдията-докладчик да прекрати съдебното
производство, ако счете, че делото не е подсъдно на съда.
И именно изпълнявайки вменените му задължения по горните текстове, съдията-докладчик е извършил анализ
на елементите на твърденото в жалбата престъпление и е извел правилния, процедурно и по същество, извод, че
се касае, евентуално, за деяние по чл.144,ал.3, вр. с чл.26,ал.1 НК, е прекратил съдебното производство
и е разпоредил изпращане на делото в СРП. Този му извод, предвид намиращите се в делото данни, се
споделя напълно и от въззивната инстанция, предвид което
2
СГС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8874 от 21.07.2024г., постановено по НЧХД №
17665/2023г. по описа на СРС, НО, 147 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3