№ 150
гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001350 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260335/16.07.2021г. постановено по гр.д.
№1154/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което са отхвърлени
предявените от (дружество) против Г. СТ. Г., искове съдът да признае за
установено, че Г. СТ. Г., дължи на (дружество) - Стара Загора, по издадената
по ч.гр.д. № 289/2020г. по описа на РС-Казанлък, Заповед № 149/04.02.2020г.
сумата 3 135, 32 лева, представляваща задължение за консумирана и
незаплатена доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и
пречистена канална вода по партида № 018651, за имот находящ се в (адрес),
за периода 27.02.2019 г. до 27.03.2019 г., за което задължение е издадена
фактура № ********** от 28.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 04.02.2020 г.; 223,83 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 3135,32 за
периода от 28.03.2019 г. до 09.01.2020 г. и (дружество) - Стара Загора е
осъдено да заплати на Г. СТ. Г., сумата 895 лв. представляваща разноски по
делото.
Въззивникът (дружество) излага доводи за неправилност на
обжалваното решение и моли въззивния съд да отмени същото, като бъде
1
постановено ново по същество на спора, с което предявените искове да бъдат
уважени като основателни и доказани. Не са направени доказателствени
искания. Претендират се разноските пред двете инстанции, както и разноски в
заповедното производство.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
въззиваемият Г. СТ. Г. сочи, че подадената жалба е неоснователна. Счита
постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради
което моли да бъде потвърдено изцяло, като излага подробни съображения в
тази насока. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание. чл.
422, ал. 1 ГПК.
Ищецът (дружество) гр. Стара Загора моли съда постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът Г. СТ. Г., ЕГН ********** от
(адрес) дължи на (дружество) - Стара Загора, ЕИК *** сумата 3 135,32 лева,
представляваща задължение за консумирана и незаплатена доставена и
изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по
партида № 018651, за имот находящ се в град (адрес), за периода 27.02.2019 г.
до 27.03.2019 г., за което задължение е издадена фактура № ********** от
28.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д, № 289/2020 г. - 04.02.2020 г. по описа на РС-Казанлък; 223,83
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за 3135,32 за периода от 28.03.2019 г. до 09.01.2020 г.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и
направените разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 289/2020 г.
по описа на РС-Казанлък.
Ответникът Г. СТ. Г., моли съда да отхвърли предявените срещу него
искове като недоказани и неоснователни, като излага подробни съображения
и да му присъди направените по делото разноски.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 289/2020 г. по описа на Районен съд -
2
Казанлък, е издадената Заповед № 149/04.02.2020 г., съгласно която Г. СТ. Г.
следва да заплати на (дружество) главница в размер на 3 135, 32 лв., лихва в
размер на 223,83 лв. за периода 28.03.2019 г. до 09.01.2020 г., законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед - 31.01.2020 г. -
до изплащане на вземането, както и разноски 67,18 лв., за доставена питейна
и отведена канална вода за имот по партида № 18651 за имот, находящ се в
гр. (адрес) за периода 27.02.2019 г. до 27.03.2019 г.
На 09.03.2020 г. Г. СТ. Г. е подал възражение, че не дължи изпълнение
на вземането по така издадената от съда заповед, което дава основание на
ищеца да предяви настоящите установителни искове.
По делото не е спорно, че за процесния период ответникът е
потребител на услуга доставяне на питейна вода в обект - жилищен имот
(къща с дворно място) с административен адрес гр. (адрес).
Безспорно в отношенията между страните е, че от 2017 год. ищецът е
въвел електронно отчитане на потреблението, което изключва намесата на
потребителите при снимане показанията на техническото средство за
измерване на потреблението в качеството на лица, удостоверяващи
реалността на отчетените данни.
Ищецът е издал фактура № ********** от 28.03.2019 г. на името на
абонат Г. СТ. Г. за партида № *********, в която е отразено, че на 27.02.2019
год. показанията на водомера са били 494 и на 27.03.2019 г. са били 1645. За
отчетеното потребление от 1151 куб.м. питейна вода са начислени общо 3
135, 32 лв., от които 2 083, 31 лв. за доставена вода, 115, 10 лв. „канал“, 414,
36 лв. „пречистване битови“ и ДДС.
Срещу издадената фактура № ********** от 28.03.2019 г. ответникът
подал заявление на 04.04.2019 год. до ищеца, с което е поискал В и К
операторът да разгледа начислената сума по фактура за потребена вода за
м.02.2019 г., тъй като на адреса няма изградена канализация, ползва септична
яма, поради което във фактурата не може да се начислява сума за „канал“.
На 27.03.2019 г. жилищния имот ( къща с дворно място) с
административен адрес гр. (адрес) е бил посетен от двама служители на
ищеца за проверка състоянието на водомера. Констатациите от извършената
проверка са отразени в констативен протокол № ********** от 27.03.2019 г.:
в шахта в двора на имота има монтиран обикновен водомер, чийто фабричен
3
номер и пломба от метрологичната проверка не се четат, който водомер
сработва, има визуално четими показания 1645. Скобата на холендера с №
031502 на входа на водомера е здрава. Протоколът е съставен в присъствието
на Веселин Стоянов Г., представител на потребителя и собственик на имота.
От представеното извлечение от електронно досие на абонат № 232269
- Г. СТ. Г. по партида № ********* е видно, че през 2018 и до 21.05.2019 год.
имотът е регистриран при доставчика на услугата като обитаем, обитаван от 3
лица. Отчитането на доставената в имота питейна вода е извършвано чрез
„неизвестен“ тип на водомера, т.е. през неиндивидуализирано средство за
техническо измерване.
Начисленото за предходните 9 месеца количество потребена в имота
вода е средно между 7 и 16 куб. м. месечно. За целия период на ежемесечно
отчитане - от 06.2018 год. до 03.2019 год. лицето извършвало електронното
отчитане (М.М.Й.) е отразило, че вписаните показания на водомера
представляват реален отчет.
От 21.05.2019 год. отчитането на потреблението в имота става с нов
водомер с № 0202318.
Видно от представения лихвен лист за партида № 018651 законната
лихва върху задължението от 3 135, 32 лв. по фактура №
**********/28.03.2019 г. до 09.01.2020 год. възлиза на 223,83 лв. Начина на
пресмятане на лихвата и нейния размер не са оспорени от ответника.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно- техническа
експертиза, се установява, че в имота не е налична канализационна система,
отвеждането на отпадните води става в септична яма. В имота е налична само
една дворна чешма пред къщата на ответника. През захранващата имота
водопроводна тръба на денонощие могат да преминат 24,6 куб. м. вода или
688,8 куб.м. вода за 28 дни. Количеството от 1151 куб.м. вода не може да
премине през тръбопроводната арматура непосредствено преди техническото
средство, което измерва потребената вода в имота на ответника.
Количеството от 1151 куб.м. вода може да премине в имота на ответника при
напълно срязана захранваща тръба, за каквото срязване по делото и в имота
няма данни и не може да бъде отведено от съществуващата в имота септична
яма, която не е в състояние да побере такова количество вода.
Водомерът предоставен от ответника на вещото лице за целите на
4
експертизата ( като средство измерило оспорваното от него количество вода)
е без белези, които могат да го индивидуализират като техническото средство,
през което е отчетено количеството вода предмет на фактура № **********
от 28.03.2019 г. Предоставеният на вещото лице водомер на възраст 35-40
год., несъответстващ на техническите и метрологични изисквания към
средствата за измерване не носи следи ( писмени удостоверения, знаци,
пломби) за извършени метрологични проверки - първоначална и на всеки пет
години каквото е изискването в издадената от Председателя на ДАМТН
заповеди №А-333/201 4 г. и № А-616/2018 г. Техническа неизправност на
водомера НЕ Е констатирана. По него няма следи от външна намеса.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По делото е безспорно, че ответникът има качеството на „потребител“
на услугите на ищцовото дружество за процесния период за жилищен имот
(къща с дворно място) с административен адрес гр. (адрес). С оглед
естеството на имота приложение следва да намери чл. 23, ал. 1 т. 3 от Общите
условия, където е посочено, че показанията на водомерите на водопроводни
отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м два пъти годишно – за водомери
на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ
зазимяване…“.
Основният спорен въпрос между страните по делото е дали ответникът
е изразходвал претендираното количество вода от 1 151 куб. метра за
периода от 27.02.2019 г. до 27.03.2019 г.
От представеното извлечение от електронно досие на абонат № 232269
- Г. СТ. Г. по партида № ********* е видно, че за предходните 9 месеца,
начисленото количество потребена в имота вода е средно между 7 и 16 куб. м.
месечно. За целия период на ежемесечно отчитане - от 06.2018 год. до 03.2019
год. лицето извършвало електронното отчитане (М.М.Й.) е отразило, че
вписаните показания на водомера представляват реален отчет. Видно от
заключението на съдебно – техническата експертиза в имота на ответника е
налична само една дворна чешма. През захранващата имота водопроводна
тръба на денонощие могат да преминат 24,6 куб. м. вода или 688,8 куб.м. вода
за 28 дни. Количеството от 1151 куб.м. вода не може да премине през
тръбопроводната арматура непосредствено преди техническото средство,
5
което измерва потребената вода в имота на ответника. Количеството от 1151
куб.м. вода може да премине в имота на ответника при напълно срязана
захранваща тръба, за каквото срязване по делото и в имота няма данни и не
може да бъде отведено от съществуващата в имота септична яма, която не е в
състояние да побере такова количество вода.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест не установи, че претендираното количество вода в
размер 1 151 куб. м. е доставено и използвано от ответника. Представените по
делото фактура, извлечение от електронно досие на абоната, лихвен лист, са
едностранно съставени документи от ответното дружество и притежават
формална доказателствена сила и не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те също
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от
ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти.
Следва да се има предвид още, че съгласно разпоредбата на чл. 35 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за
период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от
шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един
месец, /както е в настоящия случай/, операторът ежемесечно начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление.
В настоящия случай въззивният съд счита, че за твърдението на ищеца,
че количеството вода по фактура № **********/28.03.2019 г. не съставлява
потребление за посочения в нея период от време, а представлява изравняване
на потребление, но без да е посочен периода, за който се прави това
изравняване не са представени доказателства. Поради това въззивният съд
приема, че липсва основание да се приеме, че ответникът е потребил в обект -
къща с дворно място с административен адрес гр. (адрес) за периода от
27.02.2019 г. до 27.03.2019 г. претендираните от ищеца 1151 куб. метра вода и
следователно предявените установителни искове се явяват неоснователни и
6
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото (дружество) да заплати на Г. СТ. Г.
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260335/16.07.2021г., постановено по
гр.д. № 1154/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА (дружество), с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
(адрес) да заплати на Г. СТ. Г., ЕГН ********** от (адрес) направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7