Определение по дело №338/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Образувано е по
искане на ОП – Сливен, в което се твърди, че в Окръжна прокуратура -
Сливен е на производство започналото на 13.07.2022г., по реда на чл.212 ал.2
от НПК досъдебно производство № 97/22 г. по описа на ОД на МВР - Сливен,
вх.№ 1137/22г., пор.№ 145/22 г. на Окръжна прокуратура – Сливен и с
постановление на разследващия орган от 14.07.2022г. в качеството на
обвиняем е привлечен Р. СТ. М. за това, че на 13/14.07.2022г. в гр.Сливен,
при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - около 15 грама бруто
тегло марихуана, около 15 грама синтетичен канабиноид, около 5 гр.
метамфетамин и 14 бр. таблетки (около 6 гр.) амфетамин, като му е предявено
обвинение по чл.354а, ал.2, изр.2, предл. последно, т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.1
предл.4 от НК. Твърди се още, че от събраните до момента доказателства по
делото можело да се направи обосновано предположение, че обв. М. е
извършил престъплението, в което е обвинен и за което се предвижда
наказание лишаване от свобода. Обвинението се подкрепяло от събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства. Обв. М. се отличавал с висока степен на обществена опасност.
Деянието, предмет на настоящото обвинение било извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „ а“ и б. „б“ от НК. Той бил
осъждан многократно още от периода на непълнолетието си, за различни по
вид престъпления - квалифицирани кражби, образуване и ръководене на
организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по
чл. 234, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, измама в особено големи размери, държане на
наркотични вещества с цел разпространение. Последното му осъждане било с
влязло в сила на 04.10.2018г. споразумение по НОХД № 485/18г. на Окръжен
съд - Сливен, с което му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 9 месеца при първоначален строг режим за извършено престъпление
по чл. 354а, ал.1, изр. 1, алт. 1, предл. 4 от НК, като преди това - на
12.09.2018г. бил осъден по НОХД № 666/18г. на СлРС на 6 месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим за извършени престъпления по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК. Определеното му по ЧНД № 502/18г. по описа на
Окръжен съд - Сливен общо наказание от 9 месеца лишаване от свобода за
осъжданията по НОХД № 666/18г. на Районен съд - Сливен и по НОХД №
485/18г. на Окръжен съд – Сливен било изтърпяно за времето от 13.11.2019г.
до 25.06.2020г. с помощта на 1 месец и 18 дни от работа в негова полза.
Налице била реална опасност обв. М. да се укрие и да извърши друго
престъпление, която опасност се презюмирала от разпоредбата на чл. 63, ал.
2, т. 1 от НПК, доколкото се касаело за деяние извършено при условията на
опасен рецидив. Предвид изложените съображения прокурорът предлага на
основание чл. 64, ал.1 от НПК съдът да вземе мярка за неотклонение
задържане под стража по отношение на обв. М..
1

В с.з. представителят на ОП – Сливен поддържа искането и моли съда
да го уважи, тъй като били налице законовите предпоставки за това.
Преповтаря съображенията, изложени в искането. Твърди, че се касаело за
лице с висока степен на обществена опасност, предвид осъжданията му.
Обвиняемият не полагал обществено полезен труд, нямал законен източник
на доходи и се издържал основно от продажба на наркотични вещества. Тъй
като деянието било извършено в условията на опасен рецидив, законът
презюмирал реалната опасност той да се укрие и да извърши престъпление.
Счита, че по отношение на обв. М. следвало да бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и той да бъдел изолиран от
обществото до приключване на разследването.
Защитникът на обв. М. счита, че не е налице обосновано
предположение, той да е извършил престъплението, за което му било
повдигнато обвинение. Самото обвинение било неясно, тъй като не са сочени
конкретно наркотични вещества, грамаж и вид в обстоятелствената част на
обвинението. Недопустимо било обвинението да съдържа изрази като „около
толкова грама бруто“, тъй като не можело да се направи обосновано
предположение за високата степен на обществена опасност на деянието.
Освен това нямало изследвания на веществата, които да установят вида им и
дали тяхното държане е забранено от закона. Разпитани били свидетели -
наркозависими и единият, от които М. Б. Ш. сам заявявал, че бил в конфликт
с М., защото го лъжел в грамажа. Всички разпитани свидетели били чували,
че обвиняемият продава чай. В случай че съдът намерел, че била налице
законовата презумпция по чл. 63, ал.1 от НПК, обвиняемият можело за бъде
изолиран от обществото и търпейки по-леката мярка за неотклонение
„Домашен арест“, тъй като имал постоянен адрес, на който пребивавал и с по
–леката мярка за неотклонение щели да се постигнат превантивните цели на
закона. Нямало пречка на обвиняемия да бъде поставена електронна гривна,
която да ограничи придвижването му и възможността му да извършва нови
престъпления.
Обв. М. моли съда да му наложи по – леката мярка за неотклонение
„Домашен арест“. Заявява, че няма намерение нито да се укрива, нито да
извършва престъпления.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
С постановление на разследващия орган от 14.07.2022г. по досъдебно
производство № 97/2022 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№
1137/2022г., пор. № 145/2022г. на Окръжна прокуратура – Сливен, предявено
на същата дата, Р. СТ. М. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 354а, ал.2 , изр. 2, предл. последно, т. 4, вр. чл. 354а, ал.
1 изр. 1, предл. 4 от НК за това, че на 13/14.07.2022г. в гр. Сливен, при
условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел
2

разпространение високорискови наркотични вещества - около 15 грама бруто
тегло марихуана, около 15 грама синтетичен канабиноид, около 5 гр.
метамфетамин и 14 бр. таблетки (около 6 гр.) амфетамин.
За престъплението, за което на обв. М. е повдигнато обвинение се
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и
глоба от 20 000 до 100 000 лева, т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. М. е на 48 години, със средно образование, разведен, не работи,
осъждан многократно: за престъпления по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от НК, по чл.
234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, по чл. 321, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, по чл.
211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК, по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, предл. 4 от НК. Изтърпявал е
ефективни наказания лишаване от свобода: определеното му по ЧНД № 1370
/ 2016г. на СлРС наказание лишаване от свобода за срок от четири години и
шест месеца и определеното му по ЧНД № 502 / 2018г. на СлОС наказание
лишаване от свобода за срок от девет месеца като последното е изтърпяно на
25.06.2020г. и не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
Формално обвиняемият има постоянен адрес в гр. С., кв. „Д. Г.“ **-*-
**.
Обв. М. се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Разпитани
са свидетели - И. Й. С., М. Б. Ш., Б. С. С. и М. М. И., чиито показания са
относими към разследваното престъпление. По установения в НПК ред са
извършени обиск на обвиняемия и претърсване и изземване в жилището, в
което живее, при които са иззети вещи, имащи значение за разследването,
включително такива, които при направения полеви тест са реагирали на
наркотични вещества. Протоколите са одобрени от съдия. Изготвени са
веществени доказателствени средства, а именно фотоснимки към съответните
протоколи за претърсване и изземване и за личен обиск. Извършен е обиск и
на свид. С.. С протокол за доброволно предаване свид. Симеонова е предала
полиетиленово пликче, съдържащо жълто – кафеникаво кристалообразно
вещество, предадено й от свид. С. при провеждане на личния обиск. Поради
краткото време от образуване на досъдебното производство до настоящия
момент няма изготвени експертизи на иззетите веществени доказателства.
Приложени са писмени доказателства – справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние за обвиняемия.
От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът
направи следните правни изводи:
Искането на ОП – Сливен е основателно и съдът счете, че следва да го
уважи. По отношение на обв. М. са налице предпоставките, визирани в чл.
63, ал. 1 от НПК.
От събраните до момента доказателства и доказателствени средства,
посочени по – горе, може да се направи обосновано предположение, че обв.
М. е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение (законът
3

не изисква категоричен извод в тази насока). Привличането му като
обвиняем се явява резултат от събраните посредством проведените до
момента в рамките на досъдебното производство процесуално-следствени
действия, писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени
средства, които установяват обвинителното твърдение на прокуратурата.
Доколкото защитата оспорва коректността на повдигнатото обвинение
относно посочените приблизително количества наркотични вещества, съдът
следва да отбележи, че наказателното производство се намира в началната си
фаза и към настоящия момент е обективно невъзможно да бъде изготвена
съответната експертиза, която да установи точните вид, количество и
концентрация на иззетите наркотични вещества. Това не прави обвинението
неясно до такава степен, че да не може да бъде разбрано от обвиняемия. На
настоящия етап от досъдебното производство това обвинение е работно и
предстои да бъде изменяно в зависимост от резултатите от физико -
химическата експертиза. По досъдебното производство предстои
извършването и на още действия по разследване, необходими за изясняване
на обстоятелствата по делото.
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв.
М. да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ.
с мярка за неотклонение „Домашен арест” (в какъвто смисъл е неговото
искане). Тази реалната опасност се презюмира при първоначалното вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по силата на чл. 63, ал. 2,
т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е оборена от събраните доказателства.
Разследваното деяние е с правна квалификация по чл. 354а, ал. 2, изр. 2,
предл. последно, т. 4, вр. чл. 354а, ал. 1 изр. 1, предл. 4 от НК - тежко
умишлено престъпление, представляващо опасен рецидив и за него законът
предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от
20 000 до 100 000 лв. Обвиняемият представлява лице със завишена степен на
обществена опасност предвид обстоятелството, че разследваното
престъпление не се явява изолиран случай в живота му и той има трайни
нагласи да извършва престъпления - осъждан е многократно за умишлени
престъпления от общ характер и е търпял ефективни наказания лишаване от
свобода, но очевидно те не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен
ефект. За това свидетелства приложената справка за съдимост, сочеща
предходните осъждания на обвиняемия. Обв. М. не е трудово ангажиран и
няма легален източник на средства за препитание.
Обв. М. до настоящия момент не е осуетил разследването, но той и не е
имал такава възможност, тъй като то е съвсем в началния си стадий и той е
бил задържан. Наличието на адрес не гарантира изключването на реалната
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Предвид
спецификата на разследваната престъпна дейност (видно от показанията на
свид. И., той е ходил и в апартамента на обвиняемия да си купува „пико“),
мярка за неотклонение „Домашен арест” не би обезпечила една от целите на
мерките за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да извърши
4

престъпление, поради което съдът счете за неоснователно искането на
обвиняемия в тази насока.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на
обвиняемия или специфични ангажименти към семейство, които да обуславят
необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за
неотклонение спрямо обвиняемия, съдът направи правния извод, че в случая
са налице условията на закона, визирани в чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 1, пр. 2 и от
НПК. Гореизложеното в съвкупност налага несъмнен извод, че на този етап от
разследването най-съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК по
отношение на обв. М. се явява най-тежката по вид мярка за неотклонение, а
именно „задържане под стража”. Тази мярка ще допринесе за постигане на
целите, предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложените съображения, доводите на защитника на обв. М. са
неоснователни – налице е както обосновано предположение, че обвиняемият
е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение, така и
доказана реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление, ако
по отношение на него бъде взета друга мярка за неотклонение.
Ето защо, съдът взе по отношение на обв. Р. СТ. М. по досъдебно
производство № 97/22 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.№ 1137/22г.,
пор.№ 145/22 г. на Окръжна прокуратура – Сливен най – тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:

5

Номер на акта:	258
Дата:	15 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200338
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 юли 2022 г.

Определение по дело №338/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите