Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен,
07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Красимир Петракиев в.гр.дело № 851 по описа за 2019 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.435
ал.2 т.7 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена жалба от Л.В.П. *** – длъжник против
действията на ЧСИ П.П. по изп.д.№473/2019г., изразяващи се в постановление за
разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение по същото
изпълнително дело.
В жалбата се правят оплаквания, че действията са незаконосъобразни, като на
първо място се сочи, че общия размер на разноските е прекомерно висок и
противоречи на начина на изчисляване на таксите по изпълнението. Заявява се също,
че за адвокатско възнаграждение следва да се дължи само сумата от 200лв. за
образуване на делото, и 241.52лв. за същинските действия по изпълнение,
съответно по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1. Заявява се също така, че, тъй като
не е посочен начина на формиране на общата сума на разноските за ЧСИ по пера и
по тарифа същото е незаконосъобразно. Моли да се отмени действието на ЧСИ П. и
да се върне на същия за намаляване на приетите разноски на взискателя и да
посочи детайлно начина на формиране на разноските в изпълнението или
алтернативно да се измени постановлението в частта за разноските да се намали
адвокатското възнаграждение от 1200лв. на 441.52лв.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от Г.Ц. М., чрез адв.М.К. *** –
взискател по изпълнителното дело, в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че адвокатското възнаграждение е уговорено
не само за образуване на делото, а и за процесуално представителство по него,
като такова е осъществено и няма основание за намаляването му. Моли жалбата да
се остави без уважение, а също така претендира и присъждането на разноски в
настоящето производство.
В
писмените мотиви ЧСИ подробно е описал извършените процесуални действия, като
счита, че жалбата е неоснователна, защото разноските са определени в
съответствие с т.1, 3,т.4 и т.9 от ТТРЗЧСИ и чл.26, която е пропорционална
такса. Представил е подробна разбивка на сумите по пера и съответните основания
по точките в ТТР ЗЧСИ.
Плевенският окръжен
съд, като провери данните по делото, приема за установено следното:
Длъжникът по
изпълнението обжалва постановление за разноски обективирано покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№473/2019г. по описа на ЧСИ П.П. от 12.08.2019г.
То е съобщено на длъжника на 14.08.2019г., видно от разписка на л.58 от делото.
Жалбата е депозирана на 21.08.2019г., т.е. в
срока по чл.436 ал.1 от ГПК.
Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от длъжника
съгласно чл. 435,
ал.2 т.7 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. В настоящата
редакция на закона, законодателят не е предвидил никакво ограничение за
обжалване действията на СИ по отношение на разноските по изпълнението.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните в
приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа страна:
Делото е образувано на 30.04.2019г. по изпълнителен лист издаден от Окръжен
съд гр.Плевн, по силата на който е предоставено упражняването на родителските
права на детето Д.Л.П.на майката Г.Ц.П., като искането е за предаване на детето
на осн. ч.528 от ГПК.
Съдия-изпълнителят е изпратил покана за доброволно изпълнение, и е насрочил
ден за извършване на изпълнителното действие. На същата дата 19.06.2019г.
жалбоподателят е отказал да предаде доброволно детето, въпреки, че е посочил
обратното в уведомление от 07.06.2019г. и е съставен надлежен протокол от ЧСИ.
С молба от 16.07.2019г. взискателката Г.П. е представила още три броя
изпълнителни листи срещу длъжника, като първия от тях касае упражняването на
родителските права върху детето Д. и определение режим на лични контакти с
бащата Л.П., т.е. във връзка с първоначалния изпълнителен лист; вторият е за
събиране на парични суми в общ размер на 2215лв. –деловодни разноски, а третият
е за събиране на присъдената на детето Д. месечна издръжка в размер на 200лв.,
чрез законовия й представител Г.П..
Като способи за принудително изпълнение са посочени налагане на възбрани
върху имоти на длъжника и запор върху трудовото му възнаграждение. ЧСИ П. е
изпратил запорни съобщения до третите задължени лица, както и е разпоредил
вписването на наложена възбрана, а до длъжника П. е изпратена нова призовка за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че общия размер на задължението е
4485.74лв., в това число 1200лв. разноски в изпълнителното дело и 669.07лв.
такси по ТТР ЗЧСИ, дължими към 26.08.2019г.
Именно в тази си част длъжникът приема, че поканата има характер на
постановление за разноски и това се споделя от съда, защото канейки го
съдия-изпълнителят обективира волята си да приеме доброволно плащане или да
пристъпи към принудително изпълнение за събирането на тези суми.
При така изложените факти, съдът намира следното от правна страна:
По отношение на
адвокатския хонорар съдът приема, че няма прекомерност. Съдържанието на жалбата
бе възпроизведено по-горе и от него може да се изведе,че спорен по делото не е
въпросът налице ли е прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя от 1200 лева, посочено като дължимо от длъжника във
връчената му покана за доброволно изпълнение и прието като разноска на
взискателя в обжалваното постановление, а въпросът за дължимостта на
възнаграждението от 800.00 лева по чл. 10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., т.е. на част от договореното и изплатено
възнаграждение.
Това е така,тъй
като макар и формално длъжникът да се позовава на прекомерност на адвокатското
възнаграждение, по същество твърди недължимост на възнаграждението по чл. 10,
т.2 от Наредба № 1 с доводи за липсата на действия,целящи удовлетворяване
вземането на взискателя, без да оспорва /напротив признава/ правото на разноски
от 200.00 лева по чл. 10, т.1 от Наредбата.
Съдът счита, че именно с това възражение следва да се занимае първо, защото
същото е определящо относно размера и на разноските по изпълнителното дело
дължими съгласно ТЗЧСИ, с оглед и пропорционалния размер на таксата по т.26.
За определяне размера на адвокатското възнаграждение
включително и по изпълнителни дела при изпълнение на парични вземания /за което
е издаден изп. лист/ основополагащ е материалния интерес. Съгласно чл.10 ал.1
т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е: 1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.; 2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл.
7, ал. 2“.
Именно това са приложимите разпоредби в случая, тъй като се касае за изпълнение
на парични задължения. Едновременно с това обаче длъжникът пропуска и факта на
изпънение на непарично задължение – предаване на дете. Съгласно чл.10 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения „за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 – 200 лв.“.
Видно е по
делото, че са представени два броя адвокатски пълномощни, придружени и от два
броя фактури издадени от адв.К., от които се установява договарянето и
заплащането на адвоткатско възнаграждение в размер на 600лв. за първото, а с
ДДС 720лв. и 400лв. за второто, а с ДДС 480лв. Тук следва да се каже, че общият
размер на договореното възнаграждение е 1000лв., а 200лв. е косвения данък ДДС,
който обаче данъчно регистрираното лице е длъжно да начисли. Тъй като и той е
платен от взискателя се явява разноска за него и следователно подлежи на
заплащане от длъжника.
Несъмнено делото е образувано и се дължи признатото и в жалбата
възнаграждение от 200лв. по чл.10 т.1 от Наредба №1. Също така несъмнено е, че
за действието предаване на дете съгласно цитираната норма се начисляват още
200лв. Следва да се има предвид и, че по единия изпълнителен лист отново
предмет на изпълнението е упражняването на родителски права и режим на лични
отношения, а отделно и заповед за защита от домашно насилие, т.е. отново
изпълнителното производство има предмет действие извън тези по ал.2 и ал.3 и
следователно се дължи заплащане на нови 200лв.
Неоснователни са възраженията, че се дължи възнаграждение по чл.10 т.2 от
Наредбата в по-малък размер, защото не са извършване действия по принудително
изпълнение. Напротив такива са извършени и те се изразяват в налагането на
запори до различни задължени лица, както и по вписването на възбрани.
