№ 464
гр. Горна Оряховица, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Н.
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100019 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано на основание решение по в. гр.
д. № 326/2024 г. по описа на ОС-гр. Велико Търново за връщане на гр. д.
№2279/2023 г. по описа на РС-Г. Оряховица и разглеждането му от друг състав
на съда по отношение на иска с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ.
Предявен е осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
заедно с акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху
исковата сума, от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ищецът Л. Н. М. претендира заплащане от ответника на обезщетение за
времето, за което е останала без работа за периода от 25.10.2023 г. до
25.04.2024 г. (6 месеца), в общ размер на 16 056,96 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 31.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът – СУ “Свети Климент
Охридски“ с. К., чрез Директора Г.К. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва размерът на поисканото обезщетение. Посочва, че размерът на иска
следва да се редуцира, т.к. в него е включено и допълнително трудово
1
възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., която представлявала друг вид
доплащане, което било непостоянни и с еднократен характер. С оглед на това
иска при изчисляване на размера на дължимото обезщетение да не се включва
в БТВ тази сума. Иска от съда да преизчисли размерът на поисканото от
ищцата обезщетение, като го редуцира с тази сума.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ:
Ищцата Л. Н. М. е поискала да й бъде заплатено обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за период от 6 месеца (25.10.2023 г. до
25.04.2024 г.) в размер на 16 056,96 лв., през който период същата е останала
без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане. Посочва, а и от
представения препис на трудовата й книжка и справка НАП, е видно, че през
м. ноември 2023 г. е получила възнаграждение по трудовоправоотношение с
други работодатели, различни от ответника, в общ размер на 918 лв. Счита, че
разликата между получаваното от нея БТВ в ответното учебно заведение и
реално полученото в месец ноември 2023 г. за м. ноември е 1810,41 лв.
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерява с
пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца.Доказването на вредата - оставането
без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца – (ТР № 6/2013 г.
на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК). Фактът на безработица може да
бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период /чл. 62, ал. 3 КТ/,
регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа.
В настоящия случай оставането без работа на ищеца през процесния
2
период (с изключение на м. ноември 2023 г.) се установява от представената в
последното съдебно заседание, проведено на 21.03.2025 г., трудова книжка и
справка НАП, от които е видно, че считано от 30.11.2023 г. ищецът е с
прекратено трудово правоотношение, без данни за вписване на ново такова.
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че
последното получено от ищеца месечно брутно трудово възнаграждение за
пълния отработен месец преди уволнението възлиза на 2 529,31 лв. В този
смисъл за процесния период - от 25.10.2023 г. до 25.04.2024 г., дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 15 175,86 лв. От тази сума
следва да се извади полученото за м. ноември 2023 г. от ищцата БТВ при друг
работодател в размер на 918,80 лв., вследствие на което дължимото
обезщетение е в размер на 14 257,06 лв., поради което и претенцията по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ се явява частично основателна, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, като за горницата до целия предявен размер 16 056,96 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Представен е
списък за разноски по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв., като по съразмерност с оглед отхвърлителната част на
иска, тази сума следва да бъде намалена на 1065,49 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – Горна Оряховица сумата от 570,28 лв.,
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство /за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/.
Според чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетения за работа. Посочената норма е императивна - съдът е длъжен да
постанови предварително изпълнение на решението си при тези хипотези,
като предварителното изпълнение на решението му не е поставено в
зависимост от преценката на съда, а следва задължително да бъде допуснато
по силата на посочената норма, когато са налице формалните предпоставки,
визирани в нея.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Свети Климент Охридски“ с. К., общ. С.,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* да заплати на Л. Н. М., ЕГН: ********** на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата от 14 257,06 лв. (четиринадесет хиляди
двеста петдесет и седем лева, 06 ст.) в брутен размер, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода от 25.10.2023 г. до 25.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.10.2023 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до
целия предявен размер 16 056,96 лв.
ОСЪЖДА Основно училище „Свети Климент Охридски“ с. К., общ. С.,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* да заплати на Л. Н. М., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1065,49 лв. (хиляда шестдесет и пет
лева, 49 ст.), разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Основно училище „Свети Климент Охридски“ с. К., общ. С.,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* да заплати по сметка на Районен съд – Горна
Оряховица на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 570,28 лв. – държавни
такси за разглеждане на делото.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му, с която ответникът е осъден, на основание чл. 344,
ал.1, т.3, вр. чл. 225 от КТ да заплати на ищеца обезщетение в брутен размер
на 14 257,06 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването на съобщението за изготвянето му
на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4