Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия
Трендафилов въззивно гражданско дело № 16127
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 448819 от 11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 21546/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 118 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.С.Ц. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми:
2800.56 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ”Дружба-I”,
бл. ******; 69.04 лв. – главница за
дялово разпределение; 403.43 лв. - обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2014 г. до 22.12.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 09.01.2017 г., до окончателното й изплащане, за които
суми в производството по ч. гр. д. № 1058/2017 г. по описа на СРС, ГО, 118
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
главният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3252.38 лв.,
а искът за лихва за разликата до пълния предявен размер от 472.07 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.и.”
ООД.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са отхвърлени, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С."
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно съдебно-техническата
експертиза имало сума за възстановяване, като с тази сума били погасени стари
задължения. Първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че
съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ на ищеца, месечната дължима сума на купувача се
формирала въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и
действащата за периода цена на топлинната енергия. С оглед на изложеното,
сумите за топлинна енергия за процесния период били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон били изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ето
защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а предявените
искове - да бъдат уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата Р.С.Ц. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба на "Т.С."
ЕАД.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Р.С.Ц., чрез адв. Д.Д.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното
решение в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че ответникът не дължал сумата в претендирания от ищеца размер, тъй като не
ползвал соченото количество топлинна енергия. Извършеното дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сградата било извършено неправилно,
като всички суми били некоректно завишени. Неправилно били начислени претендираните
суми по отношение на компонентите – топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за БГВ,
мощност, както и топлинна енергия за общи части на сградата. Всички
претендирани суми по тези компоненти били неправилно завишени и не отговаряли
на реално ползваната от ответника топлинна енергия. Ето защо се иска от
въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част, а предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач „Н.и.” ООД не изразява становище по въззивните жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Доказано
е също така, че към процесния период ответникът Р.С.Ц. е била собственик на
процесния апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. ”******, с аб. № 062219
- това обстоятелство се установява от приложените по делото докуметни, а
именно: Нотариален акт № 137, том I, рег. № 2402, дело № 127 от 2016 г., за покупко-продажба
на недвижим имот, видно от който на 19.08.2016 г. ответникът е продала
собствения си недвижим имот. Ето защо, въз основа на доказателствата по делото,
следва да се приеме, че ответникът Р.С.Ц. се явява потребител на топлинна
енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е
необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Следователно тя е задължено лице за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150
ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет
на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, както е
приел и първоинстанционният съд.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство е служебно
известно на съда. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът Р.С.Ц. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема
за доказано съществуването на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди между ищеца и ответника Р.С.Ц. с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и
в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото
лице-помагач „Н.и.” ООД.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, се установява,
че начисляваните суми за топлоенергия за процесния апартамент и за исковия
период – 01.12.2013 г. до 01.04.2016 г. в технически аспект /методология,
алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на
действащата към процесния период нормативна уредба /като са съобразени
обстоятелствата, че: в имота е имало две отоплителни тела с монтирани
разпределители на топлинна енергия, по които са направени отчети; за имота не е
начислена топлинна енергия от отоплителни тела в общите части като дял за
имота; за имота е начислен разход за топлинна енергия за отопление от сградна
инсталация; изчислена и начислена е и топлинна енергия за подгряване на вода за
БГВ на база отчет по един водомер; от допълнително представени на вещото лице
документи за извършени метрологични проверки на топломера, монтиран в АС, се
установява, че за времето на процесния период топломерът е преминавал
метрологични проверки. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин
по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество.
В
този смисъл, неоснователни са възраженията на жалбоподателя Р.Ц. за неправилно
изчисление и за това, че не било доказано топлинната енергия да възлиза именно
на твърдяната от ищеца стойност. Отделно от това, докато е траело изслушването
й, съдебно – техническата експертиза не е била оспорена, нито е било поискано
назначаването на допълнителни или повторни заключения. На следващо място следва
да се отбележи, че заключението на приетата от първоинстанционния съд експертиза
е достатъчно пълно и ясно и не възниква никакво съмнение за неговата
правилност.
По
отношение на дължимия размер на претендираната главница настоящият съдебен
състав приема, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
съдебно – техническата експертиза, тъй като то напълно
кореспондира с останалите данни по делото, като съгласно същото за периода от
01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. стойността на топлинната енергия възлиза на 2800.56
лв., а претендираните суми за разход за отчитане на уредите за дялово
разпределение възлизат в размер на 69.04 лв.
Доколкото
ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в горепосочените размери
и при липсата на самостоятелни оплаквания срещу първоинстанционното решение в
частта му по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приема, че акцесорната претенция за
периода от 31.01.2014 г. до 22.12.2016 г. се явява основателна за размера от 403.43
лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия.
В
този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение
за забава са основателни до горепосочените размери и за периодите, посочени в обжалваното
решение.
Ето
защо въззивните жалби се явяват неоснователни, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход на спора страните нямат право на разноски за въззивното
производство, тъй като и двете жалби се отхвърлят.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 448819 от 11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 21546/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 118 – ти състав.
Решението
е постановено при участието на привлечено от „Т.С.“ ЕАД трето лице-помагач „Н.и.”
ООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/