РЕШЕНИЕ
№ 2575
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110211595 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
АНТ. АТ. КВ. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-
4332-013711/06.07.2021г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че описаната фактическа обстановка не отговаря на
действителната, като фактологията в АУАН се различава от тази в НП. Основно
твърди, че не той е управлявал МПС.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.У. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно. Намира, че от приобщените по делото
доказателства и основно от показанията на свид.А., записите от сигнала на тел.112 и
писмените сведения от датата на ПТП, категорично се установявало, че не К., а свид.П.
е управлявал МПС и е причинил произшествието. В последствие свидетелите
изработили друга версия и така се стигнало до настоящия акт и НП. Претендира за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на АНТ. АТ. КВ. е наложена глоба, в размер на 200лв., за
това, че на 12.01.2020г., около 05:40ч. в гр. София на бул. “...“ управлява лек автомобил
1
„Алфа Ромео“ с рег.№..., посока на движение от бул.“Ал.Ст." към пл. “Рус. пам.“
поради несъобразяване с атмосферните условия, релефа и интензивността на движение
самокатастрофира в улично осветление на тротоара - нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
НП е издадено въз основа на постановление на прокурор при СРП от
10.06.2021г. по ДП №11015/2020г. на СРТП-СДВР, пр.пр.№2236/2020г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
НП, приложени към писмо на ОПП-СДВР с вх.№59330 писмени доказателства, ведно
със служебно изготвени преписи от материали от ДП №11015/2020г. на СРТП-СДВР,
пр.пр.№2236/2020г. на СРП и диск от РЦ 112 София.
Разпитани по делото са свидетелите М. ИВ. П., И. Пл. К., ИВ. ИВ. В. -
присъствали при настъпване на ПТП и Ц.Г. Д.-В. - участвала непосредствено след
ПТП, според които при събиране В. наранила ръката си и първите четирима тръгнали с
автомобила на К. към Пирогов, но малко преди МВР-болница поднесъл автомобила и
самокатастрофирали в стълб на уличното осветление. Подали сигнал на тел.112, като
на място пристигнал екип на спешна помощ и полиция. При снемане на сведения от
полицаите, посочили П. като вода на МПС, както и самият той казал на служителите на
ОПП-СДВР, че е управлявал автомобила. Всички били откарани в Пирогов, а В. била
приета, тъй като била най-тежко пострадала. Била извикана майката й - свид.Д.-В.,
която докато чакала в коридора на болницата чула К. да казва, че не е карал бързо. На
П. бил съставен АУАН №364570/12.01.2020г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
както и било образувано ДП за престъпление по 343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“,
пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 ат НК, което било прекратено с постановление на прокурор
при СРП от 10.06.2021г., тъй като пострадалата Великова до започване на съдебното
следствие пред първо инстанционния съд, направила искане за прекратяване на
наказателно производство.
Разпитани по делото са свидетелите Кр. В. К. - актосъставител и АЛ. АЛ. ИСТ. и
Ал. Б. А. - присъствал при установяване на нарушението, според които след като били
изпратени по сигнал за ПТП, при което лек автомобил бил самокатастрофирал преди
МВР-болница в стълб на уличното осветление, снели писмени сведения от очевидците,
изпробвали водача на автомобила за алкохол, издали талон за медицинско изследване
№0025272/12.01.2020г. и съставили АУАН №364570/12.01.2020г. за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП на водача, тъй като управлявал след употреба на алкохол.
Пострадалото лице било откарано в Пирогов.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание
2
по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Издадено е от компетентен орган, овластен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.11, а на съда
служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само една сформирана група по АНД по
правилата на чл.36, ал.2 от ЗАНН - без приложен АУАН в случай на прекратено от
прокурор ДП препратено на наказващия орган.
Констатациите в НП относно авторството на деянието и механизма на ПТП,
макар да се потвърждават от показанията на свидетелите М. ИВ. П., И. Пл. К., ИВ. ИВ.
В. и Ц.Г. Д.-В., както на писмените доказателства, които са част от ДП №11015/2020г.
на СРТП-СДВР, пр.пр.№2236/2020г. на СРП - протоколи за разпознаване на лица и
предмети от 23.09.2020г., не се установиха категорично от доказателствената
съвкупност, оценена в цялост и поотдено.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П., К. и В. касаещо причините да
тръгнат с автомобила на К. за Пирогов, настъпилото по пътя ПТП и пияното състояние
на всеки от тях, тъй като преди това са били на събиране с консумация на алкохол, тъй
като в тази част показанията им са хронологични, единни и незаинтересовани.
Съдът оказва да кредитира показанията на свид. П. в частта посочващ лицето,
което е управлявало МПС и причинило ПТП - жалбоподателя, тъй като ги намира за
заинтересовани, както и в противоречие със служебно изготвените преписи от
материали - писмените доказателства, които са част от ДП №11015/2020г. на СРТП-
СДВР, пр.пр.№2236/2020г. на СРП - сведение от М.П., сведение от И.К., сведение от
А.К., талон за медицинско изследване №0025272/12.01.2020г. и АУАН
№364570/12.01.2020г., както и от веществените доказателства - диск, съдържащ запис
от сигнал до РЦ 112- София.
Съдът се доверява на тези писмени и веществени доказателства, тъй като са от
датата на деянието. Писмените сведения от П., К. и К. са съставени пред полицейските
органи на пътна полиция - свидетелите К., И. и А.. Тези трима разпитани в настоящото
производство полицейски служители са категорични, че пред тях не е имало натиск
или някакъв вид вмешателство, както и заставяне на П. да посочи, че той е управлявал
МПС. Освен това писмените сведения са написани собственоръчно, а изнесените от
тях данни за водача на МПС съвпадат с данните, които свид.П. дава на дежурен
служител от РЗ 112 - София непосредствено след инцидента. Той отговаря на
служителя като водач на автомобила, описва ситуацията и пострадалите. Такива са и
неговите писмени сведения, въз основа на които, той е изпробван за алкохол и на него е
издаден талон за медицинско изследване №0025272/12.01.2020г. и АУАН
№364570/12.01.2020г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача, тъй като е
управлявал МПС след употреба на алкохол.
Що се отнася до показанията на П., дадени по пред съда, същия посочва, че К. го
принудил с думи след ПТП да каже на полицията, че не той, а П. е управлявал МПС.
3
Думите не бяха посочени, както самият П. и никой друг от разпитаните свидетели не
посочи, че е имало закани, заплахи и принуда към когото и да е било, за да посочи П. за
водач на МПС. При това положение, съдът е възприел показанията на този свидетел
пред съда в частта, че К. е бил водач на МПС за заинтересовани и предубедени.
Касаещо показанията на свид. К. от съдебно заседание, съдът ги оценява като
неутрални за изясняване на авторството, защото същият посочи, че непосредствено
след инцидента е разговарял с К. и П., които взаимно са се обвинявал, че другият е
шофирал, но така и не е разбрал кой е управлявал МПС. В показанията си, в частта за
водача на автомобила, причинил ПТП той казва, че не знае кой е шофирал, но разпита
е проведен повече от две години след инцидента. В деня на произшествието, К.
собственоръчно е написал сведенията пред полицейските органи, че П. е управлявал
МПС. В показанията си пред съда не посочи да е имало натиск към него от К. да
изложи такива данни за П., нито пък каза, да е чул думи и/или изрази от К. към П., за
да го принуди да каже, че той е управлявал МПС.
По отношение на показанията на Д.-В., която е майка на пострадалата В. и
чакайки в болницата е чула от К. да казва, че не е шофирал бързо, трябва да се има
предвид, че пред съда жената заяви, че не познава никой от компанията, с която В. е
била, в това число момчетата, които е видяла в болницата. Същата заяви пред съда, че е
видяла момчето, което е казало тези думи само веднъж и то в състояние на
притеснение в болницата, тъй като й е съобщено по телефона, че дъщеря й е
пострадала при ПТП. Така девет месеца след датата на произшествието, на
23.09.2020г., когато е правила разпознаване на лица и предмети по снимка, тя е
посочила К. за момчето казало, че не е управлявало бързо. От друга страна,
свидетелката боравеше с имената „Ан.“ и „М.“ и каза, че в полицията е трябвало да
разпознае „Ан.“, но никое от двете момчета не познава и не е на 100% сигурна, кой от
тях е управлявал автомобила. Тя каза пред съда, че когато е говорила със съпруга с в
коридора на болницата, е чула едно от момчетата, седнало на пейката да казва на
другите момчета „Не карах бързо“. В психическото състояние, в което се намирала,
както разстоянието до групата момчета и с оглед на останалата доказателствена
съвкупност от писмени, гласни и веществени доказателства, съдът не може да се
довери изцяло и само на нейните показания за авторството на деянието, предвид, че
разликата в думата „карах“, която според Д.-В. е казало едно от момчетата, което след
това е посочила при разпознаването като К. и „кара“, отнасяща се до друго лице, което
е било водач на МПС е малка. Освен това П. тогава не е бил там и е напълно логично
Квасинокв да е казал „Не кара бързо“, отнасящо се за П., който собственоръчно е
посочил пред полицаите на място и на датата на инцидента, че той е управлявал
автомобила, включително е съобщил данни като водач на МПС, макар пряко да не
посочва това обстоятелство.
При тази разнопосочност на показанията на свидетелите с писмените и
4
веществените доказателства, не може категорично да се изведе авторството на
деянието, че жалбоподателят е бил водач на автомобила и причинил ПТП.
С оглед на изложеното, процесното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда наложеното наказание по вид и размер.
Веществените доказателства - 1бр. оптичен носител, представляващ презапис от
диск, изпратен от РЦ 112 - София, следва да остане в кориците на делото, тъй като е
изготвен само за нуждите на това производство.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за адвокат, в
размер на 500 лева, които по аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗДвП, следва да се осъди
ОПП-СДВР да му ги заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-013711/06.07.2021г. на Началник
Група ОПП-СДВР като незаконосъобразно.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1бр. оптичен носител да
остане към делото, след влизане в сила на това решение.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на жалбоподателя АНТ. АТ. КВ. с ЕГН
********** направените от него разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5