№ 269
гр. С.З., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901306 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 79, от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от „У.Б.“ АД – гр.С. срещу Б. Н. В. от
гр.С.З. с цена на иска 24 698,03 евро.
В исковата молба е изложено, че на 12.06.2012г. в гр.С.З., ищецът -
кредитор е сключил с кредитополучателя Н.М.А., ЕГН **********, от гр.С.З..
***, Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
460/0015/15066822 от 12.06.2012г. (договора за кредит), по силата на който
договор Банката е предоставила на Кредитополучателя банков потребителски
кредит в размер на общо 12 280,00 евро. Сочи се, че предоставеният кредит е
усвоен от кредитополучателя изцяло на 13.06.2012г., чрез превод на сумата по
кредита, извършен от кредитора по банковата сметка на кредитополучателя,
посочена в договора за кредит. Изложено е, че по силата на сключения
договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да погаси (заплати) на
кредитора отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, на месечни
погасителни анюитетни вноски (включващи главница плюс лихва), дължими
ежемесечно на 7-мо число от съответния месец, съгласно погасителен план -
неразделна част от договора за кредит, с краен срок за пълно и окончателно
погасяване на кредита - 12.06.2022г., съгл. чл.7 от договора за кредит.
Сочи се, че на 18.06.2012г. кредитополучателят Н.М.А., ЕГН
1
**********, е починал, като след смъртта му призовани към наследяване по
закон, на осн. чл.5, ал.1 от ЗН, са били трите негови дъщери - Х.Н.А., ЕГН
**********, Д.Н.К., ЕГН **********, и ответницата Б. Н. В., ЕГН
********** - видно от Удостоверение за наследници изх.№3176/02.06.2015г.
на Община С.З..
Първата от тях - Х.Н.А. (по мъж - Г.), ЕГН **********, е извършила
изричен отказ от наследството на своя баща по реда на чл.52 във вр. с чл.49,
ал.1 от ЗН, вписан в специалния регистър под №82/20.09.2012г. - съгласно
Удостоверение изх.№4985 от 20.09.2012г. на Районен съд - С.З..
Втората от тях - Д.Н.К.. ЕГН **********, също е извършила изричен
отказ от наследството на своя баща по реда на чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от
ЗН, вписан в специалния регистър под №83/21.09.2012г. - съгласно
Удостоверение изх.№5025 от 21.09.2012г. на Районен съд - С.З..
Третата от тях - ответницата Б. Н. В.. ЕГН **********, не е извършвала
изричен отказ от наследството на своя баща, като съгл. чл.53 от ЗН изричните
откази на сестрите й от наследството са уголемили дела й, като са я
превърнали в единствен наследник, призован към наследяване по закон на
починалия неин баща. Същевременно, съобразно трайната съдебна практика,
наследството не се придобива автоматично, а едва с приемането му, което
може да е изрично (по реда на чл.49, ал.1 от ЗН) или мълчаливо (по реда на
чл.49, ал.2 от ЗН), като приемането на наследството произвежда действие от
открИ.ето му, съгл. чл.48 от ЗН. Посочва се, че на ищеца не е известно дали
ответницата е извършила изрично приемане на наследството по реда на чл.49,
ал.1 от ЗН, но счита, че в настоящия случай е налице мълчаливо приемане на
наследството по реда на чл.49, ал.2 от ЗН.
Заявено е, че в настоящия случай, от представените с исковата молба
писмени доказателства се установява, че след смъртта на наследодателя, на
20.08.2018г. ответницата Б. В., в качеството си на единствен призован към
наследяване по закон наследник на починалия свой баща, се е разпоредила
чрез покупко-продажба с правото на собственост върху два недвижими имота
- земеделски земи, находящи се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци.
обл.Видин, придобити по наследство от нейния наследодател, като е продала
същите на трето лице с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 20.08.2018г. - Акт №71, том III, рег.№2537, дело №419 от 2018г. по
2
описа на нотариус Р.К., peг. №546. с район на действие Районен съд - гр.Б.,
вписан в СВ - Б. с вх.рег.№1516/20.08.2018г., Том 4, Акт №142. Сочи се, че
Видно от цитирания нотариален акт, представен с исковата молба,
ответницата е продала на трето лице недвижими имоти, придобити от нея по
наследство, като е удостоверила пред нотариуса качеството си на единствен
наследник по закон и единствен собственик на продадените имоти с
представянето на посочените по-горе Удостоверение изх.№4985 от
20.09.2012г. и Удостоверение изх.№5025 от 21.09.2012г., издадени от
Районен съд - С.З., удостоверяващи изричните откази на сестрите й от
наследството на починалия техен баща. Ищецът счита, че следва безспорният
извод, че ответницата се е разпоредила с имущество, придобито по
наследство именно от починалия неин баща.
Твърди се, че ответницата Б. В. е извършила действия на разпореждане
с наследствено имущество, които по несъмнен начин установяват
извършеното от нея по реда на чл.49, ал.2 от ЗН мълчаливо приемане на
наследството, останало след смъртта на нейния баща Н.М.А., починал на
18.06.2012г. Изложени са аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.48 от
ЗН, приемането на наследството поражда действие от открИ.ето му, т.е. от
момента на смъртта на наследодателя (чл.1 от ЗН), а съгласно разпоредбата на
чл.60 от ЗН - наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Според ищеца, в настоящия случай ответницата Б. В. е единствен наследник
по закон, приел наследството, останало след смъртта на наследодателя
Н.М.А., поради което същата отговаря към кредитора-ищец за изпълнението
на цялото задължение на наследодателя, поето от последния в качеството му
на кредитополучател по договора за кредит, считано от 18.06.2012г. - датата,
на която наследодателят е починал и на която е открито наследството, поради
което същата е пасивно легитимиран ответник по настоящия иск.
Твърди се, че от датата на открИ.е, респ. приемане на наследството от
ответницата Б. В., и до настоящия момент, последната не е заплащала на
ищеца никакви дължими суми за погасяване на задълженията по договора за
кредит. Първоначално, след смъртта на кредитополучателя Николай Андреев,
за периода от сключването на договора за кредит (12.06.2012г.) до
06.02.2014г., задълженията по договора за кредит са били погасявани с
парични средства, налични по банковата му сметка, по която кредитът е бил
3
усвоен. След изчерпването на тези налични парични средства и поради
липсата на плащания от страна на ответницата за погасяване на задълженията
по договора за кредит, същата трайно е изпаднала в забава за погасяване на
дължимите към ищеца суми, считано от 07.02.2014г., която забава
продължава и понастоящем.
Заявено е, че поради трайно продължаващата забава на ответницата за
погасяване на дължимите към ищеца суми и на основание чл. 17 от договора
за кредит, вземането на Банката по същия може да бъде обявено за изцяло
предсрочно и незабавно изискуемо, дължимо и платимо, поради пълно или
частично неплащане, на което и да е парично задължение по кредита, като
ищецът моли да се приеме, че с връчването на настоящата искова молба
ищецът отправя изричното си волеизявление до ответницата за обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита, считано от датата на връчване на
исковата молба, от която дата вземането става изцяло изискуемо в пълен
размер преди настъпването на падежа - 12.06.2022г., определен в чл.7 от
договора за кредит.
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди Б. Н. В., ЕГН
**********, в качеството й на единствен наследник по закон на Н.М.А., ЕГН
**********, б.ж. на гр.С.З., починал на 18.06.2012г. - кредитополучател по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
460/0015/15066822 от 12.06.2012г., да заплати на “У.Б.” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***, пл. ***, с ЕИК ***, сумата в общ размер на 24
698,03 евро, както следва: сума в размер на 10 879,42 евро - главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на настоящата искова молба в съда до окончателното и изплащане, и сума в
размер на 13 818,61 евро - дължими лихви по договора за кредит, от които
лихва върху редовна главница в размер на 435,18 евро, начислена за периода
от 07.03.2014г. до 09.08.2014г. вкл., и лихва за просрочена главница в размер
на 13 383,43 евро, начислена за периода от 07.02.2014г. до 19.08.2021 г. вкл.
Претендират се направените по настоящото дело разноски.
Посочена е банкова сметка, по която ответникът може да плати
исковата сума.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения
на ответницата особен представител адв.Д. Т. С., с който взема становище по
4
предявения иск.
Посочва, че кредитополучателя е починал пет дни след като е усвоил
кредита в размер на 12 280 евро. Сочи се, че за обезпечение на кредита
банката е приела като залог изплащане на обезщетение от неговия
работодател /неизвестно кой/ сума в същия размер - т.8.1 от договора за
кредит. По твърдението на ищеца в ИМ плащания по кредита са постъпвали
по кредитната сметка до 06.02.2014 год.,а от 07.02.2014 год. Н.М.А., а в
случая и ответницата са изпаднали в забава, която продължава и до момента,
т.е. до средата на 2021 год. съгласно чл.17 от договора за кредит. Изложено е,
че като доказателства по делото са представени отказите от наследство на
другите две сестри - от 20 и 21 септември 2012 год. Посочва се, че когато са
направени тези откази наследниците на кредитополучателя не са имали
представа, че в наследството, за което няма данни какво е, има и пасив -
кредит. Това е било споразумение между сестрите. А защо не са знаели, че
има и кредит, това се доказва от факта, че до 06.02.2014 год., кредитът е бил
обслужван. Предполага се, че бившия работодател е преустановил плащането
на дължимата сума от 12 280 евро, която служи като обезпечение пo кредита,
като е разбрал, че този на когото дължи е отишъл на по хубаво място.
Според ответника, възниква основателен въпрос - защо банката не
потърси третото задължено лице по залога за обезпечаване на кредита, след
като тази сума се дължи по силата на присъдено нещо. За да приемат като
залог определена сума, която ще се получава в бъдеще, това значи, че има
влязло в сила решение. Ответникът задава въпроса къде е то и кой е
задълженото лице. Счита, че в противен случай банката е отпуснала
необезпечен кредит.
Отбелязано е, че от 06.02.2014 год. – датата, от която се установява
забава в плащането по кредита и датата на депозиране на исковата молба са
изминали повече от седем години и в тази връзка ответникът се позовава на
чл.110 от ЗЗД, като счита, че предявеният иск е недопустим поради изтекла
давност, а образуваното търговско дело следва да бъде прекратено с всички
законови последици от това.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
прави уточнения и допълнения, както и взема становище по възраженията
срещу предявените искове.
5
За неоснователно намира искането за прекратяване на производството.
Заявява, че е безспорно в съдебната практика и правната теория, че
погасителната давност е институт на материалното право, а въпросът за
изтеклата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е такъв по съществото на
делото и по основателността на иска, като той е неотносим към
предпоставките за упражняване на правото на иск (допустимостта на иска).
Счита, че направеното възражение за изтекла погасителна давност е
частично основателно, във връзка с което по-долу прави изменение на
предявените искове по реда на чл.214. ал.1. предл. второ от ГПК - като изменя
искането си, без да изменя основанието на исковете, както и прави
доказателствено искане във връзка с това.
Заявява, че по всички възражения на ответника ще вземе становище
след приключване на съдебното дирене, в хода по съществото на делото.
Във връзка с направеното с отговора възражение за погасителна
давност, което счита за частично основателно, и на осн. чл.214, ал.1, предл.
второ от ГПК, без да изменя основанието на предявените искове, изменя
искането си, както следва:
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди Б. Н. В., ЕГН
**********, в качеството й на единствен наследник по закон на Н.М.А., ЕГН
**********, б.ж. на гр.С.З., починал на 18.06.2012г. - кредитополучател по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
460/0015/15066822 от 12.06.2012г., да заплати на “У.Б.” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***, пл. “Света Неделя" №7, с ЕИК ***, сумата в
общ размер на 24 698,03 евро, както следва: сума в размер на 10 879,42 евро -
главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното и
изплащане, и сума в размер на 13 818,61 евро - дължими лихви по договора за
кредит, от които възнаградителна лихва (лихва върху редовна главница) в
размер на 1 021,30 евро, дължима за периода от 20.08.2018г. до 19.08.2021г.
вкл., и лихва за забава (лихва за просрочена главница) в размер на 12 797.31
евро, дължима за периода от 20.08.2018г. до 19.08.2021 г. вкл.
Претендира направените по настоящото дело разноски.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в
който е заявено от особения представител на ответницата, че приема
6
направеното изменение на иска, както и исканията по доказателства.
Изложено е, че застрахователната полица и договорът за залог са
неразделна част от договора за кредит и те го обезпечават, както е в случая -
смърт на кредитополучателя, ако не на 100%, то поне на 80%, ако ищецът е
реагирал на време. Посочва се, че той реагира седем години,след като по
сметката е получено последното плащане - 07.03.2014 год. и девет години
след като длъжникът е починал!? Затова счита, че следва да бъде приложено и
кредитното досие, за да се проследи каква кореспонденция е имало между
този, който предоставя залога, в размер на отпуснатия кредит /от къде са тези
суми, които трябва да са налице, т.е. те да са присъдени със сила на съдебно
решение в полза на длъжника/, застрахователната компания и банката.
Не на последно място се сочи да си представим хипотезата, че
кредитополучателят няма наследници - кого трябваше да потърси банката?
Намира, че е следвало да се удовлетвори от залога и от предвиденото в
застрахователната полица.
А що се отнася до мнението на ищеца, че искането за прекратяване на
делото поради изтекла давност е неоснователно и че това следвало да се
посочи в съдебно заседание, се заявява следното: когато на искова молба се
дава отговор в месечен срок, законът задължава да бъдат посочени всички
факти-доказателства и обстоятелства, които са от значение за изхода на
делото. Сочи се, че ако се позова на изтекла давност в съдебно заседание,
когато това е констатирано още с прочита на исковата молба, дали ще бъде
уважено от съда?
Съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 12.06.2012г., между страните по
настоящото производство е сключен Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице, въз основа на който „У.Б.” АД е предоставило на Н.М.А.
кредит в размер на 12 280, 00 EUR /дванадесет хиляди двеста и осемдесет
евро/. На 13.06.2012г. по сметката на кредитополучателя е получена сума в
размер на 23 946, 00лв. /равностойността на 12 280, 00 евро/, т. е. кредитът е
усвоен. Съгласно погасителния план към договора за кредит, същият е
следвало да бъде погасен в срок от 10 години - 119 анюитетни /равни/ вноски
по 162,95 евро и последна вноска - 170, 16 евро или равностойността им в
лева.
7
Съгласно Удостоверение за наследници с изх. 3176 /02.06.2015г. на
Община С.З., на 18.06.2012г. кредитополучателят е починал, като е оставил за
наследници Х.А., Д.К. и Б. /В./ З..
Първите две са извършили изричен отказ от наследство.
От заключението на ССЕ се установява, че сумата която ищецът е
превел на кредитополучателя Н.М.А. - по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 460/0015/15066822 от 12.06.2012г. е в размер на
23 946, 00лв. /равностойността на 12 280, 00 евро/, кредитът е усвоен на
13.06.2012г., т. е. със сумата е дебитирана личната разплащателна банкова
сметка на кредитополучателя в „У.Б.” АД с *** - ***70001517750708; Към
18.06.2012 г. сумата е била в размер на 4 043, 90лв., калкулирани са такса за
администриране на кредит - 324, 24лв. и такса за поддръжка и обслужване -
228, 17лв., изтеглени на АТМ /банкомат/ - 1 400, 00лв. и операции по разчети
- 19 099, 69лв.; На 14.06.2012г, по банковата сметка е постъпила сума в
размер на 1 150, 00лв. /вътрешнобанков превод/, вероятно трудово
възнаграждение, на 26.06.2012г. - сума в размер на 171, 36 лв., впоследствие
няма други постъпления /не са внасяни суми/.; С наличните парични средства
по банковата сметка ежемесечно са погасявани падежиралите вноски
/главница и лихви/ като последното плащане е на дата: 07.02.2014г., с което
частично са погасени вноска по главница - 48,55евро и вноска договорна
лихва - 75,63евро. Видно от счетоводните записвания относно обслужване на
сметката на ответника,платената главница е в размер на 1 400, 58евро /2745,
12лв./, респективно остатък по главница -. 10879,42евро, платената договорна
лихва е в размер на 1 585, 73евро, т. е. неиздължената сума е в размер на
4585,07евро; Размерът на дължимите погасителни вноски за главница за
периода от 07.02.2014г. до 19.08.2016г. вкл. - съгласно погасителния план към
договора за кредит е 2 375, 75 евро като към датата на исковата молба и към
датата на заключението същите не са заплатени. Размерът на дължимите
погасителни вноски за главница за периода от 20.08.2016г. до 20.08.2021г.
вкл. - съгласно погасителния план към договора за кредит е 6878,43 евро като
към датата на исковата молба и към датата на заключението същите не са
заплатени; Размерът на дължимите погасителни вноски за главница за
периода от 21.08.2021 г. до 12.06.2022г. вкл. - съгласно погасителния план
към договора за кредит е 1 625,24 евро като към датата на исковата молба и
към датата на заключението същите не са заплатени; Размерът на дължимите
погасителни вноски за възнаградителна лихва върху редовна главница) за
периода от 20.08.2018г. до 19.08.2021 г. вкл. - съгласно погасителния план
към договора за кредит е 1 009,76 евро като към датата на исковата молба и
към датата на заключението същите не са заплатени; Размерът на дължимата
лихва за забава (лихва за просрочена главница), съгл. чл. 4. 2 от договора за
кредит /надбавка от 10%/ за периода от 20.08.2018г. до 19.08.2021 г. вкл. е
както следва: за вноски с падеж: 07.02.2014г. до 19.08.2021 г. вкл., 4 700, 29
евро; за вноски с падеж: 20.08.2016г. до 19.08.2021 г. вкл, - 3 493, 62 евро.
8
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието
на твърдяното с исковата молба облигационно отношение между банката –
ищец и наследодателя на ответницата Н.М.А., произтичащо от договор за
банков кредит, на физическо в размер на 23 946, 00лв., а последния е поел
задължението да го връщана 119 анюитетни /равни/ вноски по 162,95 евро,
съгласно погасителен план, като същият е следвало да бъде погасен в срок от
10 години.
Налице е и материално-правна легитимация на ответницата да отговаря
за задълженията, произтичащи от договора за кредит, т.к. съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават, а съгласно ал.2 наследниците, които са придобили
наследството по опис отговарят само до размера на полученото наследство.
По силата на чл.49 от ЗН приемането на наследството може да стане
изрично – чрез писмено заявление до районния съдия, или мълчаливо, чрез
конклудентни действия – когато наследникът извърши действие, което
несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено
имущество, като между страните не се спори, че ответницата е приела
наследството на своята баща, кредитополучател чрез конклудентни действия,
тъй като се е разпоредила чрез покупко-продажба с правото на собственост
върху два недвижими имота - земеделски земи, находящи се в землището на
с.Черно поле, общ.Ружинци. обл.Видин, придобити по наследство от нейния
наследодател.
Налице е и фактическият състав на предсрочна изискуемост на кредита,
на който ищеца основава своите претенции.
Предсрочната изискуемост на кредита съставлява едностранно изменение
на договора за банков кредит, което се реализира при наличието на
определени обективни предпоставки чрез волеизявление на банката в тази
насока, което следва да е получено от длъжника, респ. неговите наследници.
Моментът на спиране на плащанията от страна на кредитополучателя, т.
е. преустановяване обслужването на кредита, не поставя начало на
погасителна давност в негова полза, тъй като – съгласно чл. 114
9
ЗЗД – давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В процесната хипотеза на осъдителна претенция на банката срещу ответника,
основана на предсрочна изискуемост на кредита,
погасителната давност започва да тече от момента на сигурното довеждане до
знание на длъжника /кредитополучателя/ на волеизявлението на банката
ищец. Предхождащо волеизявление от страна на банката липсва до
наследницата – ответник, като ищеца прави такова изявление с исковата
молба и се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, считано от
получаването на препис от нея от страна на ответника.
Съгласно съдебната практика, обективирана в реш.№ 139/05.11.2014 г. по
т.д.№ 57/2012 г. на ВКС в образуван по общия ред осъдителен исков процес
предявяването на иска има характера на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и длъжника бива уведомен за предсрочната
изискуемост с връчването на препис от исковата молба, която обективира
кредиторовото волеизявление в тази насока.
Това в случая е налице, поради което и съдът приема, че е настъпила
твърдяната от ищеца предсрочната изискуемост на кредита, която обуславя
ангажиране на отговорността на ответницата.
Неоснователно е направеното от пълномощника на ответницата
възражение за неоснователност на исковете, т.к. кредитът е бил застрахован.
Действително от доказателствата по делото са налице индиции за
наличието на застраховка на кредитополучателя, направена във връзка с
получения от него кредит.
Липсват данни обаче дали покрит застрахователен риск е бил смъртта на
кредитополучателя и дали банката е била бенефициент по договора за
непогасената част от кредита.
Дори обаче това да е така, наличието на застраховката не дава на
ответницата възражение за поредност при ангажиране на тяхната
отговорност.
Същата отговаря за задълженията, произтичащи от банковия кредит на
самостоятелно правно основание, а при наличието на съответното основание
би могла да ангажира отговорността на застрахователя по тази застраховка
извънсъдебно или в отделен процес.
10
Ето защо предявените искове за главница са основателни и следва да
бъдат уважени.
Основателно е възражението за погасителна давност направено от
назначения за особения представител адвокат на ответника по отношение на
дължимите лихви. Вземанията по тях са частично погасени, исковата молба е
предявена на 20.08.2021г., т.е. за периода преди 20.08.2018г. вземанията за
лихви са погасени по давност. Съответно за периода от 20.08.2018г. -
19.08.2021г. дължимата възнаградителна е в размер на 1009,76 евро, като иска
за възнаградителна лихва е основателен до предявения размер 435,18 евро и
следва да бъде уважен. Съответно за лихвата за забава, дължимата лихва за
забава за периода от 20.08.2018 – 19.08.2021г. е в размер на 4 700,29 евро,
съответно искът е основателен до този размер, като за разликата до пълният
предявен размер от 13 383,43 евро, следва да бъде отхвърлен, както сам сочи
и проц. представител на ищеца в последното съдебно заседание.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1
от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважения размер. С оглед на
представения списък по чл. 80 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
му заплати разноски върху уважената част от исковете в размер на 4401,22 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н. В., ЕГН **********, гр. П.**, в качеството й на
единствен наследник по закон на Н.М.А., б.ж. на гр.С.З., починал на
18.06.2012г. - кредитополучател по Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № 460/0015/15066822 от 12.06.2012г., да заплати на “У.Б.”
АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, пл. ***, с ЕИК ***,
сумата:
- 10 879,42 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до
окончателното и изплащане;
- 435,18 евро лихва върху редовна главница, начислена за периода от
20.08.2018г. - 19.08.2021г.;
- 4 700,29 евро лихва за просрочена главница, начислена за периода от
20.08.2018 – 19.08.2021г., като за останалия претендиран размер до 13 383,43
11
евро, за периода 07.02.2014 до 19.08.2018 г. отхвърля като погасена по
давност.
ОСЪЖДА Б. Н. В., ЕГН **********, гр. П.**, да заплати на “У.Б.” АД,
със седалище и адрес на управление гр. С., ***, пл. ***, с ЕИК ***, сумата
4 401,22 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П.
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
12