Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-106 13.12.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1160 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивни жалби от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, чрез адвокат Десислава Цветкова, и въззиваемия М.Д.И., ЕГН **********,
от гр. Б., ж.к. „З.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, против Решение № 1077 от
13.05.2019 г., постановено по гр. дело №424/2019 г. по описа на Районен съд -
Бургас, с което съдът е приел за установено на основание чл.124 ал.1 във вр. с
чл.422 от ГПК, че въззиваемият М.Д.И., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „З.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, дължи на въззивното дружество главница за потребени
месечни услуги по фактури №№ **********/27.07.2016 г., ********** от 25.08.2016
г., *********/27.09.2016 г., *********/26.10.2016 г., ********* от 23.09.2014
г. и *********/27.12.2016 г., издадени на основание Договор за електронни
услуги от 23.09.2014 г., в размер от 319,39 лева, 2189,04 лева – неплатен
остатък от главницата по договори за продажба на изплащане от 25.11.2015 г. и
от 27.01.2016 г., както и 477,99 лева – обезщетение за забава върху сборната
главница от 2508,43 лева за периода 12.08.2016 – 07.11.2018 г., както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната
главница от 2508,43 лева, начиная от 08.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение
№ 4165 от 09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8219/2018 г. на БРС. Отхвърлил е иска с
правно основание чл.422 от ГПК на въззивника за приемане за установено, че М.И.
дължи сума в размер на 315,74 лева, представляваща договорна неустойка за
едностранно предсрочно прекратяване от въззиваемия на договора за електронни
услуги от 23.09.2014 г., с Приложение № 1/23.09.2014 г. за телефон № **********
и приложение №1/25.11.2015 г. за телефон № **********, което вземане съставлява
част от предмета на Заповед за изпълнение №4165/09.11.2018 г. по ч.гр.д.
№8219/2018 г. на БРС.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразяват и двете страни, като дружеството счита, че неправилно съдът е
отхвърлил претенцията в частта за дължимата неустойка. Моли за отмяна на
решението в тази му част и присъждане на сумата, ведно с направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски. Излага съображения.
Жалбоподателят М.И. обжалва с бланкетна жалба
претенцията в уважената от съда част. Счита решението за неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Не излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез адвокат Десислава
Цветкова, с който счита постановеното решение в обжалваната част за правилно и
законосъобразно. Моли съда да го потвърди. Излага съображения.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Пред Районен съд – Бургас са предявените претенции с
правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че „А1 България“ ЕАД има качеството на кредитор спрямо М.И. във връзка
с предоставени електронни услуги по договор от 23.09.2014 г. Между страните
са сключени два договора за
покупко-продажба на изплащане на два мобилни телефонни апарата, подробно
описани в исковата молба и представените писмени доказателства по делото.
Ищецът-въззивник твърди, че е изправна страна по договорите, по повод на които
е издал фактури, позовава се на разпоредбата на т.54.12 от Общите условия на
дружеството, претендира неустойка от 315,74 лева.
Производството
по делото първоначално е започнало по подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което БРС по ч.гр.д. №8219/2018
г. е издал Заповед №4165/09.11.2018 г., с което е разпоредил длъжникът М.И. да
заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД сумата от 2508,43 лева – главница,
представляваща неплатени задължения за ползване далекосъобщителни услуги за
периода от 27.07.2016 г. до 25.01.2017
г. въз основа на сключен Договор
№М4234795/23.09.2014 г. за електронни съобщителни услуги и закупени
продукти, сумата от 315,74 лева – договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната – длъжник и сумата от 477,99 лева,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 2508,43
лева, начислена за периода от 12.08.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски за платена държавна такса в размер на 66,04 лева.
За да постанови
резултата по делото, районният съд е счел, че претенцията за главницата от
319,39 лева е основателна въз основа на представения договор за електронни
услуги и двете приложения към него. За сумата са издадени 6 броя фактури в
периода 27.07. – 27.12.2016 година, които не са заплатени от ответника.
Основателна е и претенцията досежно сумата от 2189,04 лева, касаеща двете
мобилни устройства, тъй като по делото са представени доказателства по
отношение стойността на мобилните апарати, подписаните споразумения и забавата
на длъжника. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира постановения от районния
съд резултат по делото за правилен и законосъобразен, като на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Подадената от М.И.
въззивна жалба е неоснователна.
Що се отнася до
въззивната жалба на „А1 България“ ЕАД, претендираща отмяна на решението и
постановяване на установителен диспозитив досежно дължимостта на неустойката в
размер на 315,74 лева, настоящата съдебна инстанция намира следното: първостепенният
съд разглеждайки т.54.12 от Общите условия на дружеството и т.5.3. – Раздел
„Отговорност“ от индивидуалните договори – приложения е стигнал до извод, че те
са нищожни по смисъла на чл.143 т.5 във вр. с чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП поради
предвиждане на задължение на абоната да заплати необоснован висок размер на
неустойката спрямо неизпълненото си задължение. Този извод на първата инстанция
се споделя от настоящата. Позоваването на неравноправна клауза или наличието й по принцип сезира съда, който
дължи произнасяне по нейния характер. Търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на неравноправната клауза, като само
обстоятелството, че договорът е подписан е без значение за дължимата от съда
защита на потребителя. Подписването на договора от потребителя не води до
освобождаване на търговеца от задължението си да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. В разпоредбата на чл.146 ал.2 от
ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално
уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаи при договор при общи условия. Клаузите на общите условия към които
препраща договорът, независимо, че са приети от потребителя при сключването му,
поначало се счита, че не са индивидуално уговорени. В този смисъл т.54.12 от
Общите условия представлява неравноправно третиране на единия от двамата
участници в сделката, поради което има характер на неравноправна клауза.
От друга страна,
уговорения размер на дължимата неустойка, макар и да не е основание за
прогласяване на нейната нищожност, а прекомерната неустойка по принцип е
действително задължение, което може само да бъде намалявано без да отпадне
изцяло, когато обаче единствената цел, по повод на която е уговорена
неустойката, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, неустойката следва да се счита за нищожна. В този смисъл съдът намира
решението за правилно и законосъобразно и в тази му част, което налага
атакувания съдебен акт да бъде изцяло потвърден.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
против Решение № 1077 от 13.05.2019 г., постановено по гр. дело №424/2019 г. по
описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.