Номер 245704.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502651 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 46839 от 02.06.2020г. по описа на Софийски
градски съд на Ч. Г. В. , чрез адв. В. И., срещу определение № 1785 от 27.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 15609/2019г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско
отделение, 24 състав, в частта, с която е отменено определение от 04.04.2019г. постановено
по гр.д.№647/2019г. по описа на СРС, 85 - ти състав, в частта, в която е освободен ищецът
от заплащане на държавна такса за настоящото производство за сумата над 200 лв., и е
оставено без уважение искането на ищеца Ч. В. Г. по гр.д. №15 609/2019г. по описа
на СГС, I Г. О., 24 състав, за освобождаване от заплащане на държавна такса за настоящото
производство.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска отмяната му, и да бъде
потвърдена размера на внесената от него държавна такса - 200лв.
След като обсъди доводите на страната и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването,
в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2
ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Ч. Г. В. , ЕГН **********, е предявил обективно кумулативно съединени искове по
1
чл.124, вр. с чл.537, ал.2, предл. последно ГПК, и чл.108 ЗС, срещу В. Г. В., **********, с
които иска да бъде признат по отношение на ответника на собственик на недвижим имот,
подробно индивидуализиран в исковата молба, ответникът да бъде осъден да му предаде
владението върху недвижимия имот и да бъде обезсилен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден на основание давностно владение, с който ответникът се
легитимира за собственик на процесния недвижим имот.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна
такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК, като е представил декларация за материално и
гражданско състоянието от 23.09.2018г.
С определение от 04.04.2019г., постановено по гр.д.№ 647/2019г. на Софийски
районен съд, III ГО, 85-ти състав, Ч. Г. В. е освободен от заплащане на държавна такса по
делото за размера над 200лв. В указания от съда срок ищецът е представил документ за
внесена държавна такса в размер на 200лв. по сметка на съда, с молба от 19.04.2019г.
С определение от 25.10.2019г., постановено по гр.д.№ 647/2019г. на Софийски
районен съд, III ГО, 85-ти състав, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил
делото по подсъдност на Софийски градски съд.
С обжалваното определение, след извършени справки в Агенция по вписванията,
НОИ, КАТ и НАП, съдът е констатирал, че справка от 27.12.2019г. на ТД на НАП - София
установява, че ищецът има общо три партиди за притежавано от него имущество:
две на територията на Столична община - декларирани са от него земя и сграда
в гр.***, ул.*** № * и сграда/и на същия адрес, както и земя и сграда в с.***, т.е. установява
се имущество на ищеца, извън това, което е декларирано от него. Като е съобразил тези
факти и размера на дължимата държавна такса за настоящото производство 979, 18 лв.,
съдът е приел, че следва да отмени определението от 04.04.2019г., постановено по гр.д.
№647/2019г. по описа на СРС, като остави без уважение направеното от ищеца искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса за настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса на
основание чл.83, ал.2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени
доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото
имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова
заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни
изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за
водене на делото.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд, направени
2
въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по делото, и на основание чл. 272 ГПК,
вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното определение.
Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:
Жалбоподателят не оспорва, че е налице разлика между декларираното от него и
установеното от съда имуществено състояние, изразяваща се в недекларирани три броя
недвижими имоти - земя и сграда в гр.***, ул.*** № * и сграда/и на същия адрес, както и
земя и сграда в с.***. В подкрепа на искането си твърди, че установеното от съда не може да
обоснове промяна в изводите му, тъй като с ответника е съсобственик на недвижими имоти:
в гр. ***, ***, ул.***, №*, и гр.***, кв. ***, ул. „***“ №*, но не можел да се разпорежда с
тях поради вписани искови молби, а имота в с.***, също съсобствен с ответника, не
посещавал, поради обтегнати отношения.
При така установеното, като съобрази размера на дължимата държавна такса, по
който не се спори, обстоятелствата, декларирани от ищеца в декларацията за материално и
гражданско състоянието от 23.09.2018г., и установените от съда факти, при извършената
последваща проверка, настоящият състав на съда приема, че не са налице предпоставките на
чл.83, ал.2 ГПК.
Следва да се отбележи, че ищецът е бил длъжен да посочи в декларацията за
материално и гражданско състоянието от 23.09.2018г., че притежава посочените
по - горе недвижими имоти, съответни вписаните искови молби и причините,
поради които не може да ги ползва, в съответствие със задължението си по чл.3 ГПК. Като
не е направил това, ищецът е предоставил на съда неверни данни за имущественото си
състояние, което поведение не следва да бъде кредитирано, тъй като не е дало възможност
на съда да извърши обективна преценка за наличието на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК
и е в нарушение на изискванията на закона.
Обстоятелството, че ищецът притежава недвижимите имоти в съсобственост с
ответника и по отношение на част от тях има вписани искови молби, не обосновава
еднозначен извод невъзможност за реализиране на доходи от тях /напр. чрез отдаване под
наем/, съответно за липса на имущество и невъзможност да бъде заплатена дължимата
държавна такса по смисъла на чл. 83, ал.2 ГПК. По отношение на имота в с.*** ищецът
ангажира само твърдения, които също не обосноват извод за невъзможност за ползване на
имота и реализиране на доходи от него.
Предвид изложеното възраженията на жалбоподателят се явяват неоснователни, и
поради съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1785 от 27.01.2020г., постановено по гр.д.
№15609/2019г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 24 състав, в
частта, с която е отменено определение от 04.04.2019г. постановено по гр.д.№647/2019г. по
описа на СРС, 85 - ти състав, в частта, в която е освободен ищецът от заплащане на
държавна такса за настоящото производство за сумата над 200 лв., и е оставено без уважение
искането на ищеца Ч. В. Г. по гр.д. №15 609/2019г. по описа на СГС, I Г.О., 24 състав, за
освобождаване от заплащане на държавна такса за настоящото производство.
Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките
на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4