Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 418
20.06.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 336
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на В.Т.Ч. (V. T. C.), роден на ***
г. в ***, живущ в ***, подадена чрез
адв.Г.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0271-00071/01.04.2022
г. на мл.автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково.
Жалбоподателят твърди, че атакуваната
заповед е незаконосъобразна и неправилна на основание чл. 146 от АПК. Счита, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, както в производството по
установяване на административното нарушение, така и в производството по
налагане на временната принудителна административна мярка, които ограничили
правото му на защита. Моли за постановяване на решение, с което да бъде отменена
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0271-00071 от 01.04.2022 г., като
незаконосъобразна и неправилна, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В депозирано
по делото писмено становище процесуалният представител на жалбоподателя
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Посочва, че видно
от приложената по делото административнонаказателна преписка, издаденият АУАН
серия GA с № 53192 бил от дата 02.04.2022 г., а издаденото Наказателно
постановление № 22-0271-000246 било от дата 01.04.2022 г. Актът за установяване
на административно нарушение поставял началото на административнонаказателното
производство и същият следвало да бъде издаден преди санкциониращия акт, а
именно издаденото по случая Наказателно постановление. Недопустимо било наказателно
постановление да бъде издадено от АНО преди акта, установяващ административното
нарушение, като не бил спазен и тридневният срок за възражение по издадения
АУАН. Счита, че тези нарушения били от категорията на съществените и това
обстоятелство водело до отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като
незаконосъобразна и неправилна.
Ответникът - младши автоконтрольор в Районно
управление – Харманли към Областна дирекция на МВР – Хасково Златко Трифонов
Милев, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител,
съответно не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2022 г. срещу жалбоподателя В.Т.Ч. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 53192 за
това, че като водач на лек автомобил * с рег.№ *, на 01.04.2022
г. в 23:13 часа в *** на
кръстовището, образувано с *** посока *** управлява собствения
си лек автомобил * с
регистрационен номер *, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Посочено е, че на
01.04.2022 г. в 23:18 часа на водача е извършена проверка с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN - 0089 за
установяване употребата на алкохол в кръвта, като техническо средство е отчело
1.19 промила на хиляда алкохол в кръвта. Посочено е, че му е издаден Талон за
изследване № 082244 с 8 броя стикери, като водачът е приел показанията на техническото
средство и не е пожелал да бъде изследван с доказателствен анализатор и не е
пожелал да даде кръв за медицинско и химическо изследване. Актът е подписан от
актосъставителя З. Т. М. и от двама свидетели,
очевидци, присъствали при установяване на нарушението, както и от нарушителя,
като е налице отбелязване за липса на изложени възражения от негова страна.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0271-00071/01.04.2022 г.
мл.автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково З. Т. М., на
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН е наложил на В.Т.Ч. принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 12 месеца.
В заповедта е посочено, че за издаването
й е взето предвид, че на 01.04.2022 г. в 23:13 часа в *** на
кръстовището, образувано с *** посока *** управлява собствения
си лек автомобил * с
регистрационен номер *, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Посочено е, че на
01.04.2022 г. в 23:18 часа на водача е извършена проверка с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN - 0089 за
установяване употребата на алкохол в кръвта, като техническо средство е отчело
1.19 промила на хиляда алкохол в кръвта. Посочено е, че му е издаден Талон за
изследване № 082244 с 8 броя стикери, като водачът е приел показанията на техническото
средство и не е пожелал да бъде изследван с доказателствен анализатор и не е
пожелал да даде кръв за медицинско и химическо изследване, с което виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Видно от разписката,
инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя на 01.04.2022 г.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, включително писмени
доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирано лице, против подлежащ на съдебен контрол административен
акт, в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно
компетентния административен съд.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Процесната заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според
който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка и за
установяване наличието на компетентност за издаване на процесния акт от страна
на неговия автор, по делото е приложена Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД
Директор на ОД на МВР – Хасково, с която на изброените в нея служители е
предоставено правомощието да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Визираната заповед е издадена във
връзка със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която се определят службите за контрол, сред които попада и ОД на
МВР. С оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата материална и
териториална компетентност и същата не се явява нищожна на това основание.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
С оглед тази разпоредба при
осъществената проверка относно законосъобразността на административния акт, настоящата
инстанция констатира допуснато нарушение на материалния закон, свързано с определяне
на срока, за който е наложена конкретната принудителна административна мярка.
Видно от обжалваната заповед е, че е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство за срок от 12 месеца. Тоест пропуснато е предвиденото от законодателя
прекратително условие - "до решаване въпроса за отговорността". В
тази връзка следва да се има предвид, че с цел ограничаване на евентуално
противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП, мярката се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за
не повече от 18 месеца". Срокът, за който ПАМ може да бъде приложена, е
нормативно определен в цитирания текст на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП и при посочването му в заповедта
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като не определя неговия размер. В настоящия случай обаче освен, че е
определен конкретен срок, а именно „12 месеца“, не е посочено и прекратителното
условие, по силата на което ПАМ може да отпадне и преди изтичане на максимално
предвидения срок за налагането й. Тоест в случая не е взета предвид предвидената
в ЗДвП възможност при по-бързо решаване на въпроса за
отговорността на нарушителя, действието на ПАМ да бъде прекратено.
С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на ПАМ, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. В случая административният орган не е приложил правилно законовата норма и е пропуснал да посочи задължителен реквизит на заповедта. Допуснатото от административния орган нарушение е съществено, защото рефлектира върху самото волеизявление на органа, доколкото целта на закона не допуска да се налага принудителна административна мярка при липса на яснота относно нейния срок и защото рефлектира върху правата на задълженото лице.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 12 месеца"
като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при
допуснато съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон, е незаконосъобразна, а жалбата на В.Ч. е основателна и следва да се уважи.
В допълнение
следва да бъде посочено, че
посочените от жалбоподателя основания да атакува посочения административен акт са
ирелевантни и не следва да бъдат коментирани.
При този изход на делото е налице положителната
предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъждане на ОД на МВР - Хасково да
заплати на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото, на
основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2, във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, се определя в минимален размер от
500 лева. На жалбоподателя следва бъдат присъдени и съдебни разноски в размер
на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса за производството.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
В.Т.Ч. (***), роден на ***
г. в ***, живущ в ***, подадена
чрез адв.Г.М., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0271-00071/01.04.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Харманли към ОД на
МВР – Хасково.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на В.Т.Ч. (***), роден на ***
г. в ***, живущ в ***, съдебни
разноски в размер на 10.00 (десет) лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на адвокат Г.И.М.
*** , адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: