Присъда по дело №13203/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 431
Дата: 5 октомври 2023 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110213203
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 431
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И. И.А
и прокурора Й. В. Р.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Наказателно дело от общ характер №
20221110213203 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. М. А. В., родена на г. в гр. , с българско гражданство, омъжена, осъждана, с
висше образование, работи, адрес: гр., , ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 09.10.2021г.,
около 12:00 часа в гр, по бул. „“, с посока на движение от бул. „и“ към бул. “, управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с per. № след
употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол, установено със съдебна химико‐
токсикологична експертиза рег. №И-767/27.01.2022г. на ВМА-София, поради което и на основание
чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 НК Й НАЛАГА следните наказания: „лишаване от свобода“, за
срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
„глоба“, в размер на 800 лева и, на основание чл. 343г, “лишаване от правоуправление“, за срок от
една година и шест месеца.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 2 НК, от наказанието „лишаване от свобода“
периода, през който В. е била задържана, по реда на ЗМВР.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 НК, от наказанието „лишаване от
правоуправление“ период, през който В. е била лишена по административен ред.
ПРИЗНАВА подс. М. А. В., родена на г. в гр, с българско гражданство, омъжена,
осъждана, с висше образование, работи, адрес: гр. вх. , ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това -
на 09.10.2021 г., около 12:00 часа в гр., на бул. „в лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Корола“ с рег. №, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, да е държала високо рисково наркотично вещество - коноп с нето тегло
1,81 грама, с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8%, на стойност 10,86 лева (десет лева и осемдесет и шест стотинки),
1
включен в Приложение №1 към чл.З, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични - Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях са забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.
304 НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наложеното на подс. В.
наказание по н.о.х.д. № 782/2019 г. по описа на СГС, а именно – „лишаване от свобода“, за срок от
една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно, при първоначален общ режим.
ОТНЕМА, на основание чл. 354а, ал. 6 НК, в полза на държавата наркотичното вещество -
коноп с нето тегло 1,81 грама (на съхранение в ЦМУ) и опаковки (л. 40 ДП), които да бъдат
унищожени.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, М. А. В., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 271 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 80 лева –
деловодни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу М. А. В. обвинителен акт, с твърдения за извършени
престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, а именно, че:
на 09.10.2021 г., около 12:00 часа в гр. по бул. „“, с посока на движение от бул. „“ към бул. “,
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с
per. № след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол, установено със
съдебна химикотоксикологична експертиза рег. №г. на ВМА-София и че
на 09.10.2021 г., около 12:00 часа в гр. на бул. “ пред № в лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Корола“ с рег. № , без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, държала високо рисково наркотично вещество -
коноп с нето тегло 1,81 грама, с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 8%, на стойност 10,86 лева (десет лева и осемдесет и шест
стотинки), включен в Приложение №1 към чл.З, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Списък I “Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотребата с тях са забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира
деянията за съставомерни от обективна и субективна страна, а обвинението – за доказано по
несъмнен начин. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, без предложение на
конкретни параметри на наказанието.
Защитата оспорва повдигнатото обвинение. Намира същото за недоказано, по несъмнен
начин, касателно наличието на управление, като се позовава на събраните гласни доказателства.
Счита процедурата по претърсване и изземване за опорочена. Намира оправдателна присъда за
единствен законосъобразен и обоснован завършек на производството.
Подс. В. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли да бъде
оправдана.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. М. А. В. е родена на г. в гр. , с българско гражданство, омъжена, осъждана, с висше
образование, работи, адрес: гр. , бул. „“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********.
На 09.10.2021 г., около 12:00 часа в гр. , В. шредприела управление на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“, ДК № по бул. “ с посока на движение от бул. „“ към бул. „“.
Действията на подсъдимата били наблюдавани от свидетелите В. И., И. Г., К. Ш. и Б. П. -
полицейски служители при ОСПС-СДВР, които били на място, при изпълнение на служебните си
задължения по установяване на обявено за издирване лице – близък на подсъдимата. Същите
пристъпили към извършване на проверка спрямо В., като извикали за съдействие и екип на ОПП-
СДВР.
На място пристигнали служители на ОПП-СДВР – свидетелите И. Н. и С. Г.. В. била
изпробвана с техническо средство „Дръгтест 5000“, който отчел положителен резултат за употреба
на канабис. Св. Н. съставил на подсъдимата АУАН и й издал талон за изпращане на медицинско
изследване, като същата се явила в посоченото в талона медицинско заведение и дала проби от
кръв и урина. От изготвената съдебна химико-токсикологична експертиза рег. №И-767/27.01.2022
г. на ВМА – София се установила употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол.
Междувременно, било извършено претърсване на лекия автомобил марка „Тойота“, модел
„Корола“ с per. № . На неустановено място било открито наркотично вещество. От изготвената
физико-химична експертиза на същото се установявило, че намерена и иззета растителна маса
представлява коноп с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 8%. Съгласно ПМС №23/98г., стойността на конопа била отмерена към 10,86
1
лева (десет лева и осемдесет и шест стотинки).
Ангажираните поемни лица не присъствали, по време на цялото претърсване.
Към инкриминираната дата В. не притежавала надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Б. С. (л. 57-гръб и частично прочетени от л. 22 ДП), И. Н. (л. 58-гръб и частично
прочетени от л. 24 ДП), К. Ш. (л. 59-гръб и частично прочетени от л. 23 ДП), В. И. (л. 60-гръб и
частично прочетени от л. 21 ДП), И. Г. (л. 62 и частично прочетени от л. 19 ДП), В. К. (л. 74 и
частично прочетени от л. 26 ДП), С. Г. (л. 75 и прочетени от л. 25 ДП) и М. (л. 86-гръб); талон за
изследване (л. 56 ДП); ЗПМАМ (л. 62 ДП); АУАН (л. 61 ДП); протокол за медицинско изследване
(л. 58 ДП); картон на водач (л. 64 ДП); справка за собственост (л. 66 ДП); протокол за техническа
проверка (л. 68 ДП); справки от СО и ЦКБ (л. 100 ДП); справка от ЦГМ (л. 103 ДП); справка от
ЦКБ (л. 81 ДП); заключения на ФХЕ (л. 44 ДП) и СХЕ (л. 53 ДП); ВД – опаковки (л. 40 ДП)
справки за съдимост (л. 11) и висящи наказателни производства (л. 89 ДП).
Важно е да се отбележи, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на
редица обстоятелства, включени в предмета на доказване, като самите страни не ги оспорват, а
именно: мястото, датата и приблизителния час на проверката, извършване на проба с техническо
средство, отвеждане на подс. В. до лечебно заведение за даване на кръвна проба, наличие на
дадена кръвна проба. Това, по аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК, позволява на съда да маркира
основаните моменти по доказателствата за тези обстоятелства, без да се налага тяхната детайлна
съпоставка.
Приложеният по делото АУАН не се ползва с материална доказателствена сила
(разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП ползва само целите на адмнистративнонаказателното
прозИ.дство, с всички условности, касателно разместването на доказателствената тежест), поради
което и посоченото в него местонарушение и действията на водача няма как да бъдат приети за
установени, на тази основа. За тези обстоятелства, обаче, са ангажирани и надлежно събрани
гласни доказателства на свидетели-очевидци – както от страна на СРП, така и на защитата.
Касателно релевантната фактология по пункт първи от обвинителната теза, ключов за
изхода на производството е въпросът – управлявала ли е В. автомобила или не. В тази насока,
показанията на полицейските служители И. Н. и С. Г. относително слабо допринасят за изясняване
на обективната истина, доколкото те са били изпратени за съдействие от дежурна част, т. е. не са
очевидци на процесните събития.
Освен тях, събраните гласни доказателства се разпределят в две диаметрални групи: от
една страна е казаното от свидетелите С., Ш., И. и Г., а от друга – от свидетелите Г.а и Б. и подс.
В.. Няколко са съображенията на настоящия съдебен състав да даде доказателствен превес на
първата група. На първо място и на изцяло формално основание, свидетелите Г.а и Б.
добросъвестно декларира близки, приятелски отношения с подсъдимата, а самата В. е
заинтересована от изхода на производството, по силата на процесуалното си качество. Разбира се,
това не прави казаното от тях a priori недостоверно, а поставя изискване – към него да се подхожда
с повишено внимание. Отново в този ред на мисли, двете цитирани свидетелки се появяват в една
значително напреднала фаза на производството – в разпита си от 11.05.2022 г. (извършен в
присъствието и на защитник) подсъдимата изобщо не споменава за наличието на очевидци на
събитията, извън полицейските служители и поемните лица (не се касае за опасност от
самоинкриминиране, а точно обратното – за данни за лица, които биха могли да опровергаят
обвинителната теза, както впоследствие се твърди и в този смисъл умишлено прикрИ.е на подобно
обстоятелство би било изключително нелогично, освен ако такова всъщност няма), а в дадените на
05.10.2022 г. обяснения (отново в присъствие на защитник) В. твърди наличието на очевидци, но
без да е в състояние да идентифицира същите (обективна момента невъзможност не би могло да
бъде обяснение, с оглед заявеното от Г.а и Б.дългогодишно познанство с подсъдимата), а искане за
разпит на тези лица, за които в съдебна фаза се твърди, че имат знание за оневиняващи
подсъдимата обстоятелства, не е направено и при предявяването на обвинението на 05.10.2022 г.
Данни за такива лица (вероятно поради техническа грешка в съдебния протокол е отразено
2
фамилно име „“) се изнасят едва в съдебно заседание от 18.05.2023 г., което, според съда,
неминуемо поставя въпроси, отговорите на които не ползват тезата на подсъдимата и няма как да
не отнемат от доказателствената тежест на казаното от двете свидетелки.
По повод обясненията на подсъдимата, нейно гарантирано процесуално право е да дава
или не такива, когато и в какъвто обем прецени. За съда, обаче, не съществува задължение – да
отдава еднаква тежест на всички дадени обяснения, независимо от етапа, на който са приобщени в
процеса. В тази връзка, действително, в първия си разпит подсъдимата отказва да дава обяснения
(с оглед наличието на последващ, при всички случаи първоначално казаното би било на заден
план). При втория си разпит на досъдебна фаза, подсъдимата вече категорично отрича да е
управлявала автомобила и да е извършвала маневри (което е в протИ.вес на казаното от
свидетелите С., Ш., И. и Г., без съдът да има данни за лични, финансови, служебни или друга
категория отношения и/или зависимости между свидетелите и подсъдимата, които биха
подтикнали първите да изнасят неверни данни, в неин ущърб) и дори не е боравила с лостовете за
управление, в хода по същество защитата изнася данни (макар съдът да не е в състояние да
идентифицира източника им, нито подобно изявление да има собствена доказателствена стойност),
че подсъдимата „изпълнява разпореждането на съответния полицейски служител“. Нещо повече –
докато в разпита си от 05.10.2022 г. подсъдимата твърди, че на процесния ден изобщо не е
управлявала превозното средство, в обясненията си от 05.10.2023 г. заявява нещо друго – че
действия по управление е имало, но са били преустановени около 11:00 ч. на цитираната дата
(обстоятелство, което, отнесено към постъпилите от ЦГМ данни, е силно дискусионно).
Същевременно, във връзка с изявлението на подсъдимата от 05.10.2023 г. – че е ползвала
марихуана, по-малко от час преди проверката, химическата експертиза отнася приема към един
значително по-ранен етап – до 24 часа преди пробата, т. е. на един значително предхождащ етап.
Тази хронология, според настоящия съдебен състав, идва да покаже едно надграждане във
фактологията, върху която подсъдимата и защитата изграждат защитната теза – обстоятелство,
което отнема значителна част от достоверността й. Този извод се подсилва значително и от факта,
че в обясненията си, дадени пред съда, подсъдимата категорично твърди пристигане на инкасо
автомобил, с което обвързва едни или други разпореждания на полицаите, респективно – свои
действия. Такъв, обаче, съобразно съдържанието на постъпилата справка от кредитна институция
(изискана, по изрично настояване на защитата), не е имало на местопрестъплението – нито към
момента на проверката, нито изобщо на процесния ден, а чак два дни след събитията. В този
смисъл и защитната теза не се отличава с вътрешна хомогенност и еднопосочност, за да бъде
протИ.поставима на обвинителната, като изнесените от полицейските служители данни за точния
начин на спирането на автомобила и точните действия действително бележат известна
разнопосочност, но от категорията на нюансите и която без особени затруднения би могла да бъде
отдадена както на времевия отрязък между процесните събития (09.10.2021 г.) и разпитите им
(11.05.2023 г. и 18.05.2023 г.), т. е. около година и половина, така и на динамиката в работата на
служителите на реда в столицата, вкл. и в контекста на случай, който не се отличава с някаква
конкретика (оказана съпротива, опит за бягство, нападение над служител или друго), която да го
отличи от другите от тази категория.
В този смисъл и касателно пункт първи, съдът намира обвинителната теза за подкрепена
от доказателствата по делото, а тезата на защитата – за необоснована.
Не по този начин, обаче, стои въпросът, касателно пункт втори от обвинението.
Изготвеният и наличен по досъдебното производство протокол за претърсване и изземване
съставлява надлежно писмено доказателство, че на посочените в него дата и място са проведени
процесуално-следствени действия, в рамките на които по преписката е приобщено
инкриминираното наркотично вещество. Същевременно, обаче, поемното лице В. К.
добросъвестно заявява, че зрителните й възприятия от извършваното действие са от момента, в
който пликчетата с неустановено към онзи момент съдържание вече са били на предния капак на
автомобила, т. е. тя, на практика, не е присъствала нито на претърсването, нито на намирането,
нито на изземването им. Едновременно с това, св. А. заявява спомен, че се касае само за едно
пликче (К. свидетелства за повече от едно), което се намирало на седалка в автомобила (макар св.
С. да твърди, че то било в зоната на подлакътника между седалките). Всички тези обстоятелства
имат процесуални последици, които следва да бъдат обсъдени в следващия раздел на настоящото
3
изложение.
Данни за съдебното минало на подс. В. и характеристични данни за нея съдът черпи от
приложените по делото справка за съдимост, за висящи наказателни производства и за нарушения
на ЗДП.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. В. е реализирала престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 НК, за какъвто й е повдигнато
обвинение.
По делото е безспорно установено, че на инкриминираните дата, час и място подсъдимата
е имала в организма си наркотично вещество. Последното обстоятелство е установено по надлежен
ред – въз основа на показанията на изправно техническо средство и при изследвана кръвна проба,
което прави получените резултати годни да бъдат ползвани, при постановяване на присъдата.
Касателно изпълнителното деяние, в предходен раздел съдебният състав изложи
съображения – защо приема за установен факта на същото. В допълнение, във връзка с изложените
от защита доводи за разнопосочност в свидетелските показания за извършени маневри и/или
изминато едно или друго разстояние, няма как да не бъде цитирано ППВС № 1/1983, съобразно
което в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания
на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в
движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – умисъл. За разлика от
болшинството съдебни състави, настоящият приема, че не е нужно наличието на пряк умисъл за
съставомерността на деянието, а е достатъчен и евентуален такъв – наличие на приети наркотични
вещества и предприети действия по управление, като за разлика от престъпленията по чл. 343б, ал.
1 НК, за настоящото законодателят е възприел линия на нулева толерантност, т. е. фактът на
евентуално повлияване и неговата степен е ирелевантен. В. няма как да не е била с ясното
съзнание, че се намира в състояние, след употреба на наркотични вещества (още повече – предвид
опита й с тях, видно от приключилото с влязъл в сила осъдителен съдебен акт наказателно
производство за държане на наркотици, а цел - разпространение), както и че не бива да управлява
моторни превозни средства в такова, но въпреки това е предприела именно такава линия на
поведение.
С изложените по-горе аргументи и доколкото не се установяват отклонение от реда,
предписан в Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МПр, настоящият съдебен състав намира, че
от обективна и субективна страна подсъдимата е реализирала престъплението по чл. 343б, ал. 3
НК, за което й е било повдигнато обвинение.
Едновременно с това, изводите на съда, по отношение на другия пункт от обвинителната
теза, са диаметрални. Участието на поемни лица при действията по претърсване и изземване не е
самоцел, а съставлява както допълнителна гаранция, при вмешателството в правната сфера на
засегнатото лице, така и има допълнителна удостоверителна функция, по отношение хронологията
и резултата от извършените действия, респективно – гаранция срещу държавен произвол. В
конкретния случай, обаче, етапа, на който всяко от поемните лица е било включено в действието
(К. – едва от момента, в който веществото се е намирало вече на предния капак на колата, а А. –
когато то вече е било извадено от мястото, на което св. С. твърди – първоначално да го е
установил) не позволява теза за законосъобразност да бъде споделена, съответно – да се приеме за
надлежно установено – какво и къде е било намерено и иззето, т. е. съдът дължи оправдателен
диспозитив, по този пункт.
По вида и размера на наказанието
За извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
4
Предвидено е и кумулативно наказание лишаване от правоуправление по чл. 343г НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат трудовата ангажираност
на подсъдимата и процесуално поведение, по време на самата проверка (липса на данни за опити за
избягване на отговорност, за пречене или бягство). Като отегчаващи отговорността обстоятелства,
обаче, не може да не бъде отчетено датирането на инцидента в изпитателен срок на предходно
осъждане, и то – отново свързано с наркотични вещества, както и данните за множество
нарушения на ЗДП (касае се за престъпление против транспорта, извършено от подсъдимата, в
качеството й на водач на МПС), което неминуемо се отразява върху комплексната обществена
опасност на случая и е индиция за липса на критичност.
С изложените по-горе доводи, както и предвид отчетливия превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства, но и доколкото се касае за едва второ осъждане, настоящият съдебен
състав намира, че целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК успешно биха могли да бъдат
постигнати, като наказанията „лишаване от свобода” и „глоба“ бъдат отмерени между минималния
и средния предвиден в закона размер, а именно – една година и шест месеца за първото и 800 лева
за второто, като изтърпяването на лишаването от свобода, предвид извършването на деянието в
изпитателен срок на предходно осъждане и сбора на наказанията, следва да бъде при
първоначален строг режим.
С оглед горепосочения алгоритъм, подсъдимата се отличава със среден интензитет на лична
обществена опасност като водач на МПС, което позволява продължителността на кумулативното
наказание „лишаване от правоуправление” да бъде отмерена отново близо до средния размер, а
именно – една година и шест месеца, от който срок следва да бъде приспаднато времето, през
което подсъдимата е била лишена от правоуправление по административен ред, във връзка с
настоящото производство (ЗПАМ от л. 62 ДП).
Едновременно с това, доколкото деянието по чл. 343б, ал. 3 НК е извършено, в
изпитателния срок на осъждането по н.о.х.д. № 782/2019 г. по описа на СГС, наложеното по
същото наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година и шест месеца следва да бъде
приведено в изпълнение при първоначален общ режим (доколкото се касае за първо осъждане).
По веществените доказателства
Независимо от изхода на производството, касателно обвинението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 1
НК, не се установява наркотичното вещество (предмет на престъплението) и опаковки (средство на
престъплението) да са държани от лице с надлежно разрешително, поради което и същите
подлежат на отнемане и унищожаване.
По разноските
Предвид изхода на настоящото производство и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на признатата за виновна
подсъдима, като обвързаните с обвинението, по което е била оправдана, следва да останат, за
сметка на държавата.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни