Р Е Ш Е Н И Е
№ 122 / 15.3.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесети февруари, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 50 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на “Янис плод“ ЕООД, с
ЕИК ********* против Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-С1837-0478249/08.12.2022
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена мярката „запечатване на
търговски обект“, стопанисван от него – магазин за плод и зеленчук, находящ се
в гр. София, ул. „Мъглен“, бл. № 54 и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
Жалбоподателят претендира отмяна на
оспорения акт. Счита,че при издаването му са нарушени изискването за форма,
материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и не е
съобразен с целта на закона. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание. Претендира разноски.
Ответникът – началникът на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – оспорва жалбата
чрез процесуалния си представител в проведеното заседание. Сочи доводи за
законосъобразността на обжалваната заповед. На свой ред претендира присъждане
на разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок от лице, с правен интерес да оспорва
издадения административен акт, с който са засегнати правата му, тъй като е запечатан
търговският му обект. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена за извършено на 12.11.2022 г. нарушение – “неиздаване на фискална
касова бележка“. Същото е безспорно установено доколкото е резултат на
извършена контролна покупа от органите на НАП. За нарушението надлежно е
съставен АУАН. Фактът на извършването на нарушение по същество не се оспорва от
жалбоподателя. Правилно е и правното основание, на което е наложена мярката чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а“, който предвижда следното:
Чл. 186. Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:
1. не:
а) издаде съответен
документ за продажба по чл. 118;
Следователно, в случая са
налице законовите предпоставки за издаване на принудителната мярка.
Основното възражение на
жалбоподателя е по отношение на определения срок на принудителната мярка – 14
дни при законов максмум от 30 дни. Доводите му са за реална липса на мотиви в
обжалваната заповед досежно продължителността на запечатването и евентуалните
вреди, за търговеца и неговите служители, които ще настъпят при запечатване за
период от 14 дни.
Тези възражения са
неоснователни:
В заповедта са посочени
причините, налагащи срокът на мярката да бъде около средния предвиден в закона.
Важен аргумент за това е констатираната в деня на проверката касова разлика от
90,50 лв. налични средства в касата и липсата издадени документи за тях. Както
правилно е посочено в мотивите на заповедта, тези констатирани обстоятелства
представляват индиция и за други извършени нарушения от същия вид. Следователно,
организацията на отчетността и на данъчното облагане в процесния обект
действително не е на необходимото ниво, поради което налагането на мярката за
един относително по-дълъг период от 14 дни ще допринесе за недопускане на
бъдещи нарушения.
Несъстоятелно е
възражението за настъпване на значителни неблагоприятни последици за търговеца
при запечатването на обекта за срок от 14 дни. Правилен е мотивът в заповедта,
че тъговският обект е само около 20 кв.м. търговска площ, т.е. не е голям.
Съответно в обекта работят малко служители. Действително разпитаната свидетелка
(работник в процесния търговски обект) посочи, че при спиране работа на обекта
за 14 дни могат да настъпят определени вреди: да се развалят някои от плодовете
и зеленчуците, а самата тя няма да получава заплата. Но, доколкото в заповедта
не е предвидено предварително изпълнение, понастоящем търговецът има възможност
да се подготви за запечатването, като за известен период не закупува нови
продукти. Съответно, тъй като вината за запечатването се носи от жалбоподателя,
той би могъл да го компенсира, като заплаща трудово възнаграждение на малкото
си работници в недългия двуседмичен срок, в който обектът няма да работи. Не на
последно място, търговецът може да се възползва и от дадената му от закона възможност
принудителната мярка да не бъде изпълнявана или да бъде предсрочно прекратена
по молба на жалбоподателя, след като докаже, че е заплатил изцяло наложената му
в административнонаказателното производство имуществена санкция (чл. 187, ал. 4
от ЗДДС).
Следователно принудителната
административна мярка е наложена в съответствие с относимите материалноправни
разпоредби, във формата на мотивирана писмена заповед, при спазване на
административнопроизводствените правила и със законосъобразната законова цел –
да се попречи на жалбоподателя в рамките на един справедлив 14-дневен срок да
извършва други данъчни нарушения и в който срок да му се даде възможност да
организира дейността си по начин, по който за в бъдеще да гарантира
законосъобразното отчитане на извършваните продажби.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията на ответника за разноски. Тъй като не е посочен претендирания
размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъдат присъдени 100 лв.,
колкото е минималното такова предвидено в закона. Този размер е справедлив и с
оглед неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на “Янис плод“ ЕООД, с ЕИК *********
против Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-С1837-0478249/08.12.2022 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на жалбоподателя е наложена мярката „запечатване на търговски
обект“, стопанисван от него – магазин за плод и зеленчук, находящ се в в гр. София, ул. „Мъглен“, бл. № 54 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Осъжда Янис плод“ ЕООД, с
ЕИК ********* да заплати на Националната
агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/