№ 260002 / 21.8.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание Н. двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 3055 по описа Н. РС-Монтана З. 2019 г., З. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,. З. С. Н. В., ЕИК: 2., със седалище и адрес Н. управление: гр.С., бул.,,Д-. П. Д.‘‘№ 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 , представляван от Д. Б. Б. е предявил срещу ответника М.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx обективно съединени установителни искове, З. следните суми, дължими по сключен Н. 22.06.2018г. между ,,И. А. М./заемодател/ и ответника Договор З. паричен заем № 3251499, както следва: 1 210,40 лв. главница по договора З. паричен заем, 140,09 лв., представляващи договорна лихва, дължима З. периода от 03.07.2018г. до 12.02.2019г., 697,12 лв., представляващи неустойка по договора З. кредит, начислена З. периода от 03.07.2018г. до 12.02.2019г., 45,00 лв. такса разходи З. С. Н. просрочени В., 113,09 лв. обезщетение З. забава, начислено З. периода от 04.07.2018г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва от датата Н. подаване Н. заявлението/30.09.2019г./ до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат следните факти и обстоятелства:
Н. 01.01.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор З. продажба и прехвърляне Н. В./цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ,,И. А. М. и ,. З. С. Н. В.‘‘ООД, по силата Н. което вземането Н. ,,И. А. М., произтичащо от договор З. паричен заем № 3251499/22.06.2018г. е цедирано Н. ,. З. С. Н. В.‘‘ООД-ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности, включително и всички лихви.
Дружеството-ищец ,. З. С. Н. В. е правоприемник Н. ,. З. С. Н. В.‘‘ООД.
,,И. А. М.‘‘ АД е упълномощило ,. З. С. Н. В. в качеството си Н. цесионер уведоми длъжниците З. извършената цесия, от свое име и З. своя сметка.
По реда Н. чл. 99, ал.3 от ЗЗД до ответника П. е изпратено от ,,И. А. М.‘‘ АД чрез ,. З. С. Н. В. уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3251499/07.01.2019г. З. цесията. Писмото се върнало в цялост като било отбелязано в обратната разписка-пратката непотърсена. Впоследствие до длъжника било изпратено и повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3251499 З. извършената цесия с куриер.Писмото отново се върнало в цялост. Поради неуспешното връчването, ищецът е приложил уведомлението З. цесия към исковата молба З. връчване Н. ответника.
Н. 22.06.2018г. между ,,И. А. М./заемодател/ и М.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx бил сключен Договор З. паричен заем № 3251499, в съответствие със Закона З. потребителския кредит и Н. основание Стандартен европейски формуляр. С подписване Н. договора, заемодателят се е задължил да предостави Н. заемателя 1 250,00 лв., представляваща главницата по заема и чиста стойност Н. кредита. Договорът имал характер също и Н. разписка З. получената в заем сума. Общата стойност Н. дължимите от ответника суми по кредита била 1 406,92 лв.-156,92лв. договорна лихва. Заемателят се е задължил да погаси заема Н. 17 равни двуседмични погасителни вноски по 82,76 лв. всяка, като падежът Н. първата погасителна вноска бил Н. 03.07.2018г., а падежът Н. последната погасителна вноска-12.02.2019г.
Н. осн. сключения договор З. паричен заем и съгласно Тарифа Н. ,И. А. М., в случай, че заемателят забави заплащането Н. падеж Н. погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 30 календарни дни, дължи Н. кредитора такса разходи/изпращане Н. напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане Н. телефонни обаждания, лични посещения и др./ З. С. Н. просроченото задължение в размер от 9.00 лв.
Съгласно чл.4, ал.2 от Договора, Н. заемателя е начислена неустойка З. неизпълнение в размер от 740,69 лв., която е разсрочена Н. 17 равни погасителни вноски по 43,57 лв.
Н. осн. ЗПК и чл.8 от Договора Н. длъжника е начислена лихва З. забава в размер Н. законната лихва, З. периода от 04.07.2018г. до 29.09.2019г.
До момента ответникът е извършил само следните плащания по Договора З. паричен заем: 43,57 лв. неустойка, 16,83лв. договорна лихва, 39,60 лв. главница, като в останалия си размер вземанията били изискуеми.
Срокът Н. Договора изтекъл Н. 12.02.2019г. с падежа Н. последната погасителна вноска- не е обявяван З. предсрочно изискуем.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор Н. исковата молба от назначеният особен представител Н. ответника адв.К.. В отговора се твърди, че Н. първо място предявените искове са процесуално недопустими, тъй като дружеството-ищец не разполага с право Н. иск против отв.М.П.П., тъй като договорът З. цесия не е породил правни последици спрямо него. Договорът З. цесия не бил съобщен Н. ответника по реда Н. чл. 99, ал.3 от ЗЗД надлежно, тъй като липсва упълномощаване от страна Н. прехвърлителя към ,. З. С. Н. В. да съобщи З. станалата цесия Н. ответника-длъжник. Дори такова упълномощаване да било налице, съгласно Рамковия договор З. цесия-чл.4.9 от същия ,,продавачът се задължава от негово име да изпрати писмени уведомления до длъжниците З. сключения договор З. цесия, а е купувачът-ищец‘‘. Също така съобщението З. цесията не било връчено Н. длъжника-нито извънсъдебно, нито с исковата молба, а връчването Н. особен представител било недопустимо и не поражда правни последици.
Н. следващо място се излагат твърдения З. неоснователност Н. установителните искове: оспорва се като неистински договорът З. паричен заем от 22.06.2018г.- като такъв, който не е подписан от представители Н. цедента, нито от ответника. Неподписването Н. договора Н. практика води до липса Н. такъв. Оспорва се и останалите документи, приложени по делото, да са подписани от отв. П..
Лиспват и данни по делото ответникът да е получил сумата по заема. Неоснователно било твърдението, че процесният договор имал характера Н. разписка- такава разпоредба няма в договора, т.е. заемът не е бил усвоен.
Н. следващо място, претендираната сума от 697,12 лв. неустойка, не представлява такава по смисъла Н. закона, тъй като не обезпечава задължението по договора З. заем, а е неизпълнение Н. задължение З. обезпечение, която сума се изплаща заедно с погасителните вноски. Н. следващо място, нейният размер бил прекомерен.
Поради гореизложеното моли така предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, Н. основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа Н. закона и Н. събраните по делото доказателства, намира З. установено следното:
Предявените искове са допустими З. разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията Н. Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключението Н. вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно приложен като доказателство по делото в заверен препис Договор З. паричен заем, сключен Н. 11.05.2019г. между ,, И. А. М., ЕИК: ********* гр.С./заемодател/ и М.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx/заемател/ и извършена цесия между страните/Рамков договор З. цесия между ,,И. А. М. АД и дружеството-ищец/ е налице заемно правоотношение при посочените от дружеството-ищец параметри, като в договора е удостоверено/чл.2 от същия/, че ,, Заемодателят предава в собственост Н. заемателя сумата по договора от 1 250,00 лв.‘‘.Респективно процесният договор има характер Н. разписка. Това уточнение е важно, тъй като е от значение З. валидността Н. договора З. заем, тъй като по своето естество той представлява реален договор, З. валидността Н. който не е достатъчно страните да постигнат взаимно съгласие относно договорните условия/както е при консенсуалните договори/, а е нужно заемополучателят/длъжник/ да е получил реално от кредитора сумата по договора в своя патримониум.
Съгласно чл. 4, ал.2 от Договора З. паричен заем от 11.05.2019г.,,страните се уговарят, че при неизпълнение Н. задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по ал.1/ до три дни/, заемателят дължи Н. заемодателя неустойка в размер от 740,69 лв.‘‘.
Що се касае до изпълнението от страна Н. ищеца Н. задължението му по чл. 99, ал.3 от ЗЗД З. уведомяване Н. длъжника, съдът намира това изискване З. изпълнено. Към исковата молба дружеството-ищец е приложил копие от уведомлението З. извършената цесия от страна Н. ,,И. А. М. чрез ,. З. С. Н. В.‘‘ ЕАД, което да бъде връчено Н. ответника П. при изпълнението Н. процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК. Фактът, че ответникът не е намерен Н. никой регистриран негов адрес в страната, поради което по реда Н. чл. 47, ал. 6 от ГПК съдът му е назначил особен представител/ Н. когото е връчено уведомлението/, не отменя редовността Н. връчването. Не може да бъде вменено във вина Н. дружеството-ищец, че ответникът не е бил открит, З. да бъде сметнато, че връчването Н. уведомлението З. цесия Н. назначения му особен процесуален представител е нередовно.
Съгласно заключението Н. вещото лице по назначената от съда ССЧЕ, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и обективно изготвено, останалите непогасени задължения по договора З. паричен заем са, както следва: 1 210,40 лв. непогасена главница, 140,09 лв. непогасена договорна лихва, 697,12 лв.- договорна неустойка, 45,00 лв.- такса забава/ 113,06 лв. мораторна лихва, З. периода от 04.07.2018г. до 30.09.2019г.. Посочените задължения точно отговарят Н. исковите суми.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че безспорно се касае З. договорно неизпълнение по смисъла Н. чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна Н. ответника П.. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, в негова доказателствена тежест е да установи евентуалното изпълнение по договорните си задължения, каквито доказателства в процеса не се представиха и предвид липсата Н. лично участие Н. ответника в гражданското съдопроизводство. От друга страна заемодателят безспорно е изправна страна по процесния договор, като е изпълнил надлежно своето основно задължение да предаде заемната сума във фактическата власт Н. отв.П., респективно и дружеството-ищец като негов правоприемник по договора. Не бе потвърдено и възражението, че договорът З. паричен заем е неистински/не е подписан от ответника/.
Водим от горното, съдът намира, че така предявените обективно съединени установителни искове, като изцяло основателни и доказани, следва да се уважат в пълен размер.
При този изход Н. делото, ответникът П. следва да бъде осъден да заплати Н. дружеството-ищец, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в исковото, така и в заповедното производство, съгласно приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът, Н. основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО, че съществува вземане Н. ,. З. С. Н. В., ЕИК: 2., със седалище и адрес Н. управление: гр.С., бул.,,Д-. П. Д.‘‘№ 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 , представляван от Д. Б. Б. КЪМ М.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx както следва: 1 210,40 лв. главница по договора З. паричен заем, 140,09 лв., представляващи договорна лихва, дължима З. периода от 03.07.2018г. до 12.02.2019г., 697,12 лв., представляващи неустойка по договора З. кредит, начислена З. периода от 03.07.2018г. до 12.02.2019г., 45,00 лв. такса разходи З. С. Н. просрочени В., 113,09 лв. обезщетение З. забава, начислено З. периода от 04.07.2018г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва от датата Н. подаване Н. заявлението/30.09.2019г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ Н. ,. З. С. Н. В., ЕИК: 2., със седалище и адрес Н. управление: гр.С., бул.,,Д-. П. Д.‘‘№ 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представляван от Д. Б. Б. сумата от общо 879,19 лв. деловодни разноски по гр.д.№3055/2019 г. по описа Н. РС-Монтана З.: заплатена държавна такса, депозит З. вещо лице и особен представител Н. ответника, както и юрисконсултско възнаграждение, както и общо 194,11 лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№2433/2019 г. по описа Н. РС-Монтана, З. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: