Решение по дело №269/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20217220700269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 245

 

гр. Сливен, 30. 11. 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

             

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

 

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 269 по описа на съда за  2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба на „Рибкомерс-98“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „Ц. С.“ № ., представлявано от у.Д.М., подадена против Заповед № РД-07-0804 от 21.06.2021 г., издадена от Кмета на Община Тунджа, изменена със Заповед № РД-07-0862 от 02.07.2021 г., издадена от Кмета на Община Тунджа, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се изземе от „Рибкомерс-98“ ЕООД поземлен имот с идентификатор 46783.74.364, НТП „Язовир“, целият с площ 264575 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. М., и е насрочено принудително изземване на имота – общинска собственост, за 14.07.2021 г. от 10,00 часа.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: търговското дружество има действащ договор за наем на процесния язовир; наетият язовир се ползва от дружеството по предназначение; утвърдените в теорията и практиката алгоритми на рибовъдната дейност изискват торене, част от което е свободните площи на язовира да се засеят с житни или други култури и когато ги залее водата, те да станат естествена храна за рибите; такова торене е направено и през процесната година; процесният договор за наем не е прекратен; Кметът на Общината, като страна в гражданскоправно отношение, няма възможност едностранно да прекрати същото; за да произведе действие, едностранното волеизявление на Кмета на Общината трябва да бъде основателно, да бъде акт на санкция срещу извършено нарушение от страна на съконтрахента – търговското дружество, а такова нарушение липсва. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. По искането е налице произнасяне с Определение № 271 от 12.07.2021 г., постановено по делото, с което искането е оставено без уважение. Определението на съда е обжалвано от „Рибкомерс-98“ ЕООД и е оставено в сила с Определение № 9222 от 17.08.2021 г., постановено по адм. дело № 8103/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд на Република България– Четвърто отделение.

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от у. на дружеството и от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган – Кмета на Община Тунджа, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, счита оспорената заповед за законосъобразна, претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага съображения, че: наемният договор е прекратен едностранно, поради неизпълнение на задълженията на наемателя, тъй като е установено, че част от язовира се използва като земеделска земя; оспорената заповед е издадена след като административният орган е прекратил договора за наем.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2013 г. между Община Тунджа - гр. Ямбол /наемодател/ и „Рибкомерс-98“ ЕООД /наемател/ е сключен договор за наем № 2090, по силата на който наемодателят се задължава да предостави за ползване под наем на наемателя общински язовир с площ от 222,386 дка, представляващ ПИ № 000364 по КВС на землището на с. М., за срок от 10 години, считано от 01.05.2013 г., за рибовъдна дейност, а наемателят се задължава да заплати годишна наемна цена в размер на 6630 лева без ДДС. В договора е предвидено, че: Наемателят се задължава да ползва язовира за риборазвъждане /т. 3/; След изтичане на договорения срок наемателят се задължава да предаде обекта с протокол-опис по реда на чл. 52, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на собственика в състояние, годно за експлоатиране /т. 9/; Наемните отношения се прекратяват при нарушаване на т. 3 от договора /т. 13/; Прекратяването на договора в случаите по т. 13 става след отправяне на 10-дневно предизвестие. По взаимно съгласие на страните със сключване на споразумение /т. 14/.

За процесния язовир на 26.03.2018 г. е съставен Акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 5235, вписан в Служба по вписванията – гр. Ямбол, с идентификатор на поземления имот: 46783.74.364. В акта е отразено, че за язовира е бил съставен по-рано АПОС № 363 от 01.06.2000 г., вписан на 26.09.2008 г. в Служба по вписванията гр. Ямбол.

С Разрешително за ползване на воден обект № 0019 от 13.09.2013 г., издадено от Кмета на Община Тунджа, на „Рибкомерс-98“ ЕООД е разрешено ползване на повърхностен воден обект - язовир „М. - № 000364“, общинска собственост, представляващ поземлен имот № 000364 в землището на с. М., община Тунджа, с площ 264,600 дка, с цел на ползването- аквакултури и свързаните с тях дейности, с обща площ за ползване - 222,386 дка, със срок на действие на разрешителното от 13.09.2013 г. до 01.05.2023 г. /съгласно договор с Община Тунджа/. Разрешителното е издадено по Заявление Вх. № 5300-967 от 25.07.2013 г., подадено от ,,Рибкомерс- 98“ ЕООД.

Във връзка с постъпила в Община Тунджа Докладна от 11.02.2021 г., от Кмета на Кметство с. М., че процесният язовир е изпуснат и се използва с друго предназначение, на 07.03.2021 г. е извършена теренна проверка на поземления имот, при която в резултат на геодезически измервания е установено, че част от имота е разоран и засят, като разораната площ е в размер на 114,380 дка /видно от Доклад от и. Г. Г. до Кмета на Община Тунджа с приложена към него схема на разораните площи/.

С Писмо Изх. № 5300-365 от 16.03.2021 г. на Кмета на Община Тунджа, до „Рибкомерс-98“ ЕООД е отправено предизвестие за прекратяване на процесния наемен договор. В предизвестието е посочено, че: във връзка с докладна записка от Кмета на с. М., е извършена теренна проверка и геодезическо заснемане на язовира, при което е констатирано, че част от поземления имот е разорана и засята, като разораната и засята площ е в размер на 114,380 дка; констатациите от геодезическото заснемане сочат нарушения на т. 3 от договора за наем, поради което и на основание т. 13 и т. 14 от договора, се отправя 10-дневно предизвестие за прекратяване на договора, считано от получаване на същото, като след изтичане на срока договорът се счита за прекратен. Предизвестието е получено от „Рибкомерс-98“ ЕООД на 22.03.2021 г.

Със Заявление от 23.03.2021 г., Вх. № 5300-365-/1/ от 23.03.2021 г. по описа на Община Тунджа, търговското дружество е изразило несъгласие с оправеното предизвестие. В заявлението е посочено, че: констатациите в предизвестието не отговарят на истината; изораването и засяването на свободната от вода част от чашата на язовира е в пряка производствена причинно-следствена връзка с риборазвъдната дейност, тъй като при очакваното заливане на целия язовир с вода посевите стават храна за рибите и язовирът не прораства с храсти; клаузите на наемния договор не са нарушени и няма основание да се иска прекратяване на договора преди изтичане на срока му.

С Писмо Изх. № 5300-365-/2/ от 08.04.2021 г. на Кмета на Община Тунджа, до „Рибкомерс-98“ ЕООД е отправена покана за доброволно предаване на имота. В поканата е посочено, че: определеният, съгласно т. 14 от договора, 10-дневен срок на отправеното до дружеството предизвестие за прекратяване на наемния договор е изтекъл на 01.04.2021 г.; от тази дата договорът се счита за прекратен; дружеството следва в 7-дневен срок от получаване  на поканата да предаде имота, предмет на прекратения договор, на Кмета на Кметство М. с протокол-опис, по реда на чл. 52, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост. Поканата е получена от „Рибкомерс-98“ ЕООД на 13.04.2021 г.

 Със Заявление от 16.04.2021 г., Вх. № 5300-567 от 16.04.2021 г. по описа на Община Тунджа, търговското дружество е изразило несъгласие с оправената покана и е изложило съображенията си за равнопоставеност на страните по наемния договор.

С Писмо Изх. № 5300-722 от 18.05.2021 г. на Кмета на Община Тунджа,  „Рибкомерс-98“ ЕООД е уведомено, на основание чл. 26 от АПК, че във връзка с прекратяване на договора за наем, започва производство по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл. 65 от ЗОС за изземване на язовира - публична общинска собственост. Писмото е получено от „Рибкомерс-98“ ЕООД на 25.05.2021 г.

С Писмено становище от 28.05.2021 г., Вх. № 5300-722-/1/ от 28.05.2021 г. по описа на Община Тунджа, търговското дружество е изразило несъгласие с оправеното уведомление, като е посочило, че: държи имота с основание– договора за наем, който не е прекратен; имотът се ползва по предназначение; необходимостта от ползването на язовира не е отпаднала.

На 21.06.2021 г. от Кмета на Община Тунджа е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-07-0804, изменена със Заповед № РД-07-0862 от 02.07.2021 г. на Кмета на Община Тунджа, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се изземе от „Рибкомерс-98“ ЕООД поземлен имот с идентификатор 46783.74.364, НТП „Язовир“, целият с площ 264575 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. М., и е насрочено принудително изземване на имота – общинска собственост, за 14.07.2021 г. от 10,00 часа. В мотивите на заповедта е извършено позоваване на докладната записка на Кмета на с. М. и на констатациите от извършената теренна проверка и геодезическо заснемане на язовира. Възпроизведено е съдържанието на отправените до дружеството предизвестие за прекратяване на наемния договор и покана за доброволно предаване на имота. Счетена е за неоснователна тезата на наемателя за извършено торене. Изложено е, че дружеството държи имота без основание, предвид прекратяването на наемното отношение, считано от 01.04.2021 г.

Оспорената заповед е съобщена на оспорващото дружество на 03.07.2021 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 07.07.2021 г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна – адресат на акта, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

С оглед приетото в заповедта, че общинският имот се държи без основание, следва да се приеме, че правното основание на заповедта е чл. 65, ал. 1, пр. 2 от ЗОС. Съгласно цитираната разпоредба, общински имот, който се държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Следователно, предвидените в тази законова норма предпоставки за издаване на заповед за изземване са: имотът да е общински и същият да се държи без основание. За да е законосъобразна процесната заповед, е необходимо наличието на следните кумулативно предвидени законови предпоставки: имотът да е общински и същият да се държи без основание.

От събраните по делото доказателства е установено наличието на първото кумулативно изискване – процесният имот е имот – публична общинска собственост.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено наличието на второто кумулативно изискване – процесният имот да се държи от оспорващото дружество без основание.

