№ 800
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000989 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Търговска банка Д“ АД
срещу решение № 261149/19.07.2021г. по т.д. 616/2020г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, в частта му, с която са уважени
предявените от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД искове по чл. 55, ал.1, предл.
1 ЗЗД за сумата 82 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 83
850,45 евро /с левова равностойност от 163 997,23 лв./, заплатена без да е
налице основание сума под формата на неправомерно начислена и събрана
такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от
05.07.2011г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
27.03.2020г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното плащане,
сумата 10 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 9 339,50
евро /с левова равностойност от 18 266,47 лв./, представляваща заплатена без
да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена и
събрана такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с
договор от 13.06.2012г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
1
считано от 27.03.2020г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното
плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 321,22 лв.,
представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 29.01.2020 г.
до 26.03.2020 г., върху главното вземане в размер на сумата от 82 000
лв., представляваща част от общо вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова
равностойност от 163 997,23 лв./ – заплатена без да е налице основание сума
под формата на неправомерно начислена и събрана такса за пълно предсрочно
погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от 05.07.2011г., и сумата
161,12 лв., представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от
29.01.2020г. до 26.03.2020г., върху главното вземане в размер на сумата от 10
000 лв., представляваща част от общо вземане в размер от 9 339,50 евро /с
левова равностойност от 18 266,47 лв./ – заплатена без да е налице основание
сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса за пълно
предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от
13.06.2012г., и са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа
решението в обжалваната му част да е неправилно предвид постановяването
му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост.
Излага първоинстанционният съд неправилно да е тълкувал волята на
страните по чл. 4.8. от процесните договори за кредит. Сочи нормата на чл. 20
ЗЗД да изисква при тълкуване волята на страните да се търси тяхната
действителна воля, която по процесните договори е различна от приетата от
първоинстанционния съд. Поддържа с последната клауза от договорите
страните да са уредили размер на дължимата такса при пълно предсрочно
погасяване на кредита, но не и случаите на дължимост на такса при частично
такова. Оспорва като необоснован извода на съда, че клаузата на чл. 4.8. от
договора урежда изчерпателно волята на страните, както за случаите на пълно
погасяване на кредита, така и при частичното му погасяване. Излага клаузата
да урежда хипотези на дължимост или не на такса, но само за случаите на
пълно погасяване на кредита. Поддържа предвид липсата на изрична уредба
на случаите на частично погасяване на кредита на основание чл. 3.8. от
договора да следва да бъде приложена тарифата на банката, съобразно която
при всички хипотези на предсрочно погасяване се дължи такса от 5 % върху
погасената сума. На самостоятелно основание оспорва като необоснован
извода на първоинстанционния съд, че се касае за няколко извършени в
периода 26.01.2017г. до 27.03.2017г. частични плащания, като поддържа да
2
се касае за едно пълно погасяване извършено на части. Излага последното
намерение на кредитополучателя да е видно от полученото от банката първо
писмо от 26.01.2017г., което е било необходимо на ищеца, за да го представи
пред „Юробанк България“ АД за усвояване на отпуснатия му от последната
банка кредит. Договорът за кредит с последната банка е сключен от ищеца и с
тази указана в договора цел – за пълно погасяване на задълженията му към
ответника, за което е отпусната сумата от 3 911 660 лв. по подлимит 1 от
договора. По тези доводи поддържа да има едно цялостно погасяване на
кредита като ищецът е извършвал частични преводи само с цел да избегне
плащане на дължимата такса при предсрочно погасяване на кредита чрез
рефинансиране от други банки. Жалбоподателят излага горният извод за
дължимост на удържаната от банката такса за предсрочно погасяване на
кредита да се налага и с оглед доказаното по делото недобросъвестно
поведение на ищеца при изпълнение на процесните два договора, изразяващо
се в опит да заблуди ответника, а и вещото лице по допуснатата по делото
ССчЕ-за за произхода на средствата, с които е погасил задълженията си по
двата процесни договора. По изложените доводи моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо това постановено друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Надежда маркет ритейл“ ЕООД, оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е
правилно и обосновано, постановено при пълен и подробен анализ на
доказателствения материал. Излага първоинстанционният съд да е
постановил съдебния си акт по делото и тълкувал волята на страните
съобразно съдържанието и логиката на двата процесни договора. Поддържа с
чл. 4.8 от договора страните да са уредили отношенията си и при предсрочно
частично погасяване на задължения по договора, по която причина и
последната хипотеза не може да бъде счетена за неуреден случай по договора,
за да се прилагат общите правила по тарифата на ответника. Оспорва като
непочиващи на установената по делото обстановка оплакванията на ответника
за недобросъвестно поведение на ищеца във връзка с погасяване на
задълженията по двата договора за кредит. Излага да са необосновани, а и
преклудирани възраженията на банката, че не била налице хипотеза на
частични плащания, като сочи банката да не е възразила срещу последните
3
твърдения на ищеца, включително и срещу доклада на съда в този смисъл. По
изложените доводи поддържа предявените искове да са доказани по
основание и размер и правилно с решението в обжалваната му част да са
уважени от първоинстанционния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложени на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото и при
съблюдаване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е сезиран с предявени
обективно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца
исковите суми като получени от ответника без основание чрез банкови
преводи по нареждане на банката от сметката на ищеца, които суми са
получени от банката без основание и осчетоводени от банката като плащане
на такса за предсрочно погасяване на договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011г. и договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г., по която
причина и ответникът се е обогатил, а ищецът обеднил с тези суми. По така
заявените факти за получени от ответника суми от сметката на ищеца без
наличие на правно основание – извън дължимото по сключените между тях
договори, правната квалификация на предявените искове е дадената от
първоинстанционният съд такава по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – получена без
правно основание. За претендираните обезщетения за забавено изпълнение на
главниците правното основание е чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При горната правна квалификация на предявените искове съдът приема
следното:
Страните не спорят по фактите по делото, както и не са изложени
оплаквания срещу установената от първоинстанционния съд с решението му
фактическа обстановка по спора, предвид на което и при условията на
ограничен въззив настоящият състав на съда възприема установената от СГС
фактическа обстановка с обжалвания съдебен акт и препраща към мотивите
му.
4
Установимата от доказателствата по делото и безспорна между страните
по горните доводи на съда фактическа обстановка е, че между „Търговска
банка Д“ АД от една страна като кредитодател и от друга страна „Надежда
маркет“ ЕООД като кредитополучател и „Щорт кът пропърти“ ЕООД,
„Констръкшън ентърпрайсис“ ЕООД, Томи Грошевски и Сийка Симеонова
като солидарни длъжници са сключени два договора за банков кредит:
договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г. и договор за кредит №
1154.0512 от 13.06.2012г., по силата на които банката е предоставила в полза
на „Надежда маркет“ ЕООД кредит в размер на сумата от 2 000 000 евро по
първия договор, съответно на сумата от 250 000 евро по втория. С анекс № 4
от 24.06.2014г. към договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г. и анекс №
3 от 24.06.2014г. към договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г. ищецът
„Надежда маркет ритейл“ ЕООД се задължава да отговаря за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя по горните договори като солидарен
длъжник.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства
и основно заключение по ССчЕ се установява, че към 29.03.2017 г. всички
задължения на кредитополучателя и солидарните длъжници по процесните
два договора са погасени чрез плащане. Представени са разменени между
страните писма, с които ищецът е уведомява ответната банка за намеренията
си да извърши частични предсрочни погасявания на задълженията по
договора за кредит, както и иска и получава информация за дължимият по
договорите остатък. От заключението по ССчЕ се установява за периода от
26.01.2017г. до 28.03.2017г. по договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г.
да е погасена главница в размер на 1 766 000 евро, лихва в размер на 5 823,97
евро и такси в размер на 88 229,30 евро, като за същия период по договор за
кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г. е погасена главница в размер на 199 800
евро, лихви в размер на 573,73 евро и такси в размер на 9 824,74 евро, като
общо по двата договора от банката са събирани и други такси в общ размер на
сумата от 708 лв.
Не се спори, а и от заключението по основната ССчЕ-за се установява,
че във връзка с извършеното от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД окончателно
плащане за предсрочно погасяване на задълженията по кредитите, банката е
усвоила от сметката на ищеца такса за пълно предсрочно погасяване в размер
на 5% върху предсрочно погасената главница, възлизаща на сумата от
5
4 378,85 евро по договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г., съответно на
сумата от 485,24 евро по договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г.
Дължимостта на последните такси не се оспорва от ищеца.
Липсва спор по фактите, че на 17.03.2017 г. банката ответник е усвоила
от разплащателната сметка на „Надежда маркет ритейл“ ЕООД в същата
банка сума, възлизаща в общ размер на сумата от 93 189,95 евро, от които
сумата от 83 850,45 евро, усвоена от банката като такса в размер на 5% за
предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011 г., и сумата от 9 339,50 евро, усвоена като такса в размер на 5% за
предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012г., като таксата е начислена върху останалите извършени
предсрочни погасявания по двата договора в периода 26.01.2017 г. до
28.03.2017г., извън описаните в предходния абзац такси върху окончателните
плащания за погасяване на задълженията по договорите.
Спорът между страните е правен досежно наличието или липсата на
правно основание, разписано в клаузите на процесните два договора за
кредит, за получаване на последните суми от „Търговска банка Д“ АД във
връзка с доказаното по делото предсрочно погасяване на кредита с извършени
в периода 26.01.2017 г. до 28.03.2017 г. плащания от солидарния длъжник
„Надежда маркет ритейл“ ЕООД и в частност за тълкуването на относимите
към същото спорно задължение за плащане на такса клаузи на чл. 3.5. и чл.
4.8. от двата договора.
Видно от съдържанието на двата процесни договора за кредит №
0748.0611 от 05.07.2011г. и № 1154.0512 от 13.06.2012г. в чл. 4, именован
„Издължаване“, се съдържа клаузата на чл. 4.8., ал. 1, която предвижда, че
кредитополучателят и съдлъжниците могат да издължат предсрочно каквато и
да било част от главницата по всяко време, като в случай на пълно
предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга банка,
кредитополучателят, съответно съдлъжниците, дължат такса на банката,
равняваща се на 5% върху размера на предсрочно погасената главница по
кредита. В случай на пълно предсрочно погасяване със собствени средства
кредитополучателят и съдлъжниците дължат на банката комисионна,
равняваща се на 2% върху размера на предсрочно погасената главница по
кредита, като в случай на пълно предсрочно погасяване със средства от
6
продажба на обекти във финансираната сграда кредитополучателят и
съдлъжниците не дължат на банката комисионна. Съгласно чл. 3.5. от двата
договора при отпускане на кредита и по време на действието на договора
кредитополучателят заплаща на банката комисионни и такси съгласно
договора, а за неуговорените изрично между страните хипотези се прилагат
действащите към момента на задължаване официални тарифа и лихвен
бюлетин на банката. С подписаните анекс № 4 от 24.06.2014г. към договор за
кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г. и анекс № 3 от 24.06.2014г. към договор
за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г., разпоредбата на чл. 4.8., ал. 1 от
договорите е претърпяла изменение, като новата редакция гласи:
„Кредитополучателят и/или съдлъжниците могат да издължат предсрочно
каквато и да е било част от главницата по всяко време. В случай на пълно
предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга банка,
кредитополучателят и/или съдлъжниците дължат такса на банката, равняваща
се на 5% върху размера на предсрочно погасената главница по кредита. В
случай на пълно предсрочно погасяване със собствени средства
кредитополучателят и/или съдлъжниците не дължат на банката такса. В
случай на пълно предсрочно погасяване със средства от продажба на обекти
във финансираната сграда кредитополучателят и/или съдлъжниците не
дължат на банката такса.“
При горното безспорно между страните съдържание на процесните
договори за кредит съдът при приложение разпоредбата на чл. 20 ЗЗД
намира, че волята на страните следва да бъде извлечена от съда съобразно
точния и смисъл, уговорките трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл
и съдът съобразява спорната клауза на чл. 4.8. да се намира в чл. 4 озаглавен
от страните „Издължаване“, като в последния страните са избрали да уредят
изчерпателно всичките си уговорки във връзка с издължаването на договора и
други клаузи, относими към издължаването договорът да не съдържа. На
второ място, с първото изречение на договорната клауза страните изрично и
ясно са уговорили правото на кредитополучателя и/или солидарните
съдлъжниците по договорите за кредит да издължат предсрочно и по всяко
време каквато и да е част от главницата по кредита. В този смисъл и доводите
по жалбата на ответника, че клаузата на чл. 4.8. от договора уреждала само
7
хипотезите на пълно предсрочно погасяване на договорите за кредит, не и на
частичните предсрочни погасявания не е съответна на изрично разписаната
воля на страните в изречение първо на клаузата и не може да бъде възприето
за действителна воля на страните от настоящия състав на съда. Предложеното
тълкуване не е съответно и на изискванията за добросъвестност и обичаите в
практиката банката като осъществяваща въз основа на лиценз търговска
дейност по банкови сделки да очертава в сключваните от нея договори за
кредит ясно всички такси, лихви и други разходи за кредитополучателите,
така че да не въвежда последните в заблуждение за поеманите от тях с
договора финансови задължения. Изискване в последния смисъл е и изрично
заложено в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ. В този смисъл и при ясна клауза
за допустимост на предсрочни погасявания на главницата по договорите за
кредит в какъвто размер и по което време кредитополучателят и /или
солидарните длъжници преценят, с указани хипотези, при които само банката
ще има право на такса, разбирана като обезщетение за търпяното от банката
предсрочно погасяване на кредита, търсената действителна воля на страните
следва да е в смисъл, че при останалите позволени от клаузата погасявания на
кредита, включително частичните такива такса от кредитополучателя/
солидарните длъжници не се дължи. Клаузата е уговорена изрично от
страните в индивидуално сключеният между тях договор и на основание чл.
298, ал. 3 ТЗ изключва приложението на действащите към договора общи
условия, в случая тарифата за такси на банката, към която чл. 3.5. от договора
препраща за неуредените с него случаи.
В този смисъл и при приложение на индивидуално уговорената клауза
на чл. 4.8. от процесните договори кредитополучателят, респективно
солидарните съдлъжници по договора не дължат такса при предсрочно
погасяване на части от дължимата по договора главница, респективно без
основание банката ответник е удържала от сметката на солидарния длъжник
такса в размер на 5 % върху платената на части, преди окончателното
плащане, главница по двата договора в периода 26.01.2017 г. до 28.03.2017г.,
както следва за сумата 83 850,45 евро по договор за кредит № 0748.0611 от
05.07.2011г., и сумата от 9 339,50 евро по договор за кредит № 1154.0512 от
13.06.2012г.
Не почиват на събраните по делото доказателства, а и на безспорните
между страните факти за извършени в периода 26.01.2017г. до 28.03.2017г.
8
няколко отделни частични плащания по отделно заявени искания за
предсрочни погасявания на солидарния длъжник „Надежда маркет ритейл“
ЕООД, доводите по жалбата на ответника, че всъщност извършеното
погасяване било едно и окончателно. Волята на солидарния длъжник, видно
от изпратените до банката уведомления е била за частични погасявания на
дължимите по договорите главници и текуща лихва, като в последния смисъл
и волята му е зачетена от банката и от извършените захранвания на сметката
му са усвоявани от банката суми, осчетоводени от банката като частични
погасявания на главниците по договорите за кредит.
С договора страните не са отдали значение на източника на средствата,
които кредитополучателите ползват за частично погасяване на дължимите по
договорите за кредит главници, предвид на което и без правно значение е
откъде – дали от трето лице или от друга банка, ищецът като солидарен
длъжник по договора за кредит е получил сумите, с които е извършил
процесните частични плащания по договора за кредит, по която причина и
съдът няма да обсъжда събраните доказателства за сключен договор за
кредит между ищеца и „Юробанк България“ АД.
Без правно значение са и изложените във въззивната жалба доводи за
недобросъвестно поведение на ищеца. Всяка от страните по търговската
сделка дължи добросъвестно изпълнение на договора – с добрата грижа на
търговец – чл. 302 ТЗ, като санкцията за неизпълнение на последното
задължение е евентуално обезщетение за неизпълнението/лошото
изпълнение, но недобросъвестното изпълнение не може да бъде основание за
превратно тълкуване на договорни клаузи, респективно не може да има
твърдяната от ответника последица дължимост на такса за предсрочно
частично погасяване на главници по двата договора за кредит.
По изложените доводи предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 –во
ЗЗД са доказани за заявените частични размери, доколкото по делото се
установява сумите да са получени от ответника като усвоени от сметката на
ищеца, без за имущественото разместване да е налице правно основание -
претендираната от ответника такса, за която са усвоени сумите, не е дължима
по горните доводи на съда.
В жалбата на ответника не са изложени никакви оплаквания досежно
извода на първоинстанционния съд за начална дата на забавата за връщане на
9
претендираните главници, нито досежно размера на изчисленото от първата
инстанция обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предвид
на което последните се възприемат от въззивния съд.
По горните мотиви на съда изводите на двете инстанции съвпадат и
решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено
на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция
има въззиваемата страна. Доказва разноски за сумата 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд, които
ще бъдат присъдени с настоящия съдебен акт.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261149/19.07.2021г. по т.д. 616/2020г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която са уважени предявените от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „Търговска банка Д“ АД, ЕИК *********, искове по чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата 82 000 лв., съставляваща част от общо
вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност от 163 997,23 лв./,
заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно
начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат
кредит с договор от 05.07.2011г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 27.03.2020г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до
окончателното плащане, и за сумата 10 000 лв., съставляваща част от общо
вземане в размер от 9 339,50 евро /с левова равностойност от 18 266,47 лв./,
представляваща заплатена без да е налице основание сума под формата на
неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на
остатък по отпуснат кредит с договор от 13.06.2012г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 27.03.2020г. /датата на завеждане на
ИМ в съда/ до окончателното плащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
1 321,22 лв., представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от
29.01.2020г. до 26.03.2020г., върху главното вземане в размер на сумата от
82 000 лв., представляваща част от общо вземане в размер от 83 850,45 евро /с
левова равностойност от 163 997,23 лв./ – заплатена без да е налице основание
10
сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса за пълно
предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от
05.07.2011г., и за сумата 161,12 лв., представляваща законна лихва за забава,
дължима за периода от 29.01.2020г. до 26.03.2020г., върху главното вземане в
размер на сумата от 10 000 лв., представляваща част от общо вземане в
размер от 9 339,50 евро /с левова равностойност от 18 266,47 лв./ – заплатена
без да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена и
събрана такса за пълно предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит
с договор от 13.06.2012г.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Търговска банка Д“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„Надежда маркет ритейл“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 600 лв. – разноски пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11