Налагането на запорите несъмнено представлява действие по принудително
изпълнение изрично уредено в Глава 45 от ГПК и се извършва едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение до длъжника, както изрично е регламентирано в чл.507 от ГПК. Вземането в
това съобщение изрично е посочено по размер и е указано, че запорът е до този
размер. След като се предприети тези действия по принудително изпълнение, то е
налице и процесуално представителство за тяхното извършване, тъй като са
своевременно поискани от ЧСИ. Разноските по тяхното извършване за процесуално
представителство се определят по реда на чл.10 т.2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Едното парично вземане е фиксирано и нелихвоносно от 2215лв. Налице е
обаче и второ парично вземане, което е периодично и лихвоносно при забава –
това е издръжката от 200лв. Определянето на материалния интерес при дело за
издръжка е уредено в чл.69 ал.1 т.7 от ГПК и е относимо както към общия исков
процес, така и към изпълнителния, доколкото няма особени правила. Три годишния
сбор на платежите определя материален интерес от 7200лв., които заедно с
разноските от 2215лв. Определят общ размер на интереса от 9415лв. При тази
стойност следва възнаграждението да се определи, като една втора от това по
чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 – 580лв. + 5% от 4415лв., равняващо се на 400.38лв.
Така общия размер
на минималното възнаграждение на адвоката става 1000.38лв., като са начислени
1000 и няма основание да бъдат намалени. В тази връзка следва да се отчете и
факта, че изпълнителното дело имащо за предмет периодично изпълняващи се
задължения изисква и по-голям обем представителство, тъй като е свързано с
по-голяма инициативност от страна на взискателя и продължителност на
изпълнителния процес, което следва да се отчита при определяне на неговата
правна и фактическа сложност.
При това
положение договореното общо възнаграждение от 1000лв., а с начислен данък ДДС
1200лв. не е прекомерно и няма как да бъде намалено в искания размер от
жалбоподателя.
По
отношение на таксите по ТТРЗЧСИ определени в размер на общо 669.07лв. следва да
се отбележи, че същите съставляват обикновени и пропорционални, както и че
върху тях е начислен задължителният ДДС, тъй като ЧСИ П. е регистриран по ЗДДС.
По т.1 от Тарифата се дължи 20лв. за образуване на изп. дела. По т.3 от
Тарифата се дължи 5лв. за един брой справка за длъжника и неговото имущество.
По т.4 се дължи за изпращане
по пощата на призовка такса 10 лв. По т.9 за
налагане на запор без извършване на опис,
се събира такса 15 лв. Тъй като запорите са два общата такса е 30лв. За тяхнато вдигане се дължи
таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ от 20лв. По точка 5 за изготвяне на препис 20лв. По
точка 11 за присъединяване на взискател – 50лв. – изпълнителния лист за
издръжка. По т.16 за изпълнение на определено действие 50лв. и по т.31 за
пощенски услуги и справки общо сумата от 5.76лв. Сборувани общо обикновените
такси са в размер на 205лв., като с ДДС тяхната сума е 246лв.
По
чл.26 от ТТРЗЧСИ се дължи пропорционална такса върху събираното парично вземане
от 4485.74 в размер на 100лв. + 8% за горницата над 1000лв. или общо 378.86лв.
С начислен ДДС този размер е 454.63лв.
При
тези данни общата сума на таксите е в съответствие с определените по тарифата и
е изцяло съобразена с изискванията на ЗЧСИ.
Изложените съображения обуславят и неоснователност на подадената жалба от Л.В.П.
*** – длъжник против действията на ЧСИ П.П. по изп.д.№473/2019г., изразяващи се
в постановление за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение в
размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя и 669.07лв. такси по ТТРЗЧСИ, която следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба от Л.В.П. ЕГН ********** *** – длъжник против
действията на ЧСИ П.П. по изп.д.№473/2019г., изразяващи се в постановление за
разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение в размер на 1200лв.
за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и
669.07лв. такси по ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: