Р Е Ш Е Н И Е702
гр.
Перник, 18.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, ГК, пети състав, в
открито съдебно заседание на осми април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
При участието на секретар Роза Ризова, като
разгледа гр.дело № 8825 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, взе
предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от В.В.С.
*** ЕАД иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на ответника следните
суми: сумата от 3681,88лв. – главница за
доставка на топлинна енергия за периода от 01.10.2003г.-30.04.2007г. за
недвижим имот находящ се в ***, сумата от 1021,10лв.- лихва за забава изтекла
за периода от 30.11.2003г. до 11.01.2008г., както и разноски по делото в размер
на 65,66лв. за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 472/2008г. на
ПРС и е образувано изп.дело №93/2008г. на ЧСИ при ПРС С.Б.. Твърди се, че
вземането на ответното дружество към ищеца е погасено поради изтичане на
давностния срок по чл.111, б.”В” ЗЗД поради новонастъпили факти – погасяване по
давност на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на
изпълнителното производство.
В срока за отговор ответното дружество
„Топлофикация Перник“ АД не депозира писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ответното
дружество чрез пълномощника си юрк.С. оспорва предявения иск.
Съдът, преценявайки доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на доказване от ищеца е, че
изпълняемото право, в случая вземането по изпълнителния лист, е отпаднало, изменено или погасено,
включително и за недължимост на претендираните суми, с оглед доказване на
положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД
3-годишна давност, поради факти и обстоятелства, настъпили след издаване на
изпълнителния лист.
Не
се оспорва между страните, че по ч.гр.д. 472/2008г. по описа на ПРС по молба на
„Топлофикация Перник“ АД - гр.Перник срещу ответницата на 01.02.2008г. е изаден
изпълнителен лист за посочените в исковата молба суми. Въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано ИД 93/2008г. по описа на ЧСИ С. Б. при ПРС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са
допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
С
предявения отрицателен установителен иск се иска установяване със сила на
пресъдено нещо на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищцата.
При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти – такава тежест е възложена на ответника, защото той
поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния
установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право – той дължи установяване на основанието, от което
правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него
доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата,
разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаното за неосъществило се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищците. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или
положителен установителен иск относно спорното право – ако ищецът наведе
правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на
ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите
възражения.
В настоящия случай, искът е предявен от
длъжника срещу взискателя по изпълнително производство, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден по въз основа на несъдебно изпълнително основание
по реда на чл.237,б. «к» ГПК /отм./, като в
случая спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесните вземания.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист
представлява първоначалното действие, с което кредиторът предприема действия по
принудително събиране на вземането си, поради което, макар и да не е елемент от
изпълнителното производство в тесен смисъл, тази молба следва да се разглежда
като предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
б. "в" ЗЗД и прекъсва давността за вземанията, предмет на молбата. По
аналогия в случая следва да се приложи и разрешението на ППВС № 3/1980 г. –
погасителната давност не тече по време на процеса по издаване на изпълнителния
лист (така и Решение № 94/2010 г. на І т.о. на ВКС).
Следователно с издаването на изпълнителния
лист започва да тече нова погасителна давност за включените в него вземания.
Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание, както е в случая, не е налице вземане, установено със съдебно
решение, тъй като разпореждането за издаване на изпълнителен лист не е резултат
на спорно исково производство и поради това не се ползва със сила на пресъдено
нещо. Поради това нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима и новата давност
за вземането по изпълнителния лист е с продължителността на първоначалната
давност за съответния вид вземане. В случая вземанията по изпълнителния лист са
за дължими суми за доставена
топлинна енергия, които се дължат ежемесечно и поради това имат
характер на периодични плащания (така ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС) и за
лихва за забава. Поради това те попадат в хипотезата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и се погасява с тригодишна давност. Установи се, че въз основа на изпълнителния лист от 01.02.2008г.
по ч.гр.д. 472/2008г. е било образувано изпълнително дело №93/2008г. на
22.02.2008г.
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност - с изтичането на тригодишната такава регламентирана в чл.111 ЗЗД,
като се мотивира с твърдението, че задължението да се заплаща стойността на
топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД.
В конкретния случай съдът намира, че е приложима 3 годишна давност, доколкото
вземането предмет на проведеното заповедно производство не е било предмет на
установителен иск. С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.
14, е прието, че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде
придадено действие да прекъсва давността. Според цитираното ТР давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица, като молбата за образуване на изпълнително дело също прекъсва давността,
ако е редовна. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. По силата
на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване
погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не
само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на изпълнителното
производство по изп. дело № 893/2013 г. относно принудителното осъществяване на
вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД,
като спирането на давността за същите е преустановено от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК
решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО. В
същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ
(1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С
първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се
обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от
момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от
този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може
да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по
такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния
лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване
на спирането на погасителната давност за тях - 26.06.2015 г. (отмяната на
даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД,
която за разлика от чл. 116, б. "б" от ЗЗД
не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите
изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното
производство, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от
момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от
момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС тълкуване - 26.06.2015 г. Изпълнителното производство срещу ищцата е
образувано на 19.02.2008г., като с образуването му давността е спряла да тече.
Срокът й започва да тече отново от 26.06.2015г, като тригодишната давност е
изтекла на 26.06.2018г., доколкото изпълнителни действия довели до ново
прекъсване на давността след тази дата не са извършвани.
Ответникът
не ангажира други доказателства във връзка с предприети от него правни
действия, които да са основание за прекъсване или спиране течението на специалния
3-годишен давностен срок, поради което съдът приема, че отсъстват основания за
спиране или прекъсване на давността. Като последица от изтеклия давностен срок
вземането за заплащане на цена за доставена, консумирана и отведена питейна
вода за процесния период следва да се счита за погасено, а оттам и за
недължимо. На основание чл. 119 ЗЗД
поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради
изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания
/лихви, разноски и пр./. Ето защо съдът намира, че предявените искове по чл. 124 ГПК
са изцяло основателни.
С оглед на изложеното, така
предявеният иск отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК следва да бъде счетен за
основателен и да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, основателно се явява и искането и на ищцовата страна за
присъждане на разноски в размерна 190,74лв.- държавна такса, съдебни разноски и
адвокатски хонорар в размер на 500лв, 29лв. – деловодни разноски, които предвид
изхода на спора следва да й бъдат заплатени в пълен размер.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иск предявен от В.В.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу "Топлофищация Перник" АД – гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. «Мошино», ТЕЦ «Република»,
че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 3681,88лв. – главница за доставка на
топлинна енергия за периода от 01.10.2003г.-30.04.2007г. за недвижим имот
находящ се в ***, сумата от 1021,10лв.- лихва за забава изтекла за периода от
30.11.2003г. до 11.01.2008г., както и разноски по делото в размер на 65,66лв.
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 472/2008г. на ПРС и е
образувано изп.дело №93/2008г. на ЧСИ при ПРС Стилян Бадев.
ОСЪЖДА "Топлофищация Перник" АД – гр. Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. «Мошино», ТЕЦ «Република», да заплати на В.В.С., с ЕГН ********** сумата
от 719,74лв.
разноски по делото - заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: