Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
4 С решение № .../10.11.2009 г. по г.д.№..../2009 г. на С. РС е осъдено „Е. 91”Е.-гр.С. да заплати на „М. Г.”О.- гр.Б. сумата 6 781.95 лв., представляваща незаплатена продажна цена по фактура № */19.9.2008 г., както и сумата 792.58 лв., представляваща направени разноски по делото. Недоволен от решението е останал „Е. 91”Е.-гр.С., което го обжалва като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се ,че съдията от една страна неправилно е приел, че сделката е търговска, а от друга страна твърди ,че има с ищцовото дружество трайни търговски взаимоотношения и съществува устна уговорка ,че сумата по процесната фактура следва да бъде заплатена до края на 2009 г. Твърди се ,че съдията не е обсъдил възражението, че не получавал нотариалната покана, посочена в исковата молба.Моли да бъде отменено обжалваното решение, като се претендират разноски по делото. Постъпил е отговор по въззивната жалба от „М. Г.”О.- гр.Б., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна. Твърди се ,че сделката между страните по делото е търговска продажба и се позовава на чл. 318 ТЗ. Пояснява се във връзка с твърдението в жалбата за нотариалната покана, че такава не е изпращана, че срокът на изпълнение е посочен във фактурата и че не съществува уговорка за продължаване на този срок. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В. окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното. С обжалваното решение С. РС се е произнесъл по повод исковата молба на „М. Г.”О.- гр.Б. против „Е. 91”Е.-гр.С. да заплати сумата 6 781.95 лв., представляваща незаплатена продажна цена по фактура № */19.9.2008 г. Твърди се ,че ищецът е доставил на ответника строителни материали, които е следвало да бъдат заплатени на 26.9.2008 г., което е записано във фактурата. Твърди се от ищеца, че до предявяване на иска ответникът не е платил исковата сума и не е загатнал дори за намерение да стори това. Поискано е да бъде осъден ответника да заплати исковата сума и разноските по делото. Ответникът по иска е взел становище, че е имал устна уговорка с управителя на ищцовото дружество да заплати сумата по фактурата до края на 2009 г. с оглед установените трайни отношения между тях. Твърдяно е ,че не е поканен доброволно да изпълни задължението си по фактурата. За да постанови решението си районният съдия правилно е приел, че между страните по делото е сключена търговска продажба, респ. търговска сделка по смисъла на чл. 318 ал.1 ТЗ, като излага подробни съображения, които ВТОС споделя. Правилно съдията е взел предвид обстоятелството ,че ответникът не оспорва процесната фактура ,както и това, че в качеството на купувач е получил описаните в документа стоки, за което и се е подписал. Съгласно чл. 327 ал. 1 ТЗ и във връзка с чл. 200 ал. 2 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената при получаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Както вече се посочи по-горе не се спори, че стоката е получена от купувача-ответник по делото, на 19.9.2008 г., като във фактурата изрично е посочено, че плащането следва да се извърши до 26.9.2008 г. В тази връзка по делото е безспорно установено, че страните са уговорили краен срок за плащане на стоката, като не се спори по делото също, че такова плащане не е извършено от ответника на ищеца. Възражението на ответника за това ,че страните имат устна уговорка да се извърши плащането до края на 2009 г., е било обсъдено от районният съдия и правилно последният е преценил, че то е недоказано. Същото оплакване е направено и пред виззивната инстанция и по същия начин в тази насока не се установява това обстоятелство. Още повече, към датата на провеждане на последното съдебно заседание е изтекла и календарната 2009 г., към края на която ответникът считаше ,че следва да плати паричното си задължение, но не се представят доказателства в тази насока. ВТОС напълно споделя изложените мотиви на районния съд, както и изводите му относно основателността и доказаността на претенцията и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивнÓта жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва „Е. 91”Е.-гр.С. да заплати на „М. Г.”О.- гр.Б. сумата с 521.28 лв., представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .../10.11.2009 г. по г.д.№..../2009 г. на С. районен съд. ОСЪЖДА „Е. 91”Е.-гр.С., ЕИК ...... ул.”Г. М.” № .... да заплати на „М. Г.”О.- гр.Б.,ЕИК ......, ж.к. И., Б.3Г., сумата с 521.28 лв., представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |