№ 1300
гр. Варна, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110202274 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано е по
жалбата/молбата/ на Ч. П. Д. ЕГН ********** против наказателно постановление №
436а-97/18.05.2022 г. на началника на Второ РУ при ОД на МВР Варна Ч. С.Н., с което
за нарушение на чл.64 ал.1 и ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата въззивникът посочва единствено, че обжалва наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично. По
същество не отрича, че е отказал да даде личната си карта при поискването от
полицаите, но че те са имали законен повод за това си искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди
съдебното заседание са постъпили писмени бележки от началника на Второ РУ при ОД
на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., в които моли да се даде ход на делото
в тяхно отсъствие, изразява становище по същество, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, моли съда да го потвърди, да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата да присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
1
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Свидетелят М. С. П. и Г.М.А. били служители на Второ РУ при ОД на МВР
Варна. На 01.05.2022 г. за времето от 08:00 часа до 20:00 часа двамата били назначени
наряд като автопатрул, били в полицейски униформи. Около 12:40 часа те извършвали
обход в района на Крайбрежна алея във връзка с поставени служебни задачи за
извършване на проверки по повод зачестили кражби от паркирани автомобили в
района. В района на Четвърта буна забелязали лице от мъжки пол, което се скрило в
храстите. Полицейските служители слезли от автомобила и се разделили да
пресрещнат лицето. На Станчова алея св.М. П. пресрещнал лицето, спрял го,
представил му се и му поискал лична карта или друг документ за самоличност. Лицето
отказало да представи такъв документ, като заявило, че само се разхожда в парка. В
този момент при тях отишъл и полицейски инспектор Георги Андонов. Полицейските
служители отново поискали от лицето да представи документ за самоличност, лицето
отново отказало. Полицаите обяснили на лицето, че ако не представи документ за
самоличност, ще бъде задържан в полицейското управление до изясняване на
самоличността му и че ще му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ за неизпълнение на полицейско разпореждане. Лицето отново
отказало да представи документ за самоличност.
При извършения личен обиск на лицето, в него намерили лична карта, според
която това бил Ч. П. Д. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Пловдив,
****. На Д. били поставени белезници и същият бил отведен в сградата на Второ РУ
при ОД на МВР Варна. Д. поискал да се свърже с адвокат, бил му предоставен списък с
дежурните адвокати от Адвокатска колегия Варна, от които той си избрал адвокат, с
който се свързал по телефона и разговарял.
Бил извикан в полицейското управление медицински екип, който прегледал Д.
и той бил записан в книгата за медицински преглед на задържани лица.
На 01.05.2022 г. в 14:45 часа било снето сведение от Ч. П. Д./приложен
оригинал/, според което той се разхождал в Морската градина, без причина бил спрян
от полицаите и му поискали лична карта. Той отказал да покаже личната си карта.
Били му сложени белезници, бил отведен във Второ РУ, където му съставили акт. Бил
посъветван от адвокат да подпише акта и да вземе копие. Полицаите извикали спешна
помощ и бил прегледан от лекар.
На 01.05.2022 г. М. С. П. изготвил докладна записка УРИ 436р-15832 за
случая/приложен оригинал/, според която на крайбрежната алея забелязали
съмнително лице, което се скрило в храстите. Те го последвали и го спрели, отказал да
им предостави лична карта или друг документ за самоличност. Обяснили му, че ако не
се идентифицира, ще бъде отведен в полицейското управление и ще му бъде съставен
акт за неизпълнение на полицейско разпореждане. Отново не им представил документ
за самоличност. Когато го обискирали открили личната му карта в него. В
полицейското управление поискал да разговаря с адвокат, избрал такъв от списъка с
дежурните адвокати и след проведен разговор с адвокат поискал да подпише акта и да
получи копие от него.
