Решение по дело №7563/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260715
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20203110107563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           02.03.2021 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На четвърти февруари                                                    две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                            

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  7563 по описа за 2020 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на главаХVІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.С.А., ЕГН **********, с която претендира да бъде осъдено ***ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,  да му заплати сумата от  10 лева, частично от общо 332,90 лв. - неплатен остатък  за имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца л.а. ***, изразяващи се в увредени облицовка предна броня и капак теглич предна броня, причинени в резултат на реализирано на 22.05.2020г. ПТП в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „***“ с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 08.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се сочи, че на 22.05.2020г., около 16:30 ч. в гр. Варна, *** до бл. ***ищцата управлявала собствения си л.а. марка „*** посока ул. „***“. Пред нея се движел л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от ***, който спрял. Ищцата също спряла, когато изведнъж л.а. „***“, с рег. № *** потеглил наад и я блъснал. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. За виновен бил посочен водачът на л.а. „***“. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗАД „***“ със срок на действие 09.05.2020г. - 08.05.2021г., която полица е била действаща към момента на настъпване на ПТП. На 26.05.2020г. ищцата уведомила ***като представител на застрахователното дружество извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на претенцията № ***., с посочени увредени детайли: облицовка предна броня и капак теглич предна броня. На 29.05.2020г. ищцата получила като застрахователно обезщетение сумата от 118.26 лв., която счита, че е по-ниска от действителната му стойност – 451.16 лв.      

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за „ГО” по отношение на л.а. „***, управляван от посочения като виновен за ПТП водач и извършеното плащане по заведената щета. Оспорва наличието на ПТП, вина на водача на застрахования при него л.а. и причинно-следствена връзка с вредите по автомобила на ищцата. Оспорва посочената от ищеца стойност на уврежданията. Възразява срещу размера на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.  Претендират се разноски. 

С определение на съда, постановено в проведеното на 04.02.2021г. открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на иска, като е увеличен от 10 лв. на 252.71 лева пълен размер на неплатения остатък от дължимото обезщетение по процесната застрахователна претенция.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства копия на: свидетелство за регистрация - част I;  двустранен констативен протокол за ПТП от 22.05.2020г.; опис на претенция***.,  се установява, че:    между ***ЕИК*** и***бил сключен договор за застраховка Гражданска отговорност" със застрахователна полица  №***относно собствен на застрахования л.а. марка ***, със срок на действие 09.05.2020г. – 08.05.2021г. На 22.05.2020г., около 16:30 ч., управляван от***л.а. марка ***“, с peг. ** причинил ПТП, при което увредил собствения на Г.С.А. л.а. Ауди А3, peг.***. Въз основа на постъпило от пострадалото лице уведомление, на 26.05.2020г. при ***била заведена щета с***., по която служители на застрахователя описали увредени детайли по л.а. *** с peг.*** - облицовка предна броня и капак теглич предна броня, като на 29.05.2020г. на Г.С.А. било изплатено обезщетение от 118.26 лева. 

От заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е удар между движещ се на заден ход л.а. марка Форд Фюжън“, с peг.  ***, управляван от***и спрелия зад него л. а. ***, peг.*** Описаните от застрахователя вреди отговарят на механизма на настъпване на вредите, като действителната стойност по средни пазарни цени на необходимите труд и части за възстановителни работи е 370,97 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за  разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

По делото са безспорни обстоятелствата, че между ответното дружество и трето за производството лице е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”  обективиран в застрахователна полица №***със срок на валидност от 09.05.2020г. до 08.05.2021г. относно л.а. марка ***“, с peг.  *** и настъпило застрахователно събитие.

От обсъдения протокол за ПТП /съставен по образец/ и приета САТЕ, съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на л.а. марка *** -  ***, което е противоречало на нормите на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП („Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“), е настъпило ПТП, при което на собствената на ищцата вещ л.а ***, са причинени вреди. 

С плащането на част от претендираното обезщетение застрахователят конклудентно е признал горните обстоятелства, като единственият спорен въпрос е размерът на вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства опровергаващи писменото изявление на застрахованото при него лице, че е виновен за настъпилото ПТП.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/. В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика и по аналгочините норми от действащия КЗ.

Предвид така изложените правни доводи, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 252.71 лева - неплатен остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 370.97 лева.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ /360 лв с ДДС - адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС/ и вносни бележки за депозит за експертиза и държавна такса /150лв./ са в общ размер от 510,00 лв.  

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ***ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***  да заплати на Г.С.А. ЕГН ********** сумата от  252.71 лв. /двеста петдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ - неплатен остатък от дължимо обезщетение в общ размер на 370.97 лв. за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в в увредени облицовка предна броня и капак теглич предна броня на собствения й л.а. ***“, peг.***, вследствие на ПТП от 22.05.2020г., настъпило в гр. Варна по вина на водач, управлявал застрахован при ответника със застраховка „ГО”, застрахователна полица  № ***, л.а. ***“, с peг.  ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  ******, със седалище и адрес на управление: гр.***,  да заплати на Г.С.А. ЕГН ********** сумата от 510 лева, представляващи сторените разноски в производството за държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение на адвокат, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския окръжен съд.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: