РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря М. АП. МИЛЕВА
в присъствието на прокурора В. К. Н.
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120101899 по описа за 2024 година
Производството е образувано по изпратена по подсъдност искова молба,
уточнена с писмени молби от 16.05.2023 г., 11.07.2023 г., 18.08.2023 г.,
16.10.2023 г., 22.05.2024 г. и 16.08.2024 г., на Р. Т. К. и М. Х. К. (понастоящем
М.), подадена чрез пълномощника адв. П. М. от САК, против Окръжен съд –
Бургас за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на всеки от ищците сумата
от общо 20 000 лева, от която по 10 000 лева за всеки ищец, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 1568/2014 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, изразяващи
се в душевни болки и страдания, негативни и несвойствени изживявания,
загуба на авторитет и доверие пред обществото, загуба на доверие в
правосъдието, влошаване на здравословното и психологическо състояние,
ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба на
13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
разноски, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
В исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения, че с
Определение № 582 от 02.03.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 435/2012 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е било допуснато обезпечение на бъдещия иск
на КУИППД срещу Р. Т. К. и М. Х. К. в размер на 1 619 777 лева. Твърди се
1
още, че с Решение № 246 от 16.06.2016 г., постановено по гр. д. № 1568/2014 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, е било уважено частично искането на
КПКОНПИ, като от Р. Т. К. са били отнети в полза на държавата сумите от
5472, 10 лева и 49 036, 12 лева, а от М. Х. К.а – сумата от 71 517, 08 лева.
Сочи се, че срещу Решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас Р. Т. К. и М. Х. К.а са подали въззивна жалба с
вх. № 10503/01.07.2016 г., въз основа на която едва седем години по-късно
било образувано в. гр. д. № 125/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Поддържа се, че Окръжен съд – Бургас не е администрирал въззивната жалба
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Отбелязва се, че като непосредствен резултат от
забавянето на производството по гр. д. № 1568/2014 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас Р. Т. К. и М. Х. К.а са претърпели множество неимуществени
вреди, включващи душевни болки и страдания, негативни и несвойствени
изживявания, загуба на авторитет и доверие пред обществото, загуба на
доверие в правосъдието, влошаване на здравословното и психологическо
състояние от загуба на имущество и невъзможност за сключване на договор с
адвокат, който да ги представлява.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Окръжен съд – Бургас, представляван от административния
ръководител – председателя Р.Т., който счита предявените искове за
допустими, но неоснователни, като моли за отхвърлянето им. Изложени са
конкретни твърдения относно извършените от страните и съда процесуални
действия по ч. гр. д. № 435/2012 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и гр. д.
№ 1568/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и по администриране
на въззивните жалби, подадени против Решение № 246 от 16.06.2016 г.,
постановено по гр. д. № 1568/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Сочи
се, че двугодишният срок, в който се е развило производството по гр. д. №
1568/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас не е неразумен, а е обичаен
такъв с оглед предмета на делото, фактическата и правната му сложност и
предвид обстоятелствата, че отлагането му е било във връзка с
доказателствени искания на страните, включително за изготвяне и изслушване
на няколко експертизи, като ответниците по това дело (ищци по настоящото
дело) не са предоставили своевременно достъп на вещото лице до техни
имоти за изготвяне на заключение. Поддържа се, че забавеното
администриране на въззивните жалби на Р. Т. К. и М. Х. К., продължило седем
години, се дължи изключително на тяхна вина, тъй като те са подали 11 на
брой частни жалби против определения и разпореждания на съда по
администрирането на въззивните им жалби, включително и против
необжалваеми такива, а освен това нито една от жалбите им не е била
редовна, което е наложило многократно даване на указания от съда за
отстраняване на констатирани нередовности. Отбелязва се, че въпреки
многократно дадените указания от съда М. М. не е внесла дължимата
държавна такса, поради което в крайна сметка въззивната жалба, подадена от
2
нейно име, е била върната. Посочва се, че освен това жалбоподателите са
подавали множество молби с искания за освобождаване от такси, за отмяна на
наложени в друго производство обезпечителни мерки, молби по чл. 23, ал. 4, т.
7 ЗОПДИППД /отм./ и други. Твърди се още, че Окръжен съд – Бургас не е
извършил неправомерни действия и/или бездействия, които да са довели до
нарушаване на правото за разглеждане и решаване на гр.д. № 1568 по описа за
2014 год. в разумен срок и от които за ищците да са настъпили неимуществени
вреди. Отбелязва се, че ако ищците са претърпели някакви неимуществени
вреди, то те не са следствие от действия или бездействия на ответния съд, а са
резултат от това, че в наказателно производство е установено, че Р. К. е
извършил престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК вр. ч. 1, ал. 1
и ал. 4, т. 1, чл. 2 от Закона за банките /отм./ и чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2 от
Закона за кредитните институции, за което му е наложено и съответно
наказание, по повод на което е внесено искането на КПКОНПИ, а в
гражданското производство единствено процесуалното поведение на ищците е
довело до забавяне в администрирането на въззивните им жалби.
С Определение № 6731 от 04.11.2024 г. на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ
вр. чл. 26, ал. 3 ГПК Прокуратурата на Република България е конституирана
като главна страна по делото.
В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощника адвокат
П. М., която моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
В съдебно заседание конституираната главна страна – Прокуратурата на
Република България, се представлява от прокурор при Районна прокуратура –
Бургас, който моли за отхвърляне на предявените искове.
По делото са приети като писмени доказателства справки от деловодната
система на Окръжен съд – Бургас по ч. гр. д. № 435/2012 г. и по гр. д. №
1568/2014 г., двете по описа на Окръжен съд – Бургас, които към момента са
били в процес на инстанционен контрол. Приети са и писмени доказателства,
представени от ищците в съдебно заседание.
От съвкупната преценка на приетите по делото писмени
доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.03.2012 г. е било образувано частно гражданско дело № 435/2012
г. по описа на Окръжен съд – Бургас (БОС) по молба на Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (Комисията), за
допускане на обезпечение на основание чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД на бъдещия
иск й иск по чл. 28 ЗОПДИППД против Р. Т. К., М. Х. К. и Веер 1 ЕООД с
цена 1 619 777 лева. На същата дата БОС е уважил изцяло молбата на
Комисията, като е допуснал исканото обезпечение. На 10.05.2012 г. БАС
оставя без уважение частната жалба (ЧЖ) на Р. Т. К., М. Х. К. и Веер 1 ЕООД
3
против определението на БОС от 02.03.2012 г. На 25.07.2012 г. ВКС не
допуска до касационно обжалване определението на БАС от 10.05.2012 г.
На 22.08.2014 г. е било образувано гражданско дело № 1568/2014 г. по
описа на БОС въз основа на мотивирано искане по чл. 28 ЗОПДИППД на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията) за
отнемане в полза на държавата придобито от Р. К., М. К. и „ВЕЕР 1“ ЕООД
имущество на обща стойност 1 279 871, 83 лв. – 39 недвижими имота, 3 МПС,
7 суми по банкови сметки, 10 суми от продажба на МПС, както и една сума за
равностойност на дружествени дялове.
В мотивираното искане на Комисията са били изложени твърдения, че с
нейно Решение № 192 от 28.04.2011 г. на КУИППД на основание чл. 13, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 15, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ е образувано производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Р. Т. К.,
във връзка с постъпило в ТД на КУИППД - гр.Бургас уведомление от ОД на
МВР - гр. Бургас, съгласно което срещу Р. К. се е провело разследване по ДП
№ ЗМ 159/2009 г. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас, ДП № 130/2009 г. по
описа на Окръжна прокуратура - гр. Бургас и ответникът К. е бил привлечен в
качеството, на обвиняем за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26 от НК, вр. чл. 1, ал. 1 и ал. 4, т. 1, чл. 2 от Закона за банките /отм./ и
чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2 от Закона за кредитните институции. С влязла в сила
на 02.06.2014 г. осъдителна присъда по НОХД № 882/12 г. по описа на БОС
ответникът К. е признат за виновен в това, че през периода от 01.01.2007 г. до
31.12.2009 г. в гр. Бургас, като физическо лице, без съответното решение, е
извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗКИ, за които се е изисквало разрешение, предоставял е парични кредити
срещу договорена лихва, като от тази престъпна дейност е получил
значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в размер общо на
43 147 лв, поради което и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр.чл. 2,
ал. 1 от ЗКИ, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет
години и глоба в размер на 5 000 лв, като е оправдан да е получил
неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми над сумата от 43 147 лв до
сумата по първоначалното обвинение от 104 561 лв. Посочено е, че
престъплението попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД
/отм./. Със същата присъда ответникът К. е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр.чл. 255, ал. 1 от НК.
С позоваване на чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./ и ТР № 7/2013 г. на ВКС е
посочено, че периодът на проверката е от 01.08.1989 г. до 01.08.2014 г., а
периодът на престъпната дейност - от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. Посочено е
още, че за начало на периода на престъпна дейност се приема влязлата в сила
присъда за извършено в периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. престъпление
по чл. 257, ал.1 /отм.ДВ бр.75 от 2006 г./, вр. чл. 255, ал. 1 от НК, и извършено
в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. престъпление по чл. 252, ал. 2, вр.
ал.1 от НК. Посочено е също, че проверяваното лице е осъдено с влязла в сила
присъда и за престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал.1 от НК, извършено за
4
периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., т.е. проверяваното лице е извършвало
трайна престъпна дейност и е формирало трайни престъпни навици,
извършвало е множество престъпления в продължителен период от време от
01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. Изброени са и образувани против проверяваното
лице наказателни производства за други престъпления и е посочено, че може
да се направи основателно предположение, че след 01.01.2004 г.
проверяваното лице е придобивало имущество от престъпна дейност.
Поддържа се, че за проверявания период при наличието на отрицателна
разлика между приходи и разходи в размер на 3 238, 08 MP3, действителната
/пазарна/ стойност на съвкупността от придобитото имущество на
проверяваното лице през проверявания период е на обща стойност 1 045 658,
68 лв. - 9 296,43 MP3, като по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./
представлява имущество на значителна стойност. Сочи се, че предвид
обстоятелството, че извършеното престъпление от Р. К. е от естество да
генерира имотна облага, то може да се направи основателно предположение за
връзка /пряка или косвена/ между осъществената престъпна дейност и
придобитото имущество.
На 26.08.2014 г. БОС е разпоредил постановил препис от исковата молба
и приложенията да се връчи на всеки от ответниците, както и на Окръжна
прокуратура – Бургас (БОП).
На 29.09.2014 г. е постъпил писмен отговор от ответниците. Оспорват
мотивираното искане е недопустимо, тъй като е подадено след изтичане на
законоустановения срок на проверката по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./,
както и след изтичане на едномесечния срок от влизане в сила на
наказателната присъда на ВКС от 02.06.2014 г. По отношение на „ВЕЕР 1“
ЕООД се твърди, че производството е недопустимо и поради липса на правен
интерес, тъй като не било установено наличие на пряка или косвена връзка
между установената с присъда престъпна дейност на ответника „ВЕЕР1“
ЕООД и придобиването на имуществото, предмет на мотивираното искане. По
същество искането се оспорва като неоснователно с твърдението, че всички
доходи на семейството имали установен законов произход, както и че
стойността на придобитото от ответниците имущество отговаря на доходите
им. Сочи се, че цялото имущество на ответниците е в режим на съпружеска
имуществена общност, а имущество в режим на СИО не може да се отнеме,
ако не е била оборена презумпцията за принос на другия съпруг. Твърди се, че
за проверявания период, разликата между приходи и разходи е положителна
величина, поради което е оборена законовата презумпция, че придобитото е в
резултат на престъпната дейност на проверяваното лице. Навеждат се
твърдения, че наличието на отрицателна величина между установените в
процеса доходи със законен източник на ответника и стойността на разходите
му за живот и за придобиване на имущество не било достатъчно за
предявяване на искане за отнемане на имущество, тъй като е необходимо още
да може да се направи обосновано предположение, че процесното имущество
е придобито именно като облага или като трансформация на средства, добити
5
от установената престъпна дейност. Отрича се наличието на връзка - пряка
или косвена, с конкретната престъпна дейност на ответника К., тъй като тази
връзка не била установена от ищеца със средствата на ГПК в съдебното
производство. На следващо място е заявено, че не може да се направи
обосновано предположение за придобиване на процесното имущество със
средства от наказаната престъпна дейност на ответника с оглед на
значителните разлики във времето на придобиването, респ. на
трансформацията на средства в сравнение с установеното престъпление.
Възразява се, че предмет на мотивираното искане са имущества, за които в
самото МИ се посочва, че не се намират в патримониума на ответниците, а в
закона не е предвидена възможност за отнемане на несъществуващи права или
за присъждане на неналични суми, представляващи равностойността на
отчуждено имущество.
На 07.10.2014 г. БОС е разпоредил препис от отговора да се връчи на
Комисията.
На 28.01.2015 г. с определение № 288 БОС на основание чл. 140 ГПК се
е произнесъл по предварителните въпроси, като е отхвърлил възраженията на
ответниците за недопустимост; произнесъл се е по доказателствата, като е
допуснал експертизи и не е допуснал свидетели; внесъл е делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2015 г. с призоваване на
страните и обнародване на обявление в Държавен вестник. Посочено е, че
определението не подлежи на обжалване.
На 13.02.2015 г. е постъпила ЧЖ от ответниците против Определение №
288 от 28.01.2015 г.
На 18.02.2015 г. ЧЖ е изпратена за отговор на Комисията.
На 13.03.2015 г. е постъпил отговор на ЧЖ от Комисията.
На 19.03.2015 г. ЧЖ е изпратена на Апелативен съд – Бургас (БАС).
На 30.03.2015 г. БАС е оставил ЧЖ без разглеждане. Посочено е, че
определението на БАС не подлежи на обжалване. Делото е върнато в БОС.
На 31.03.2015 г. делото е върнато в БОС.
На 17.04.2015 г. БАС е изискал делото от БОС във връзка с постъпила
ЧЖ.
На 20.04.2015 г. БОС е изпратил делото на БАС.
На 26.06.2015 г. с Определение № 441 на ВКС е оставено в сила
Определението на БАС от 18.03.2015 г.
На 30.06.2015 г. делото е върнато в БОС.
На 05.10.2015 г. е било проведено първото съдебно заседание по делото,
като е било отложено за изготвяне на експертизи.
На 28.10.2015 г. е постъпила молба за отвод на вещото лице Ч.
На 29.01.2015 г. БОС е приел отвода на вещото лице Ч. и е назначил на
6
нейно място вещото лице А.
На 16.11.2015 г. е проведено второто заседание по делото, което е било
отложено по молба на вещото лице А. за представяне на допълнителен срок за
изготвяне на заключение.
На 18.01.2016 г. е проведено третото заседание по делото, което също е
отложено за изготвяне на експертиза.
На 19.01.2016 г. съдията е освободил вещото лице К. поради обективната
му невъзможност да изготви СТЕ и вместо него е назначил вещото лице Г. На
21.01.2016 г. е постъпила молба от ответницата К. за поправка на протокола от
съдебно заседание.
На 22.01.2016 г. по молбата за поправка е насрочено съдебно заседание
за 08.02.2016 г.
На 08.02.2016 г. е проведено открито съдебно заседание, приключило с
определение за поправка на протокола от 18.01.2016 г. относно часа на
започване и приключване на съдебното заседание.
На 08.02.2016 г. в закрито съдебно заседание БОС е оставил без
уважение искането на ответниците за отвод на състава на съда; оставил е без
уважение искането за спиране на производството по делото поради наличие на
висящ преюдициален спор; указал е на ответниците, че следва да осигурят
достъп до имотите, чиято оценка е обект на експертизата, както и че в случай,
че такъв достъп не бъде осигурен, съдът ще приеме, че са създали затруднение
при изготвяне на експертизата.
На 22.02.2016 г. е постъпила ЧЖ от ответниците.
На 23.02.2016 г. ЧЖ е оставена без движение с указания за уточнение в
коя част се обжалва определението от 08.02.2016 г., както и за внасяне на
държавна такса от 15 лева по сметка на БАС.
На 01.03.2016 г. е постъпила молба-уточнение на ЧЖ от ответниците.
На 02.03.2016 г. препис от ЧЖ и уточнението са изпратени на
Комисията.
На 14.03.2016 г. е проведено петото по ред съдебно заседание по делото,
отложено за събиране на доказателства.
На 16.03.2016 г. е постъпил отговор на ЧЖ от Комисията.
На 30.03.2016 г. БОС е постановил следното определение: връща частна
жалба на адв. П. М., в качеството й на процесуален представител на
ответниците по гр.д. №1568/2014 г.; да се изпрати копие от обжалваното
определение, с което се отказва спиране на производството, частната жалба,
отговорите и уточненията на същата и протоколите от последните две
открити съдебни заседания по делото на БАС по компетентност; да се връчат
на страните и прокурора преписи от настоящето определение. Определението
в частта за връщане на частната жалба е обжалваемо с частна жалба в
седмодневен срок от връчването му пред БАС.
7
На 31.03.2016 г. преписи от материалите по делото са изпратени на БАС.
На 04.04.2016 БАС оставя без разглеждане ЧЖ на ответниците против
определение № 327 от 08.02.2016 г. на БОС.
На 01.02.2017 г. ВКС оставя в сила определението на БАС от 04.04.2016
г.
Междувременно на 04.04.2016 г. в БОС е постъпило заключение на
вещото лице Генов.
На 11.04.2016 г. е било проведено шесто заседание по делото, отложено
по молба на адв. М. за поставяне на допълнителни въпроси към експертизата.
На 13.04.2016 г. е постъпила молба на адв. М. с въпроси към
експертизата.
На 16.05.2016 г. е било проведено седмо по ред съдебно заседание, в
което делото е обявено за решаване.
С решение № 610 от 16.06.2016 г. БОС е постановил следното: ОТНЕМА
в полза на държавата от Р. Т. К., ЕГН **********, сумата от 5472, 10 лв.,
представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл. 255
от НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 год.
по описа на Бургаския окръжен съд и сумата от 49036, 12 лв., представляващи
стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в
стойността на придобити и отчуждени МПС и получени суми по банкови
сметки; ОТНЕМА в полза на държавата от М. Х. К., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Б., сумата от 71 517,08 лв., представляващи стойността на
получените косвени доходи от престъпна дейност на Р. Т. К., състоящи се в
стойността получени суми по банкови сметки и вноски по погасени кредити
през периода на престъпната дейност, като ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане
за отнемане на движими и недвижими вещи и парични суми от ответниците
над уважената част; ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН **********, М. Х. К., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Б. и „ВЕЕР 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б., с ликвидатор Д.Г., да заплатят на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ - гр.
София, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.Филип Кутев № 26 А, ет. 3,
разноски по делото в размер на по 1352 лв. всеки; ОСЪЖДА Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ - гр. София, с адрес за
призоваване: гр. Бургас, ул. Филип Кутев № 26 А, ет. 3, да заплати на Р. Т. К.,
ЕГН **********, М. Х. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б. и „ВЕЕР
1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., с
ликвидатор Д.Г., разноски по делото в размер на 12 991 лв. - адвокатско
възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните и на БОП.
На 29.06.2016 г. е постъпила молба от тримата ответници за изменение и
допълване на решението в частта за разноските.
На 01.07.2016 г. е постъпила въззивна жалба (ВЖ) от името на тримата
8
ответници.
На 04.07.2016 г. БОС е оставил ВЖ без движение с указания до
жалбоподателите да уточнят коя част от решението обжалват.
На 04.07.2016 г. БОС е изпратил преписи от молбата на ответниците по
чл. 248 ГПК на Комисията за отговор.
На 11.07.2017 г. е постъпила и ВЖ и от Комисията.
На 12.07.2016 г. БОС е разпоредил да се връчат на ответниците преписи
от ВЖ на Комисията.
На 19.07.2016 г. е постъпил отговор по чл. 248 ГПК от Комисията.
На 20.07.2016 г. БОС е изпратил отговора на Комисията на ответниците
за сведение.
На 26.07.2016 г. е постъпила молба-уточнение на ВЖ от ответниците.
На 29.07.2016 г. БОС е указал на ответниците в 7-дневен срок от
получаването да представят доказателство за внесена по сметка на БАС
държавна такса (ДТ) в размер на 2520, 51 лв.
На 04.08.2016 г. е постъпил отговор от адв. М. на ВЖ на Комисията.
На 12.08.2016 г. е постъпил отговор от Комисията по ВЖ на
ответниците.
На 17.08.2016 г. по делото е постъпила молба от адв. М. за
освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената ВЖ.
На 19.10.2016 г. БОС оставя без уважение молбата на ответниците за
изменение на решението в частта за разноските.
На 21.10.2016 г. БОС връща ВЖ на М. Х. К.а и „Веер 1“ ЕООД и
освобождава Р. К. от заплащане на държавна такса.
На 11.11.2016 г. е подадена ЧЖ от Р. К., М. М. (преди К.) и ВЕЕР 1 ЕООД
против определението на съда от 19.10.2016 г., с което е оставена без уважение
молба им за изменение и допълване на решението в частта за разноските.
На 16.11.2016 г. ЧЖ е оставена без движение с указания за внасяне на
ДТ от 15 лева по сметка на БАС.
На 30.11.2016 г. ЧЖ е връчена за отговор на Комисията.
На 16.01.2017 г. делото е изпратено на БАС.
На 14.02.2017 г. БАС оставя без разглеждане ЧЖ на Р. К. против
определението на БОС от 21.10.2016 г., отменя определението на БОС от
21.10.2016 г. и връща делото на БОС за изпълнение на дадени указания –
съдът да укаже на М. К. и Веер 1 ЕООД размера на дължимата от всеки от тях
поотделно съобразно обжалваната част от решението държавна такса.
На 30.05.2017 г. ВКС оставя в сила определението на БАС от 14.02.2017
в частта, с която е оставена без разглеждане ЧЖ на ответниците против
определението на БАС от 14.02.2017 г. в частта, с която отменя определението
9
на БОС от 21.10.2016 г. и връща делото на БОС за изпълнение на дадени
указания.
На 29.06.2017 г. делото е върнато в БОС.
На 10.07.2017 г. БОС указва на „ВЕЕР 1“ ЕООД, че в случай, че
поддържа жалбата си против Решение № 246 от 16.06.2016 год. по настоящото
дело в неговата цялост, следва в седмодневен срок да представи доказателство
за внесена държавна такса в размер на 2520,51 лв., в противен случай жалбата
ще бъде върната; указва на М. Х. К., че в случай, че поддържа жалбата си
против Решение № 246 от 16.06.2016 год. по настоящото дело в неговата
цялост, следва в седмодневен срок да представи доказателство за внесена
държавна такса в размер на 2520, 51лв., в противен случай жалбата ще бъде
върната, а в случай, че поддържа въззивната си жалба само по отношение на
частта, в която от нея са отнети 71 517,08 лв., следва в седмодневен срок да
представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 1430, 34лв., в
противен случай жалбата ще бъде върната.
На 03.08.2017 г. е постъпила молба от адв. М. по чл. 23, ал. 4, т. 4
ЗОПДИППД за отмяна на допуснати обезпечения.
На 04.08.2017 г. БОС е оставил без уважение молбата на адв. М. по чл.
23, ал. 4, т. 4 ЗОПДИППД и е върнал ВЖ на ВЕЕР 1 ЕООД и М. К.
На 25.09.2017 г. е постъпила ЧЖ от ответниците против определението
на съда от 04.08.2017 г.
На 26.09.2017 г. БОС е оставил ЧЖ без движение с указания
жалбоподателите да внесат ДТ по сметка на БАС, да представят препис от
частната жалба за връчване на прокурора, да приложат по два екземпляра от
всички описани писмени доказателства като приложения в жалбата.
На 19.10.2017 г. препис от ЧЖ е изпратен за отговор.
На 07.11.2017 г. е постъпил отговор на ЧЖ.
На 09.11.2017 г. делото е изпратено в БАС.
На 22.11.2017 г. БАС отменя определението на БОС от 04.08.2017 г. с
указания до БОС да даде възможност на ответниците ВЕЕР 1 ЕООД и М. К.а
да уточнят кои части на решението обжалват, да им се определи дължимата
държавна такса и да им се даде срок да я внесат.
На 23.11.2017 г. делото е върнато в БОС.
На 28.11.2017 г. БОС указва на жалбоподателя „ВЕЕР 1“ ЕООД, че в
седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение № 246 от
16.06.2016 год. обжалва, с оглед определяне на обжалваемия интерес и
изчисляване на дължимата държавна такса, в противен случай жалбата ще
бъде върната; указва на жалбоподателя М. Х. К., че в седмодневен срок следва
да посочи изрично кои части от Решение № 246 от 16.06.2016 год. обжалва, с
оглед определяне на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата
държавна такса, в противен случай жалбата ще бъде върната.
10
На 15.12.2017 г. е постъпило уточнение от ответниците.
На 08.02.2018 год. БОС по отношение на молбата на жалбоподателката
за освобождаване но внасяне на държавна такса и по молбата за отмяна на
наложени обезпечителни мерки, с оглед заплащане на държавната такса и
ангажиране на адвокатска защита, в изпълнение на задължителните указания
на въззивната инстанция: указва на жалбоподателката, че в седмодневен срок
следва да представи доказателства за невъзможността да заплати указаната
държавна такса и да ангажира адвокат за процесуално представителство;
указва на жалбоподателя М. Х. К., че в седмодневен срок, след уведомяването
за произнасянето на съда по молбата за освобождаване от държавна такса и
молбата по чл. 23, ал. 4 от ЗОПДИППД, следва да представи доказателство за
внасяне по сметка на AC-Бургас на държавна такса по въззивната жалба е в
размер на 1430,34лв.; указва на жалбоподателя „ВЕЕР 1“ ЕООД, че в
седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение № 246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне на обжалваемия интерес и
изчисляване на дължимата държавна такса, в противен случай жалбата ще
бъде върната, като в същия седмодневен срок от връчване на настоящото
разпореждане, следва да представи доказателства за невъзможността да
заплати указаната държавна такса и да ангажира адвокат за процесуално
представителство
На 15.03.2018 г. БОС оставя без уважение молбата на ответниците за
освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивната жалба и разноски
във въззивното производство, като неоснователна; оставя без уважение
молбата на ответниците по чл. 23, ал. 4, т. 7 от ЗОПДИППД /отм./ като
неоснователна; указва на жалбоподателя М. К., че в седмодневен срок от
връчване на настоящото определение следва да представи доказателство за
внасяне по сметка на AC - Бургас на държавна такса по въззивната жалба в
размер на 1430, 34 лв., в противен случай жалбата ще бъде върната; указва на
жалбоподателя „ВЕЕР 1“ ЕООД, че в седмодневен срок от връчване на
настоящото определение следва да представи доказателство за внесена
държавна такса в размер на 2520,51лв., в противен случай жалбата ще бъде
върната.
На 30.03.2018 г. е постъпила ЧЖ против определението на БОС от
15.03.2018 г.
На 02.04.2018 г. ЧЖ е оставена без движение с указания да бъде внесена
ДТ от 15 лева по сметка на БАС.
На 27.04.2018 г. препис от ЧЖ е изпратен за отговор.
На 16.05.2018 г. е постъпил отговор на ЧЖ.
На 17.05.2018 г. делото е изпратено на БАС.
На 11.06.2018 г. е постановено определение от БАС, с което
определението на БОС от 15.02.2018 г. е обезсилено в частта, с която е
оставена без уважение молбата на М. Х. М. за освобождаване от внасяне на
11
държавна такса по въззивната й жалба по делото и за заплащане на такси
разноски, а в останалата част – за разрешаване извършване на плащане с
имущество, върху което е наложено обезпечение, ЧЖ е оставена без уважение.
На 20.07.2018 г. делото е върнато в БОС.
На 24.07.2018 г. делото е изискано от БАС по спешност.
На 24.07.2018 г. БОС изпраща делото на БАС.
На 01.08.2108 г. делото е върнато в БОС.
На 02.08.2018 г. БОС връща ВЖ на адв. П. М., в качеството й на
процесуален представител „ВЕЕР 1 „ЕООД и М. Х. М., поради неизпълнение
на дадените им с определение от 15.03.2018 г. указания за внасяне да
дължимата държавна такса за разглеждане на ВЖ.
На 05.09.2018 г. е постъпила ЧЖ против определението на БОС от
02.08.2018 г.
На 07.09.2018 г. ЧЖ е оставена без движение за внасяне на дължимата
държавна такса от 15 лева по сметка на БАС.
На 19.10.2018 г. ЧЖ е изпратена за отговор.
На 07.11.2018 г. е постъпил отговор на ЧЖ.
На 13.11.2018 г. делото е изпратено на БАС.
На 10.12.2018 г. БАС отменя определението на БОС от 02.08.2018 г. и
връща делото за изпълнение на дадени указания.
На 12.12.2018 г. делото е върнато в БОС.
На 19.12.2018 г. БОС: указва на жалбоподателя М. Х. М., че в
седмодневен срок, след връчване на настоящото разпореждане, следва да
представи доказателство за внасяне по сметка на AC - Бургас на държавна
такса по въззивната жалба е в размер на 1430, 34 лв., в противен случай
жалбата ще бъде върната; указва на жалбоподателя „ВЕЕР 1“ ЕООД, че в
седмодневен срок след връчване на настоящото разпореждане, следва да
представи доказателство за внасяне по сметка на AC - Бургас на държавна
такса по въззивната жалба е в размер на 2520,51 лв., в противен случай
жалбата ще бъде върната.
На 05.02.2019 г. е постъпила молба от адв. П. М., като процесуален
представител на Р. К. и М. М., с която се иска продължаване на срока за
изпълнение на указанията на съда от 19.12.2018 г.
На 05.02.2019 г. е постъпила ЧЖ против разпореждането на БОС от
19.12.2018 г.
На 06.02.2019 г. БОС оставя без уважение молбата за продължаване на
срока.
На 06.02.2019 г. БОС оставя ЧЖ без движение за внасяне на ДТ от 15
лева по сметка на БАС и указва на жалбоподателката в седмодневен срок да
внесе ДТ по сметка на БАС в размер на 1 430, 34 лв., като в противен случай
12
ВЖ ще бъде върната.
На 26.03.2019 г. ДТ за разглеждане на ЧЖ е внесена.
На 28.03.2019 г. препис от ЧЖ е изпратен за отговор.
На 03.04.2019 г. е постъпил отговор на ЧЖ.
На 03.04.2019 г. БОС изпраща делото на БАС.
На 03.04.2019 г. е подадена жалба за бавност до ВКС.
На 04.04.2019 г. жалбата за бавност е изпратена на ВКС.
На 15.04.2019 г. ВКС връща жалбата за бавност.
На 18.04.2019 г. е БОС разпорежда да се изготви копие от постъпилата
„жалба за бавност“ и да се образува като частна жалба срещу определението
от 06.02.2019 г. Указано е на адв. М., като процесуален представител на М. М.,
в едноседмичен срок от получаване на определението да представи
доказателство за внесена държавна такса от 15 лева по сметка на БАС за
разглеждане на жалбата. Разпоредено е постъпилата „жалба за бавност“, ведно
с писмото на ВКС от 15.04.2019 г. и приложенията към същите, ведно със
становище на съдията-докладчик по чл. 255, ал. 2 от ГПК, както и извлечение
от деловодната програма на БОС по гр. д. № 1568/2014 и ч.гр.д. № 435/2012 г.
да се изпратят по компетентност на БАС.
На 19.04.2019 г. БАС оставя без разглеждане ЧЖ на тримата ответници
против разпореждането на БОС от 19.12.2018 г. за внасяне на държавна такса.
На 22.04.2019 г. жалбата за бавност и преписите са изпратени на БАС.
На 02.05.2019 г. БАС отхвърля молбата за определяне на срок при
бавност.
На 07.05.2019 г. делото е върнато в БОС.
На 22.05.2019 г. е внесена ДТ за разглеждане на ЧЖ.
На 27.05.2019 г. делото е изпратено на БАС.
На 05.06.2019 г. БАС оставя без разглеждане ЧЖ против определението
на БОС от 06.02.2019 г.
На 01.10.2019 г. делото е върнато в БОС.
На 22.11.2019 г. БОС указва на М. Х. М., че в седмодневен срок следва
да представи доказателство за внасяне по сметка на БАС на държавна такса по
ВЖ в размер на 1 430, 34 лева, а в противен случай жалбата ще бъде върната.
На 17.12.2019 г. е постъпила ЧЖ от М. М. против определението на БОС
от 22.11.2019 г.
На 18.12.2019 г. БОС указва на М. да представи в седмодневен срок
декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и всички писмени
доказателства за твърдените в молбата за освобождаване от държавна такса и
декларацията факти.
На 28.01.2020 г. е постъпила молба от М. М. за продължаване на срока за
13
изпълнение на указанията на съда от 18.12.2019 г. с шест месеца, както и
молба по чл. 63 от ГПК.
На 17.02.2020 г. БОС оставя без уважение молбата на М. М. за
продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане
от 18.12.2019 г., и й указва в двудневен срок да изпълни указанията по горното
разпореждане.
На 22.06.2020 г. е постъпила молба от М. за продължаване на срока за
изпълнение на указанията, дадени с определението на БОС от 17.02.2020 г.
На 08.07.2020 г. БОС оставя без уважение молбата на М. за
продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с определението
от 17.02.2020 г. и указва на М. в двудневен срок да изпълни указанията.
На 17.07.2020 г. БАС изисква заверен препис от пълномощното на
адвокат М..
На 21.07.2020 г. БОС изпраща на БАС заверен препис от пълномощното
на адвокат М..
На 28.07.2020 г. БАС изисква делото от БОС.
На 29.07.2020 г. БОС изпраща делото на БАС.
На 02.09.2020 г. е подадена ЧЖ от М. М. против определението на БОС
от 08.07.2020 г.
На 03.09.2020 г. ЧЖ е изпратена за отговор.
На 23.09.2020 г. ВКС потвърждава определението на БАС от 05.06.2019
г.
На 28.09.2020 г. е постъпил отговор на ЧЖ против определението на
БОС от 08.07.2020 г.
На 01.10.2020 г. делото е върнато в БОС – след като ВКС на 23.09.2020 г.
потвърждава определението на БАС от 05.06.2019 г., с което е оставена без
разглеждане ЧЖ против определението на БОС от 06.02.2019 г., с което е
оставена без уважение молбата за продължаване на срока за изпълнение на
указанията на БОС от 19.12.2018 г.
На 08.10.2020 г. делото е изпратено на БАС за произнасяне по ЧЖ
против определението на БОС от 08.07.2020 г., с което БОС оставя без
уважение молбата на М. за продължаване на срока за изпълнение на
указанията, дадени с определението от 17.02.2020 г. и указва на М. в
двудневен срок да изпълни указанията.
На 20.10.2020 г. БАС оставя без разглеждане ЧЖ на М. М. срещу
определението на БОС от 08.07.2020 г.
На 21.12.2020 г. делото е върнато в БОС.
На 13.01.2021 г. БОС указва на М. М. в двудневен срок да представи
доказателство за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1430, 34
лв. по сметка на БАС, в противен случай ВЖ ще бъде върната на основание
14
чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
На 24.03.2021 г. е подадена молба от М. М. за продължаване на срока за
изпълнение на указанията от 13.01.2021 г., с искане по чл. 23, ал. 4, т. 7 от
ЗОПДИППД. Молбата съдържа и ЧЖ.
На 24.03.2021 г. БОС указва на М. да представи доказателство за внесена
ДТ по сметка на БАС до 29.03.2021 вкл., в противен случай следва връщане на
ВЖ.
На 29.03.2021 г. е внесена ДТ по сметка на БАС в размер на 15 лв. във
връзка с молбата от 24.03.2021 г., съдържаща и ЧЖ.
На 29.04.2021 г. БОС изпраща молбата от 24.03.2021 г., съдържаща и
ЧЖ, за отговор.
На 29.04.2021 г. БОС оставя без уважение молбата от 24.03.2021 г. на М.
Х. М. за продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с
Определението от 13.01.2021 год.; указва на М. Х. М. седмодневен срок да
представи доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на
1430, 34 лв. по сметка на Апелативен съд - Бургас, в противен случай
въззивната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК; да
се изпрати делото, ведно с молбата от 24.03.2021 год., съдържаща частна
жалба и искане по чл. 23, ал. 4 и т. 7 от ЗОПДИППД /отм./ на БАС по
компетентност след изтичане на срока за отговор от КПКОНПИ.
На 26.05.2021 г. постъпва отговор по ЧЖ в молбата от 24.03.2021 г.
На 15.06.2021 г. постъпва ЧЖ от М. М. против определението на БОС от
29.04.2021 г.
На 16.06.2021 г. БОС оставя ЧЖ без движение за внасяне на 15 лева по
сметка на БАС.
На 25.06.2021 г. БОС изпраща делото на БАС за произнасяне по ЧЖ в
молбата от 24.03.2021 г.
На 01.07.2021 г. БАС връща делото на БОС, за да се произнесе по
молбата на М. с ново искане по чл. 23, ал. 4, т. 7 от ЗОПДИППД.
На 05.07.2021 г. е внесена ДТ от 15 лева по сметка на БАС по ЧЖ от
15.06.2021 г.
На 20.07.2021 г. БОС оставя без уважение молбата на М. М. с правно
основание чл. 23, ал. 4, т. 7 от ЗОПДИППД /отм./.
На 23.07.2021 г. БОС изпраща делото на БАС за произнасяне по ЧЖ от
15.06.2021 г.
На 29.07.2021 г е БАС оставя без разглеждане ЧЖ от 15.06.2021 г. в
частта, с която е отхвърлена молбата на М. за продължаване на срока за
внасяне на ДТ за обжалване на решението.
На 28.09.2021 г. делото е върнато в БОС.
На 13.12.2021 г. БОС връща ВЖ на М. М. и постановява делото да се
15
изпрати на БАС по ВЖ на Комисията и Р. К..
На 02.02.2022 г. пред БАС е постъпила ЧЖ против определението на
БОС от 13.12.2021 г.
На 03.02.2022 г. ЧЖ е постъпила в БОС.
На 15.02.2022 г. БОС оставя ЧЖ без движение за внасяне на ДТ от 15 лв.
по сметка на БАС.
На 31.03.2022 г. е внесена ДТ по ЧЖ.
На 04.04.2022 г. ЧЖ е изпратена за отговор.
На 27.04.2022 г. е постъпил отговор на ЧЖ.
На 09.05.2022 г. делото е изпратено на БАС.
На 27.05.2022 г. БАС потвърждава определението на БОС за връщане на
въззивната жалба на М. М.. Определението е обжалваемо пред ВКС.
На 25.11.2022 г. ВКС не допуска касационно обжалване на
определението на БАС от 27.05.2022 г.
На 01.12.2022 г. делото е върнато в БОС.
На 07.12.2022 г. БОС изпраща делото на БАС за произнасяне по ВЖ на Р.
К. и на Комисията.
На 15.12.2022 г. БАС връща делото на БОС за произнасяне по искането
по чл. 248 ГПК, инкорпорирано във ВЖ Комисията, за надлежно
администриране на ВЖ, подадена от адв. П. М., както и за отстраняване на
пропуски във връзка с представителството на дружеството-ответник ВЕЕР 1
ЕООД.
На 16.12.2022 г. делото е върнато в БОС.
На 16.01.2023 г. БОС разпорежда да бъде връчено на „ВЕЕР 1“ ЕООД,
чрез ликвидатор Д.Г., препис от Решение № 246 от 16.06.2016 год.; указва на
ликвидатора Д.Г., че има възможност в седмодневен срок да потвърди
действията, извършени от адв. П. М. от името на дружеството без
представителна власт и да посочи дали поддържа подадената от адв. П. М.
въззивна жалба против Решение № 246 от 16.06.2016год.; указва на адв. П. М.
да подпише ВЖ от името на въззивника Р. К. в седмодневен срок.
На 24.01.2023 г. ликвидаторът на ВЕЕР 1 ЕООД – Д.Г., потвърждава
всички извършени процесуални действия на адв. П. М. като представител на
представляваното от нея дружество ВЕЕР 1 ЕООД – в ликвидация.
На 01.02.2023 г. БОС оставя без уважение молбата на Комисията за
изменение на решението в частта за разноските.
На 23.02.2023 г. е постъпила ЧЖ от Комисията против определението на
БОС от 01.02.2023 г.
На 24.02.2023 г. ЧЖ е изпратена за отговор.
На 28.03.2023 г. е постъпила отговор на ЧЖ.
16
На 05.04.2023 г. БОС изпраща на БАС гр. д. № 1568/2014 г. по описа на
БОС, съдържащо се в 5 бр. бели папки общо 2688 листа, ведно с ч.гр.д. №
177/2022 г. по описа на БАС, ч.гр.д. № 4259/2022 г. по описа на ВКС, ч. гр.д. №
336/2021 г. по описа на БАС, ч.гр.д. № 290/2021 г. по описа на БАС, ч.гр.д. №
390/2020 г. по описа на БАС, ч.гр.д. №2228/2020 г. по описа на ВКС, ч.гр.д.№
187/2019г. по описа на БАС, ч.гр.д. № 118/2019г. по описа на БАС, ч.гр.д.№
147/2019г. по описа на БАС, гр.д. № 376/2018 г. по описа на БАС, ч.гр.д.№
142/2018 г. по описа на БАС, ч.гр.д.№ 358/2017 г. по описа на БАС, ч.гр.д.№
1866/2017 г.на ВКС, ч.гр.д.№ 12/2017 г. по описа на БАС, ч.гр.д.№ 293/2017 г.
по описа на ВКС, ч.гр.д. № 149/2016 г. по описа на БАС, ч.гр.д. № 3344/2015 г.
по описа на ВКС, ч.гр.д.№ 66/2015 г. по описа на БАС; в.гр.д. № 454/2022 г. по
описа на БАС.
На 03.07.2024 г. е постановено решение № 130 по в. гр. д. № 125/2023 г.,
с което БАС: ОТМЕНЯ решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр.д. 1568/2014 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е постановено отнемане в
полза на Държавата от Р. Т. К. с ЕГН **********, на основание чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.) на сумата от общо 9 036,12 лв. (7 196, 12 лв. по
разплащателна сметка в лева с **** в "АЛФА БАНК" АД с титуляр ответника
Р.К. и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** в "СИБАНК" ЕАД
с титуляр ответника Р.К.), представляваща стойност на получени косвени
доходи от престъпна дейност, състоящи се от получени суми по банкови
сметки; В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане на
основание чл. 4, ал. 2, вр. чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата от 7 660 лв.
от продажбата Лек автомобил "***", модел "**", с peг. № ***, рама ***,
двигател - ***; както и В ЧАСТТА, с която КОНПИ е осъдена да заплати на Р.
Т. К., М. Х. К. и „ВЕЕР 1“ ЕООД“ съдебни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 12 991 лв., а Р. Т. К., М. Х. К.а и „ВЕЕР 1“ ЕООД“ са
осъдени да заплатят на КОНПИ съдебни разноски за първоинстанционното
производство в размер на по 1 352 лв. всеки, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОТНЕМА в полза на Държавата от Р. Т. К. с ЕГН
**********, на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) сумата от 7 660
лв. от продажбата Лек автомобил "СИТРОЕН", модел "ЦЗ", с рег.№ ***, рама
***, двигател - ***, дата на първоначална регистрация *** г; ОТХВЪРЛЯ
мотивираното искане на КОНПИ за отнемане от Р. Т. К. с ЕГН **********, на
основание чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата от общо 9 036,12 лв. (7
196,12 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** в "АЛФА БАНК" АД с
титуляр ответника Р. Т. К. и 1 840 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN
*** в "СИБАНК" ЕАД с титуляр Р. Т. К.), представляваща стойност на
получени косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се от получени
суми по банкови сметки.; ПОТВЪРЖДАВА решение № 246 от 16.06.2016 г. по
гр. д. 1568/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд в останалата обжалвана
част.; ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН **********, М. Х. М. с ЕГН ********** и
„ВЕЕР 1“ ЕООД“ в ликвидация с ЕИК *********, да заплатят на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, съдебни
17
разноски за първоинстанционното производство в размер общо на 798 лв.
(седемстотин деветдесет и осем лева), от които 540 лв. - юрисконсултско
възнаграждение; ОСЪЖДА Р. Т. К. с ЕГН ********** да заплати на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ)
гр.София, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 540 лв.
(петстотин и четиридесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.;
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
(КОНПИ) гр.София, да заплати на адв. П. М. от АК София, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 42
093 лв. (четиридесет и две хиляди деветдесет и три лева) за въззивното
производство.; ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество - гр. София да заплати по
сметка на Апелативен съд - Бургас сумата от 69 772, 56 лв. (шестдесет и девет
лева седемстотин седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки),
държавна такса за предявените искове и въззивна жалба. Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
На 19.08.2024 г. е постъпила касационна жалба от Комисията против
решение № 130 по в. гр. д. № 125/2023 г. по описа на БАС.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
По допустимостта на искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по
приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. На основание чл.
60а, ал. 4 ЗСВ заявленията по реда на глава трета „а“ се подават в 6-месечен
срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез
Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. От
тълкуването на посочените разпоредби следва извод, че по отношение на
съдебни производства, които не са приключени с влязъл в сила съдебен акт,
допустимостта на предявените искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ не е обусловена
от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ (Решение №
210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о. на ВКС).
В процесния случай на основание чл. 118, ал. 2 ГПК исковата молба
следва да се счита за подадена на 13.04.2023 г. На 05.04.2023 г. БОС изпраща
на БАС по компетентност въззивната жалба на Р. К. от 01.07.2016 г., докато
18
въззивната жалба на М. М. от 01.07.2016 г. е върната окончателно с
определение от 25.11.2022 г. на ВКС, поради което по отношение на нея
решение № 610 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. по описа на БОС
следва са се счита за влязло в сила, но само в частта му по същество на спора,
тъй като на 05.04.2023 г. БОС изпраща на БАС по компетентност и частната
жалба, подадена на 11.06.2016 г. от Р. К. и М. М. против определението на
БОС от 19.10.2016 г., с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248
ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В практиката на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) също се приема, че ако има
допълнителни производства, например относно разноски, те също трябва да се
взимат предвид при определяне на общата продължителност (§ 73 от Решение
на ЕСПЧ от 15 юли 1982 г. по делото Е. срещу Германия). Поради това съдът
приема, че към момента на подаване на исковата молба – на 13.04.2023 г.,
производството по гр. д. № 1568/2014 г. по описа на БОС следва да се счита за
неприключено по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, тъй
като постановеното по него решение № 610 от 16.06.2016 г. все още не е
влязло в сила – в неговата цялост по отношение на Р. К., и в частта му за
разноските (с характер на определение) – по отношение на М. М..
С оглед на изложеното в настоящия случай не са приложими особените
процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, поради което предявените
от ищците искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ следва да се приемат за процесуално
допустими и да се разгледат по същество.
По основателността на исковете:
За основателността на предявените активно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ следва да се
установи наличието на следните материални предпоставки: 1. Поведение
(действие и/или бездействие) на Окръжен съд – Бургас, довело до нарушаване
на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 1568/2014 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, като се вземат предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора; 2. Настъпване на неимуществени вреди за
всеки от ищците; 3. Пряка причинно-следствена връзка между настъпилите за
ищците неимуществени вреди и поведението (действие и/или бездействие) на
Окръжен съд – Бургас, довело до нарушаване на правото на ищците за
разглеждане и решаване на гр. д. № 1568/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи.
По първата предпоставка:
В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ са посочени неизчерпателно
19
критериите, въз основа на които националният съдът извършва преценка дали
е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията: общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. В практиката си ЕСПЧ също е въвел критерии
за преценка на разумния характер на продължителността на едно дело – той се
оценява според обстоятелствата по делото и с оглед на съответните критерии в
правораздаването, в частност, сложността на делото, поведението на
жалбоподателите и на компетентните органи, както и от значението на иска за
жалбоподателите (§ 26 от Решение от 03.07.2008 г. на ЕСПЧ по делото К.
срещу България, § 48 от Решение от 08.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото Х. срещу
България, както и много други).
В гражданското производство разумният срок, който третира член 6, § 1
от Конвенцията, обикновено започва да тече от момента на завеждане на иск
пред съда. Обаче ако жалбоподателят е бил ответник в разглежданото
производство и не е ясно на коя дата му е връчен препис на молбата, като по
този начин той е информиран за него, по това дело съдът ще подходи с
презумпцията кога той е разбрал за делото (§ 47 от Решение от 08.06.2006 г. на
ЕСПЧ по делото Х.). В случая мотивираното искане на Комисията е
постъпило в БОС на 22.08.2014 г., а отговорът на ответниците – на 29.09.2014
г., поради което съдът приема, че по отношение на ответниците по гр. д. №
1568/2014 г. по описа на БОС разумният срок е започнал да тече от датата на
получаването на препис от искането, за която дата съдът приема, че е
29.08.2014 г.
В процесния случай предметът на производството по гражданско дело
№ 1568/2014 г. по описа на БОС е бил мотивирано искане по чл. 28
ЗОПДИППД на Комисията за отнемане в полза на държавата на придобито от
Р. К., М. К.а и „ВЕЕР 1“ ЕООД имущество на обща стойност 1 279 871, 83 лв.
– 39 недвижими имота, 3 МПС, 7 суми по банкови сметки, 10 суми от
продажба на МПС, както и една сума за равностойност на дружествени
дялове. Ответниците са възразили против допустимостта и основателността
на искането с множество възражения. Приети са по делото заключения на
съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-техническа експертиза и
съдебно-икономическа експертиза. Поради това следва да се приеме, че
производството по гражданско дело № 1568/2014 г. по описа на БОС се е
отличавало със завишени фактическа и правна сложност.
В производството по гражданско дело № 1568/2014 г. по описа на БОС
съдията-докладчик своевременно и в съответствие с инструктивните срокове е
извършвал всички дължими процесуални действия за разглеждане и решаване
на делото в разумен срок – по размяна на книжа, по произнасяне по
предварителните въпроси и по доказателствата, по насрочване на делото и
призоваване на страните, по отлагане на делото в разумен срок, по
20
администриране на частните жалби на ответниците, по произнасяне по
исканията на ответниците за отвод, за спиране и за поправка на протокол, по
замяна на вещи лица след отвода им, по обявяване на решението.
В производството по гражданско дело № 1568/2014 г. по описа на БОС
причина за няколкократното отлагане на делото е било поведението на
ответниците по него, както и на упълномощения им процесуален
представител – адвокат П. М.
На първо място, те са обжалвали определението на съда по чл. 140 ГПК
от 28.01.2015 г., в което изрично е било посочено, че не подлежи на обжалване,
а след това – и определението на БАС от 30.03.2015 г. След окончателното
определение на ВКС от 26.06.2015 г. делото е било върнато в БОС на
30.06.2015 г. – след първоначално насрочената дата за първо съдебно
заседание на 01.06.2015 г.
На второ място, изготвянето на заключението по допуснатата експертиза
за оценка на 39-те недвижими имота е било забавено по вина на ответниците,
които не са осигурили достъп на вещото лице за оглед на имотите. Съдът е
взел мерки за дисциплиниране на ответниците, като изрично им е указал, че
следва да осигурят достъп до имотите, чиято оценка е обект на експертизата,
както и че в случай, че такъв достъп не бъде осигурен, съдът ще приеме, че са
създали затруднение при изготвяне на експертизата.
На трето място, ответниците са обжалвали и необжалваемото
определение на БОС от 08.02.2016 г., като жалбата им е била нередовна – не е
ясно какво обжалват и не е внесена дължимата ДТ. БОС обаче е взел мерки, за
да обезпечи разглеждането и решаването на делото в разумен срок, като е
изпратил ЧЖ на БАС по компетентност с преписи от делото. На 04.04.2016
БАС оставя без разглеждане ЧЖ на ответниците против определението на
БОС от 08.02.2016 г., но те обжалват и определението на БАС, като
окончателното определение на ВКС е от 01.02.2017 г. Междувременно обаче
производството пред БОС продължава по същество, тъй като БОС е взел
необходимите мерки, за да не позволи на ответниците да шиканират процеса.
На четвърто място, шестото по ред съдебно заседание по делото на
11.04.2016 г. е било отложено по молба на адв. М. за поставяне на
допълнителни въпроси към експертизата. Така делото е било обявено за
решаване в седмо по ред съдебно заседание (едно от които е било за поправка
на протокол относно часа на започване и приключване на заседанието).
Тук следва да се отбележи, че производството по жалба пред ЕСПЧ и
производството по иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ са различни по своя характер.
Жалбата до ЕСПЧ е срещу Държавата, която отговаря, ако който и да е от
властническите й органи е допуснал необоснованото забавяне на
производството. При преценката ЕСПЧ разглежда цялото съдебно
производство – от датата на участието на жалбоподателя до датата на влизане
в сила на решението. Ответник по жалбата е самата Държава, а не съдът. В
настоящото производство пред националния съд, разглеждащ иска за вреди по
21
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, отговорността се носи от съответния съд, съдия от
състава на който е разгледал делото извън разумния срок. Поради това
националният съд не следва да разглежда периодите, през които делото е било
в съдебни инстанции, които не са ответници по иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. В
случая ответник по настоящото дело е БОС, поради което при извършване на
преценката за разумност на продължителността на производството по гр. д. №
1568/2014 г. по описа на БОС съдът не следва да взема предвид периодите,
през които делото е било висящо пред БАС и ВКС за произнасяне по жалби.
В процесния случай от момента на получаване на препис от
мотивираното искане на Комисията на 29.08.2014 г. до обявяване на
решението на БОС на 16.06.2016 г. делото не в било в БОС за периода от
19.03.2015 г. до 31.03.2015 г. и от 20.04.2015 г. до 30.06.2015 г., т. е. за периода
от около 3 месеца. Следователно по отношение на ответниците по него гр. д.
№ 1568/2014 г. е било висящо пред БОС за разглеждане и решаване за период
от около една година и шест месеца и половина, който срок съдът намира за
„разумен“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията с оглед предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи.
На 01.07.2016 г. против решението от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014
г. по описа на БОС е постъпила въззивна жалба от тримата ответници по него,
представлявани от адвокат П. М.. Съдията-докладчик от БОС е изпълнил
своевременно и в съответствие с инструктивните срокове всичките си
процесуални задължения по администриране на въззивната жалба по реда на
чл. 258 – чл. 263 ГПК – за проверка на срочността на жалбата, за даване на
указания за отстраняване на нередовности на жалбата, за връчване на препис
от жалбата на насрещната страна, за изпращане на делото на въззивната
инстанция.
В хода на администриране на въззивната жалба жалбоподателите са
правели и множество искания – за освобождаване на държавна такса, за
отмяна на наложени в производството по ч. гр. д. № 435/2012 г. по описа на
БОС обезпечителни мерки, за продължаване на срокове, за определяне на срок
за бавност, както и молби по чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./, като по
всяка от тези молби БОС се е произнасял своевременно със съдебен акт.
Жалбоподателите са подали и множество частни жалби срещу съдебните
актове на БОС, постановени в хода на администриране на въззивната жалба,
включително и такива, които не подлежат на обжалване, както изрично е било
посочено в тях. Повечето частни жалби на жалбоподателите са били
нередовни – неуточнени или без представени доказателства за внесена
държавна такса за разглеждането им, въпреки че са били подадени чрез
адвокат. Констатираните нередовности на частните жалби са наложили БОС
да ги оставя без движение с указания за отстраняването им. След
отстраняване на нередовностите на частните жалби БОС своевременно е
връчвал преписи от тях за отговор на Комисията, а след постъпването на
22
отговор – своевременно е изпращал делото на БАС по компетентност. Поради
неизпълнение на указанията за заплащане на дължимата държавна такса БОС
е връщал въззивната жалба на М. три пъти – с определения от 21.10.2016 г.,
04.08.2017 г., 02.08.2018 г. (отменени). Следва да се има предвид, че при
преценката си относно основателността на исковете по чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ не
се изследва правилността на съдебните актове, а причините, довели до
забавянето на разглеждането на исковото производство (Решение № 48 от
6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2019 г., IV г. о., ГК). В случая
производството по изпращане на ВЖ на К. и ЧЖ на К. и М. за произнасяне от
БАС е било забавено поради причината, че М. не е внесла дължимата
държавна такса за разглеждане на нейната ВЖ. Поради неизпълнение на
множеството указания за заплащане на дължимата държавна такса въззивната
жалба на М. е била върната с определение на БОС от 13.12.2021 г., влязло в
сила на 27.05.2022 г. Въззивната жалба на М. е била оставена без движение за
периодите от 04.07.2016 г. до 26.07.2016 г., от 29.07.2016 г. до 17.08.2016 г., от
10.07.2017 г. до 03.08.2017 г., от 28.11.2017 г. до 15.12.2017 г., от 08.02.2018 до
15.03.2018 г., от 19.12.2018 г. до 13.12.2021 г., или общо за период от около 3
години и 3 месеца. Следва да се подчертае, че жалбоподателката М. е подавала
молби за продължаване на срока за внасяне на ДТ на 05.02.2019 г., на
28.01.2020 г., на 24.03.2021 г., като е искала продължаването му и със срок от
шест месеца. Всяка една от тези молби е била оставяна без уважение от БОС,
като в определението му изрично е било посочено, че не подлежи на
обжалване, но въпреки това срещу него е постъпвала ЧЖ от М., подадена чрез
адв. М., но въпреки това нередовна. ЧЖ са постъпвали и против
определенията на БАС, с които са били оставяни без разглеждане ЧЖ против
определенията на БОС, с които са били отхвърлени молбите за продължаване
на срока. В резултат от подадените частни жалби делото е било висящо пред
БАС и ВКС за периодите от 16.01.2017 г. до 29.06.2017 г., от 09.11.2017 г. до
23.11.2017 г., от 17.05.2018 г. до 20.07.2018 г., от 24.07.2018 г. до 01.08.2108 г.,
от 13.11.2018 г. до 12.12.2018 г., от 03.04.2019 г. до 07.05.2019 г., от 27.05.2019
г. до 01.10.2019 г., от 29.07.2020 г. до 01.10.2020 г., от 08.10.2020 г. до
21.12.2020 г., от 25.06.2021 г. до 28.09.2021 г., от 09.05.2022 г. до 01.12.2022 г.,
или общо за период от около 2 години и половина. ЧЖ са били без движение
за периодите от 26.09.2017 г. до 19.10.2017 г., от 02.04.2018 г. до 27.04.2018 г.,
от 07.09.2018 г. до 19.10.2018 г, от 06.02.2019 г. до 28.03.2019 г., от 16.06.2021
г. до 05.07.2021 г., от 15.02.2022 г. до 31.03.2022 г., или общо за период от
около 7 месеца. В крайна сметка въззивната жалба на К. от 01.07.2016 г. и
частната жалба на К. и М. по чл. 248 ГПК от 29.06.2016 г. са били окончателно
изпратени по компетентност на БАС на 05.04.2023 г., или 6 години и 10 месеца
след постъпването им.
С оглед на установените по делото обстоятелства съдът счита, че дори и
да се приеме, че срокът за администриране на въззивната жалба на К. от
01.07.2016 г. и частната жалба на К. и М. по чл. 248 ГПК от 29.06.2016 г. от
БОС до БАС не е „разумен“ съгласно чл. 6 от Конвенцията, то това е по
23
изключителна вина на самите жалбоподатели К. и М.. На основание чл. 5, ал. 1
ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи. В случая ответниците по гр. д. №
1568/2014 г. по описа на БОС са подавали множество еднотипни жалби,
очевидно целящи шиканиране на процеса и забавянето му. Поредицата от
процесуално недопустими жалби, подавани по делото в продължение на
години, противоречи на общия разум на закона и на изискването за
упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави – чл. 3 ГПК, като може да ангажира и деликтна
отговорност. Няма съмнение, а и практиката на ВКС е непротиворечива –
последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с
право по смисъла на чл. 3 от ГПК (Разпореждане № 212/09.11.2020 г. по ч.гр.д.
№ 1714/2020 г. на ВКС, IV г.о.). Превратното упражняване на субективни
права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ
от защитата им (Решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1149/2009 г.на IV
г.о. на ВКС, Определение № 222 от 21.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1076/2014 г. на
III г.о. на ВКС).
В практиката на ЕСПЧ (Решение на ЕСПЧ от 4 декември 1995 г. по дело
Ч. и В. срещу Италия, § 28 – 32) също се приема, че държавата не отговаря за
забавяния, дължащи се на поведението на лицето, което твърди, че правото му
на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено. Ако поведението
на това лице е било причина за неоправдани отлагания, ще се стигне до
извода, че то, а не държавата, е отговорно за съответните периоди на забавяне
на производството. Ако лицето просто упражнява своите процесуални прави
по нормален начин (например обжалва решение или определение),
причинената по този начин допълнителна продължителност не се счита за
забавяне, за което държавата отговаря.
По гореизложените съображения съдът приема, че не са налице
предпоставките за уважаване на предявените активно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ответникът
има право на разноски, но не е претендирал такива, поради което не следва да
му се присъждат.
Предвид цялостното отхвърляне на исковете ищците нямат право на
разноски, поради което и адвокат П. М. няма право да й бъде определено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗОДОВ, когато искът е
предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-
близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В
случая ответник по иска е Окръжен съд – Бургас, което налага отклонение и от
общите правила на функционалната подсъдност. По аргумент от правилото на
чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗОДОВ настоящото решение подлежи на обжалване пред
24
най-близкия въззивен съд, а именно Окръжен съд – Ямбол.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т. К., ЕГН **********, и М. Х. М., ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. П. М. от САК, против Окръжен съд –
Бургас искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на всеки от ищците
сумата от общо 20 000 лева, от която по 10 000 лева за всеки ищец,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците
в резултат от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. №
1568/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
изразяващи се в душевни болки и страдания, негативни и несвойствени
изживявания, загуба на авторитет и доверие пред обществото, загуба на
доверие в правосъдието, влошаване на здравословното и психологическо
състояние, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба
на 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
25