На 01.05.2022 г. М. С. П. – младши инспектор във Второ РУ при ОД на МВР
Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия АД
бл.№ 086318/01.05.2022 г./приложен оригинал/ против Ч. П. Д. за това, че на 01.05.2022
г. около 12:40 часа в гр.Варна, Станчова алея, при извършване на полицейска проверка
2
не изпълнил законно полицейско разпореждане, направено в изпълнение на функциите
на орган на МВР, изразяващо се в: съзнателно пречи на орган на МВР да изпълни
задължението си по служба за установяване на самоличност/отказва да представи
документ, с който да удостовери самоличността си/. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР. АУАН е предявен на 01.05.2022 г. на нарушителя,
който се запознал със съдържанието му. Записал като възражение: „Разхождах се в
парка и без абсолютно никаква причина полицаите ми поискаха лична карта, защото
съм изглеждал подозрително. Аз поисках причина за това действие и такава не бе ми
дадена. Аз отказах да предоставя документи без причина и бях задържан с белезници и
откаран във Второ РУ“. В 15:00 часа подписал АУАН и получил копие от него. В
АУАН е посочено, че не са иззети доказателства.
Ч. П. Д. представил допълнителни писмени възражения от 05.05.2022 г.,
заведени под № 436000-5870/09.05.2022 г./приложен оригинал/, в които посочил, че
нямало причина да бъде проверяван, нищо нередно не бил извършил.
По депозираното възражение е изготвено писмено становище рег.№ 436000-
18003/30.05.2022 г. от старши инспектор Стоян Илиев от Второ РУ при ОД на
МВР/приложен оригинал/, според което извършеното нарушение от Ч. Д. на чл.64 ал.4
от ЗМВР е безспорно доказано, не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от
ЗАНН, поради което следва да му бъде издадено наказателно постановление и
наложено наказание.
Въз основа на съставения акт, административно - наказващият орган -
началника на Второ РУ при ОД на МВР Варна Ч. С.Н. е издал наказателно
постановление № 436а-97/18.05.2022 г./приложен оригинал/, като е възприел изцяло
констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.64 ал.1 и
ал.4 от ЗМВР, за което е наложил глоба в размер на 100 лева на основание чл.257 ал.1
от ЗМВР.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.
С. П., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
Към административно-наказателната преписка са приложени:
1. Акт за установяване на административно нарушение, серия АД бл.№
086318/01.05.2022 г., съставен от М. С. П. – младши инспектор във Второ РУ при
ОД на МВР Варна – оригинал.
2. Сведение 01.05.2022 г. от Ч. П. Д. – оригинал.
3. Докладна записка УРИ 436р-15832 01.05.2022 г. от М. С. П. – оригинал.
4. Допълнителни възражения от 05.05.2022 г., заведени под № 436000-
5870/09.05.2022 г. – оригинал.
5. Становище относно депозираното възражение рег.№ 436000-18003/30.05.2022 г.
от старши инспектор Стоян Илиев от Второ РУ при ОД на МВР – оригинал.
6. Наказателно постановление № 436а-97/18.05.2022 г. от началника на Второ РУ
при ОД на МВР Варна Ч. С.Н. – оригинал.
7. Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи. В т.1.14.
на заповедта са упълномощени началниците на районни управления в ОД на МВР
да издават наказателни постановления по Закона за Министерството на
вътрешните работи – копие.
8. Заповед № 8121з-1098/25.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи – копие.
Към въззивната жалба няма приложени и от съда не бяха изискани
допълнителни писмени доказателствени средства.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
3
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на М. С. П., писмените
доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка,
подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на основание чл.283 от
НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В съдебно заседание беше разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
М. С. П.. Св.П. потвърждава, че с колегата му били изпратени на крайбрежната алея
във връзка със зачестили кражби от леки автомобили. Обикаляли точно определен
район, за който имали оперативна информация, че лицата, които извършват кражбите,
се движели по определени маршрути и те наблюдавали тези маршрути. Забелязали
жалбоподателя Д. да тръгна по един от тези маршрути и решили да му извършат
проверка. Колегата му тръгнал след лицето, св.П. се качил със служебния автомобил
отгоре, излязъл от автомобила и тръгнал надолу в посоката, в която се отдалечил Д..
Срещнал го на Станчова алея. Спрял го, представил се и поискал документи за
самоличност. Д. го попитал какво е направил, св.П. му обяснил, че нищо не е
направил, а това е просто проверка на документи, за което той има право като
длъжностно лице. Д. отказал да си даде документите. По този начин им попречил да
изпълнят задълженията си, те го задържали, установили самоличността му, отвели го в
полицейското управление и там П. му съставил акт за неизпълнение на полицейско
разпореждане. Съдът кредитира свидетелските показания на М. С. П. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Ч. Д. на 13.06.2022 г., видно
от разписката към него, жалбата срещу него е заведена във Второ РУ при ОД на МВР
Варна на 13.06.2022 г.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.267 ал.1 от ЗМВР актовете за установяване на нарушенията се
съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на вътрешните работи.
Съгласно приложеното копие от Заповед № 8121з-1098/25.08.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, в т.1.5. на заповедта са оправомощени всички полицейски органи
на районните управления да съставят актове за установяване на административни
нарушения по Закона за Министерството на вътрешните работи – копие. АУАН е
издаден от компетентен орган - М. С. П. – младши инспектор във Второ РУ при ОД на
МВР Варна.
4
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началника на
Второ РУ при ОД на МВР Варна Ч. С.Н.. Съгласно чл.267 ал.2 от ЗМВР наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от
него длъжностни лица. От приложеното копие от Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, в т.1.14. на заповедта са упълномощени
началниците на районни управления в ОД на МВР да издават наказателни
постановления по Закона за Министерството на вътрешните работи.
По процесуалния закон:
Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от
ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Наказателното
постановление е мотивирано и не противоречи на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Съдът намира, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение с
посочването на един свидетел по акта за установяване на административно нарушение,
тъй като за неговата валидност е достатъчно да е подписан поне от един свидетел по
аргумент от разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН – АУАН се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите посочени в него.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено. Алинея 2 на същия член уточнява, че при
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или
чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
По делото се установи, че полицейските служители от Второ РУ при ОД на
МВР младши инспектори Г.М.А. и М. С. П. на 01.05.2022 г. за времето от 08:00 часа до
20:00 часа са били назначени като патрул с поставена задача да работят в раойна на
Крайбрежна алея за профилактика и разкриване на кражби от моторни превозни
средства. В този смисъл те като полицейски органи са имали правомощия да издадат до
Ч. Д. като гражданин устно разпореждане за изпълнение на възложените им функции, а
именно да представи документ за самоличност.
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Ч. П. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.64 ал.4 от Закона за МВР.
Според разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
С оглед на изложеното съдът прие, че въззивникът Ч. П. Д., след като му е било
отправено устно разпореждане от полицейските служители да представи документ за
5
самоличност, въпреки че е имал в себе си такъв/лична карта/ и не го е представил, не е
изпълнил разпореждане на орган на МВР, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.64 ал.4 от ЗМВР.
По въззивната жалба:
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че не е имало причина и законово основание да му бъде разпоредено да представи
документ за самоличност. Съгласно точка 3 и точка 4 на алинея 1 на чл.70 от ЗМВР
полицейските органи могат да извършват проверки за установяване на самоличността
на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност.
Освен това на полицейските служители са били възложени конкретни задачи и
действията им са били насочени именно към изпълнението на тези задачи, поради
което съдът счита, че действията на полицейските служители са законосъобразни и не е
налице нарушение на материалните и процесуални правни норми.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.257 ал.1 от ЗМВР който не изпълни разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
Правилно е определена наказващата норма, наложено е наказание глоба в
минимален размер, което според съда е справедливо и отговаря на обществената
опасност на деянието и дееца.
По разноските:
В депозираните писмени бележки от началника на Второ РУ при ОД на МВР
Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А. се моли съда да им присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д ал.3 вр.чл.143
ал.4 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ да заплати на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно
чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/ вр.чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 до 120 лева,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на юрисконсулта по поддържане на
обвинителната теза на административно-наказващия орган в съдебно заседание/не се
яви в съдебно заседание/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
6
От въззивника няма постъпило искане за присъждане на разноски.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 436а-97/18.05.2022 г. на началника
на Второ РУ при ОД на МВР Варна Ч. С.Н., с което на Ч. П. Д. ЕГН **********, на
основание чл.257 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.64 ал.4 от
ЗМВР.
На основание чл.63д ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда Ч. П. Д. ЕГН
**********, да заплати на Областна дирекция на МВР Варна сумата от 80/осемдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение в съдебното производство.
Да се изпратят съобщение на Областна дирекция на МВР Варна и на Ч. П. Д., че
решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението и мотивите са изготвени по реда на АПК.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Второ РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7