Решение по дело №796/2019 на Окръжен съд - Перник

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 122

гр. Перник, 15.04.2020 г.

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕДОДИ ВЕЛИЧКОВ
	ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
	АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА

като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова                            в. гр. д. № 796 / 2019 по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,  чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по  въззивна жалба подадена

ОТ: „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД ЕИК113012360 представлявано от инж. Л.В.С., в качеството му на Изпълнителен директор, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е.М.,

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1373 от 09.10.2019 г. постановено по                   гр. дело № 7885 / 2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като  неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото било установено безспорно, наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.

От приетите по делото, ангажирани от ищеца писмени доказателства се установявало, че представените ОУ са одобрени от ДКЕВР, публикувани са в един местен и един централен ежедневник, съгласно разпоредбите на чл.150, ал.1 и.2 от Закона за енергетиката.

От съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, се установявал размера на претендираните с исковата молба суми, както и че разпределението на топлинната енергия е коректно, в съответствие с нормативната база за всеки един от отоплителните сезони, които формират задължението на ответника, както и че начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени и че разпределената топлинна енергия е на база реални отчети от общия топломер в сградата-етажна собственост, където се намира процесния топлофициран недвижим имот и индивидуалните разпределителни уреди и водомери в имота на ответника, като е изчислил реалния размер на задължението на ответника, за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия.

От представеното писмо на дирекция „местни приходи, отдел „Местни данъци и такси” към Община Перник, както и заверено копие на данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ се установявало право на собственост върху топлофицирания недвижим имот, за който се претендират дължимите суми от лицето Л.К.К.. Макар данъчната декларация да не била законово предвиден способ за доказване право на собственост, съгласно установената практика на съдилищата в България, била индиция за съществуването на право на собственост, още повече, че в приложеното писмо на Дирекция „Местни приходи”, Отдел „Местни данъци и такси” към Община Перник и заверено копие на Данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ е посочено, че ответника Л.К.К. е декларирала 1/2 ид.част от правото на собственост, върху имота, за който се претендират дължимите суми. В тази връзка сочат и  Решение №263 от 12.07.2019 г. на Окръжен съд-Перник.

Ответната страна представи в открито съдебно заседание и бракоразводно решение №23 от *** по ГД 4206/2005г.от което е видно че процесния имот е бил в режим на СИО.

По делото от страна на дружеството бил представен акт за сключен граждански брак №*** видно от който брака не бил прекратен и ответника отговарял солидарно за задълженията през процесния период. Съда неправилно бил възприел в мотивите си, че брака е прекратен и след като имота е предоставен за ползване от К.Й.К., ответницата не дължала претендираните суми от дружеството, тъй като процесния топлофициран имот бил семейна имуществена общност. Спрямо ответниците възниквала по силата на закона солидарност, на основание на която кредиторът може да иска изпълнение, включително и принудително от двамата съпрузи, независимо от това, кой лично е договарял.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на въззивна жалба страна е подала отговор на въззивната жалба. С който моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, като неоснователни, тъй като по делото не били представено доказателства удостоверяващи правото на собственост или вещно право на ползване на ответницата, върху процесния топлоснабден имот. Видно от представените по делото доказателства брака между ответницата и съпругът и К.Й.К. бил прекратен с влязло в сила на 04.03.2006г. Решение от *** по гр.д. № 4206  /2005г. по описа на ПРС, поради което семейната имуществена общност се превърнала в обикновена съсобственост при равни части ½ ид.ч. и повторно сключения между тях брак не променял тази съсобственост.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество на спора.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва, назначен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК особен представител адв. Х. оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, по подробно изложените съображения дадени в отговора на въззивната жалба.

Моли за задължаване на ответника за внасяне на определения й хонорар пред въззивна инстанция, алтернативно моли за присъждане на определеното и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция и издаване на изпълнителен лист за принудителното му събиране.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

От приложеното ч.гр.дело на РС-Перник било видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 1231.75 лв. неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която  сумата 1083.62лв. главница за периода 01.05.2016-30.04.2017г.; сумата 148.13лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 08.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата ю, считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2018г. по ч.гр.д № 04524 / 2018г. ПРС до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установявало, че съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. 

Въз основа на приетото като писмено доказателство уведомление от Директора на Дирекция „Местни Приходи и такси“ се установявало, че: по  декларация по чл.14 ЗМДТ за имота  -жилището е декларирано в режим СИО на името на ответницата и съпруг  К.Й.К. ЕГН **********

Отбелязал е, че от приетото по делото – решение №  23 от *** по гр.дело № 4206 / 2006г. – влязло в сила 04.03.2006г.- се установявало, че към дата на влизане в сила на решението, топлофицираното жилище, представляващо семейното жилище – се дава за ползване на съпруга К.Й.К. ЕГН **********, който бил и натоварен с родителските права върху децата.

Посочил е, че ответницата не се явява собственик/ ползвател на имота.

Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4524/ 2018г. по описа на  Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство, издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415, ал.2 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на иск, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Отбелязал  е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във вестник „Новинар“ от 29. 04. 2008г. и те регламентират съдържанието на правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя /собственика или ползвателя на топлофицирания имот/.

Обосновал, е че тъй като в случая ответницата не живеела в това жилище то нямала задължение да плаща консумативите по него за процесния исков период от 01.05.2016г-30.04.2017г., поради което и в съответствие с ТР 2/2017 на ОСГТК на ВКС ответницата недължала претендираната от ищеца сума в пълен размер, поради което исковата претенция била отхвърлена изцяло.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4524 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415, ал.2 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на иск, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, извършвайки и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства  Пернишкият окръжен съд намира следното :

Основните доводи в подадената въззивна жалбата от ищеца в първоинстанционното производство са, че исковата претенция била доказана, тъй като независимо от представеното бракоразводно решение № 13 от *** по гр.д. № 4206/2005г., видно от представения акт за граждански брак № *** процесния имот бил в режим на семейна имуществена общност.

Неправилно Районен съд Перник бил интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че брака е прекратен и след като имота е предоставен на К.Й.К., ответницата не дължала претендираните суми на дружеството. Видно било от приложените по делото доказателства, че ответницата и К.Й.К. са съпрузи, а процесния имот бил семейна имуществена общност. Спрямо ответницата възниквала по силата на закона солидарност, на основа на която кредиторът можел да иска изпълнение, включително и принудително и от двамата съпрузи, независимо от това кой лично е договарял.

Действително видно от заверено копие на Данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ е посочено, че ответника Л.К.К. е декларирала 1/2 ид.част от правото на собственост, върху имот находящ се в ***.

С Решение № 23/*** по гр.д. №  4206 / 2005г. по описа на ПРС влязло в законна сила на 04.03.2006г., е бил прекратен сключения между ответницата  Л.К.К. и  К.Й.К., като семейното жилище находящо се в *** оставало в обикновена съсобственост между страните и се предоставяло за ползване на съпруга К.Й.К., тъй като на него били предоставени и родителските права върху децата.

 Видно от удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от 19.08.2019г., на *** ответницата Л.К.К. и К.Й.К. сключили граждански брак.

Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че за процесния период 01.05.2016г - 30.04.2017г., ответницата Л.К.К. е съсобственик на ½ ид.ч. от посочения в исковата молба топлоснабден имот находящо се в ***.  Тъй като с прекратяването на първоначално сключения между нея и К.Й.К. граждански брак, с оглед разпоредбата на чл.26 от СК/отм./ имуществена общност по време на брака е  била прекратена и върху процесния топлоснабден имот е възникнала обикновена съсобственост между бившите съпрузи. Със сключването на нов брак на *** обикновена съсобственост върху процесния топлоснабден имот, между бившите/настоящия съпрузи Л.К.К. и  К.Й.К. не се е трансформирала отново в семейна имуществена общност предвид липсата на предпоставките на разпоредбата на чл. 19 от СК /отм./, но това не води до извода, че не са налице предпоставките на чл. 36, ал. 2 вр. с чл. 15 от СК, тъй като жилището е било използвано за семейни нужди през процесния период, поради което и във външните им отношения дължат солидарно заплащането на „режийните“ разходи във връзка с използването на семейното жилище.

 Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от СК, респ. чл. 25, ал.2 СК (отм.)., за задължения, които са за нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно, поради което спрямо Топлофикация същите дължат солидарно заплащане на задълженията за доставяне топлинна енергия до семейното жилище и е в право на кредитора да избере спрямо кой от двамата длъжници, ще насочи претенцията си за заплащане на доставена и потребена топлинна енергия.

Следователно жалбата се явява основателна, поради което така постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено ново решение с което да бъде признато за установено спрямо ответницата Л.К.К., че дължи на ищеца „Топлофикация Перник“ АД изцяло претендираната стойност в общ размер на 1231.75 лв. от който сумата в размер на 1083.62 лв. - за доставена, но незаплатена топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер 148.13 лв., за периода от 10.07.2016 г. до 08.06.2018 г., в едно със заканената лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК

С оглед изхода на спора, до колкото няма въведено оплакване от въззиваемото дружество за неправилност на първоинстанционното производство в частта за разноските съдът на осн чл. 269 от ГПК не дължи произнасяне.

С оглед резултата от обжалването и частичното уважаването на въззивната жалба на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, направените в хода на въззивното производство, но доколкото няма направено искане на осн. чл. 81 от ГПК съдът не дължи произнасяне

На основание чл. 280, ал.2, предл. 1^-во от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от изложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 ОТМЕНЯ Решение № 1373 / 09.10.2019г. по гр.д. № 7885 / 2018 г.  по описа на Районен съд – Перник, ИЗЦЯЛО като вместо това постановява: ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.К. ЕГН ********** *** ЧЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор, сумата в общ размер от 1 231.75 лв. / хиляда двеста тридесет и един лева и 75 ст./  от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 1083.62 лв. доставена да топлоснабден имот находящ се ***, с абонатен номер № *** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 148.13 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 08.06.2018 г., ведно със законната лихва забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, а именно 29.06.2018г. за които суми е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 3389 /02.07.2018г. по ч.гр. д. № 4524/2018 по описа на ПРС, до окончателното изплащане на сумите.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.