№ 7773
гр. София, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110107441 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от П. Т. Ф., уточнена с молба от ........ г., срещу А.
П. Д., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 3
ЗЗД вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
17.08.2022 г. е сключила с ответника, в качеството му на продавач, договор за покупко
– продажба нaлек автомобил „........”, с рег. № ........... Твърди, че преди сключването на
договора е извършен обикновен преглед на автомобила от автомонтьор, както и
компютърна диагностика, от които не са установени недостатъци или индикации за
такива по автоматичната трансмисия на автомобила. Излага доводи, че на 29.10.2022 г.
при пътуване по автомагистрала „......“, след предприета маневра, се появил дефект,
вследствие на който автомобилът аварирал. Настъпилата повреда по автомобила
наложила използването на услугите на специализирана пътна помощ. След
транспортиране на автомобила в специализиран автосервиз за ремонт на автоматични
трансмисии в гр. Пазарджик е установена повреда в скоростната кутия. На 05.11.2022
г. отново посредством специализирана пътна помощ автомобилът е транспортиран в гр.
София, където ищцата желаела да потърси и друго мнение от специализиран сервиз с
оглед предполагаемия сложен и скъпоструващ ремонт на автомобила. За
предприеманите от нея действия уведомявала своевременно продавача, който я
информирал какво следва да бъде направено по автомобила, но въпреки изпълнението
на дадените от него указания не настъпила функционална промяна в работата на
автомобила. Твърди, че след извършена компютърна диагностика ответникът се уверил
относно наличието на механичен проблем при движението на автомобила, изразяващ
се в невъзможност за превключване на по - висока предавка, редуващо се с пълна
загуба на мощност, като използваният софтуер идентифицирал грешка в автоматичната
трансмисия. Сочи, че на 18.11.2022 г. автомобилът е транспортиран и приет за ремонт в
автосервиз „..........“, като общата стойност на ремонта възлизала на 5560 лева,
1
коитобили изплатени изцяло от нея. Твърди, че ответникът й е продал вещ със скрити
недостатъци, чието установяване е било невъзможно при обикновен преглед на
автомобила. Сочи, че продавачът е незабавно уведомен за повредата от момента на
нейната поява, както и относно развитието на случая. Отбелязва, че неизправността по
автомобила се е появила само два месеца след закупуването му, като твърди, че
недостатъците са съществували по време на прехвърлянето на собствеността върху
автомобила. Навежда доводи за обективната отговорност на продавача. Поддържа, че
продавачът следва да й заплати извършените разходи за поправка на недостатъците по
автомобила. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да й заплати сума в размер на
5560 лева, представляваща цената на извършените ремонти дейности с оглед
отстраняването на скритите недостатъци по вещта, ведно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски. Релевира възражение по чл. 78, а. 5 ГПК.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че е било възможно да бъдат установени недостатъците на
вещта, в случай че е имало такива, с извършен обикновен преглед към момента на
сключване на договора. Посочва, че при прегледа на автомобила ищцата е използвала
услугите на автомонтьор, както и че е извършена компютърна диагностика,
посредством които не са установени повреди по вещта. Оспорва твърдението на
ищцата относно скрити недостатъци по предмета на договора. Излага доводи, че
липсват основания за ангажиране на неговата отговорността. Съобразно изложеното е
направено искане предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 3
ЗЗД вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) наличието на валидно възникнално между
страните договорно правоотношение по договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство с параметрите, посочени в исковата молба; 2) наличието на
недостатъци по вещта, предмет на договора, към момента на сключването му, които не
са могли да бъдат открити при обикновен преглед на автомобила; 3) в резултат на
установените недостатъци на вещта е препятствано използването на автомобила по
обичайното му предназначение; 4) незабавното уведомяване на продавача за откритите
недостатъци по вещта; 5) стойността на извършените разходи за отстраняване на
недостатъците по вещта, предмет надоговора. При доказването на горните
обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
процесното вземане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на валидно възникнално между страните
договорно правоотношение по договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство с параметрите, посочени в исковата молба. По-конкретно, между страните не
е спорно, че по силата на договор за покупко – продажба на моторно-превозно
средство от 17.08.2022 г. ответникът е прехвърлил на ищеца собствеността върху
процесния лек автомобил марка „............”, с рег. № ...........
Не е спорно и с протоколно определение от 01.02.2024 г. /л. 78 от делото/ са
2
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата,
че на 29.10.2022 г., при движение от град София в посока град Пазарджик, и при
пътуване с процесния автомобил ищцата е аварирала, като се е наложило автомобилът
да бъде репатриран, тъй като е бил спрян от движение, за което ответникът е уведомен
в телефонен разговор на същата дата.
