МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 40/ 25.11.2014 г. по НОХД № 307/ 2014 година на
Айтоския
районен съд
Производството по делото е образувано по
обвинителен акт на Айтоска районна прокуратура против М.Х.К., ЕГН **********, родена на *** г., с постоянен адрес в с. Т., общ.
Р., обл. Б.ка, с адрес за призоваване с.С., общ. Р., обл. Б.ка, български
гражданин, с основно образование, разведена, безработна, неосъждана, с предявено обвинение в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК, а именно за това, че в условията
на съвкупност по чл.23 ал.1 предл.2 от Наказателния кодекс (НК): - На 19.01.2013 г. в 10.00 часа в с. С., обл. Б.,
/където следвало да изпълни задължението си/, не изпълнила съдебен акт – Решение
№ 122/19.07.2012 г. на РС гр. Айтос, по гр. дело № 260/2012 г. на РС гр. Айтос,
влязло в законна сила на 21.08.2012 г., относно лични контакти с дете – Х. М. М.,
ЕГН **********, отказвайки да предостави възможност за осъществяване на лични
контакти между детето и лицата М. З. Х. и Х.М.Х. /негови баба и дядо/, като
отказът се състои в това, че въпреки, че била задължена и изрично уведомена, не
осигурила присъствието на дъщеря си на посоченото място в посоченото време; - На
01.03.2014 г. в 10.00 часа в с. С., обл. Б., /където следвало да изпълни
задължението си/, не изпълнила съдебен акт – Решение № 122/19.07.2012 г. на РС
гр. Айтос, по гр. дело № 260/2012 г. на РС гр. Айтос, влязло в законна сила на
21.08.2012 г., относно лични контакти с дете – Х. М. М., ЕГН **********,
отказвайки да предостави възможност за осъществяване на лични контакти между
детето и лицата М. З. Х. и Х.М.Х. /негови баба и дядо/, като отказът се състои
в това, че въпреки, че била задължена и изрично уведомена, не осигурила
присъствието на дъщеря си на посоченото място в посоченото време.
Делото е висящо за втори път пред
Айтоския районен съд, след отмяна на
първоначално постановената осъдителна присъда, с която подсъдимата е
призната за виновна по всяко от предявените й обвинения.
В съдебно заседание при новото разглеждане на
производството представителят на Айтоска районна прокуратура, въз основа на
събраните доказателства, поддържа повдигнатите обвинения по посочения текст от
НК. Излага мнение, че предвид необремененото съдебното минало на подсъдимата,
личностните й характеристични данни, включая като самотна майка, при условията на чл.54 от НК, следва да й
бъде наложено наказание за всяко от деянията по първата алтернатива от
законовия текст - „Пробация” при задължителните пробационни мерки за минимален
срок от 6 /шест/ месеца.
Обвиненията се поддържат и от пострадалите М.
З. Х. и Х.М.Х., конституирани при новото разглеждане на делото в качеството на
частни обвинители. Същите, действайки чрез процесуалния си представител адв.Г.К.
***, молят подсъдимата да бъде призната за виновна по предявените й обвинения в
престъпления по чл.182, ал.2 от НК вр. с чл.23 НК, за които да й бъде наложено
справедливо наказание.
Подсъдимата М.Х.К. се явява в съдебно заседание и дава подробни обяснения пред съда.
Лично и действайки чрез защитника си адв.Р.С. *** не признава вината си, като твърди, че
макар срещите на частните обвинители с детето Х.М. да не са се състояли на
посочените в обвинението дати, тава не е в резултат на виновно поведение от
страна на майката. Позовават се на изготвената по случая съдебно –
психологическа експертиза и пледират за постановяване на оправдателна присъда.
С оглед на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимата и частните обвинители са били роднини
по сватовство, като М. и Х.Х. са родители на бившия съпруг на подс.М.К.
и съответно баба и дядо на роденото от брака на сина им М. М.З. и М.Х.,
дете – малолетната Х. М. М., ЕГН **********.
Не се спори, че още преди прекратяване брака на подсъдимата и сина на частните
обвинители, в продължение на около три години, между съпрузите не е имало никакви контакти. От лятото на 2009 год. двамата били във фактическа раздяла, като подс.М.К. се установила
заедно с детето Х. и
заживяла в с.С., в дома на своя
баща – св. Х.К. Исмаил.
При тази фактическа обстановка,
през 2012 година частните обвинители сезирали Районен съд – Айтос с иск по чл.128 от Семейния кодекс –
за определяне на
мерки за лични контакти с внучката им Х.
М. М.. М. З. Х. и Х.М.Х. обосновали исковата си молба с
твърдението, че са много
привързани към внучката си, но от началото на 2012 година, ответницата /подс.М.К./ е започнала да се държи грубо и агресивно
към тях и да не позволява срещи с детето. Твърдят освен това, че поради
отсъствието на сина им от страната и при липса на определени мерки на лични
отношения между бащата и детето, за тях не съществувала възможността да се ползват от неговия режим на
контакти.
В отговора си на исковата молба М.К. не оспорила
факта, че се е противопоставяла на срещите на сем.Х. с дъщеря й. Обосновала поведението си с доводите, че
отношението на бабата
и дядото е изцяло продиктувано
от желание да тормозят нея и детето. Изразила становище, напълно кореспондиращо със
застъпената от нея като защитна позиция и в настоящото наказателно
производство, теза, че
контактите помежду им са
против интересите на малолетната Х., която не познавала баба си и дядо си и
категорично заявявала нежелание да се среща с тях.
По повод възникналия граждански
спор, с Решение №122/19.07.2012 г. по гр.дело № 260/2012 год., съдът определил
режим на контакти на бабата и дядото с детето, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца за времето между 10.00 часа до 16.00 часа и отхвърлил исковата
претенцията в останалата част – за определяне на по-разширен режим на свиждане.
Постановеният съдебен акт не е обжалван от страните и е влязъл в законна сила на 21.08.2012 г. –
след изтичане на предвидените по ГПК срокове за подаване на въззивни
жалби.
Съгласно предявените обвинения,
подс.М.К. не изпълнявала задълженията си, произтичащи от горепосоченото влязло
в сила съдебно решение - да осигурява възможност на частните обвинители М. и Х.Х.
да осъществяват контакти с детето Х.М. на датите: 19.01.2013г. и 01.03.2014г.
По отношение на първото от
обвиненията – относно деянието от 19.01.2013г. съдът намира следното : В хода
на образуваното по молба на сем.Х. изпълнително дело № 20127050400608 пред св.И.Б.,
преди насроченото принудително изпълнение на 19.01.2013г. частният съдебен
изпълнител (ЧСИ) изпратил покана за доброволно изпълнение на съдебното решение
до подс.К.. Не е спорно между страните, че на една от фиксираните дати за срещи
според съдебното решение (трета събота от месеца) - 19.01.2013 г. в 10:00 часа,
сем.Х., заедно с ЧСИ - св. И.Б. посетили
дома, обитаван от подс.К. и детето Х. ***,
за да се видят с внучката си Х.. ЧСИ Б. бил придружаван и от социален работник
от Дирекция „Социално подпомагане“ – с.Р. и служител на МВР. Въпреки предварителното
уведомяване с призовка, връчена на 14.01.2013г. лично на подс.К. (вж призовка на л.53 от ДП), както тя,
така и детето Х. отсъствали от дома, при което положение срещата на ч.обвинители
Х. с внучката им била осуетена. Св.Б., в качество на ЧСИ установил, че домът е заключен,
в удостоверение на което изготвил протокол. В потвърждение на изложеното са
показанията на разпитаните свидетели М.Х., Х.Х., И.Б. и М.М.. При пълно
кореспондиране на заявеното от тях се установява, че първите двама, като
взискатели по изп. дело, а останали – в качество на длъжностни лица – съответно
ЧСИ и полицейски служител, са посетили дома на подсъдимата на датата,
определена за предаване на детето, но въпреки това срещата не се е осъществила,
поради отсъствие на М.К. и детето. Посоченият факт се подкрепя дори от обясненията на подсъдимата,
а също и от показанията на водения от нея свидетел Х. Исмаил. Същият,
предупреден за възможността да откаже да свидетелства предвид родството си с
подсъдимата и в качеството на неин баща, признава, че на посочените в
обвинителния акт дати, срещи в изпълнение на съдебното решение не са
осъществени. По повод насроченото на 19.01.2013г. принудително предаване на детето от ЧСИ Б.,
което следвало да бъде извършено в неговия дом в с.С. (обитаван от дъщеря му и
внучката Х.) заявява, че всички отсъствали от къщата и самият той опитал да предупреди св.И.Б. за насрочен
неврологичен преглед на детето гр.В.. Безспорно показанията му отчасти се
припокриват с тези на останалите свидетели – досежно причината за
неосъществения контакт, а именно самото отсъствие от дома на майката и детето,
и в тази връзка съдът намира, че посочените гласни доказателства следва да
бъдат ценени от съда като последователни и кореспондиращи помежду си, а също и
с останалия доказателствен материал. Досежно мотивацията на подс.М.К., която
изтъква свидетеля, а именно здравословното състояние на детето и насрочен
медицински преглед при специалист в гр.В., съдът прима, че в тази си част показанията на
свидетеля – родител на подсъдимата целят да обслужат защитната й теза, че
осуетяването на срещите е било при
наличие на основателни причини, стоящи извън волята на майката, категорично
демонстрирано от детето нежелание за контакт с бабата и дядото и насрочен
преглед при специалист в друго населено място.
Във връзка с изложеното относно последното обстоятелство, служебно е
изискана справка за извършените на детето Х. медицински прегледи от д-р Г.
Щилянов. От приложените копия от амбулаторни листи е видно, че посещенията при
невролога, в кабинета му в гр.В. до
момента са три на брой, така както твърди и св.Х. Исмаил, съответно на
09.10.2012г., на 23.04.2014г. и на 15.10.2014г., но нито едно от посещенията на
детето не е било на дата, дори приблизителна с тази на определените срещи.
Видно от отбелязванията върху медицинските документи всички прегледи са извърши
в рамките на работни, а не съботни дни (когато се срещите според съдебното
решение), не са в близки периоди около посочените в обв. акт дати, за да се
цени съображението, че е възникнала необходимост от предварително, предхождащо
ги с няколко дни пътуване от с.С. до гр.В., като нито един от прегледите дори не е проведен през същата
година - 2013г.
Предвид изложеното съдът приема,
че на посочената дата 19.01.2013г. подсъдимата, съвсем съзнателно е отсъствала
от дома си в с.С., заедно с дъщеря си Х., именно целейки да осуети изпълнение
на съдебното решение чрез принудителното предаване на детето. Съдът намира, че
освен от обективна страна се установи по категоричен начин, че подс.К. е
действала умишлено. Изложеният от подсъдимата аргумент досежно здравословното
състояние на детето и нежеланието му за контакт е бил предмет на обсъждане още пред гражданския съд - в хода на гр. дело № 260/2012 г. на АРС. Спорният, поставен още тогава от
страните въпрос е
бил доколко определянето на
мерки ще е в интерес на детето. Видно от мотивите на приложеното копие от съдебно решение, съдът е съобразил констатациите, изложени в социалния доклад
на Д”СП”-Р.,
включително правилно отчетената в
социалния доклад невъзможност в тази крехка възраст от детето да се формира категорично мнение. Отчетето е както здравословното
състояние на малолетната Х., така и липсата на трайно изградена връзка предвид
отдалечеността във времето на последния контакт с бабата и дядото. Именно изхождайки от тези
съображения и с цел
ползотворно влияние за правилното физическо и психическо развитие на детето,
съдът е приел за подходящ ограничен режим на контакти: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10,00 (десет)
часа до 16,00 (часа) и отхвърлил претенцията на сем.Х. за определяне на по-продължителни срещи. Решението не е било обжалване, т.е.
е било възприето като регламентиращо спорните между страните правоотношения. От
влизането му в законна сила през м.август 2012г. до началото на 2013г. е
изминал непродължителен период от време – в рамките на няколко месеца, поради
което и съдът намира, че не е настъпило съществено изменение относно
обстоятелства по спорните между страните отношения, включая здравословно
състояние на детето или поведението му към баба му и дядо му. Такива не се и
сочат от подсъдимата. От заключението
на назначената по делото СПЕ е видно вдействителност, че детето отказва
контакти с ч.обвинители, но това е последица
от негативното отношение към тях именно от страна на подсъдимата. В обобщение
експертът сочи, че в интерес на нормалното развитие на детето е да живее в хармонични
отношения с родителите си, а в
конкретния случай и с родителите на бащата – сем.Х.. Предвид изложеното съдът
намира, че поведението на подсъдимата в конкретния случай не е било продиктувано от желание за защита
интереса и опазване здравето на детето, а целенасочено осуетяване режима на
контакт, като проекция на собственото й негативно отношение към родителите на
бившия й съпруг. В пълен разрез със заявената от нея готовност и желание да
изпълнява постановеното съдебно решение, в обясненията си самата тя твърди, че въпреки даденото от
нея обещание, не чака срещите в определените от съда дати, не се интересува от
ч.обвинители, не стои в къщи, защото ходи на лекари, на гости и др., т.е
категорично демонстрира липсата на готовност за изпълнение на съдебния акт
относно определените лични контакти на дъщеря й с бабата и дядото по бащина
линия.
С оглед така приетата фактическа обстановка
съдът приема за установено, че с поведението си на 19.01.2013г. подсъдимата е
осъществила, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав
на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, като съзнателно не изпълнила
задължението си, произтичащо от Решение № 122/19.07.2012 г. на АРС, отказвайки
да предостави възможност за осъществяване на личните контакти между дъщеря й Х.
и частните обвинители Х., чрез отсъствието си заедно с детето от дома.
Подсъдимата е съзнавала обществената опасност
на извършваното и последиците му, но въпреки това е целяла настъпването им,
поради незачитане на установения правов ред.
Изпълнителното деяние на
извършеното от подс. К. престъпление се изразява осуетяване изпълнението на влязло в сила
съдебно решение, по силата на което е следвало да предостави възможност на
свидетелите Х. да осъществят контакти с внучката си Х. – дъщеря на подсъдимата,
чрез предаване на детето.
Престъплението е извършено
виновно, при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.
Подсъдимата е искала постигането на престъпния резултат.
По отношение на второто от обвиненията
– относно деянието от 2014г. съдът намира следното : В хода на разследването по
образувано досъдебното производство, разследващият полицай направил опит да
съдейства на М. и Х.Х. да осъществят контакт с детето, като на 28.02.2014 г. в
16.23 часа провел телефонен разговор подс.К., за да я у6еди да спазва съдебното
решение. Изрично в хода на разговора й казал, че на 01.03.2014 г. в 10.00 часа,
бабата и дядото ще бъдат пред сградата на кметството в с.С., за да видят
внучката си. Подсъдимата заявила на разследващия полицай, че се намира в с. С.
и ще реши дали ще заведе детето на срещата. За проведения разговор разследващият
полицай изготвил протокол, приложен по досъдебното производство (на л.48). На
01.03.2014 г., в 10:00 ч., свидетелят М.Х. отново посетил с. С., за да
осъществи личен контакти с внучката си. Безспорно е, че на тази дата срещата
отново не е била осъществена, но съдът приема, че случилото се не може да бъде
вменено във вина на подсъдимата. На първо място следва да се отчете, че нейното
задължение произтича от съдебно решение, в което не е нарочно фиксиран, начина на осъществяване режима на
контакти, като по презумпция същите следва (при липса на конкрететизация) да се
организират чрез вземане и връщане на
детето от дома, обитаван съвместно с родителя, на когото е предоставено
упражняване на родителските права, т.е. от дома на св.Х. ***. В конкретния случай от обясненията на
подсъдимата и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че М.Х. е
бил на посочена дата, но не в дома на подс.К., а пред кметството в с.с. Дори и
да приеме, че в резултат на телефонната уговорка с разследващия полицай
подсъдимата е поела задължението да се яви на посоченото място, съдът намира,
че недовеждането на детето не може да се възприеме като осуетяване изпълнението
на съдебното решение. Според показанията на независимия св. А. М. – чистач на
кметството, подсъдимата и нейният баща са се явили в посоченото време и тя по
разпореждане на Кмета на селото им е отключила сградата. Там те изчакали
известно време и си тръгнали като предвид отдалечеността на събитието във
времето, свидетелката не си спомняла дали на срещата са водили дете. В
показанията си св.Исмаил сочи, че внучката му Х. е била с тях, но М.Х., не
дошъл при тях в сградата, а заедно с други хора стояли наблизо отвън. Това
според св.Исмаил продължило около час-два, след което той, с дъщеря си и детето
тръгнали да се прибират. Минали покрай Х., но той не приближил към тях, поради
което се прибрали. Предвид изложеното макар и безспорно, че на посочената дата
съдебното решение досежно режима на контакти не е било изпълнено, съдът намира,
че това не може да бъде вменено във вина на подсъдимата доколкото самата тя се
е явила на уговореното място. Чакала е продължително време, а ч.обвинител Х. не
е предприел каквито и да било действия. В конкретния случай неизяснен остана
въпроса дали случилото се е бил в резултат на недоразумение относно конкретните
параметри на уговорката, доколкото подсъдимата и ч.обвинители не са
контактували пряко, а чрез разследващия полицай и кмета на с.С.. Вероятно
междуличностния им конфликт, при който на М.Х. е бил съставен предупредителен
протокол, също е повлиял на реакцията му да не приближи дома на подсъдимата, но
при всички положения Липсата на категорични доказателства, удостоверяващи
твърдените в обвинението факти и обстоятелства, се явява основание за
оправдаване на подсъдимата по предявеното обвинение. В тежест на държавното и
частното обвинение, при условията на пълно и главно доказване е да установят,
че всяко от деянието съставлява престъпление, извършено е виновно и то от
подсъдимата.
Така изяснената фактическа
обстановка досежно случилото се на 01.03.2014г. води до извода, че подсъдимата,
явявайки се в кметството на с.С. не е осъществила нито от обективна, нито от
субективна страна състава на повдигнатото й в условията на повторност обвинение
за престъпления по чл.182, ал.2 от
Наказателния кодекс. Липсата на категорични доказателства, удостоверяващи
твърдените в обв. акт факти и обстоятелства и в частност осуетяване срещата на
сем.Х. с внучката им, се явява основание за оправдаване на подсъдимата по
предявеното обвинение. Предвид изложените по-горе съображения и липсата на
установена виновност в поведението на подс.К., същата не е субект на
наказателна отговорност, поради което и признавайки я за невиновна, съдът не
наказва.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание относно деянието от 19.01.2013 год., съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието с оглед актуалността на престъпленията против
младежта, брака и семейството.
Съобрази се и с данните за личността на
подсъдимата - от една страна необремененото й съдебно минало и частично
съдействие за разкриване на обективната истина – с дадените обяснения в хода на
съдебното производство. Възприе отчасти позицията й на родител, действащ в
защита интересите на детето си, макар и
по един неподходящ според заключението на съдебно-психологическата експертиза
начин.
В конкретния случай са налице
предпоставките на чл. 78а ал.1 от НК - за извършеното от дееца престъпление по чл.182, ал.2 от НК законът предвижда
наказание „пробация” или “Глоба” от 100
до 300 лева, а в особено тежки случаи – ЛОС до шест месеца или сглоба до 3000
лева. От приложената справка за съдимост е видно, че подсъдимата не е осъждана.
Спрямо нея няма данни да е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК, поради което
няма което са налице основания за освобождаването й от наказателна отговорност
с приложението разпоредбата на чл.78А от НК.
С оглед установената фактическа
обстановка и при липса на отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че на
подс.К. следва да бъде наложено
минималното административно наказание по
чл.78 „А” от НП “глоба” в размер на 1000 (хиляда) лв. като в случая и доколкото
е предвидено наред с глобата по-тежко алтернативно наказание – пробация,
разпоредбата на чл.78”А”, ал.5 НК е неприложима.
Като последица от осъдителната присъда и на
осн. чл.189, ал.3 от НК на подсъдимата М.К.
е възложено заплащане на направените деловодни разноски в размер на 280,00 лева
за изготвена СПЕ.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :