РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. гр. Хасково, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101456 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Дизелор“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Амстердам“№ 4, представлявано от управителя С. А., за признаване за
установено съществуването на вземания против В. Н. В., ЕГН **********. За
претендираните суми е издадена заповед № 260010 от 06.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3116 по описа за 2020г. на
Районен съд – Хасково, частично обезсилена с Определение № 260739 от 20.05.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3116 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че през месец януари 2020г. ответникът получил безлихвен паричен
заем в размер на на 3000 лева с падеж на връщане на 15.12.2020г. Паричният заем бил
предоставен на ответницата в брой, в офиса на дружеството, находящ се в град **********,
партер и в присъствието на свидетел. Към момента на образуване на частно гражданско
дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково, ответникът бил извършил частични
погасявания на отпуснатия безлихвен паричен заем като била върнала парична сума в
размер на 1800 лева. Към онзи момент оставала непогасена паричната сума в размер на 1200
лева и въпреки настъпилия падеж на плащане и многократни покани за това, ответникът не
погасил доброволно паричното си задължение към ищцовото дружество. Въз основа на
горното, ищецът инициирал частно гражданско дело № 3116/2020г. по описа на Районен
съд- Хасково срещу отв.В.В., като претендирал от същата невърнатата парична сума в
размер на 1200 лева- съставляваща главница, ведно със законна лихва от дата на образуване
1
на заповедното производство - 31.12.2020г. до пълното и погасяване, както и сторените от
дружеството разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса по сметка на PC- Хасково
в размер на 25 лева и заплатен адвокатски хонорар за процесуална защита и
представителство в размер на 350 лева. По цитираното частно гражданско дело №
3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково, искането на "Дизелор" ЕООД било изцяло
уважено, като съдебният състав разпоредил отв.В.В. да заплати претендираните от ищеца
парични суми. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 260010 от
06.01.2021г. по горното ч. гр. дело била връчена на длъжника на 02.02.2021г. Ha
23.02.2021г. ответникът подал възражение по реда на чл.414а, ал.1 ГПК, като в същото
твърдял, че вземането за главница в размер на 1200 лева било погасено, като било
предоставено платежно нареждане за извършен от отв.В.В. паричен превод от 23.02.2021 г.
по банковата сметка на ищцовото дружество. Основанието на извършения паричен превод
било изпълнение по ч.гр. дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково. За
останалата част от издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК ответникът
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като
считал, че не дължи на ищеца следните парични суми по ч.гр.дело № 3116/2020г. по описа
на Районен съд- Хасково: законна лихва върху главница в размер на 1200 лева от
31.12.2020г. - дата на образуване на частното гражданско дело до 23.02.2021 г. - дата на
погасяване на паричното задължение от отв.В.В. - парична сума в размер на 18.33лева;
заплатена държавна такса в полза на Районен съд- Хасково по горното частно гражданско
дело в размер на 25.00 лева и заплатен адвокатски хонорар на адвокат С. С. за процесуално
представителство и защита по ч.гр. дело № 3116/2020г. по описа на Районен съд- Хасково в
размер на 350 лева.
Ищецът посочва, че ответникът с платежно нареждане от 23.02.2021г. превел по
банкова сметка на ищцовото дружество паричната сума в размер на 1200 лева. Извършеното
плащане било направено след образуване на частното гражданско дело и след издаване и
получаване на заповедта за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като с оглед това, отв.В.В.
следвало да заплати и претендираната от ищеца лихва за забава, както и сторените от
дружеството разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена държавна
такса по сметка на PC- Хасково и заплатен адвокатски хонорар за процесуална защита и
представителство. Неоснователно било твърдението на ответника, че падежът на паричното
задължение не бил 15.12.2020г., а същият настъпил през месец април 2020г.
На 04.06.2021г. ищецът получил съобщение, че по цитираното ч.гр.дело е постъпило
възражение в срок срещу издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и
следвало в едномесечен срок от получаване на същото да предяви установителен иск по
реда на чл.422 ГПК, като в противен случай издадената Заповед за изпълнение в частта за
претендираната законна лихва върху главницата от дата на образуване на частното
гражданско дело до пълното погасяване на същата и сторените от дружеството разноски,
изразяващи се в заплатена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, ще бъде
обезсилена.
2
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сума, представляваща законна лихва върху
главница в размер на 1200 лева от 31.12.2020г. - дата на образуване на частното гражданско
дело до 23.02.2021г. - дата на погасяване на паричното задължение от ответника, в размер на
18.33 лева. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Ответникът счита предявените искове за недопустими и за неоснователни.
На първо място се сочи, че не била налице изискуемост на вземането като
заповедното производство било образувано преждевременно. Ответникът не бил изпаднал в
забава, тъй като не бил поканен да изпълни задълженията си. Оспорват се твърденията на
ищеца за настъпил падеж на уговорените месечни вноски. Признава се, че през месец
януари 2020г. ответникът е получил сума в размер на 2000 лева, като уговорката с ищеца
била сумата за връщане да се прихваща като удръжка от трудовото й възнаграждение
ежемесечно, тъй като въз основа на сключен безсрочен трудов договор от 18.07.2017г. отв.
В. Н. В. полагала труд при ищцовото дружество, на длъжността „офис сътрудник“, и с място
на работа офисът на предприятието в гр. **********. Първата вноска по така отпуснатия
заем била с падеж 15.02.2020г. През месец май 2020г. ответникът поискал нов заем в размер
на 1000 лева, като той бил прибавен към предходния, който към този момент бил в размер
на 1200 лева и уговорката за връщане на заетата сума останала непроменена - да се удържа
сума в размер на 200 лева от трудовото възнаграждение на отв. В.. Така следвало общата
сума по отпуснатия договор за безлихвен паричен заем да бъде изплатен в рамките на 15
месеца при равни месечни вноски или до 15.04.2021г., считано от датата на първата вноска.
Ответникът посочва, че нито в исковата молба, нито в заповедта за изпълнение се сочи
крайният падеж по договора, нито дали същият подлежи на изпълнение и как е кога е
обявен за предсрочно изискуем. Също така, липсвали данни за датата на последното
плащане, както и за това колко са неплатените вноски по договора за заем.
От страна на ответника се сочат и факти, касаещи опити за доброволно уреждане на
отношенията относно този договор за заем, като се твърди липса на съдействие от страна на
ищцовото дружество. На 16.12.2020г. процесуалният представител на ищеца изпратил по
електронен път писмо до електронния адрес на ответника, със съдържащи се в него два
договора за заем, единият от които касаел процесната сума от 1200 лева, в него била
посочена месечна вноска в размер на 100 лева, и бил с посочени падежи по месеци, като
дори падежът на последната вноска бил определен за 25.11.2021г.
Тези обстоятелства обосновавали тезата на ответника, че към момента на подаване на
исковата молба в съда, същият не е бил длъжен да изпълни задължението си, тъй като не е
било изискуемо, а оттук следвало, че ответникът с поведението си не бил дал повод за
завеждане на делото, понастоящем бил изплатил сумата по главницата на 23.02.2021г., т.е.
след връчването на заповедта за изпълнение и узнаването на искането на ищеца, ответникът,
в разумен срок след поканата бил удовлетворил напълно кредиторовия интерес, което
сочело, че неоснователно бил ангажиран в привиден правен спор. Претендират се
3
направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 268034/31.12.2020 г. в полза на ищеца срещу длъжника и ответник в
настоящото производство е издадена Заповед № 260010/06.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми: 1200,00 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за заем от м. януари 2020г. на обща стойност 3000 лева, с
падеж - 15.12.2020г., сключен между длъжника и „Дизелор“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (31.12.2020г.) до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 25,00 лева, представляваща държавна
такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение. По частното гражданско дело се съдържа и
разписка към съобщение, от което се установява, че препис от заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на 02.02.2021г. На 23.02.2021г. в едномесечния срок е подадено
възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, в което се твърди, че вземането за главница в размер
на 1200,00 лева е погасено чрез плащане, като са представени доказателства в тази насока
(л.26-27 от ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на РС-Хасково). С разпореждане № 261912 от
31.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 3116 по описа за 2020г. на РС-Хасково съдът е
изпратил на заявителя препис от възражението и писмените доказателства за становище,
като му е указал последиците в случай, че такова не бъде взето в предоставения тридневен
срок. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 15.04.2021г., което се установява
от отрязъка от разписка към съобщение (л. 34). В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, заявителят е
подал молба с вх. № 266531/16.04.2021г., с която е изразил становище по подадено
възражение. С него се признава, че вземането за главница е погасено от длъжника чрез
заплащане му, но се изразява несъгласие досежно твърденията за недължимост на
разноските и мораторната лихва, както и за падежа на вземането. С Определение № 260739
от 20.05.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на РС-Хасково, съдът е
обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260010 от
06.01.2021г. по ч. гр. д. № 3116 по описа за 2020г. на РС-Хасково в частта досежно сума в
размер на 1200,00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от м.
януари 2020г. на обща стойност 3000 лева, с падеж - 15.12.2020г., сключен между длъжника
и „Дизелор“ ЕООД, а на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си за законна лихва върху главницата от 1200 лева за периода от подаването на
заявлението – 31.12.2020г. до окончателното й плащане – 23.02.2021г. и за разноски, в
едномесечен срок, като последният е сторил това.
Представено е от ищеца преводно нареждане за кредитен превод за сума от 1200 лева
от дата 23.02.2021г. с получател „Дизелор” ЕООД с посочено основание за плащане
„изпълнение по ч.гр.д. № 3116/2020 г./В. Н. В.“, както и извлечение от calculator.bg за
4
изчислена законна лихва върху сумата от 1200 лева за периода 31.12.2020г. – 23.02.2021г.,
възлизаща на 18,33 лева.
Видно от представените от ответника Трудов договор № 231 от 18.07.2017г., сключен
между „Дизелор” ЕООД и В. Н. В. и Допълнително споразумение № 3 към Трудов договор
№ 231 от 18.07.2017г., сключено на 23.11.2018г. между „Дизелор” ЕООД и В. Н. В. е, че
последната е била служител в ищцовото дружество като длъжността и от офис сътрудник е
променена на финасов сътрудник, считано от 23.11.2018г., при трудово възнаграждение в
размер на 400 лева, при непълно работно време - 4 часа. От представените платежни
ведомости на „Дизелор” ЕООД за периода 01.01.2020г. – 01.12.2020 г., сесия: заплати се
установява размерът на получаваните от ответницата възнаграждения за положен труд като
във всички ведомости са отбелязани удръжки единствено за осигуровки и данъци. На
всички тях са поставени подписи на ответника В., като същите не бяха оспорени по
отношение на истинността им, нито по отношение на съдържанието им, нито относно
авторството.
По делото, по искане и на двете страни, се събраха и гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля К. Д. К. – служител в ищцовото дружество, и на
свидетеля Ц. Г. Г. – съжителстващ с ответницата на семейни начала.
Свид. К. Д. К. посочва, че ответникът В.В. е получила паричен заем от бившия си
работодател, лично от управителя. Знае за размера на паричния заем и че същият е един
заем в размер на 3000 лева, както и за уговорката с управителя, защото последният лично го
уведомил, че на ответницата е отпуснат фирмен заем, безлихвен и че заемът е бил със срок
за връщане до средата на месец декември 2020г. Не е присъствал на срещата между двамата.
Не може да посочи дали и на какви вноски е следвало отв. В. да връща заема. Практика в
дружеството била връщането на паричния заем да става при получаване на заплата като
съответният служител давал на свидетеля вноските и съответно тези вноски се отразявали в
информационната система.
Свид. Ц. Г. Г. сочи, че ответницата получила два безлихвени заема от фирмата, в
която е работела. Единият бил от месец януари 2020г. в размер на 2000 лева, а вторият - от
месец май 2020г. в размер на 1000 лева. Тези заеми се връщали, като се удържали по двеста
лева от заплатата на приятелката му, на 15-о число, когато им се плащали заплатите.
Изчислявали тези удръжки, като ги приспадали от заплатата. Последната вноска по тези
кредити и приключването им трябвало да е през месец април 2021г. Знае и за
кореспонденция между ответницата с управителя на ищцовото дружество, но заявява че по
повод на процесния заем не е водена кореспонденция между нея и адв. Ставрев. Към нея не
били отправяни покани да погаси доброволно задължението си. Не е присъствал при
получаване на сумата, но присъствал при връщането на част от паричния заем на последно
преведената сума в размер на 1200 лева.
Във връзка с представените от ответника извадки от кореспонденция по електронна
поща с дати 10.12.2020г. /два броя/, 11.12.2020г. /два броя/, 15.12.2020г. /два броя/ и
16.12.2020г.; Договор за паричен заем /без посочена дата и без положени подписи/, сключен
5
между „Дизелор” ЕООД и В. Н. В., съдът назначи и изслуша съдебно-техническа
експертиза, чието заключение възприема като изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено. От същото се установява, че текстовете в кореспонденцията, отговаря на
съдържащите се в профилите на страните по делото кореспонденция. При проследяване на
изпратените и получените между страните имейли посредством електронни пощи има пълно
съвпадение на имейлите по дати, часове и съдържание. Няма различия в изпратената и
получена кореспонденция, както и в тази, представена по делото и в наличната в
компютрите на кореспондентите. В проектодоговорите първоначално изпратени от адв. Б.
С. към С. А. и изпратените в последствие от адв. С. С. към В.В. проектодоговори има
премахвания, добавяния и промени в първоначално изпратения текст и на друг наличен
текст. Всички са неподписани и нямат дата като управителят на ищцовото дружество не е
изпращал такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител, по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
относно процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е изцяло неоснователен, поради следните съображения:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, и тъй като в случая е
подадено възражение от длъжника, последното е препятствало влизането й в сила в тази й
част, доколкото е оспорена дължимостта на претендираната законна лихва върху
главницата, платена от страна на длъжника – ответник в настоящото производство, по
отношение на която заповедта за изпълнение е била обезсилена поради извод за липса на
правен спор относно дължимостта й. При основателност на настоящата претенция и
съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа
на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая, основание за претенцията е сключен между страните договор за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. По своите характеристики, договорът за заем за потребление
(паричният заeм) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден (както е в
настоящия случай), и комутативен – правните последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума
– в същата валута и размер. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите
6
пари или вещи в течение на един месец от поканата.
От представените писмени доказателства - преводно нареждане за кредитен превод за
сума от 1200 лева от дата 23.02.2021г. с получател „Дизелор” ЕООД с посочено основание за
плащане „изпълнение по ч.гр.д. № 3116/2020 г./В. Н. В.“, и тези съдържащи се в ч. гр. д. №
3116/2020 г. по описа на РС-Хасково, от гласните доказателства, събрани посредством
разпита и на двамата свидетели, безспорно се установява наличието на главното
облигационно правоотношение между страните, а именно сключени в устна форма договор
за паричен заем в общ размер на 3000 лева, от които към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.12.2020 г., дължимият остатък е бил в
размер на 1200 лева.
Основен спорен въпрос по делото, според настоящия съдебен състав, е не в колко
еднотипни правни връзки са се намирали помежду си страните, а какъв е бил падежът по
всяка една от тях и дали това е била датата 15.12.2020 г., с оглед на това че заемът е бил
безлихвен. В тази връзка твърденията на ищеца са, че главницата е била изискуема и
падежирала към датата на подаване на заявлението и съответно длъжникът е бил в забава,
поради което дължи и законна лихва върху вземането от подаването на заявлението –
31.12.2020г. до окончателното му плащане – 23.02.2021г. в размер на 18.33 лева, както и
направените разноски по ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на РС-Хасково. От своя страна
ответникът е въвел насрещно твърдение, че не е изпаднал в забава, тъй като падежът на
вземането за главница е настъпил след датата на подаване на заявлението – през април месец
2021 г., разрешаването на който въпрос има значение и във връзка с разрешаване на спора
относно дължимостта на разноските в заповедното производство, тъй като с решението дали
длъжникът е изпаднал в забава ще се отговори и на въпроса дали е станал повод за
образуване на заповедното производство.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, по който
въпрос липсва правен спор в настоящия случай, със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, също
безспорно между страните. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем,
вкл. и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца –
заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател
и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че
падежът на задължението за главница в размер на 1200 лева е настъпил именно на
15.12.2020 г. По този въпрос бяха събрани единствено гласни доказателства от страна на
служител на ищцовото дружество, чиито показания съдът, макар да кредитира,
съобразявайки ги с правилото с чл.172 ГПК, не доказват обстоятелството какви са били
уговорките между страните по основния договор, касаещи размера на месечните вноски, ако
7
такъв е бил уговорен, както и срока на изпълнение на договора. Довод за удостоверяване на
тезата си ищецът намира и в представеното преводно нареждане за кредитен превод за сума
от 1200 лева от дата 23.02.2021г. с получател „Дизелор” ЕООД, в което било посочено
основание за плащане „изпълнение по ч.гр.д. № 3116/2020 г./В. Н. В.“, тоест признавало се и
наличието на акцесорното вземане за лихва, който съдът не споделя.
От своя страна, ответникът в случая следва да проведе насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни
правни последици. Така, на твърденията на ищеца противостоят тези на ответника, че е
следвало да изпълнява задълженията си на части, на равни месечни вноски от по 200 лева,
за което обстоятелство се ангажираха доказателства чрез показанията на свид. Ц. Г. Г., както
и чрез назначената съдебно-техническа експертиза. Косвено, тезата на ответника се
потвърди и от показанията на свид. К. Д. К..
Не са ангажирани от страна на ищеца каквито и да е било доказателства относно
твърденията, ищецът да е поканил длъжника – ответник да изпълни задължението си преди
да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение, което пък последният е сторил
в законоустановения срок, след като му е била връчена заповедта за изпълнение.
Тук следва да се посочи, че доказването е пълно, ако след неговото провеждане в
съзнанието на съдията се е създала пълна увереност, че фактът, който се домогва да докаже
страната се е осъществил. Непълно е доказването, когато от събраните доказателствени
средства може да се направи извод, че съществува вероятност фактът да се е осъществил, без
обаче тази вероятност да прераства в сигурност. При непълното доказване винаги
съществува алтернативната възможност, фактът да не се е осъществил, макар неговото
съществуване да е вероятно. Когато се провежда доказване с индиции доказването на
главния факт обикновено е непълно. Страната, която носи задължението за доказването на
определен факт се стреми да проведе пълно доказване за него. Насрещната страна може да
проведе непълно доказване, с което цели да постави под съмнение осъществяването на този
факт. Допускайки възможността, че фактът не се е осъществил, тя превръща доказването на
своя процесуален противник в непълно, защото в съзнанието на съдията не може да се
формира пълно и несъмнено убеждение в осъществяването на факта. Главното доказване на
един или друг положителен факт се извършва от страната върху която тежи задължението да
докаже съответния факт. Процесуалната роля е без значение за главното доказване. По
смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК страната трябва да осъществи главно доказване на онези
факти от действителността, от които извлича за себе си благоприятни правни последици.
Поради предназначението си да убеди съдията главното доказване винаги следва да бъде
пълно, като трябва да се изключи всяка друга възможност. За разлика от главното доказване
насрещното доказване има за предмет факти, за които провеждащата го страна не носи
задължение за доказване. Насрещното доказване може да бъде непълно, защото е
достатъчно да съществува вероятност фактът да не се е осъществил, за да се превърне и
самото негово главно доказване в непълно и да не постигне своето предназначение.
Така в настоящият случай, ищецът не успя да докаже изцяло положителните факти, за
8
които е носил задължението да докаже и от които черпи благоприятни последици и
проведеното от него главно доказване по отношение на тях е останало непълно.
Насрещната страна провежда непълно доказване като с цяла поредица макар и
косвени доказателства успява да внесе съмнение относно осъществяването на твърдените от
ищеца положителни факти, от който последният черпи благоприятни последици, а именно
поеманетото на задължение от страна на ответника за връщане на процесната сума именно
на 15.12.2020г. От представените от ответника доказателства може да се заключи, че е
налице възможност, твърдените от ищеца факти да не са се осъществили и проведеното от
него главно доказване е непълно, защото в съзнанието на съдията не може да се формира
пълно и несъмнено убеждение в осъществяването на тези факти.
С оглед на изложеното претенцията на ищеца остава недоказана и следва да бъде
отхвърлена като такава.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е било изискуемо. Ето защо не следва да бъде
ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 3116/2020г. по
описа на РС – Хасково.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
общо 660,00 лв., от които от които 300 лева – разноски за вещо лице и 360,00 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дизелор“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Амстердам“№ 4, представлявано от управителя С. А., съдебен
адрес: **********, адв. С. С. – САК, срещу В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: **********,
съдебен адрес: **********. адв. С. А., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено, че В. Н. В. дължи на
„Дизелор“ЕООД сума в размер на 18,33 лева, представляваща законна лихва върху главница
в размер на 1200 лева от 31.12.2020г. - дата на образуване на ч. гр. д. № 3116/2020 г. по
описа на Районен съд - Хасково до 23.02.2021г. - дата на погасяване на паричното
задължение от ответника, по Заповед № 260010/06.01.2021 г. за изпълнение на парично
9
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3116/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА „Дизелор“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Амстердам“№ 4, представлявано от управителя С. А., съдебен адрес:
**********, адв. С. С. – САК, да заплати на В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: **********,
съдебен адрес: **********. адв. С. А., сумата в размер на 660,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
10