Не е спорно между страните и че на 29.10.2022 г. автомобилът е аварирал
вследствие на повреда на скоростната кутия. По делото са представени писмени
доказателства – фактура № ......... г. с издател „.........“ ЕООД и фискален бон за
плащането й /л. 23/, от които се установява, че ищцата е извършила разходи за ремонт
на автомобила във връзка с процесната повреда в размер на 5 561,09 лв.
Спорен между страните по делото е въпросът била ли е налице тази повреда в
автоматичната скоростна трансмисия, при сключване на договора, съответно има ли
характера същата на т.н. „скрит недостатък“ по смисъла на чл. 193 ЗЗД.
За изясняване на спорния по делото въпрос е изслушано и прието неоспорено от
страните заключение на съдебна-автотехническа експертиза /л. 68 и сл. от делото/,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Вещото лице е посочило, че при получено увреждане в автоматичната скоростна
кутия, автомобилът не може да се движи безопасно на собствен ход и следва да бъде
репатриран до сервиз. Обичайно периодът на нормалната експлоатация на
автоматичната скоростна кутия, при редовно обслужване и смяна на масло, е около 250
000 - 300 000 км. След изминаване на този пробег автоматичната скоростна кутия
следва да бъде ревизирана и при наличие на износени детайли, подлежащи на смяна,
същите да бъдат подменени. Детайлите, описани в приложената по делото фактура,
могат да се износят за период от 2 месеца ако е било нарушено смазването на
скоростната кутия или е липсвало изцяло /липса на масло в скоростната кутия/.
Износването на детайли в скоростната кутия може да бъде установено единствено след
демонтиране и разглобяване на скоростната кутия. Стойността необходима за
възстановяване на уврежданията по автоматичната скоростна кутия на лек автомобил
„.........”, с рег.№ .........., изчислена на база пазарни цени, съгласно приложената по
делото Фактура №000000......... г., издадена от „..........” ЕООД, към 12.12.2022 г. е
5561,09 лв. и извършения разход е в причинна връзка с повредата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.02.2024 г. /л. 80 от
делото/, вещото лице уточнява, че ако има повреди в трансмисията на скоростната
кутия, обикновено са записват грешки в компютъра на превозното средство и с
компютърна диагностика могат да се установят. Сочи и че опитен автомонтьор може да
установи проблеми при скоростната кутия, свързани с някаква неизправност.
С оглед заключението на изслушаната по делото съдебна-автотехническа
експертиза и разясненията на вещото лице в проведеното по делото открито съдебно
заседание, като съобрази и че между страните не е спорно и в депозираната искова
молба /лист 1, абзац първи/ ищецът сам сочи, че преди продажбата на автомобила
същият е бил прегледан от автомонтьор и му е направена компютърна
диагностика, при които не е установена неизправност, по делото не е установено, при
условията на пълно и главно доказване, при продажбата на автомобила да са били
налице скрити недостатъци, които впоследствие да са довели до невъзможност за
неговото ползване по обичайното му предназначение.
Проблем със скоростната кутия на автомобила е бил установен именно
посредством компютърна диагностика, но на 29.10.2022 г. – близо два месеца след
придобиването му от ищеца. Извод за липсата на повреда в процесния автомобил към
датата на продажбата му следва и от представеното по делото неоспорено становище
от 29.06.2023 г. от „........... ООД /л. 40/, в което е посочено, че на 06.06.2023 г. е
3
извършена компютърна диагностика на автомобила, при която не са били установени
записани грешки в компютъра на автомобила, свързани със скоростната купия, като са
сменени нейния филтър и е извършена промяна на трансмисионното масло.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявената искова
претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, тъй като не се установи
наличието на недостатъци по вещта, предмет на договора, към момента на
сключването му, които не са могли да бъдат открити при обикновен преглед на
автомобила и в резултат на установените недостатъци на вещта е препятствано
използването на автомобила по обичайното му предназначение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника. От последния е доказано по делото извършването на такива в размер на
1 100 лв., плащането в брой на които се установява от представения договор за правна
защита и съдействие от 05.07.2023 г. Съдът намира релевираното от ищеца възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, поради което намира, че размера на адвокатския хонорар, следва да бъде
намален до сумата от 860 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес: град .............,
срещу А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ..........., осъдителен иск с правно основание
чл. 195, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 5 560 лева,
представляваща платена от ищеца на 10.12.2022 г. цена на извършен ремонт в сервиз
„..........“ ЕООД на лек автомобил марка „.............., закупен от ответника на 17.08.2022
г., с оглед отстраняването на скрити недостатъци по вещта – неизправност на
автоматична скоростна трансмисия, ведно със законна лихва за забава от датата на
исковата молба – 10.02.2023 г., до окончателното плащане на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес: град ............., да плати, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ..........., сумата в
размер на 860 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4