Определение по дело №2336/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2652
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20207050702336
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………………

 

Гр. Варна,  07.12.2020 година

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина Рачева адм. д. № 2336/20 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е за проверка на редовността и допустимостта на жалба от „Аура трейдинг“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № Т-РА-16-191/17.06.2020 г. на Министъра на туризма, с която е актуализирано приложение № 1, т. 1 от Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г.

В жалбата се твърди, че дружеството оспорва заповедта в частта й, отнасяща се до плаж Крапец – север, Крапец 1, Крапец – юг – централен – 2.

Дружеството твърди, че заповедта е нищожна, в евентуалност – незаконосъобразна. Счита, че липсва правно основание за обявяване на посочените плажни ивици за неохраняеми зони с обжалваната заповед. Посочва, че стопанисва плажната ивица по силата на наемно отношение, отнасящо се до плаж Крапец – север по Договор № РД 02-28-12/14.05.2015 г., като е изряден наемател, Министерството на туризма е запознато, че плажната зона се ползва и през 2020 г., като е поискало и получило банкова гаранция за обезпечаване на задълженията за този сезон. Отделно дружеството е задължено да поддържа плажната ивица по силата на заповед от 29.05.2020 г. на Кмета на Община Шабла. Твърди още, че е участвало в търг за отдаване под наем на плажа, резултатите от който не са обявени до датата на подаване на жалбата. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата е подадена пред Върховния административен съд, който с определение № 12868/19.10.2020 г. по адм.д. № 9708/2020 я препраща по компетентност на Административен съд – Варна на основание чл. 132 от АПК, вр. чл. 133, ал. 1 от АПК, предвид обстоятелството, че заповедта не е издадена при упражняване на конституционни правомощия на министъра на туризма.

След постъпване на преписката в Административен съд – Варна, с Разпореждане № 11699/22.10.2020 г. настоящият състав е дал указания на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от обжалване на заповедта като представи доказателства за твърденията си.

С молба вх. № 14278/17.11.2020 г., постъпила на електронната поща на съда, адв. К.А. Д., излага от името на дружеството твърдения относно правния интерес за обжалване на заповедта, като се позовава на невлезли в сила съдебни актове във връзка с оспорване на заповеди във връзка с тръжната процедура за отдаване под наем на плаж Крапец – север.

С молба вх. № 14435/18.11.2020 г., постъпила на електронната поща на съда, същият адвокат представя доказателства, описани в жалбата, и по-специално 1) пет трудови договора, 2) Заповед № РД-04-158/29.04.2020 г. на Кмета на Община Шабла за определяне на неохраняемите плажове за летен сезон 2020, в която е констатирано, че част 3 от морски плаж Крапец – север е отдадена под наем на „Аура трейдинг“ ЕООД – Варна със Заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-506/16.04.2015 г., 3) Договор № РД-02-28-12/14.05.2015 г. за отдаване под наем на част 3 от морски плаж Крапец – север на дружеството, със срок на действие – 5 години от датата на подписването, 4) банкова гаранция за добро изпълнение по този договор от 02.04.2019 г., валидна до 28.03.2020 г.

 

След запознаване с твърденията в жалбата, представената преписка и допълнително внесените доказателства, съдът намира, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от обжалването.

С обжалваната Заповед № Т-РА-16-191/17.06.2020 г. на Министъра на туризма е актуализирано приложение № 1, т. 1 от Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г., в което под № 4, 5 и 6 в списъка и съответно № 4, 5 и 6 в област Добрич са вписани морски плажове „Крапец – север“, „Крапец – централен“ („Крапец – централен 1“) и „Крапец – юг“ („Крапец – централен 2“).

Изменената в частта относно списъка първоначална заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г. е издадена на основание чл. 7, ал. 7 и 8 и чл. 22а, ал. 4, т. 4 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. С нея е обявен списъкът на неохраняемите морски плажове за летен сезон 2020 г., изброени в приложения № 1 и № 2. Със същата заповед на областните управители на областите Добрич, Варна и Бургас е възложено в срок до 30.04.2020 г. да предложат за одобрение на министъра на туризма схеми за обезпечаване с водноспасителна дейност на неохраняемите морски плажове. Посочено е още, че във връзка с провеждането на процедури за възлагане на концесия или за отдаване под наем на морски плажове – изключителна държавна собственост, по чл. 8, ал. 1 от ЗУЧК, приложение № 1 може да бъде актуализирано.

В приложение № 1а от първата заповед под № 4, 5 и 6 в списъка и съответно № 4, 5 и 6 в област Добрич са вписани морски плажове „Крапец – север“ (без част 3), „Крапец – централен“ („Крапец – централен 1“) и „Крапец – юг“ („Крапец – централен 2“). Разликата между двете приложения е премахването на уточнението в № 4 „без част 3“.

Законът за устройството на Черноморското крайбрежие не съдържа специална клауза за обжалване на този вид заповеди и евентуалните им изменения.

За да обоснове правния си интерес от обжалване на Заповед № Т-РА-16-191/17.06.2020 г., дружеството твърди, че е участник в тръжна процедура за плаж „Крапец“ и обжалва Заповед № Т-РД-16-201/30.06.2020 г. на министъра на туризма, с която са обявени допуснатите и недопуснатите до участие кандидати в търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ обособена част от крайбрежната плажна ивица – морски плаж „Крапец – север“, обявен със Заповед № Т-РД-16-152/18.05.2020 г.

Твърди още, че е ползвател на плажната ивица през 2020 г., осигурило е спасителни екипи за своя сметка, тъй като е наемател на бунгалата до самия плаж. Позовава се на прогласената от Административен съд – Варна по адм.д. № 1830/2020 г. нищожност на Заповед № Т-РД-16-201/30.06.2020 г., с която „Блексий проджект“ ЕООД не е допуснат до участие в горепосочения търг и за спечелил е обявен „Винъс консулт“ ЕООД.

Представя трудови договори от 24.06.2020 г. за назначени на длъжност „спасител плаж – къмпинг Крапец“ 2 лица за срок до 01.09.2020 г. и едно лице за срок до 30.09.2020 г., както и за едно лице на длъжност „фелдшер“ за период до 30.09.2020 г.

Представя още Заповед № РД-04-158/29.04.2020 г. на Кмета на Община Шабла, с която са определени неохраняемите морски плажове на територията на общината и в т. 3 е посочено, че част 3 от морски плаж „Крапец – север“ с активна плажна площ 6 730 кв.м е отдадена под наем на „Аура трейдинг“ ЕООД със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-506/16.04.2015 г.

Въз основа на тази заповед е сключен представеният от жалбоподателя Договор № РД-02-28-12/14.05.2015 г., с който жалбоподателят получава за временно и възмездно ползване обект – изключителна държавна собственост, представляващ част 3 от морски плаж „Крапец – север“. Срокът на договора е пет години от датата на подписването му, без да може да бъде продължен с взаимно писмено споразумение между страните. Към договора е приложена банковата гаранция за добро изпълнение за 2020 г., валидна до 28.03.2020 г.

Липсват обаче конкретни твърдения за засегнати от заповедта права или законни интереси на дружеството, или за възложени му задължения.

 

При така установените факти, съдът намира, че жалбата е подадена от лице без правен интерес от обжалване на конкретната заповед съгласно общата клауза за обжалване на административни актове, тъй като за дружеството тази заповед не създава права или задължения, нито засяга права, свободи или законни интереси.

По същество обжалваната заповед няма самостоятелно съдържание, а с нея се разширява обхвата на първата заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г. с премахване на предвиденото в нея изключение „част 3“ от морски плаж „Крапец – север“.

Основната заповед е издадена на основание чл. 7, ал. 7 и 8 от ЗУЧК, според който морските плажове, за които не е възложена концесия или не са отдадени под наем, се обявяват ежегодно до 31 март със заповед на министъра на туризма и се създава възможност за областните управители да предлагат схема за обезпечаване с водноспасителна дейност. По своето естество заповедта и съответните изменения на обхвата й има характер на констатиране на определени факти от действителността, във връзка с които за областните управители възникват определени правомощия, които да упражнят при оперативна самостоятелност. Сама по себе си тази заповед не създава права или задължения за частноправни субекти, не засяга техни права или законни интереси. Вследствие на евентуална отмяна на тази заповед в правната сфера на частноправни субекти няма да възникне никаква промяна, която да обосновава правния им интерес от обжалването.

Обжалването на обявена впоследствие и проведена процедура за отдаване под наем на тези обекти, които са посочени в заповедта, не може да обоснове правен интерес от обжалването. Още повече, че заповедта за обявяване на списък на неохраняемите плажове е предпоставка за такава процедура, от участието в която жалбоподателят черпи процесуални права.

Изтеклият към датата не само на обжалваната, но и на първоначалната заповед договор за наем също не обосновава правен интерес от обжалването. Дори да се приеме, че жалбоподателят продължава да има някакви законни интереси във връзка с обекта на заповедта, тяхното евентуално засягане няма да настъпи в резултат от обявяването на плажа за такъв без действаща концесия или договор за наем, а в резултат от прекратения договор за наем.

На още по-силно основание, такива законни интереси не се доказват във връзка с останалите обекти по първоначалната заповед – морски плажове „Крапец – север“ (без част 3), „Крапец – централен“ („Крапец – централен 1“) и „Крапец – юг“ („Крапец – централен 2“), за които жалбоподателят не излага конкретни твърдения и не представя доказателства. По отношение на заповедта в тази част жалбата би била недопустима и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, с оглед постъпването на жалбата във ВАС на 01.07.2020 г., или след срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, определен от датата на Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 и 5 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2336/20 по описа на Административен съд – Варна.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.                                                                                                                                                                                                                                                              

СЪДИЯ: