Решение по дело №25/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 43
Дата: 3 август 2021 г.
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20211200900025
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Благоевград , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20211200900025 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по молба на „К...“ А. - в несъстоятелност, ЕИК *, седалище и
адрес на управление гр. С., район "С.", ул. „Г. И.“ № *, представлявано от синдиците А.
Н. Д. и К.Х. М.. Същата е с правно основание чл. 625 от ТЗ. Иска се откриване на
производство по несъстоятелност на „К...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление
гр. П., о., шосето за С., представлявано от В.Н. Г., защото последното имало
задължения към банката в размер на 81 035 322,56 лв., които не било в състояние да
погаси, понеже още от края на май 2014 г. било неплатежоспособно/свръхзадлъжняло.
Ответната фирма твърди, че не дължи пари на банката и претендира отхвърляне на
молбата.
Събраха се писмени доказателства. Приеха се експертни заключения.
Съдът констатира, че молбата е редовна и допустима. Тя е в писмена форма и с
необходимото съдържание. Внесена е следващата се за нейното разглеждане държавна
такса. Представено е съответното уведомление по чл. 78 от ДОПК.
Както се изтъква в Решение № 71 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1918/2019 г., I т. о.,
ТК, докладчик председателят Дария Проданова, в производството по чл. 625 от ТЗ
активната легитимация на иницииращия процедурата правен субект се определя от две
кумулативни предпоставки: 1 - да има качеството на кредитор на ответника, и 2 -
вземането му да произтича от търговска сделка. Наличието на тези предпоставки е
предмет на посочване в обстоятелствената част на молбата. Те могат да бъдат оспорени
и в рамките на производството да се установи, че молителят няма качеството на
1
кредитор, или че има такова качество, но вземането му не произтича от търговска
сделка. Това, обаче, не би довело до недопустимост на молбата по чл. 625 от ТЗ, а до
нейната неоснователност, доколкото се касае за установяване на материалноправна
легитимация в спорно производство. В същото спорно производство се установяват
състоянието на неплатежоспособност и началната й дата. В този случай съдът се
произнася с решение.
За разлика от длъжника, не е необходимо кредиторът да притежава качеството на
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Това правило се основава на разпоредбите на чл.
286-287 от ТЗ. Важно е длъжникът да е търговец и да е страна по търговска сделка, за
да е налице правна възможност за кредитора по това правоотношение да подаде молба
за откриване на производство по несъстоятелност /„Откриване на производство по
несъстоятелност“ от д-р Силвия Кръстева, „Сиела“, София, 2019 г., стр. 167/.
Налице е активна процесуална легитимация на банката, инициирала настоящото
производство, тъй като в нейната молба надлежно са развити твърдения за това, че тя е
кредитор на ответника и последният й дължи пари въз основа на 11 търговски сделки,
представляващи договори за банкови кредити.
Установена е и пасивната процесуална легитимация - ответникът е търговско
дружество, за което в молбата се поддържа, че е длъжник на банката и се намира в
състояние на неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост. Не се касае за търговец-
публично предприятие, упражняващо държавен монопол или създадено с особен
закон.
След като анализира събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът стигна
до заключение за основателност на молбата.
„К...“ А. - в несъстоятелност е кредитор на „К...“ Е.. Последното е солидарен длъжник,
наред с "В..." О. - в несъстоятелност, по 11-те договора за банкови кредити, подробно
описани в молбата. Вземанията на банката възлизат общо на 96 564 626,90 лв.
Солидарността следва от нормата на чл. 263л от ТЗ. Последната защитава кредиторите
при разделяне и отделяне. След отделянето на „К...“ Е. от "В..." О., станало на
26.06.2013 г., те носят солидарна отговорност за задълженията на "В..." О. към банката,
тъй като няма споразумение за разпределянето на правата и задълженията. Получените
от отделилото се дружество права имат значение само във вътрешните отношения
между него и дружеството, от което същото се е отделило. В такава насока е и
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 2 от 4.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
1186/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, Решение № 179 от
10.01.2014 г. по т. д. № 396/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария
Проданова, и Определение № 1118 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 560/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Бояджиева. Въпросните 11 договора за банкови кредити
безспорно са търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1 от ТЗ, сключени
са между търговци и задълженията произтичат от тях.
Първото основание, на което банката твърди, че ответникът се намира в състояние на
несъстоятелност, е неплатежоспособността на същия.
Чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ дефинира неплатежоспособния търговец като такъв, който не
може да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
2
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й.
Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние /Тълкувателно решение
№ 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Лидия
Стоянова, Решение № 163 от 6.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 271/2019 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Бонка Йонкова, Решение № 139 от 29.11.2019 г. на ВКС по т. д. №
653/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, Решение № 18 от 10.05.2019
г. на ВКС по т. д. № 1845/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, и
др./. Необходимо е да се докаже, че паричните вземания са действителни и
съществуват към момента на произнасянето на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задълженията следва да са изискуеми, т. е. трябва да
са настъпили техните падежи. За да не изпадне в състояние на неплатежоспособност,
предприятието трябва да може да посрещне плащанията на краткосрочните
задължения, които са изцяло изискуеми в отчетния период, и на текущите задължения,
включващи както краткосрочните, така и тази част от дългосрочните задължения,
която е с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за
способността на търговеца да погаси тези задължения се прави чрез анализ на
активите, посредством които едно действащо предприятие поема плащанията си.
Принципът е, че дълготрайните активи /постоянен капитал/ не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като без тях фирмата не
би могла да осъществява своята дейност. Водещ индикатор за платежоспособността на
предприятието е коефициентът за обща ликвидност, но той невинаги е точен, защото
притежанието на материални активи не означава тяхната обращаемост в парични
средства /например непродаваеми активи/. От значение са и обращаемостта на
конкретните текущи активи, нейната динамика и посока на развитие и
съпоставимостта й със стандартната обращаемост на съответния тип актив, липсата
или наличието на цикличност при осъществяване на бизнеса на предприятието /така и
актуалната правна теория - "Производството по несъстоятелност" от Теофана
Евгениева и Николай Павлевчев, "Сиела", София, 2018 г., стр. 443-445/. Коефициентите
на финансова автономност и задлъжнялост отразяват съотношението собствен
капитал/привлечен капитал и са спомагателни. Меродавно е актуалното икономическо
състояние на фирмата. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен
показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на
всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва
ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на
обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите
показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който
включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и
състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези
активи предприятието не може да посрещне краткосрочните и текущите си задължения
/Решение № 71 от 30.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4254/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Костадинка Недкова/.
От допълнителното заключение на вещото лице Р.В., неоспорено от страните, което
съдът намира за пълно, ясно и обосновано, поради което и го кредитира, става ясно, че
затрудненията на „К...“ Е. започват още през 2013 г., като през следващата година те
вече сериозно се задълбочават, а основните икономически показатели на фирмата
силно се влошават. Показателите за ликвидност за целия период са много под
3
препоръчителните стойности. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност
след 2014 г. са 0, което показва, че дружеството няма парични средства, с които да
покрие задълженията си. Коефициентът на финансова автономност
/платежоспособност/ за целия обследван период е отрицателен. Фирмата изцяло зависи
от волята на кредиторите си. Коефициентът на задлъжнялост за целия период е с
отрицателни стойности. От всички изследвани показатели, нито един не е в
препоръчителните стойности. Дружеството е декапитализирано. Не е спорен фактът,
че след 06.11.2014 г., по въпросните 11 договора за банкови кредити не са правени
погасителни вноски нито от дружеството-майка, нито от някое от отделилите се от него
на 26.06.2013 г. други дружества. При тези данни се налага категоричният извод, че
„К...“ Е. е неплатежоспособно и спрямо него е наложително да се открие производство
по несъстоятелност. Начална дата на неплатежоспособността е 25.11.2014 г. Тя следва
датата на последните плащания по договорите за банкови кредити от 28.09.2006 г. и
09.01.2007 г. – 06.11.2014 г. На 24.11.2014 г. е трябвало да бъде погасено вземането на
банката за възнаградителна лихва по договора от 09.01.2007 г., видно от таблицата на
лист 47 от делото, ред 3-ти, но това не е било сторено, което обуславя приемането на
следващия ден – 25.11.2014 г., за дата, слагаща началото на обективната невъзможност
на дружеството да плаща задълженията си.
Предвид факта, че производството по несъстоятелност ще бъде открито на база
първото заявено от молителя основание – неплатежоспособността, обсъждане на
второто такова, релевирано при условията на евентуалност – свръхзадлъжнялостта, не
се налага.
Следва да се постанови решение със съдържанието, посочено в разпоредбата на чл.
630, ал. 1 от ТЗ. Не се констатираха предпоставки за прилагане на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
Молителят, черпейки законова легитимация от нормата на чл. 628, ал. 4, предл. 2 от
ТЗ, е предложил конкретно лице, което да бъде назначено да изпълнява функциите на
временен синдик на ответника. Съдът трябва да се съобрази с въпросното предложение
и да го уважи, защото е обвързан от него /така и Определение № 1564 от 30.06.2014 г.
на САС по ч. т. д. № 2424/2014 г., ТО, 11 състав/.
Следва да се отбележи, че за разлика от нормата на чл. 711, ал. 1, т. 2 от ТЗ,
повеляваща общи запор и възбрана, разпоредбата на чл. 630, ал. 1, т. 4 от ТЗ овластява
съда да наложи конкретни обезпечителни мерки досежно конкретни вземания, вещи и
имоти на длъжника. Засега няма сигурни данни за наличието на такива по делото,
поради което и на този етап подобни обезпечителни мерки няма да бъдат активирани.
Следва да се насрочи първо събрание на кредиторите, с дневен ред по чл. 672 от ТЗ.
С оглед изхода на делото, право на разноски се поражда единствено в полза на
молителя, доколкото искането му за откриване на производство по несъстоятелност се
оказа основателно. Същият претендира присъждането на 2507 лева. В кориците на
делото са налични доказателства, потвърждаващи извършването на тези разходи.
Предвид изхода на спора, ответното дружество няма право на разноски, въпреки че е
поискало присъждане на такива в рамките на установения за това процесуален срок.
Воден от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, Окръжен съд Благоевград,
Гражданско отделение, 11 състав
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „К...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. П., о., шосето за С., представлявано от В.Н. Г., настъпила на 25.11.2014
г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „К...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. П., о., шосето за С., представлявано от В.Н. Г..
НАЗНАЧАВА В. С., адрес гр. Р., ул. "Ц." № *, ет. *, телефон *, електронен адрес *,
юрист, включена в утвърдения от министъра на правосъдието и обнародван в
"Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, за
временен синдик на „К...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. П., о., шосето
за С., представлявано от В.Н. Г..
ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния синдик - 2000 /две хиляди/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик - две седмици,
считано от публикуването на настоящото решение в Търговския регистър, като преди
това синдикът писмено удостовери по делото наличието на предпоставките и
условията по чл. 655, чл. 656 и чл. 663а от ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „К...“ Е., ЕИК *, с дневен ред по чл. 672
от ТЗ, което да се проведе на 17.09.2021 г. и да започне в 13:30 ч., като се обяви
съответната покана до кредиторите в Търговския регистър и се призоват „К...“ Е. и
временния синдик.
ОСЪЖДА „К...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. П., о., шосето за С.,
представлявано от В.Н. Г., да заплати на „К...“ А. - в несъстоятелност, ЕИК *, седалище
и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. „Г. И.“ № *, представлявано от синдиците
А. Н. Д. и К.Х. М., направените до момента по делото разноски, възлизащи на 2507
/две хиляди петстотин и седем/ лева, които ще се съберат от масата на
несъстоятелността.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението незабавно да се впише в Търговския регистър.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София, чрез Окръжен съд
Благоевград, в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5