ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Габрово, 28.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като
разгледа докладваното от съдия Миланези в. ч. гр. д. № 77 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във
връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, чрез юрисконсулт А., срещу Разпореждане № 02.01.2019 г. по ч.
гр. д. № 2286/2018 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В
жалбата се излага, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че искането на
заповедния съд, заявителят да посочи клаузите за ГПР и ГЛП по договора за
потребителски кредит, не било съобразено с целта на заповедното производство в
хипотезата на чл. 410 ГПК, в която не се проверява дали вземането съществува, а
се проверява само дали то е спорно. Вземането било за парична сума. Подаденото
заявление било съобразено с изискванията за неговата редовност, като не било
необходимо към заявлението да бъдат прилагани доказателства за установяване на
вземането. Съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, следвало да се решат по исков ред, при положение,
че длъжникът възрази. ГПР и ГЛП били конкретизирани на първа страница от
договора и били в размери съответстващи на законодателството към момента на
сключване на договора. Първоинстанционният съд обявил клаузата за неустойка на
неизпълнение на договорно задължение, за неравноправна, нищожна и несъответстваща
на добрите нрави. Тези изводи на съда били неправилни. Доколкото не съществуват
императивни законови изисквания начинът, по който страните са уговорили
определянето на неустойката не може да се разглежда като нарушаващ добрите
нрави. Уговорената в договора неустойка не противоречала на добрите нрави, тъй
като била предназначена да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на
договора. Ако длъжникът добросъвестно бил изпълнил договорното си задължение то
кредиторът щял да е събрал вземането и нямало да търпи посочените вреди. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, само ако единствената й цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Моли да бъде отменено разпореждането и да се издаде заповед за изпълнение и за
сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен
отказ.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр. д.
№2286/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило
заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД срещу длъжника К.М.Х., за парични вземания по договор за паричен заем.
С
Разпореждане от 21.11.2018 г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в
тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи основание
и начин на формиране размера на всяка от претенциите си, вида и произхода на
всяка от претенциите, падежа на всяко задължение и периода на забава и др.,
начина на формиране на неустойката, таксите и др. подобни, договорните клаузи,
на които основава претенциите си, а именно конкретните ГПР и ГЛП по договора за
потребителски кредит, както и да внесе допълнителна държавна такса от 100 лв. (при
общо дължима държавна такса от 125,00лв. е внесена такса от 25,00лв.).
С
молба от 19.12.2018 г., във връзка с дадените указания, заявителят
е посочил, че е внесъл дължимата по чл.12, т. 1 от Тарифата държавна такса и че
е неприложимо правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК в заповедното производство,
позовавайки се и на съдебна практика. Отново обосновава, на какво основание се
претендират заявените суми.
С
обжалваното Разпореждане №27/02.01.2019 г., съдът е отхвърлил подаденото
заявление по чл. 410 ГПК против длъжника за присъждане на 355, 31 лв. -
главница по договор за потребителски кредит; 24,31 лв. - договорна лихва; 154,66
лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 17,48 лв. - законна лихва и 45
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, поради
неизправяне на нередовности на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и поради противоречие със закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК
Обжалваното
разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Подаденото
по ч. гр. д. №2286/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово заявление по чл.
410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на
изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал указания
на заявителя за довнасяне на държавна такса от 100 лв. и да посочи договорните
клаузи, на които основава искането си за присъждане на договорна
лихва- конкретните ГЛП и ГПР, като с неизпълнение на тези указания е мотивирал
своя отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните
суми.
От
приложения към заявлението платежен документ е видно, че е внесена за
заповедното производство държавна такса от 25 лв. Размерът на внесената от
заявителя държавната такса е съобразен с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от
ТДТГПК, съгласно която по заявлението за издаване на заповед се събира държавна такса в размер на 2 % върху интереса, но не
по-малко от 25 лв. В случая заявеният интерес, формиран от сбора на отделните
вземания, обуславя като дължим внесения от заявителя размер на държавната
такса. Неправилно районният съд е приел, че дължимата такса по заявлението
следва да се изчисли като по исково производство, по правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК, върху всеки претендиран интерес (общо пет) и е указал на заявителя да
довнесе държавна такса в размер на 100 лв. (по 25 лв. върху всеки интерес и
при вече внесена с подаване на
заявлението държавна такса от 25 лв.). По въпроса за таксите в заповедното
производство ВКС е дал категоричен и непротиворечив отговор (Определение
№379/11.05.2010г. по ч. т. д.№215/2010г., І ТО на ВКС) в следния смисъл, а
именно когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за
изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната
такса се определя в размер на 2 % върху интереса, а не върху цената на всяка
претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания
- напр. главница плюс лихви. Предвид изложеното по ч. гр. д. № 2286/2018 г. по
описа на Районен съд – Габрово заявителят не дължи довнасяне на указаната от заповедния
съд допълнителна държавна такса от 100 лв. и неправилно обжалваното
разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК на ГРС е обосновано с невнасянето на такава
такса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл. 127, ал. 1
от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно
представени такива – в този смисъл т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането
е ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в
същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на
всяко от претендираните парични вземания като главница, договорна лихва,
неустойка, законна лихва, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават
възникнали правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на
които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т. 9 и т. 12
от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер
на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите
са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на
допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на
заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането
си за главница, договорна лихва, неустойка, законна лихва необосновано
районният съд е приел, че претенцията за всички суми, следва да се отхвърли
поради противоречие със закона и добрите нрави и нищожност, на клаузата за неустойка при
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез поръчител.
При
данните, посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл.410 ГПК
при дадените указания в т. 2б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която се намира производството –
развиващо се като формално и едностранно на този етап, без събиране на
доказателства и предоставена на страните възможност за становище, не може да се
обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите
за договорна, мораторна лихва, неустойка и др., с оглед техният размер,
заявения период, за който се претендират и размера на непогасената главница,
сочат на противоречие със закона и добрите нрави на договорните клаузи, на
основание на които се претендират. На длъжника е предоставена законовата
възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение
и в исково производство съдът вече ще разполага с договорите и ще може да
преценява точно и подробно клаузите от същите, включително да се произнесе и по
тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
На
основание гореизложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и да се
разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които е отказано издаване.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 27/02.01.2019г., с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение
против К.М.Х. за сумите: 355,31 лв. - главница по договор за потребителски
кредит; 24,31 лв. - договорна лихва; 154,66 лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение; 17, 48 лв. - законна лихва и 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Васил Левски”
№ 114, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника К.М.Х., ЕГН **********,***, за сумите: 355, 31 лв. - главница по
договор за потребителски кредит; 24,31 лв. - договорна лихва; 154,66 лв. -
неустойка за неизпълнение на задължение; 17,48 лв. - законна лихва и 45 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 225 лв.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: