№ 38321
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20251110110048 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление на К. Н. Н. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. В. М. въз основа на издаден на 28.09.2023г.
запис на заповед за сумите от 9500лв. – главница, и 1635,51лв. – мораторна лихва за периода
от датата на предявяване - 24.11.2023г. до датата на заявлението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк.
дело № 1/2004г., ОСТК на ВКС, което не е загубило своето значение и при действието на
ГПК от 2007г., предвид принципно еднаквата същност и цел на заповедното производство и
производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
реда на чл. 237 ГПК (отм.), не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата
върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на
молбата за издаване на изпълнителен лист. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в
представеното изпълнително основание. При издаването на изпълнителен лист съдът не
може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т. ч. и
акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен
лист закъснителни лихви. В производството по издаване на изпълнителен лист не могат да
бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън
изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която
съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките
на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни)
лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
Отнесено към заповедното производство, това означава недопустимост за издаване на
заповед за изпълнение за лихвите върху сумата по записа на заповед, изтекли до датата на
заявлението по чл. 417 ГПК. В този смисъл е и Определение № 203/11.03.2010г. по ч. т. д. №
15/2010г., II ТО на ВКС.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 1635,51лв.,
представляваща мораторна лихва върху главното вземане.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 60041/19.02.2025г. на К. Н. Н. за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. В. М. за сумата от 1635,51лв. –
мораторна лихва върху главницата по записа на заповед.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
1
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2