В процесния договор за наем липсва изрично посочване на правното основание, на което е сключен, но в т. 9 от договора е извършено препращане към чл. 52, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост.

В горецитираната Наредба, приета от Общински съвет Тунджа /достъпна на интернет страницата на Община Тунджа/, в Глава шеста се съдържа Раздел I „Отдаване под наем на недвижими имоти – публична общинска собственост, съобразно предназначението им, и на недвижими имоти – частна общинска собственост“. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Глава шеста, Раздел I на Наредбата, наемните правоотношения се прекратяват по реда на ЗЗД на основанията, предвидени в чл. 15, ал. 1 от ЗОС. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗОС са изброени различни основания за прекратяване на наемните правоотношения. В разглеждания случай административният орган е приел, че договорът за наем е прекратен с изтичане на отправено до наемателя 10-дневно предизвестие за прекратяване на договора, обусловено от счетено от административния орган неизпълнение на договора от наемателя, а именно ползване на част от имота като земеделска земя в нарушение на т. 3 от наемния договор. С оглед извършеното от административния орган позоваване на т. 13 и т. 14 от наемния договор, следва да се приеме, че приложима за настоящото производство е хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗОС, съгласно която наемните правоотношения се прекратяват на основания, определени в договора. В т. 13 от процесния наемен договор е предвидено, че наемните отношения се прекратяват при нарушаване на т. 3 от договора, която задължава наемателя да ползва язовира за риборазвъждане. Считайки, че наемателят ползва част от язовира не за риборазвъждане, административният орган му е отправил предизвестие за прекратяване на договора и е посочил като основание т. 14 от договора. Но видно от записа на т. 14 от наемния договор, в нея липсва предвидена възможност наемодателят да прекрати договора с едностранно предизвестие. Макар и в разпоредбата да е включено отправяне на 10-дневно предизвестие в случай на нарушаване на т. 3 от договора, същата изисква и съгласие на страните за прекратяване на договора, изразено чрез сключване на споразумение. Между страните по договора не само че не е налице съгласие, но и съществува спор относно приетото от административния орган неизпълнение на договора. Наемателят е възразил изрично с нарочни писмени изявления, входирани в деловодството на административния орган, както срещу отправеното му предизвестие за прекратяване на договора, така и срещу получената покана за доброволно предаване на имота, а и срещу всички последващи волеизявления на административния орган. В своите писмени становища наемателят е изложил тезата си, че извършеното от него изораване и засяване на свободната от вода част от чашата на язовира е в пряка производствена причинно-следствена връзка с риборазвъдната дейност, тъй като при очакваното заливане на целия язовир с вода посевите стават храна за рибите и язовирът не прораства с храсти, и е посочил изрично, че не е нарушил клаузите на наемния договор. Следователно, между страните е налице спор от гражданско-правен характер дали наемателят е изпълнил или не задължението си по т. 3 от договора, а именно да ползва язовира за риборазвъждане. Този спорен въпрос не е подсъден на административния съд, а на общия съд. До разрешаването му е налице колизия на граждански права, чието решаване е недопустимо да става в административно производство по издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Доколко и дали наемателят не е изпълнил задълженията си по договора по смисъла на чл. 79 и сл. от ЗЗД и дали същият е изправна страна, са все обстоятелства, които следва да бъдат предмет на разглеждане от гражданския съд. С оглед наличието на спор между страните относно изпълнението на наемния договор, Кметът на Общината е следвало преди издаване на заповед за изземване на имота, да установи твърдяното от него неизпълнение на наемния договор в едно състезателно– исково производство. Вместо да установи спорното неизпълнение на договора с влязло в сила съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо да сложи край на този спор, Кметът на Общината е издал заповед за изземване на имота, без надлежни доказателства, че наемното правоотношение е прекратено.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че към датата на издаване на оспорената заповед за изземване, наемните правоотношения между Община Тунджа и оспорващото дружество не са прекратени по реда на ЗЗД, предвиден в чл. 52, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост на Община Тунджа, съответно в чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗОС. Следователно, към датата на издаване на оспорената заповед оспорващото дружество държи процесния имот с основание– действащ договор за наем, и с оглед неналичието на една от законовите предпоставки за прилагане на административната процедура за изземване на имота, оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 65, ал. 1, пр. 2 от ЗОС.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Община Тунджа следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество направените от него по делото разноски в размер на 1050 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.  

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Рибкомерс-98“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „Ц. С.“ № ., представлявано от у.Д.М., Заповед № РД-07-0804 от 21.06.2021 г., издадена от Кмета на Община Тунджа, изменена със Заповед № РД-07-0862 от 02.07.2021 г., издадена от Кмета на Община Тунджа.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ТУНДЖА с адрес: гр. Ямбол, пл. „Освобождение“ № 1, да заплати на „РИБКОМЕРС-98“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „Ц. С.“ № ., представлявано от у.Д.М., сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                  

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: